от vili_spasova » 07 Яну 2021, 15:20
Обещах практика по темата. Ето нещо много подобно:
№ 564 София, 04.06.2009 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р.Б, първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на 02 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА участието на секретаря Д.Н в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 2051 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК отм. , във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П.Й.П. против от 23.01.2008г., постановено по гр.д. № 1678/2007г. на СГС, с което е оставено в сила от 10.01.2005г. по гр.д. № 8223/2004г. на Софийски РС. С последното са отхвърлени предявените от касаторката обективно кумулативно съединените искове по чл. 26, ал.2 пр. последно от ЗЗД и по чл. 30, ал.1 от ЗН да се признае за установено, че е относително симулативен договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане сключен на 16.05.1997г., оформен с н.а. № 115,т.LVІІ/1997г. като прикриващ дарение и за възстановяване на запазената й част от наследството, оставено от Й.Д.Й. , починал на 22.10.1999г.
Навеждат се оплаквания за неправилност на то поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в това, че съдът е приел, че няма симулация, защото договорните задължения са поети и изпълнявани, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на свидетелските показания и необоснованост.
Ответниците по касация М.Б.Й. и О.Д.Г. оспорват жалбата, като считат и двата иска за неоснователни поради това, че сключената сделка е възмездна и отразява действителната воля между страните, а и защото ищцата, като наследник по закон упражняващ правото си за иска възстановяване на запазената си част предявява иска по чл. 30, ал.1 от ЗН против лице, което не е наследник и съгласно ал.2 от същия текст е следвало да приеме наследството по опис, което не е сторила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено, че ищцата П е дъщеря на Й.Д.Й. , починал на 22.10.1999г. Ответницата М.Б.Д. е негова съпруга, с която е сключил брак на 29.09.1971г. Придобития по време на брака им апартамент в гр. С., ж.к. “Зона Б-18, , блок 18-13, вх. А ет.V, ап.20, като обезщетение за негов отчужден недвижим имот и доплащане, двамата съпрузи са прехвърлили на О.Д.Г. – дъщеря само на съпругата “срещу грижите, които преобредателката е полагала до сега” и срещу поетото от преобредателката задължение “да подпомага в издръжката и да гледа прехвърлителите .... докато са живи, като им гарантира сносен и спокоен живот и им осигури храна, облекло, отопление, осветление, почистване и грижи при болест и немощ било лично, или чрез трето лице”. Въззивният съд е приел, че този договор, обективиран в н.а. № 115,т.LVІІ/1997г. не е симулативен, като прикриващ дарение, тъй като от съдържанието му е видно, че е оформен и за положени в миналото грижи и издръжка от преобредателката, което му придава възмезден характер, а от свидетелсикте показания се установява, че изразената воля съответства на действителните отношения между страните по сделката, поради което тя не е симулативна. Съобразно това е отхвърлен и иска по чл. 30, ал.1 от ЗН.
то е правилно.
Ищцата е наследник – дъщеря на Й.Д.Й. Тя твърди относителна симулация на атакуваната сделка, с която нейния баща и съпругата му са се разпоредили срещу задължение за издръжка и гледане с апартамент, като прикриваща дарение и обуславя правния си интерес с възможността да възстанови запазената си част от това дарение.
За да е налице относителна симулация следва да са сключени между страните две сделки – едната оформена в нотариална форма, която е привидна, защото страните по нея не желаят поетите с нея задължения, но я сключват за пред третите лица и втората прикрита сделка, която отразява действителната им воля и желаните отношения между тях. За ищцата, като трето лице на тази сделка е открита възможността, съгласно чл. 134, ал.2, изр. 2 от ГПК отм. с гласни доказателства да опровергае съдържанието на нотариалния акт, с който е оформена сделката. В нейна доказателствена тежест е да установи, че отразената в акта воля не е действителната им воля, т.е. не е била желана от страните и тъй като твърди прикриване на дарението, от което извежда правото си по чл. 30, ал.1 от ЗН, нейна е доказателствената тежест да установи и прикритата сделка.
По същество изводът на въззивния съд за действителност на изявената в нот. акт възмездна сделка е съобразен с материалния закон и с доказателствата по делото и е обоснован. По волята на страните сделката е оформена като възмездна, по която и преди сключването й са престирани грижи за минало време. Правилно въззивния съд е приел, че в тази част алеаторната сделка има възмезден характер и това, че прехвърлителите изразявали благодарност не е основание на сделката, а мотив. При възмездните сделки обаче, за разлика от дарението, мотива е без значение, съществено е основанието, а то е да се прехвърли правото на собственост върху недвижим имот срещу насрещна престация, която в случая е възнаграждение за това, че преобредателката се е грижила за прехвърлителите в период от време преди сделката и 2. за да прави това и за в бъдеще. Нито един от свидетелите не установява страните по сделката да не са искали този резултат. Доведената от касаторката свидетелка З сестра на наследодателя заявява, че за прехвърлянето на апартамента на О. не знае нищо, това си било тяхна работа. Свидетелката изказва предположение, че сделката е сключена с оглед обезнаследяване на осиновената дъщеря П. , но това тя не разказва като възприет от нея факт. Тази свидетелка изрично заявява, че по въпроса за прехвърлянето на апартамента на О. не е говорила с брат си. Свидетелят Ч. пък е чувал от другата свидетелка, че брат и е прехвърлил апартамент на О. Неправилно се черпят аргументи от касаторката от това дали сделката е изпълнявана. До колкото сделката е сключена и за миналите грижи и издръжка, продължаването на отношенията между страните в същия вид, какъвто са били и преди сделката установява потвърждаване на изразената, правно оформената воля. Тя е била преобредателката “да подпомага в издръжката и да гледа прехвърлителите”, т.е. обема на престацията за преобредателката не е пълен, а е уговорено тя да допълва необходимата им издръжка и да осигурява необходимите им грижи. Именно такова изпълнение се установява от показанията на св. Х братовчедка на наследодателя и В. /без родство/ посещава ги в събота и неделя, носела храна, подпомага ги при почистване на къщата и за работа в градината, при необходимост ги води на лекар, през зимата са пребивавали при нея в апартамента й в гр. С..становената от свидетелите благодарност у прехвърлителите не сочи автоматично към воля на дарение. При дарението действително мотивът съвпада с основанието, но наличието на благодарност у една от страните не изключва възмездност на сделката. Именно благодарността на прехвърлителите за грижите и отношението на О. Д. към тях ги е мотивирала да сключат сделката, а волята им, изразена в нот. акт е за прехвърлянето на имота да получават и за в бъдеще издръжка и гледане в обема, в който не могат да си ги осигурят сами. Целта за сключване на сделката е без значение за действителността й. Въпреки това следва да се отбележи, че не се установява от доказателствата атакуваната сделка да е сключена с цел единствената дъщеря на наследодателя да бъде обезнаследена.. Наследодателят й е оставил и друго имущество, с което не се е разпоредил, а при разпореждане с възмездна сделка той няма задължението да запази в имуществото си насрещната престация, за да бъде тя наследена. По изложените съображения правилно е отхвърлен иска за установяване на относителна симулация.
Искът по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството е неоснователен както поради това, че атакуваната сделка е възмездна, така и защото ищцата е наследник по закон и упражнява правото си да иска намаляване на дарението за възстановяване на запазената й част против лице, което не е наследник по закон на дарителя. Съгласно чл. 30, ал.2 от ЗН и ТР № 1/2005г. на ОСГК, предпоставка да се упражни това право в този случай е наследството да бъде прието по опис. По делото няма доказателства ищцата да е приела наследството по опис, поради което дори да бе установено, че алеаторния договор е привиден и прикрива дарение, то по отношение на дарената ищцата не може да упражни правото си по чл. 30, ал.1 от ЗН. Така и в тази част то не противоречи на материалния закон, постановено е при спазване на процесуалните правила и е обосновано.
Или в обобщение, касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното следва да се остави в сила. М.Б.Й. претендира деловодни разноски за тази инстанция, но не доказва да е направила такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА от 23.01.2008г., постановено по гр.д. № 1678/2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Не си въобразявай!