Солидарен длъжник.

[roshen]

Здравейте, errant_lawyer,
Несъмнено точното съдържание на договора е от значение и като съвет към автора на темата, мога единствено да предложа да направи консултация с адвокат - някой, който ще прегледа всички необходими документи и ще обърне внимание на всички важни детайли. Тук, мисля, обсъждаме по-скоро теоретично. Поне аз.
По въпроса за нашето разногласие, мисля, че произтича от различното ни разбиране за това как се регулират отношенията между солидарните длъжници.
Намерих решение, откъс от чиито мотиви може да Ви е интересен. Не знам доколко мнението на съответния съдебен състав е изолирано или не, просто съвпада с моя прочит: “Друго“ по смисъла на разпоредбата може да бъде уговореното между самите солидарни длъжници – тогава договореното е меродавно. „Друго“ може да следва и когато интересът на съдлъжниците не е еднакъв, т. е. при липса на изрични уговорки, прилагат се правилата за забрана на неоснователното обогатяване. Така ако солидарните длъжници са получили насрещна престация от кредитора, делът на всеки от тях ще зависи от степента, в която съответният длъжник се е възползвал от нея. Този, който не е получил нищо, не отговаря спрямо останалите (в този смисъл е както доктрината, така и съдебната практика – Решение № 241 от 20.V.1988 г. на Върховния съд по гр. д. № 146/88 г., IV г. о.).

[roshen]

Също ми се вижда важно разграничението спрямо договор за поръчителство (който също поражда солидарна отговорност, но не води след себе си възможността за получаване на част от престацията на кредитора, а възможност за встъпване в неговите права). Мотивите на поръчителя стоят вън от правоотношението между длъжника и кредитора. Подобна е и ситуацията при учредяването на ипотека за обезпечаване на чужд дълг. Много интересен пример сте дали с договор за покупко-продажба. При него за едната страна възниква задължението да прехвърли собствеността, а за другата да плати цената. Ако двама души платят цената, то колко трябва да бъдат собствениците? Ако не са двама, не попадаме ли в хипотеза на дарение или договор за поръчителство, като основното е не как е наименован актът в нотариална форма, а какъв е смисълът му.

[guest1]

Също ми се вижда важно разграничението спрямо договор за поръчителство...

Именно!
Най-малкото - кредиторът (в случая - банката) няма да се съгласи, поръчител да е съпруг. Казват - „Не отпускаме на свързани лица“!
Защото - в режим СИО - ако кредитополучателя изпадне в неплатежоспособност, много вероятно е и поръчителя да е в същото положение. А кредиторът иска да си защити вземането. И държи поръчителя да е икономически независим от кредитополучателя.