ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ

[profilms]

Здравейте,
казусът е следният: искам да издам свои книги през издателство и за целта трябва да им предоставя мои текстове, с които да се запознаят, за да решат дали могат да ги продават. Преди години направих точно това и някои издателства вместо да ми платят, за да ползват идеите ми, или да издадат самите текстове, ги предоставиха на техни вече известни и продаваеми (защото били скандални) автори, които преразказаха моите истории с техни думи в техен стил. Това го научих от човек (със съвест явно), който работеше с издателствата и който ми обясни "как стоят нещата в България", както и че това, да се крадат идеи, е масова практика.
Както предполагам сами разбирате, тук не става дума за плагиатство в буквалния смисъл на това понятие, защото няма „копи/пейст престъпление“, макар в моя случай да имаше и буквално взети части от диалози, които успях да разпозная след това в чуждите писания. В този случай говорим за кражба на ноу-хау, но в изкуството – художествено ноу-хау, а не научно, технологично, или някакво друго.
За какво точно става дума: представете си, че някой види от Чаплин по време на снимки гега с обувката от „Треска за злато“ (или с прословутия „Танц на хлебчетата“) и много му хареса идеята за това как двамата с Големия Джим си похапват подметката и връзките ѝ. Казано по-ясно – прииска му се на някой да блесне с тази страхотна идея от големия екран – и възползвайки се от факта, че Чаплин още не е готов с филма си, заснема набързо някаква боза, в която единственото умно нещо е гега с обувката. И когато истинският гений пусне филма си по кината, то всички ще си мислят, че той – великият Чаплин – е крал от някой друг, защото „това смешното с обувката“ (или с хлебчетата) вече са го гледали. Получава се „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!““ На пръв поглед кражба няма, защото крадецът може да е направил така, че в неговата сцена главният герой да яде не кубинка, а кецове, салата от джапанки с настъргани високи токчета, а защо не и пълнени чорапи с кайма и ориз, но това не променя факта, че е откраднал основния замисъл, метафората – художественото пресъздаване на невъобразимия глад, за което обаче се е сетил Чаплин, карайки героите си да ядат нещо, с което по принцип оприличаваме лошо приготвената храна. Тоест, тук открадната е Идеята.

Това е възможно най-краткото описание на големия казус. Малкият (т.е. личният) казус е следният: както споменах по-горе, налага ми се да предоставя текст на издателство, но този път искам издателството изрично да се подпише под една декларация за поверителност, че, ако не го издаде, няма да предоставя, разгласява или продава на трети лица или фирми в България или в чужбина предоставените от мен (на хартиен носител или под формата на електронни файлове) текстове. Търсих в Интернет образец на подобно нещо, но не успях да открия каквото и да било, което да е ориентирано към сферата на изкуството - попаднах само на декларации, свързани с опазването на фирмената тайна при подписване на междуфирмени договори и на така наречената Privacy Policy за защита на личните данни по GDRP.

Та въпросът ми е: съществува ли такава деклатация, конкретно за казуси в сферата на изкуствата, и в съобразно кой закон би търябвало да се изготви?

[ivan_lawyer]

Отдавна не съм се занимавал с авторско право - имам дядо - изобретател, който е с патенти, язовири и минни дейности - аз съм адвокат, сега навремето правихме в Нова телевизия "Столица - в сто лица", после - всички тези състезания по вдигане на гигантски гуми, теглене на гуми, всякакви такива глупотевини - съм ги правил аз Федерациите, по секретен начин - тоест Устава - там съм го барнал, това е дотук. Киро Скалата направи алтернативно и доколкото си спомням - отпадна. Ходил съм и в Министерства по културата - за консултация, всякакви търчалки, патентно ведомство и всякакви такива неща.

Доколкото знам - самото законодателство Ви пази - с първоизмислянето - първоначалната идея - винаги принадлежи на създателя - няма как да напиша роман по "Майстора и Маргарита", трябва да е с оригинален сюжет, все едно да опиша срещата на Дявола с двама литератори на езерото Ариана - откровено плагиатство, мога обаче да доразвивам нещата - при всички положения - никой не може да ми забрани да пиша за Дявола.

Но да препиша изцяло някакъв сюжет - повествование - това няма как, имам един клиент - с акорди на китара - има над милион преглеждания в интернет - тоест огромен интерес, откраднаха му ги, осъди ги - но в Германия, там е странно законодателството - не му изплатиха пари - а просто казаха - ти през прозореца - ти през вратата, тоест не се постига материален резултат, нещо като предварителен съд.

Според мен - отидете нотариус - да Ви завери датата (ДАТАТА), ако е евтино и съдържанието, аз като любител на животното лисица - изпращам документи - когато не ми се занимава с нотариуси (защото са малко дръпнати и надути), внасям документи в съда - оттам ми се обаждат - какво сте ми внесли - ма имам осигурен входящ номер, тоест - това са лисичи номера да имам реален входящ номер, тоест - датировка.