Сила на пресъдено нещо

[kalahan2008]

Ищецът е двигателят на процеса, още в исковата си молба следва да посочи фактите и доказателствата, въз основа на които предявява искането си до съда.

Ами той ги е посочил - поискал е от съда да изиска справка кога е влязло в сила определението за разноските, от която дата тече давността.
Защо обаче съдът му е отказал, така и не става ясно. Според мен не е трябвало да отказва, а да събере това доказателство, защото то е допустимо и необходимо.
Ищецът си е свършил работата - направил е съответното доказателствено искане. Защо съдът не е пожелал да му съдейства (по смисъла на чл. 10 ГПК) - не става ясно.

[ivan_lawyer]

Казус, като казус, за мен трябва да се отреже досегашната процедура изцяло и да се направи нова. Рискът е - съдът да е научил правилото, че не може втори процес, но - ако има късмет, работата ще стане.

Впрочем хич не си мислете, че темата е безполезна - на практика съдията е пропуснал да даде разноски, делото в основната част е приключила - след което има вторична процедура, за разноските.

Именно тази част е предмет на давностен спор. Наистина е трябвало една торба с определения и решения да им се изсипят на уважаемите съдии, те това са и чакали - впрочем, случаят е психологически - на практика съдът не е искал да дава нови и нови указания и т.н.

Но - един добър адвокат - от противната страна ще захапе така - а пораждането на вземането за разноски, обективирано в Определение на съда от еди-кога си - като необжалваемо е влязло в сила на датата на произнасянето.

Изпълнителният лист обаче се издава с отделна резолюция, която е обжалваема, възможно е всичко да се е случило в периода от издаване на изп. лист до евентуално връчване на СИ. От този момент всъщност тече давността по изп.лист, от узнаването за Резолюцията на Съдията по делото да се издаде лист - това е обаче безсмислен съвет, тъй като искаме решаване на конкретен казус.

Тъй като няма противен адвокат - аз виждам да се направи нова процедура - като едва ли ще се оспори.

[portokal]

Съдът е отказал да изиска, защото е преценил, че не е необходимо неговото съдействие - страната по това дело е страна и по другото и има неограничена възможност да получи всички данни от него.
А щом се оказва, че с коментирането в темата нарушавам закона, коментирайки не конкретно дело (между тази и тази страна на този и този съд), а зададен казус по събиране на доказателства, и освен това не разбирам положението и задължението на съда, мисля да се оттегля от темата.

[kalahan2008]

Съдът е отказал да изиска, защото е преценил, че не е необходимо неговото съдействие - страната по това дело е страна и по другото и има неограничена възможност да получи всички данни от него.

Именно тази преценка подлежи на контрол от въззивната инстанция. Това имах предвид.

А щом се оказва, че с коментирането в темата нарушавам закона, коментирайки не конкретно дело (между тази и тази страна на този и този съд), а зададен казус по събиране на доказателства, и освен това не разбирам положението и задължението на съда, мисля да се оттегля от темата.

Жалко, защото тук и без това вие с lawchoice сте единствените съдии, които пишат в този форум. А вече и други юристи почти няма, само такива като jhoro, които са чели нещо оттук-оттам, но раздават компетентни мнения наляво и надясно.
Не знам защо lawchoice много държи на буквата на закона, но бих искал да му припомня, че всяко правило е въпрос на субективна интерпретация и гледна точка и това, че той тълкува правилата по някакъв начин, не значи, че това е единствено вярната интерпретация. В случая обсъждаме абстрактен казус, без данни за страни и номер на дело. Затова мисля, че няма пречки portokal да даде личното си професионално мнение.

[portokal]

От темата, казах, не от форума.
А по темата мисля, че казахме всичко, аз затова мога да си позволя да се врътна и да си тръгна, иначе щяха да ме сърбят ръцете да пиша още.

П.П. Като че ли форумът пак се пораздвижва напоследък, макар и леко, но може и само така да ми изглежда.

[lawchoice]

...
Не знам защо lawchoice много държи на буквата на закона, но бих искал да му припомня, че всяко правило е въпрос на субективна интерпретация и гледна точка и това, че той тълкува правилата по някакъв начин, не значи, че това е единствено вярната интерпретация. В случая обсъждаме абстрактен казус, без данни за страни и номер на дело. Затова мисля, че няма пречки portokal да даде личното си професионално мнение.

Прав си - държа на буквата на закона!. Има моменти, когато това е особено важно - като този - когато съдът трябва да предостави безпристрастно правосъдие и на двете спорещи страни. Никога не съм претендирал /включително и в тази тема/, че моята интерпретация е единствено вярната. Участието ми в темата бе опит да посоча важните според мен акценти в нея. Изразил съм лично мнение по проблематиката, засегната в темата - така, както я видях аз, спрямо това, което аз считам, че е важно. Като участник във форума не съм си позволявал да коментирам /оценявам/ професионални качества на други учасници /в моментите, когато съм считал, че имам основание, съм предпочитал да замълча/. Затова и няма да коментирам интерпретациите на други участници по повод заявеното от мен в темата.

Абстрактността на казуса е привидна, доколкото зад нея стоят конкретни лица отнесли спора им до съда и потърсили помощ тук за решаване на техните реални проблеми.

Бъде здрави!

[kalahan2008]

Различното мнение, стига да не съдържа /явно или имплицитно/ нападки pro hominem, е нещо ценно, дори и да не променя собственото ни мнение. Хубаво е да има повечко гледни точки.
Ще дам пресен пример с едно решение от преди дни на СГС по моя жалба срещу отказа на един ЧСИ да прекрати изп.дело. Формално са налице предпоставките на закона да бъде прекратено изп.дело и да бъде уважена жалбата. Това се признава и от съда. Но съдът изрично посочва, че следва да се приложи корективно тълкуване, защото буквалното тълкуване ще доведе до несправедлив за кредитора резултат /това последното не го пише изрично/. И така, буквално пренебрегвайки няколко норми на ТЗ, съдът тълкува закона корективно /не разширително/ и отхвърля жалбата. Не мога да навляза в детайли, защота този ЧСИ е участвал и в този форум, макар и рядко /не е gudio/.
Казусът е интересен от гледна точка на това, че в някои случаи съдът не се притеснява да излезе извън рамките на буквата на закона. Това се вижда дори в някои тълкувателни решения. И докато адвокатите на страните магат да си позволят всякакви волни интерпретации на закона, съдът обикновено подхожда доста по-предпазливо. Обикновено търси някакъв баланс. Затова е въпрос на шанс на какъв съдебен състав ще попаднеш. За хубаво или лошо, шансът играе немалка роля в живата, вкл. и в съда. Не би трябвало да е така, но на практика е така.
Аз лично ако бях на мястото на питащата, бих обжалвал смело, пък каквото стане.

[lawchoice]

Различното мнение, стига да не съдържа /явно или имплицитно/ нападки pro hominem, е нещо ценно, дори и да не променя собственото ни мнение. Хубаво е да има повечко гледни точки...

Съгласен съм! Разбира се, че право на авторът на темата е да прецени дали да обжалва или не. Покрай всички тези коментари и примери, реших и аз да посоча един абстрактен според мен пример , доколкото намирам че той е сходен на коментираният в темата.

Подадена касационна жалба и изложение на основанията за допускане, без приложени преписи за останалите страни и без да са приложени съдебните актове, на които се позовава касатора. Направено изрично искане до касационния съд сам да се снабди с копие на коментираните в изложението актове, след което да изготви преписи от КЖ и изложението, които да бъдат връчени на другите страни. Предвид изричното искане до касационния съд, въззивният съд не извършва проверка по редовността на жалбата в тази и част, а изпраща делото на ВКС. При проверката на редовността, касационният съд констатира, че не са приложени преписи за другите страни, поради което връща преписката на въззивния съд за изправяне на КЖ. В суматохата около спазването на срока /последният ден и час/, страната подготвя преписи за страните, но не прилага съдебните актове, на които се позовава в изложението, а някакви други, неотносими към поставените правни въпроси. И тук възниква фундаменталният за казуса въпрос : какво се очаква да стори ВКС /какви са очакванията на страната, на другата страна, както и на останалите неангажирани с казуса членове на българското общество/? Точно тук е мястото на буквата на закона, която следва да постави емоционалността в разумни граници. Измамно е чувството, придобито у някои колеги, които смятат, че могат да осигурят по-голяма справедливост, от тази предвидена в закона...

[kalahan2008]

И тук възниква фундаменталният за казуса въпрос : какво се очаква да стори ВКС /какви са очакванията на страната, на другата страна, както и на останалите неангажирани с казуса членове на българското общество/? Точно тук е мястото на буквата на закона, която следва да постави емоционалността в разумни граници.

Ами ако гледаме буквата на закона, в чл. 284, ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени приложенията към касационната жалба, като не е въведено изрично изискване към касатора да приложи и съдебните актове на ВКС, обективиращи съдебната практика по процесуалните и материалните въпроси, на които се позовава в изложението на основанията за допускане. Щом са посочени в изложението и след като на сайта на ВКС има търсачка, би следвало съдът сам да може да си ги издири. Не че аз практикувам така де, все пак съм чел ТР 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, и не бих искал да рискувам. Но ми се е случвало да се позова на практиката на ЕСПЧ, без да я представя, и ВКС допусна до касация именно този въпрос. Случвало се е ВКС в определението за допускане до касация да цитира служебно известни нему съдебни актове, и то нерядко, особено ако са постановени от същото отделение.
Забелязал съм, че в производството пред СЕС и ЕСПЧ не се налага да се прилагат предходни съдебни актове на тези два съда, стига да са цитирани. Предполага се, че на съда са му служебно известни собствените му съдебни актове. Съдът се възприема като институция, а не като конкретен съдебен състав.
Разбира се, ако се касае за стари решения на ВС и ВКС, които са откриваеми само в правно-информационните системи, не би следвало се предполага, че съдът трябва да разполага с такива ПИС и да си ги издири сам. Но ако са налични в интернет - мисля, че се касае за служебно известни факти по смисъла на чл. 155 ГПК. Друг е въпросът, че съдът е длъжен да извести страните за фактите, които са му служебно известни, но в това производство не може да се обжалва определението по чл. 288 ГПК, така че няма кой да контролира ВКС дали е спазил стриктно процесуалния закон.
И ако се върнем на настоящия казус и продължим в този ред на мисли - ако определението по чл. 248 ГПК, което ищецът не е представил на съда, е постановено от същия съд, макар и от друг състав - може би все пак се касае за прилагане на принципа на служебното начало, а не просто на диспозитивното начало. Двата принципа не само се изключват, но и се допълват.

[lawchoice]

И тук възниква фундаменталният за казуса въпрос : какво се очаква да стори ВКС /какви са очакванията на страната, на другата страна, както и на останалите неангажирани с казуса членове на българското общество/? Точно тук е мястото на буквата на закона, която следва да постави емоционалността в разумни граници.

Ами ако гледаме буквата на закона, в чл. 284, ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени приложенията към касационната жалба, като не е въведено изрично изискване към касатора да приложи и съдебните актове на ВКС, обективиращи съдебната практика по процесуалните и материалните въпроси, на които се позовава в изложението на основанията за допускане...

Точно така, затова написах, че преписката е върната на въззивния съд само за прилагане на преписи за останалите страни. Въпросът за наличието на съдебните актове обаче има отношение към обосноваността, респ. основателността на искането за допускане. Отговорът на поставеният от мен фундаментален въпрос /точно както тълкуването на закона/за съжаление не е и не може да бъде универсален - всеки възприема светът около него въз основа на неговият личен опит /житейски и професионален/ и съобразно това какви принципи отстоява.Считам, че темата действително е изчерпана, както посочи по-рано portokal. Извинявам се на всеки, който се е почувствал засегнат от моите коментари.