начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Дискусии и казуси в областта на: Наказателно право, Наказателен процес, Криминалистика, Съдебни експертизи
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот ch3oh » 20 Сеп 2016, 17:27

teogeo написа:
ch3oh написа:По мое мнение съдът ще оправдае подсъдимия в рамките на повдигнатото обвинение, демек - деянието, така както е описано в обвинението, не е извършено.

Деянието, явно е престъпление, затова не може да се постанови оправдателна присъда.


Нищо общо с истината. Кое ДЕЯНИЕ? Това, което е описано в обстоятелствената част на ОА? Не може да си направил едно, а да те осъдят за друго. Няма да влизам в полемики. Смятам, че грешите из основи.


Дали?
Навремето един човечец го бяха преали на съд за кражба, а го осъдиха за унищожаване и повреждане. Без изменение на обвинението. Квалификацията я разбрах, чак като прочетоха присъдата. И беше потвърдена. Така, че ако греша, поне не съм единствен.

Тук става въпрос за прилагане на закон за по-тежко престъпление.
Първоинстанционният съд е постановил присъдата си в рамките на актуалните кум него момент доказателства. Какъв е порока? Отделно от това няма никаква гаранция, че новите доказателства ще могат да бъдат събрани в един друг нов процес.
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1022
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот lawchoice » 20 Сеп 2016, 18:15

teogeo написа:Да опитам и аз. Не че разбирам нещо от тази материя :mrgreen:

Неприложимостта на разпоредбата на чл. 287 от НПК във въззивното производство е безспорна. Не е нужно да дописваме кодекса под каквато и да е форма. Връщане назад няма.

По мое мнение съдът ще оправдае подсъдимия в рамките на повдигнатото обвинение, демек - деянието, така както е описано в обвинението, не е извършено.

След това, прокурорът преспокойно може да образува ново досъдебно производство и да повдигне ново обвинение с нов ОА. Ще речете - откъдЯ накъдЯ? Тук принципът non bis in idem (чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК) е неприложим - не е същото престъпление. Обстоятелствената част на обвинението е друга. Има стари решения на мъдри съдии от старо време, в което се казва, че принципът "non bis in idem" се определя не от правната квалификация на деянието (тя може да е дори една и съща за двете обвинения във времето), а от фактите. Има ли изменение на фактите, а оттам и липса на пълна идентичност между фактите по двете обвинения, няма да има и non bis in idem. Така Решение № 559-1995 на I н.о. и Решение № 198-1958 на II н.о.


Сега се сетих и за още едно разрешение - отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на първоинстанционния съд, където както твърдите вече ще бъде приложима разпоредбата на чл.287 НПК. Това ми се струва най-удачният вариант, относно възможността за реализиране на процесуална икономия и формалното обезпечаване правото на страните на триинстанционен процес. :wink:

П.П. Отидох твърде далеч по тази тема признавам..., но както и да е... Поднасям извинения на автора на темата. Чрез постовете си имах за цел да провокирам нестандартен подход към темата... което очевидно не се получи. Признавам, че след първият ми пост по темата, се заиграх с темата и по-специално относно приложението на чл.287 НПК във въззивното производство. Повод за това ми дадоха именно цитираните текстове на процесуалния закон. Критерии за това доколко в тази държава е налице реално прилагане на принципа, прокламиран в чл.8 КРБ, е поведението на всеки от задължените, съгласно КРБ, държавни органи. Което очевидно по отношение на цитираната разпоредба не е сторено. Единственото безспорно нещо в случая са предписанията на закона.
Последна промяна lawchoice на 20 Сеп 2016, 22:04, променена общо 2 пъти
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
lawchoice
Потребител
 
Мнения: 892
Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот lexy21 » 20 Сеп 2016, 19:46

teogeo написа:Да опитам и аз. Не че разбирам нещо от тази материя :mrgreen:

Неприложимостта на разпоредбата на чл. 287 от НПК във въззивното производство е безспорна. Не е нужно да дописваме кодекса под каквато и да е форма. Връщане назад няма.

По мое мнение съдът ще оправдае подсъдимия в рамките на повдигнатото обвинение, демек - деянието, така както е описано в обвинението, не е извършено.

След това, прокурорът преспокойно може да образува ново досъдебно производство и да повдигне ново обвинение с нов ОА. Ще речете - откъдЯ накъдЯ? Тук принципът non bis in idem (чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК) е неприложим - не е същото престъпление. Обстоятелствената част на обвинението е друга. Има стари решения на мъдри съдии от старо време, в което се казва, че принципът "non bis in idem" се определя не от правната квалификация на деянието (тя може да е дори една и съща за двете обвинения във времето), а от фактите. Има ли изменение на фактите, а оттам и липса на пълна идентичност между фактите по двете обвинения, няма да има и non bis in idem. Така Решение № 559-1995 на I н.о. и Решение № 198-1958 на II н.о.

+ 1
Съдът е ограничен от фактическите и правни рамки, зададени с ОА, освен ако не е било допуснато изменение на обвинението в производството пред първата инстанция - тогава новото обвинение би определило новите фактически и правни рамки. В конкретния пример се касае не само за закон за по-тежкото, но и за съществено изменение на обстоятелствената част. При липса на изменение на фактическото обвинение (съществено изменение на обстоятелствената част) в първата инстанция и безспорна недопустимост пред въззивната, остава отворена възможността държавата да реализира наказателно преследване за новите, непредявени факти, защото те не се обхващат от принципната забрана non bis in idem. Обратното би било, ако случаят касаеше неизменено обвинение, сочещо на закон за по-тежко наказуемото престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част - тогава деянието като съвкупност от факти вече щеше да попадне под забраната и повторно наказателно преследване за същите факти щеше да е недопустимо. Съдът нямаше да може да приложи закона за по-тежко наказуемото престъпление, защото не е имало съответно обвинение (изменение). В този случай съдът може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, ако предявените факти могат да бъдат субсумирани под састав на такова престъпление. Не такъв обаче е даденият пример - при него законът за по-тежко наказуемото престъпление идва със съществено изменение на обстоятелствената част.
П.П. Съдът в Страсбург, който тълкува чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ - израз на принципа non bis in idem - също приема, че деянието следва да се разглежда като съвкупност от факти, а не с оглед дадената му правна квалификация т.е. отправна точка за сравнение трябва да бъдат фактите, независимо от правната характеристика на правонарушенията.
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот lexy21 » 20 Сеп 2016, 19:50

ch3oh написа:Дали?
Навремето един човечец го бяха преали на съд за кражба, а го осъдиха за унищожаване и повреждане. Без изменение на обвинението. Квалификацията я разбрах, чак като прочетоха присъдата. И беше потвърдена. Така, че ако греша, поне не съм единствен.

Най-вероятно е бил предаден на съд за взломна кражба и фактите за унищожаването и повреждането са били елемент от фактическто обвинение, въведено с ОА. При това положение не се изменя обвинението по реда на чл. 287 от НПК, защото не се прилага закон за по-тежко наказуемото престъпление, нито се изменя съществено обстоятелствената част, а в правомощията на съда е да приложи закон за същото, еднаквото или по-леко наказуемото престъпление при вече предявени фактически положения, по които подсъдимият е имал възможност да се защитава.
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот ch3oh » 20 Сеп 2016, 20:29

lexy21 написа:
ch3oh написа:Дали?
Навремето един човечец го бяха преали на съд за кражба, а го осъдиха за унищожаване и повреждане. Без изменение на обвинението. Квалификацията я разбрах, чак като прочетоха присъдата. И беше потвърдена. Така, че ако греша, поне не съм единствен.

Най-вероятно е бил предаден на съд за взломна кражба и фактите за унищожаването и повреждането са били елемент от фактическто обвинение, въведено с ОА. При това положение не се изменя обвинението по реда на чл. 287 от НПК, защото не се прилага закон за по-тежко наказуемото престъпление, нито се изменя съществено обстоятелствената част, а в правомощията на съда е да приложи закон за същото, еднаквото или по-леко наказуемото престъпление при вече предявени фактически положения, по които подсъдимият е имал възможност да се защитава.


Много студено...при конкретната фактология и през ум не ми беше минало за унищожаване и повреждане. Примерът ми е реален. Тук казусаът е доста теоретичен, макар и да ми се струва, че си има конкретна основа.
Продължава да ми е интересно, как именно се е стигнало да установяването на новите факти. И защо априори се приема, че не е извършено и по-лекото престъпление? Дадената квалификация е примерна. Май наистина ще трябва повече начална информация...
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1022
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот teogeo » 20 Сеп 2016, 21:20

ch3oh написа:
teogeo написа:
ch3oh написа:По мое мнение съдът ще оправдае подсъдимия в рамките на повдигнатото обвинение, демек - деянието, така както е описано в обвинението, не е извършено.

Деянието, явно е престъпление, затова не може да се постанови оправдателна присъда.


Нищо общо с истината. Кое ДЕЯНИЕ? Това, което е описано в обстоятелствената част на ОА? Не може да си направил едно, а да те осъдят за друго. Няма да влизам в полемики. Смятам, че грешите из основи.


Дали?
Навремето един човечец го бяха преали на съд за кражба, а го осъдиха за унищожаване и повреждане. Без изменение на обвинението. Квалификацията я разбрах, чак като прочетоха присъдата. И беше потвърдена. Така, че ако греша, поне не съм единствен.

Тук става въпрос за прилагане на закон за по-тежко престъпление.
Първоинстанционният съд е постановил присъдата си в рамките на актуалните кум него момент доказателства. Какъв е порока? Отделно от това няма никаква гаранция, че новите доказателства ще могат да бъдат събрани в един друг нов процес.


А, що не? Аз се сещам за един съдия (граждански, де), който докладва делото по една разпоредба (чл. 49 ЗЗД), а го решава по друга (ЗОДОВ). Е, то после му го обезсилиха решението, ама това са дреболии.
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот teogeo » 20 Сеп 2016, 21:22

ch3oh написа:
lexy21 написа:
ch3oh написа:Дали?
Навремето един човечец го бяха преали на съд за кражба, а го осъдиха за унищожаване и повреждане. Без изменение на обвинението. Квалификацията я разбрах, чак като прочетоха присъдата. И беше потвърдена. Така, че ако греша, поне не съм единствен.

Най-вероятно е бил предаден на съд за взломна кражба и фактите за унищожаването и повреждането са били елемент от фактическто обвинение, въведено с ОА. При това положение не се изменя обвинението по реда на чл. 287 от НПК, защото не се прилага закон за по-тежко наказуемото престъпление, нито се изменя съществено обстоятелствената част, а в правомощията на съда е да приложи закон за същото, еднаквото или по-леко наказуемото престъпление при вече предявени фактически положения, по които подсъдимият е имал възможност да се защитава.


Много студено...при конкретната фактология и през ум не ми беше минало за унищожаване и повреждане. Примерът ми е реален. Тук казусаът е доста теоретичен, макар и да ми се струва, че си има конкретна основа.
Продължава да ми е интересно, как именно се е стигнало да установяването на новите факти. И защо априори се приема, че не е извършено и по-лекото престъпление? Дадената квалификация е примерна. Май наистина ще трябва повече начална информация...


Съвсем реален може да стане казусът. По време на въззива подсъдимият вади два коза от дупето (асо купа, че по формата на купата по-лесно и безболезнено ще излязат) - я, запис от камери, я двама свидетели, които впоследствие намерил и разбрал, че са изничали отнякъде и са възприели фактическата обстановка...
Аватар
teogeo
Активен потребител
 
Мнения: 1596
Регистриран на: 15 Юли 2009, 22:28

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот ch3oh » 21 Сеп 2016, 08:00

Колкото и примерна да е квалификацията в дадения пример, 127 е подсъден на РС, а 115 на ОС. Май ще трябва да се обезсилва...
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1022
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот system » 21 Сеп 2016, 10:05

Здравейте, уважаеми колеги, на непознатите приятно ми е, на старите приятели се извинявам за дългото си отсъствие.
Доколкото разбрах изложения казус, пред въззивния съд се установяват доказателства за по-тежко престъпление от това, за което подсъдимият е бил обвинен от прокурора и признат за виновен от първоинстанционния съд.
Не претендирам да съм прав, но предлагам да обмислим възможността за приложение на чл. 288 ал. 1 т. 2 от НПК във въззивното производство, доколкото първоначалното обвинение е било по чл. 127 от НК (подсъдно на районен съд), а във въззивното производство се събират доказателства за престъпление по чл. 115 от НК, подсъдно на окръжен съд. Въззивният съд следва да отмени първоинстанционната присъда, да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор.
Това разрешение би било неприложимо ако тълкуването на чл. 288 ал. 1 т. 2 от НПК ограничи неговото приложение само до престъплението, за което е повдигнато обвинението и не обхване и случаите, когато в съдебното производство се установят данни за друго престъпление. Но мисля, че няма място за такова стеснително тълкуване и разпоредбата би била приложима и в тези случаи.
Мнение на много бивш в наказателното право. Дано не съм изтърсил някоя глупост.
Другият вариант е вече обсъден от колегите - оправдаване на подсъдимия от въззивния съд, тъй като не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Колкото и примерна да е квалификацията в дадения пример, 127 е подсъден на РС, а 115 на ОС. Май ще трябва да се обезсилва...

choch, в наказателния процес няма обезсилване.
system
Активен потребител
 
Мнения: 1873
Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот ch3oh » 21 Сеп 2016, 10:32

Приемам забележката.
ch3oh
Активен потребител
 
Мнения: 1022
Регистриран на: 21 Ное 2007, 12:03

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот ivanov_p » 21 Сеп 2016, 11:11

Съдията решава по закона, а законодателят прави закона по разума. В случая разумът изисква действия в две посоки:
1. С присъдата трябва да се изчисти всичко по случая, да не остават опашки. Издадената присъда на първа инстанция трябва да се заличи от правното пространство. Това става или с оправдателна, пълно заличаване, или с отмяна - непълно. В единият случай обществото казва - съдиха го и го оправдаха, във втория, абе те му отмениха присъдата, върнаха делото, ама от там какво стана не се разбра. Тук предимството е на оправдателната.
2. Да се гарантира наказването на виновния. При отменяне съдът постановява връщането на делото и образуването на ново. Съдът, не прокурора, защото при по-тежко наказуемо този прокурор вероятно ще е некомпетентен! При последния действащ НПК съдът няма възможност при оправдателна присъда да нареди на прокуратурата да повдигне обвинение (пък може и да има, не знам), т.е. създава се несигурност в за продължаване на наказателното преследване, то вече ще се образува не само от друг прокурор, а от друга прокуратура, ще има разнобой по мерките за неотклонение и т.н. Тук предимството е на отменителната и връщане делото на прокурора.
Налице е законодателен пропуск. С постановяване на оправдателна съдът събрал доказателствата се самоизключва от случая. Правилното и разумното е, когато не си извършил нещо и има налице присъда срещу теб да те оправдаят, а когато съдът е събрал доказателства за друго, по-тежко наказуемо престъпление, да може на нареди на прокуратурата подвеждането ти под отговорност, да те арестува и да предприеме каквито мерки са нужни.
ivanov_p
Активен потребител
 
Мнения: 4504
Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53

Re: Казус за отличниците по процес (и за практиците, тоже)

Мнениеот lexy21 » 21 Сеп 2016, 12:52

Добра среща, system, винаги е пирятно да те чете човек.
system написа: предлагам да обмислим възможността за приложение на чл. 288 ал. 1 т. 2 от НПК във въззивното производство, доколкото първоначалното обвинение е било по чл. 127 от НК (подсъдно на районен съд), а във въззивното производство се събират доказателства за престъпление по чл. 115 от НК, подсъдно на окръжен съд. Въззивният съд следва да отмени първоинстанционната присъда, да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор.

Аз не мисля, че това е решението и то не може да се приложи в аналогични ситуации, в които подсъдността не се променя (и двете деяния са подсъдни на същия съд), а въпросът е принципен.
От друга страна
system написа:Това разрешение би било неприложимо ако тълкуването на чл. 288 ал. 1 т. 2 от НПК ограничи неговото приложение само до престъплението, за което е повдигнато обвинението и не обхване и случаите, когато в съдебното производство се установят данни за друго престъпление.

Аз мисля точно така :lol: - че именно такова "стеснтилено" тълкуване е наложително, в противен случай съдът изземва компетентност като се десезира с обвинението, за което пред него е бил предаден на съд подсъдимия и на практика указва на държавното обвинение кои факти да инкриминира.
П.П. Нещо повече, да се приеме разширително тълкуване в насоката, в която предлагаш, означава да се обезсмисли института на изменение на обвинението и, когато прокурорът проспи ситуацията или пък просто и придава различна правна оценка, съдът да я "поправи" по реда на чл. 288, ал. 1, т. 2 от НПК, което намирам за недопустима намеса в суверенната обвинителна функция. За това си има друг ред - чл. 287, ал. 2 от НПК.
Аватар
lexy21
Активен потребител
 
Мнения: 2607
Регистриран на: 14 Фев 2008, 18:34

Предишна

Назад към Наказателно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 62 госта


cron