чл. 268 ЗЗД, давност.

[ivanov_p]

Каква е давността на иска по 268 ЗЗД, петгодишна, както предполагам, или три годишна, както се опасявам?
Договорът е сключен на 1.1.2015 г. за месечна изработка/почистване/ със срок от 10 години. Прекратен е с едностранно изявление (без в договора да съществува тази възможност) на 01.02.2017 г.

[nikodim77]

Здравейте Г-н. ivanov_p ,
Моля да ми позволите да дам своя принос към поставения въпрос, пък, ако греша, то има една максима: „Към своята мъдрост, прибавяй по нещо и от чуждата глупост!”
Считам, че в отговорът си ще оправдая опасенията Ви! Давността следва да е тригодишна.
Вземанията по посочения договор би следвало да са периодични – ежемесечни (вероятно). С оглед на това погасителната давност за всяко от плащанията е тригодишна от падежа на всяко от тях. В случай, че приеме, че последно-дължимото плащане 01. 01. 2015 г., която дата пишете, че е прекратен договора, то от тогава е започнала да тече и погасителната давност съгласно ЗЗД (чл 111). Всъщност, съгласно ал. 2 от цитирания член същият е и срокът при неизпълнен договор (в случай, на претенции свързани с "прекратяването" му). Петгодишна щеше да бъде, ако вземането е установено по съдебен ред, но вярвам това Вие го знаете по-добре от мен.
Иначе липсата на клауза за прекратяване на договор, считам, че не е пречка същият да бъде прекратен (развален, нищожен) по съответни причини.

[bvoykov]

Като че ли по всички параграфи изглежда да е тригодишната давност според мен. Дори и да не е съществувала клауза в договора, чл. 268 ЗЗД дава възможност на възложителя да прекрати договора, предвид на така формулираните данни и въпроси предполагам, че такова право е упражнено. Реално чл. 268 ЗЗД имплицитно препраща към обезщетението за неизпълнение по чл. 82 - разходите за изпълнението са претърпените загуби, а печалбата, която той би получил - пропуснатите ползи. Само че и там проблемът е, че и тях ги хваща чл. 111, б. "Б" ЗЗД, защото са обезщетения от неизпълнен договор. "Извършената работа" аз разбирам като възнаграждение за изпълнение, но тука малко попада пак под чл. 111, б. "А" ЗЗД, защото може да се яви и своеобразно възнаграждение за труд. Нямах много време да търся съдебна практика, но мярнах едно решение на районен съд, където се изказва становището, че когато задължението е да се престира труд, тогава се прилага давността, а когато е да се престира конкретен трудов резултат - тогава щяло да бъде 5-годишната, като се цитира определение на ВКС - Определение № 126 от 23.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 571/2008 г., I т. о., ТК. Не знам, за мен малко изкуствено се разделя понятието "труд" от "трудов резултат", а нали точно това уж отличава договора за изработка от трудовия договор. И примерите, които са дадени в това Определение за "труд", реално за мен представляват "трудов резултат", но както и да е...

П.П. Възможно е възнаграждението за извършената работа пак да попада под 3-годишната, заради тълкувателното на ВКС за давността на периодичните плащания.

[jhoro]

Здравейте bvoykov.
Виждам, че сте отговорили доста подробно на основния въпрос, но сам задавате допълнителен. Ще се опитам да разгранича нюансите.

Не знам, за мен малко изкуствено се разделя понятието "труд" от "трудов резултат", а нали точно това уж отличава договора за изработка от трудовия договор. И примерите, които са дадени в това Определение за "труд", реално за мен представляват "трудов резултат", но както и да е...

В конкретната сфера (почистването) трудовия резултат винаги е един и същ - повърхностите са чисти!

Вариант 1. Фирма наема чистач/ка на ТД. Това е трудово правоотношение и е по КТ.

Вариант 2. Фирма наема друга фирма за същата дейност. Това вече е по ЗЗД. Фирмата-изпълнител си назначава работници по КТ.
- Подвариант 1. Услугата е еднократна - почиства се определена площ и/или количество замърсявания. Това е конкретен трудов резултат - може да се дефинира. Пример - Херкулес и Авгиевите обори!
- Подвариант 2. Услугата е абонаментна. Регулярно - през договорен период от време, за договорено работно време, се почистват замърсени повърхности и помещения. Тук вече е труд. Защото, ако единия път е много мръсно, на следващия може да е по-малко. Заплащането обикновено се договаря за работното време, а не за количеството отстранени отпадъци.

[ivanov_p]

Проблемът е, че става дума за сметосъбиране и извозване, което си е отвсякъде трудов резултат, но в договора е записано, че плащанията са месечни и предварително определени, 1/12 от твърда сума. Не са обвързани с някой характерен белег на извършената работа, напр. тонаж на боклука, брой кофи, квадратури, с изключение на това, че изпълнителят трябва да извози неупоменат брой кофи и контейнери два пъти в месеца, за което се съставя двустранен протокол, по който се издава фактура по предварително определената цена, еднаква за целия срок. Като познавач на злия нрав на длъжниците, съм сигурен, че ще започнат да се заяждат за давността.

[jhoro]

Не са обвързани с някой характерен белег на извършената работа, напр. тонаж на боклука, брой кофи, квадратури, с изключение на това, че изпълнителят трябва да извози неупоменат брой кофи и контейнери два пъти в месеца ...

Точно такава (принципно) ситуация имах предвид. Същото е и при общинските фирми „Чистота“ (или както там се казват) - понякога контейнерите са препълнени, друг път ги почистват полупразни. Но там проблеми (почти) няма - възложителя и изпълнителя са едно.
Затова е „труд“ - колкото трябва, толкова.