Договор с фирма за бързи кредити

[todorova_v]

Здравейте,

Имам сключен договор от 2014г. с фирма за бързи кредити. Отпусната сума-2500 лв, върната сума - 8600 лв. При разговор с познати бях посъветвана да потърся адвокат, който да предяви иск за недействителност на договора поради неравноправни клаузи. Копие от договора, обаче, нямам. Поисках от кредитодателя да ми издаде копие, но той отказа. Притежавам вноски бележки за всички платени суми по договора. На всяка бележка като основание е записан номер на въпросния договор. Въпросът ми е, ако бъде заведен иск пред съда, може ли да бъде задължен кредитора да представи договора, въз основа на който е получил плащанията? Благодаря предварително.

[ivanov_p]

Няма защо да задължават ответника да представи договора, той ще го представи, защото иначе ще трябва да върне всичко над получената от вас сума, стискайте палци и те да са го загубили.

[todorova_v]

Много благодаря за отговора!
Но как ще докажем, че сме договора е недействителен, след като не го представяме на съда?
Моля за Вашето мнение, има ли възможност да се търси всичко надплатено по договора, имайки предвид, че е сключен 2014г.? Не е ли изпусната давността за завеждане на иск за недействителност на договора? Част от вноските са платени преди повече от 5 години, а последните вноски са платени през 2018г.

[ivanov_p]

Нали имате адвокат, той да мисли. Вие имате платежни към кредитора, повече доказателства не ви трябват. Плащанията може да са от времето на Мидхад Паша, те са действащи след като има договор и насрещна престация. Не съм се интересувал как съдилищата квалифицират неравноправните клаузи и не знам дали в договора има такива, но вероятно може да си търсите парите като платено без правно основание и то при всички случаи ще е доста след като изплатили задълженията си по кредита, ако беше с равноправни клаузи.
От станалото поне сте купили акъл, но ако може и да върнете нещо ви пожелавам успех, но за всеки случай си проверете практиката по подобни искове.

[todorst]

намесвам се в този казус. примерно теглил съм кредит. лихвите посочени от кредитора са прекалено високи. Подписал съм този договор. може ли да предявя иск за прекалено високи лихви. Има ли лимит, ограничение върху размера на лихвите.
Нещо подобно е и при търговец. купува една стока за 100 лв. и я продава за 200 лв. Печалба 100% !!!

[bvoykov]

Разбира се, че има. Ако теглите кредитите в качеството си на физическо лице - потребител, в смисъл, не като от името на "еднолична фирма", дружество или "едноличен търговец", означава, че за Вас се прилага специалната потребителска закрила в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Има много неща за обясняване обаче, не мога да се спра на всичко. Лимит на лихвите принципно няма, но същият е ограничен от лимита на т.н. "годишен процент на разходите", за който се използва абревиатурата ГПР. Това е икономическо понятие, което, на по прост език казано, показва колко реално "струва" един кредит, тъй като в неговото пресмятане е включен лихвеният процент и другите такси и разноски, които се плащат, за да се обслужва кредита (примерно такса ангажимент, такса обслужване и т.н.). Чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (мисля тази разпоредба беше, че не ми се рови) поставя ограничение върху ГПР. Много зависи и за какъв срок е кредитът. Ако примерно чистата сума е 1000 лв. с лихвен процент около 20%, такса обслужване 105 лв. и срок на издължаване 12 месеца, това означава, че ще имаме един приличен лихвен процент, но ГПР ще е около 50%, колкото е и лимитът. При същите параметри на лихвен процент и такса обслужване, но при промяна на срока на издължаване, ако го направим 24 месеца (2 години), вече ГПР може да слезе и до 30-40%. Има в интернет, като напишете в търсачката "ГПР калкулатор", ще ви излезе определен сайт, в който може да смятате всякакви комбинации и да видите дали коректно е пресметнат ГПР от кредитодателя. Има някои кредитодатели не вписват всички разходи в ГПР - третират ги като, примерно "закупен пакет допълнителни услуги", "отделен договор за пакет услуги" или застрахователни премии по самостоятелно сключен застрахователен договор. Така потребителят връща още 70% отгоре на чистата сума, което не е хубаво. Има мисля разпоредба в ЗПК - чл. 10а, който гласи, че не могат да се събират такси, свързани с усвояване и управление на кредита - примерно приоритетно разглеждане на искането за кредит, отсрочване на вноски и т.н. Всякакви хитринки и варианти се предлагат, затова няма как да ги обобщя просто на един дъх тука. За конкретен казус, се посъветвайте с юрист, който има опит в такива дела. Унифицирана практика почти няма, защото делата са с нисък материален интерес и рядко стигат до касационна инстанция, а законодателството е сравнително "ново" и продължава да се развива - в този смисъл бяха и измененията в чл. 7 ГПК и главата за заповедното производство. Въпреки това съдилищата като че ли се ориентират в повече, да не кажа на моменти и прекалено повече в защита на потребителя кредитополучател.