- Дата и час: 24 Ное 2024, 23:01 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Самоуправство?
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
20 мнения
• Страница 1 от 1
Самоуправство?
В договора за наем има записана клауза "При прекратяване на договора, ако НАЕМАТЕЛЯТ не освободи наетия имот в уговорения срок и не го предаде с приемо-предавателен протокол на НАЕМОДАТЕЛЯ, то с подписването на договора за наем НАЕМАТЕЛЯТ дава съгласието си, НАЕМОДАТЕЛЯТ да изнесе от имота вещите на НАЕМАТЕЛЯ, без да дължи никакво обезщетение и отговорност за евентуално причинени на НАЕМАТЕЛЯ щети от това действие. В този случай НАЕМОДАТЕЛЯТ има право да възстанови владението си върху имота лично и без съдебна намеса."
Може ли наемателят да претендира, че наемодателят извършва самоуправство?
Може ли наемателят да претендира, че наемодателят извършва самоуправство?
- doich
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 14 Апр 2013, 09:42
Re: Самоуправство?
Здравейте,
То – принципно договорните клаузи имат силата на закон за страните, когато същите тези уговорки не противоречат на закона. Така, че от една страна при евентуален съдебен спор съдът ще отчете подобен род клаузи… Но тук ще вметна, че договор не следва да дерогира наказателна отговорност. А и би било редно подобни клаузни текстове да се прецизират доста добре от вещ в областта. А щети за наемателя ще има ако вещите са изнесени и оставени на произвола, и не бъдат стопанисани, или по някакъв начин защитени от посегателства, повреждане, разваляне и т.н. Така, че има тънкости, които не се изчерпват само с изложеното от мен. Както по-горе споменах има си специалисти в тази област при подобен род договори. Но, ако се спомене, че вещите ще бъдат извадени от имота и оставени на съхранение на място където ще бъдат запазени, това вече е друго. А и би могло да се вмъкне нещо от сорта, че за въпросното съхранение ще се дължи някаква сума. Последното би имало и превантивно-дисциплиниращ ефект над наемателя/ите/. Иначе съставът – самоуправство, така както е залегнал в НК не мисля, че би хванал декиш пред съда при изнасяне на вещи, но при наличие на договорна клауза и както написах при определени условия изцяло защитаващи вещите. Друг е въпроса пък, и ако вещите са свързани с професията на наемателя и/или/ неговите лични данни, чест и достойнство!
Това е личното ми непрофесионално мнение!
То – принципно договорните клаузи имат силата на закон за страните, когато същите тези уговорки не противоречат на закона. Така, че от една страна при евентуален съдебен спор съдът ще отчете подобен род клаузи… Но тук ще вметна, че договор не следва да дерогира наказателна отговорност. А и би било редно подобни клаузни текстове да се прецизират доста добре от вещ в областта. А щети за наемателя ще има ако вещите са изнесени и оставени на произвола, и не бъдат стопанисани, или по някакъв начин защитени от посегателства, повреждане, разваляне и т.н. Така, че има тънкости, които не се изчерпват само с изложеното от мен. Както по-горе споменах има си специалисти в тази област при подобен род договори. Но, ако се спомене, че вещите ще бъдат извадени от имота и оставени на съхранение на място където ще бъдат запазени, това вече е друго. А и би могло да се вмъкне нещо от сорта, че за въпросното съхранение ще се дължи някаква сума. Последното би имало и превантивно-дисциплиниращ ефект над наемателя/ите/. Иначе съставът – самоуправство, така както е залегнал в НК не мисля, че би хванал декиш пред съда при изнасяне на вещи, но при наличие на договорна клауза и както написах при определени условия изцяло защитаващи вещите. Друг е въпроса пък, и ако вещите са свързани с професията на наемателя и/или/ неговите лични данни, чест и достойнство!
Това е личното ми непрофесионално мнение!
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Самоуправство?
Може ли наемателят да претендира, че наемодателят извършва самоуправство?
Естествено, че може. Самоуправство е да извършиш действия по защита на реално или предполагаемо свое право, с които друг не е съгласен и въпреки противопоставянето му. Поетите в договора задължения са изпълними само при съдействие от страна на наемателя, което и ги обезсмисля. Наемодателят може да се позове на тях, ако издебне наемателя и когато го няма отключи и изнесе вещите, но много условно и според вътрешното убеждение на състава. Достатъчно е наемателят да застане на вратата и да каже няма да влизаш и изнасяш нищо и наемодателя трябва или да се съобрази или да си носи отговорността по НК.
Не знам кой дава правни съвети за договорно дерогиране на наказателни норми, но е хубаво кандидат прокурори и съдии да се замислят върху казуса и определят процесуалното качество на съветника в един бъдещ процес - кьопав подбудител или пишман помагач?
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Самоуправство?
Отново ще се включа в темата, защото ми е интересна, а и части от изразеното мнение на ivanov_p вероятно е свързано с предходния ми пост.
Не считам, че някъде в темата съм дал „правен” съвет за договорно дерогиране на наказателни норми, напротив!: написал съм, че договор не следва да… „не следва да” означава; не може, не трябва и т.н. Така, че моля, да бъда тълкуван правилно! И пак повтарям не съм имал предвид, не ми е минавало през ума че някакви договорни отношения биха подложили на омаловажаване, отхвърляне – дерогиране на наказателна, а и каквато и да е друга законова норма! И ще отчета, че съм здрав и не съм кьопав…
Иначе ivanov_p е прав. "естествено, че може"Да може! Всеки може да интерпретира своите права и интереси, и може да подава искове, жалби, тъжби и т.н. И да, наистина много зависи от т.нар. „вътрешно убеждение”…
Затова и ще си позволя да продължа с разсъжденията си по темата.:
Необятната ни съдебна практика по прилагане на чл. 323 от НК е повече в насока за създадени пречки за достъп и ползване на вещи имоти, както и тяхното завладяване, и т.н. Но на дали би било толкова категорично едно СР при анализ и преценка на казус като представения от поставилия темата, особено ако договорът, в който се включват подобни текстове за изваждане на имущество би бил прецизно изготвен от специалист в областта.
За да е съставомерно деянието по чл. 323 от НК следва да са налице следните предпоставки:
1. между две страни да съществува правен спор за някакво право 2. едната от двете страни самоволно, не по законоустановения ред да е осъществила правото за което претендира, т.е. да се е самоовластила да извърши действия по разрешаване на спора 3. случаят да е немаловажен.
По „1”,наистина има противоречиви мнения дали спорът непременно трябва да е правен или просто да се докаже наличен такъв. Но при всички положения страната – търсеща съдебна защита трябва да докаже наличие на спор.
В конкретния случай наемателя трябва да докаже, че се е проитовопоставил по някакъв начин и средства на изнасянето на неговите вещи. Нещо повече, при наличие на клауза в договора – подсказваща, че при дадени условия и прочие и прочие, ще се прибегне до изваждане на вещите, която клауза е приета и утвърдена от страните чрез полагане на подписи, тогава едно противопоставяне би подлежало на съмнение.
По „2”, Има ли законоустановен ред за изнасяне на чужди вещи от собственост?
Приемаме, че такава клауза в договора е нищожна. Ето тогава едни (вярвам) законосъобразни стъпки:
Наемодателя изпраща нотариална покана за освобождаване на имота в 3-дневен срок и изнасяне на вещите на наемателя от него. В поканата се указва също, че ако в деня и часа, определен за освобождаване на имота от тези вещи, то при реализирате правата на наемодателя същия ще пристъпи към изваждане на вещите, които ще бъдат дадени на съхранение еди къде си и достъпът до тях няма да е ограничен от страна на наемателя, като същия може да се снабди с ключ от мястото на съхранение от еди къде си – еди кой си. Съответно при липса на ответни действия – отговор във вр. с нот. покана, освобождаване на имота от вещите, тогава идва следваща стъпка по изваждане на същите. (Разбира се само ако ответните действия не са противопоставяне.) Пример за действията по изваждане би бил следния: Двама и повече свидетели, (независимо от наличието на свидетелите, съвременните технологии предлагат и редица възможности за цифрово – видео съхраняване на подобни действия), съставяне на писмен протокол – удостоверяващ действията по изнасяне на вещите и техен опис, и естествено запазване и съхраняване на изнесените вещи, така че същите да са защитени от повреда, унищожаване и посегателства върху тях. Така също осигуряване на достъп до вещите от страна на техния собственик. Тук ще вметна, че още в нот. покана може да се упомене, че ще се дължи обезщетение – заплащане за разноските по изнасяне и съхранение на вещите. Всички горе-изброени действия, че и други верочтни подсигуряват наемодателя срещу едно позоваване от страна на наемателя – собственик на вещите, че са му причинени неблагоприятни последици и т.н.
По „3” Няма да правя анализ на текста от НК за маловажен случай, нито пък ще анализирам съдебна практика. Но си мисля, че при ситуация каквато що-годе съм представил, трудно биха се доказали вредни последици за жалващия се наемател. Е, всеки може да си претендира за каквото си иска и може да си изсмуква от пръстите всякакви страдания, лишения и неудобства, но следва да ги докаже.
Законодателят е дал възможност за „филтриране” на деянията чрез чл. 9, ал. 2 от НК. Също така в ал.3 на чл. 323 от НК се говори за това, че деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Последното ме връща на моментът, че за да е налице предупреждение от държавен орган, следва да е налице оспорване от страна на жалващият се.
При всички положения наемателят ще трябва да доказва настъпили вредни последици за него.
Предвид горе-изложеното, считам, че трудно би била уважена жалба от некоректен наемател, срещу действия на наемодателя, ако това е било договорено, и са спазени условията (под същата или подобна форма), които представих.
Не считам, че някъде в темата съм дал „правен” съвет за договорно дерогиране на наказателни норми, напротив!: написал съм, че договор не следва да… „не следва да” означава; не може, не трябва и т.н. Така, че моля, да бъда тълкуван правилно! И пак повтарям не съм имал предвид, не ми е минавало през ума че някакви договорни отношения биха подложили на омаловажаване, отхвърляне – дерогиране на наказателна, а и каквато и да е друга законова норма! И ще отчета, че съм здрав и не съм кьопав…
Иначе ivanov_p е прав. "естествено, че може"Да може! Всеки може да интерпретира своите права и интереси, и може да подава искове, жалби, тъжби и т.н. И да, наистина много зависи от т.нар. „вътрешно убеждение”…
Затова и ще си позволя да продължа с разсъжденията си по темата.:
Необятната ни съдебна практика по прилагане на чл. 323 от НК е повече в насока за създадени пречки за достъп и ползване на вещи имоти, както и тяхното завладяване, и т.н. Но на дали би било толкова категорично едно СР при анализ и преценка на казус като представения от поставилия темата, особено ако договорът, в който се включват подобни текстове за изваждане на имущество би бил прецизно изготвен от специалист в областта.
За да е съставомерно деянието по чл. 323 от НК следва да са налице следните предпоставки:
1. между две страни да съществува правен спор за някакво право 2. едната от двете страни самоволно, не по законоустановения ред да е осъществила правото за което претендира, т.е. да се е самоовластила да извърши действия по разрешаване на спора 3. случаят да е немаловажен.
По „1”,наистина има противоречиви мнения дали спорът непременно трябва да е правен или просто да се докаже наличен такъв. Но при всички положения страната – търсеща съдебна защита трябва да докаже наличие на спор.
В конкретния случай наемателя трябва да докаже, че се е проитовопоставил по някакъв начин и средства на изнасянето на неговите вещи. Нещо повече, при наличие на клауза в договора – подсказваща, че при дадени условия и прочие и прочие, ще се прибегне до изваждане на вещите, която клауза е приета и утвърдена от страните чрез полагане на подписи, тогава едно противопоставяне би подлежало на съмнение.
По „2”, Има ли законоустановен ред за изнасяне на чужди вещи от собственост?
Приемаме, че такава клауза в договора е нищожна. Ето тогава едни (вярвам) законосъобразни стъпки:
Наемодателя изпраща нотариална покана за освобождаване на имота в 3-дневен срок и изнасяне на вещите на наемателя от него. В поканата се указва също, че ако в деня и часа, определен за освобождаване на имота от тези вещи, то при реализирате правата на наемодателя същия ще пристъпи към изваждане на вещите, които ще бъдат дадени на съхранение еди къде си и достъпът до тях няма да е ограничен от страна на наемателя, като същия може да се снабди с ключ от мястото на съхранение от еди къде си – еди кой си. Съответно при липса на ответни действия – отговор във вр. с нот. покана, освобождаване на имота от вещите, тогава идва следваща стъпка по изваждане на същите. (Разбира се само ако ответните действия не са противопоставяне.) Пример за действията по изваждане би бил следния: Двама и повече свидетели, (независимо от наличието на свидетелите, съвременните технологии предлагат и редица възможности за цифрово – видео съхраняване на подобни действия), съставяне на писмен протокол – удостоверяващ действията по изнасяне на вещите и техен опис, и естествено запазване и съхраняване на изнесените вещи, така че същите да са защитени от повреда, унищожаване и посегателства върху тях. Така също осигуряване на достъп до вещите от страна на техния собственик. Тук ще вметна, че още в нот. покана може да се упомене, че ще се дължи обезщетение – заплащане за разноските по изнасяне и съхранение на вещите. Всички горе-изброени действия, че и други верочтни подсигуряват наемодателя срещу едно позоваване от страна на наемателя – собственик на вещите, че са му причинени неблагоприятни последици и т.н.
По „3” Няма да правя анализ на текста от НК за маловажен случай, нито пък ще анализирам съдебна практика. Но си мисля, че при ситуация каквато що-годе съм представил, трудно биха се доказали вредни последици за жалващия се наемател. Е, всеки може да си претендира за каквото си иска и може да си изсмуква от пръстите всякакви страдания, лишения и неудобства, но следва да ги докаже.
Законодателят е дал възможност за „филтриране” на деянията чрез чл. 9, ал. 2 от НК. Също така в ал.3 на чл. 323 от НК се говори за това, че деецът не се наказва, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. Последното ме връща на моментът, че за да е налице предупреждение от държавен орган, следва да е налице оспорване от страна на жалващият се.
При всички положения наемателят ще трябва да доказва настъпили вредни последици за него.
Предвид горе-изложеното, считам, че трудно би била уважена жалба от некоректен наемател, срещу действия на наемодателя, ако това е било договорено, и са спазени условията (под същата или подобна форма), които представих.
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Самоуправство?
Очевидно nikodim77 не е юрист за да пише такива небивалици. Когато има спор между наемател/наемодател, спорът се решава от съда по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК. Ако евентуално Наемодателя спечели делото(щото може и да не го спечели), може да си извади ИЛ, да подаде молба до някой ЧСИ и се образува изпълително дело. Производството е по чл. 522 ГПК. Неможе с нотариална покана Наемодателя едностранно да променя договора или да дерогира съответните разпоредби на ЗЗД и ГПК.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Самоуправство?
Когато написах за правните съвети имах предвид хората, съставящи подобни договори.
Не съм чел съдебна практика за самоуправство, защото отдавна съм отписал нашето съвременно наказателно право като нещо предвидимо и кореспондиращо с принципите на наказателното право, каквото беше допреди 20-30 години у нас и по света, дори не знам защо се изучава.
За самоуправство не е необходим договор, наказателната норма пази правния ред. Спира кола пред твоя гараж, казваш на шофьора да я махне, той отказва, ти я връзваш за твоя бус и я изтегляш 10 метра, това е достатъчно, пък съдът да мисли дали е маловажен случай. Ако заплашиш нарушителя с моторна резачка и той премести колата ще е принуда. Щом е спрял неправилно, звъниш в полицията или на който отстраняването на нарушението му е задължение иначе всеки ще тръгне с брадва по улиците да създава ред.
Достатъчно е след подписване на договора наемателят да каже на наемодателя, че не разрешава да се пипа нищо и да смени ключа (и да не го смени - същата работа). Затова най-добре е да се направи нотариална заверка на подписа, за да може ваденето на ИЛ да стане бързо.
Не съм чел съдебна практика за самоуправство, защото отдавна съм отписал нашето съвременно наказателно право като нещо предвидимо и кореспондиращо с принципите на наказателното право, каквото беше допреди 20-30 години у нас и по света, дори не знам защо се изучава.
За самоуправство не е необходим договор, наказателната норма пази правния ред. Спира кола пред твоя гараж, казваш на шофьора да я махне, той отказва, ти я връзваш за твоя бус и я изтегляш 10 метра, това е достатъчно, пък съдът да мисли дали е маловажен случай. Ако заплашиш нарушителя с моторна резачка и той премести колата ще е принуда. Щом е спрял неправилно, звъниш в полицията или на който отстраняването на нарушението му е задължение иначе всеки ще тръгне с брадва по улиците да създава ред.
Достатъчно е след подписване на договора наемателят да каже на наемодателя, че не разрешава да се пипа нищо и да смени ключа (и да не го смени - същата работа). Затова най-добре е да се направи нотариална заверка на подписа, за да може ваденето на ИЛ да стане бързо.
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Самоуправство?
Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин на неговото осъществяване (оспорвано действително или предполагаемо право - чл.323 НК). В тая връзка, наемателят с подписването на такава клауза от договора не оспорва извършването на действията, напротив, даже се съгласява да бъдат извършени. Самоуправство ли е?
- doich
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 14 Апр 2013, 09:42
Re: Самоуправство?
Нещо нещата излизат извън пределите на поставената тема…
Поставилият темата, doich пита, дали ще е осъществен състава”самоуправство”, ако наемодателя изнесе оставени в имотът му вещи на наемателя – вече бивш, ако това действие е залегнало като договорна клауза и ако договорът вече е загубил своето действие „"При прекратяване на договора, ако НАЕМАТЕЛЯТ не освободи…” За какво разваляне чрез нотариална покана, за каква едностранна промяна, за какви дерогации на разпоредбите на ЗЗД и ГПК говорим в темата?!? Всъщност да, чл. 310 от ГПК урежда въпроса при възникване на оспорване от страна на наемателя. Що се отнася до 522 от ГПК то по този въпрос съдът ще следва произнасяне ако бил налице спор относно самия имот, или по-точно ако наемателят е отказал да изнесе вещите си с користни намерения, като своене, продължаване на живеенето (владеенето) на имота и т.н. Или някой иска да каже, че след изтичане на договорът за наем докато в имотът се въргалят чуждите вещи собственикът няма право да посещава имота си?! Не мисля така! Да, на може да се разпорежда с чуждите вещи, но да не може да си влиза в имота…?!? Хипотетичния въпрос на doich, който въпрос е и темата на диспутът ни, е дали ще има самоупавство (може ли да бъде търсена отговорност) при изнасяне на вещите, ако такова изнасяне е упоменато в договорът за наем, а не когато има спор! Ivanov_p е отговорил кратко, че може. И аз потвърждавам това, че може. Но пък подробно съм развил съображения в насока, че при наличие на клауза в договора и при определени действия, подобно обвинение за самоуправство трудно би издържало в съда.
Уважаеми neutralen, четете небивалиците ми и вниквайте в тях! И като се обръщам към Вас, да, на този ми житейски етап не съм юрист, не съм го крил и в повечето ми постове намирам начин да го отбележа, защото намирам за коректно това обстоятелство да бъде достояние за тези, които ще приемат постовете ми за правен съвет.
Уважаеми doich , в предходният ми пост изразявам съгласие с Вас, че именно след положен подпис и неоспорване на подобна клауза би следвало действията по изваждане на вещите да не се третират като самоупавство. Но и наличната съдебна практика не е константна по отношение на твърдението Ви: „Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор за вещно, облигационно или друго имуществено право…” В някои СР е прието, че не е необходимо предварителното оспорване на едно право да е осъществено като съдебен спор, а е достатъчно да са налице действия показващи оспорване. Последното се отчита в решение №329/06.10.2015 по дело №766/2015 на ВКС, НК, II н.о.
В обобщение на тезата ми; една добре изпипана клауза в договор за наем и едно добре изпипано изнасяне на вещите доста биха разклатили вътрешното убеждение на съдебен състав при евентуално обвинение по чл. 323 от НК. Дори би разклатило и мнението на прокурора по този въпрос.
Поставилият темата, doich пита, дали ще е осъществен състава”самоуправство”, ако наемодателя изнесе оставени в имотът му вещи на наемателя – вече бивш, ако това действие е залегнало като договорна клауза и ако договорът вече е загубил своето действие „"При прекратяване на договора, ако НАЕМАТЕЛЯТ не освободи…” За какво разваляне чрез нотариална покана, за каква едностранна промяна, за какви дерогации на разпоредбите на ЗЗД и ГПК говорим в темата?!? Всъщност да, чл. 310 от ГПК урежда въпроса при възникване на оспорване от страна на наемателя. Що се отнася до 522 от ГПК то по този въпрос съдът ще следва произнасяне ако бил налице спор относно самия имот, или по-точно ако наемателят е отказал да изнесе вещите си с користни намерения, като своене, продължаване на живеенето (владеенето) на имота и т.н. Или някой иска да каже, че след изтичане на договорът за наем докато в имотът се въргалят чуждите вещи собственикът няма право да посещава имота си?! Не мисля така! Да, на може да се разпорежда с чуждите вещи, но да не може да си влиза в имота…?!? Хипотетичния въпрос на doich, който въпрос е и темата на диспутът ни, е дали ще има самоупавство (може ли да бъде търсена отговорност) при изнасяне на вещите, ако такова изнасяне е упоменато в договорът за наем, а не когато има спор! Ivanov_p е отговорил кратко, че може. И аз потвърждавам това, че може. Но пък подробно съм развил съображения в насока, че при наличие на клауза в договора и при определени действия, подобно обвинение за самоуправство трудно би издържало в съда.
Уважаеми neutralen, четете небивалиците ми и вниквайте в тях! И като се обръщам към Вас, да, на този ми житейски етап не съм юрист, не съм го крил и в повечето ми постове намирам начин да го отбележа, защото намирам за коректно това обстоятелство да бъде достояние за тези, които ще приемат постовете ми за правен съвет.
Уважаеми doich , в предходният ми пост изразявам съгласие с Вас, че именно след положен подпис и неоспорване на подобна клауза би следвало действията по изваждане на вещите да не се третират като самоупавство. Но и наличната съдебна практика не е константна по отношение на твърдението Ви: „Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор за вещно, облигационно или друго имуществено право…” В някои СР е прието, че не е необходимо предварителното оспорване на едно право да е осъществено като съдебен спор, а е достатъчно да са налице действия показващи оспорване. Последното се отчита в решение №329/06.10.2015 по дело №766/2015 на ВКС, НК, II н.о.
В обобщение на тезата ми; една добре изпипана клауза в договор за наем и едно добре изпипано изнасяне на вещите доста биха разклатили вътрешното убеждение на съдебен състав при евентуално обвинение по чл. 323 от НК. Дори би разклатило и мнението на прокурора по този въпрос.
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Самоуправство?
nikodim77, прочети внимателно какъв е въпроса на Питащия и тогава разсъждавай. Но след като все още не си юрист няма как да разбереш правното значение на това което съм написал - житейската и правната логика са различни неща с различен смисъл.Нищо лично
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Самоуправство?
Добре, в спорът се ражда – онази голата с многото лица…
Мисля, че съм прочел въпросът на питащия и в двата ми дълги поста би могло да се отчете, че съм го осмислил. Да, сега вникнах по-внимателно в думите след 4-тата запетая на въпроса на питащия, след която се навеждат доводи за недължимост на обезщетение (нетърсене на отговорност) при евентуално причинени вреди. И да, така „построена” клауза би била нищожна. Няма как да се отрича едно субективно право. Тоест подписвайки договор с подобна клауза наемателят би се отказал от правото си на обезщетение. Още повече пък клаузата да е в колизия с наказателната норма на чл. 323, и въобще която и да е нак. норма. Но все пак считам, че и в двата ми поста съм упоменал, че всички действия на наемодателя трябва да са в посока – непричиняване на щети и вредни последици. И двата ми поста опират до момента на изнасяне на имуществото, само ако това е уговорено, и че такова действие трудно би се характеризирало със самоупавство. Но, ако с изнасянето се причинят щети и вредни последици – значителни, тогава може да се търси защита по реда на ГПК както и по реда на НПК - НК.
Смея да твърдя, че разбирам правното значение на това, което сте написал, neutralen. И по отношение на цитираните текстове от гражданския закон, и по отношение на ЧСИ; ИД и т.н., и като цяло процедурата, която имате предвид.
А иначе това, че житейската и правната логика са различни неща с различен смисъл, аз го намирам за проблем на обществото. Не би бил проблем, ако разминаването м-у житейската и правна логика е в някакви допустими предели, нормално е. Но у нас в България разминаването е с космически мащаби…
Мисля, че съм прочел въпросът на питащия и в двата ми дълги поста би могло да се отчете, че съм го осмислил. Да, сега вникнах по-внимателно в думите след 4-тата запетая на въпроса на питащия, след която се навеждат доводи за недължимост на обезщетение (нетърсене на отговорност) при евентуално причинени вреди. И да, така „построена” клауза би била нищожна. Няма как да се отрича едно субективно право. Тоест подписвайки договор с подобна клауза наемателят би се отказал от правото си на обезщетение. Още повече пък клаузата да е в колизия с наказателната норма на чл. 323, и въобще която и да е нак. норма. Но все пак считам, че и в двата ми поста съм упоменал, че всички действия на наемодателя трябва да са в посока – непричиняване на щети и вредни последици. И двата ми поста опират до момента на изнасяне на имуществото, само ако това е уговорено, и че такова действие трудно би се характеризирало със самоупавство. Но, ако с изнасянето се причинят щети и вредни последици – значителни, тогава може да се търси защита по реда на ГПК както и по реда на НПК - НК.
Смея да твърдя, че разбирам правното значение на това, което сте написал, neutralen. И по отношение на цитираните текстове от гражданския закон, и по отношение на ЧСИ; ИД и т.н., и като цяло процедурата, която имате предвид.
А иначе това, че житейската и правната логика са различни неща с различен смисъл, аз го намирам за проблем на обществото. Не би бил проблем, ако разминаването м-у житейската и правна логика е в някакви допустими предели, нормално е. Но у нас в България разминаването е с космически мащаби…
- nikodim77
- Активен потребител
- Мнения: 1289
- Регистриран на: 23 Апр 2009, 14:29
Re: Самоуправство?
Тъй като зададения въпрос е свързан с наемно правоотношение, трябва да отбележим, че прекратяването на договора за наем не променя с нищо наемното правоотношение, то си остава каквото е било. Ако в договора е предвидено автоматично "противопоставяне" или такова последва, то наемното отношение отново не се променя, а към дължимата сума за наема се прибавя и плащане на обезщетение. Няма как правоотношението да е прекратено при положение, че вещите на наемателя са в наетото помещение, това е правна безсмислица, а при прекратено наемно отношение няма как, дори теоретично, в наетото помещение да има вещи на наемателя.
Твърди се, че правото по чл. 323 НК е ограничено до вещно, облигационно или друго имуществено, но ако личните права не бяха защитени с отделни норми и те щяха да са в кюпа.
Случаят е облигационен и питаме какво е да осъществиш едно оспорвано от друг свое действително облигационно право? Това означава да извършиш нещо което договора ти гарантира, но другата страна се противопоставя. В случая договорът ти гарантира, че може да изнесеш вещите на другата страна, но тя се противопоставя, какъв е извода?
Твърди се, че правото по чл. 323 НК е ограничено до вещно, облигационно или друго имуществено, но ако личните права не бяха защитени с отделни норми и те щяха да са в кюпа.
Случаят е облигационен и питаме какво е да осъществиш едно оспорвано от друг свое действително облигационно право? Това означава да извършиш нещо което договора ти гарантира, но другата страна се противопоставя. В случая договорът ти гарантира, че може да изнесеш вещите на другата страна, но тя се противопоставя, какъв е извода?
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Самоуправство?
Клаузи на договора, които изключват, дерогират приложението на закона са НИЩОЖНИ. Прекратяването на един двустранен договор поради неизпълнение става по реда на чл. 87 ЗЗД с едностранно волеизявление на Кредитора(в случая Наемодателя). Тъй като се касае за писмен договор, то и волеизявлението за прекратяване следва да бъде в писмена форма(чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Когато Договора за наем е прекратен по горния ред и Наемателя отказва да напусне имота, или не си изнася вещите, Наемодателя следва да предяви иск по 310, ал. 1, т. 2 от ГПК за опразване на имота. Ако вместо това предприеме самоволни действия за насилствено влизане и завладяване на жилището, освен самоуправство(чл.323 от НК), извършва в идеална съвкупност и престъпление по чл. 170 от НК - нарушаване неприкосновеността на жилището, което е едно конституционно право(чл.33 от Конституцията на България)
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Самоуправство?
neutralen написа:Ако вместо това предприеме самоволни действия за насилствено влизане и завладяване на жилището, освен самоуправство(чл.323 от НК), извършва в идеална съвкупност и престъпление по чл. 170 от НК - нарушаване неприкосновеността на жилището, което е едно конституционно право(чл.33 от Конституцията на България)
Ако трябва да сме коректни, никъде досега не е споменато, че се отдава под наем жилище. Напълно е възможно да е търговски обект.
Но дори и да е апартамент, при прекратен договор за наем наемателят няма право да остане вътре и това вече не е негово жилище.
Според мен клаузата визира хипотезата, когато наемателят е напуснал наетия обект, но не е изнесъл движимите си вещи. Затова чл. 170 НК няма никакво приложение тук.
Моето лично мнение е, че когато някой наемател не си плаща наема, е длъжен да напусне, заедно с цялото си имущество. И докато се влачат делата в съда и при съдебен изпълнител /може да минат години, вкл. и ако се обжалва/, той няма право да злоупотребява и да си стои необезпокояван вътре, докато наемодателят му се чуди как да върже двата края и на всичкото отгоре му плаща сметки за ток, вода и парно. Просто не е редно. Тока можеш да спреш, но водата и парното - не.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Самоуправство?
kalahan2008 написа: когато някой наемател не си плаща наема, е длъжен да напусне, заедно с цялото си имущество. И докато се влачат делата в съда и при съдебен изпълнител /може да минат години, вкл. и ако се обжалва/, той няма право да злоупотребява и да си стои необезпокояван вътре, докато наемодателят му се чуди как да върже двата края и на всичкото отгоре му плаща сметки за ток, вода и парно. Просто не е редно. Тока можеш да спреш, но водата и парното - не.
По-горе вече беше писано за житейската и правната логика.
Интересно е, дали има съдебна практика при наличие на такава клауза в договора за наем?
- doich
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 14 Апр 2013, 09:42
Re: Самоуправство?
Тази клауза е нова и предполагам, че все още няма практика по нея.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
https://www.16personalities.com/infj-personality
- kalahan2008
- Активен потребител
- Мнения: 4239
- Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53
Re: Самоуправство?
kalahan2008 написа:Тази клауза е нова и предполагам, че все още няма практика по нея.
Националната спортна академия отдава много имоти под наем, като в договорите се записва:
Чл.6./1/ След изтичане на наемния срок и/или най-късно в последния ден на предизвестието по чл.9.2. или чл.10 от този договор, НАЕМАТЕЛЯТ се задължава да освободи незабавно наетия имот, като го почисти от материали, отпадъци, лични вещи и други подобни. Направените подобрения остават в полза на Национална спортна академия „Васил Левски”. При освобождаване на имота НАЕМАТЕЛЯT се задължава да заплати обезщетение за вредите, причинени по време на ползване на имота и евентуално дължимите, но неизплатени до момента консумативни разходи и други парични суми.
/2/ Приемането и предаването на имота след изтичане на срока на настоящия договор се извършва с протокол, подписан от представители на страните по настоящия договор.
/3/ Владението се счита за предадено автоматично на НАЕМОДАТЕЛЯ, в деня следващ последният ден на предизвестието, независимо от това дали НАЕМАТЕЛЯТ се е явил да го предаде или не.
/4/ След изтичане на срока на предизвестието по чл.9.2. или чл.10 от този договор, НАЕМОДАТЕЛЯТ има право, без да дава допълнителен срок, да възстанови владението и държанието върху имота и вещите, предмет на договора, включително и чрез подмяна на заключващи устройства, отваряне на врати и премахване на прегради независимо от повредите, които могат да бъдат нанесени. В случай, че в ИМОТА се намират стоки и други вещи на НАЕМАТЕЛЯ, НАЕМОДАТЕЛЯТ съставя протокол-опис за тях и за сметка на НАЕМАТЕЛЯ ги оставя в помещението, предмет на този договор за срок от 10 (десет) дни. След изтичането на този срок НАЕМОДАТЕЛЯТ не носи отговорност за щети, вреди или загуба на стоките и другите вещи, които са останали в помещението от НАЕМАТЕЛЯ и ги предава на съответното депо за отпадъци, в зависимост от вида на вещите. Горните действия на НАЕМОДАТЕЛЯ не могат да се тълкуват като самоуправство.
- doich
- Нов потребител
- Мнения: 7
- Регистриран на: 14 Апр 2013, 09:42
Re: Самоуправство?
Тази академия не е прочута с особен разум и е нормално да има договори с такива небивалици. Даже не прочетох всичко, но наемателят е държател на имота, а не владелец и докато владението може да се предава "дистанционно", то предаването на държането е конкретно действие, изразяващо се при наема с предаването на ключовете от помещението. В този момент се прекратява наема, а не с изтичането или прекратяването на договора.
Законодателят е използвал термина "владение" в ЗЗД, глава "Наем вещи" в смисъла му на държане, което е изяснено с нарочно постановление от време оно. Това "автоматичното" предаване на владението, дори когато наемателят не го е предал реално, сваля от него отговорността да заплаща наем при отказ да освободи имота и ВИФ може да изпадне в сложна ситуация в съда относно иска за връщане на веща. Как се връща нещо автоматично върнато? По облигация ли ще го води или вещен?
Законодателят е използвал термина "владение" в ЗЗД, глава "Наем вещи" в смисъла му на държане, което е изяснено с нарочно постановление от време оно. Това "автоматичното" предаване на владението, дори когато наемателят не го е предал реално, сваля от него отговорността да заплаща наем при отказ да освободи имота и ВИФ може да изпадне в сложна ситуация в съда относно иска за връщане на веща. Как се връща нещо автоматично върнато? По облигация ли ще го води или вещен?
- ivanov_p
- Активен потребител
- Мнения: 4510
- Регистриран на: 26 Ное 2013, 19:53
Re: Самоуправство?
Не би било съставомерно деянието от субвктивна страна дори и да е налице спор за тия вещи, тъй като мотивите на съда за оправдаване ще са свързани със наличието на субективна увереност у дееца че същият има както претендираното право да ги изнесе, така и изпълняемо такова, което се извежда от доброволно сключения между него и пострадалия договор. Само за инфо състава на самоуправство е умишлено престъпление, умисълът трябва да е безусловно и несъмнено доказан при това не само самите действия но и преследваната цел
- first_order
- Младши потребител
- Мнения: 38
- Регистриран на: 10 Яну 2018, 15:10
Re: Самоуправство?
Не!
Последна промяна 0888988899 на 13 Юни 2019, 11:46, променена общо 1 път
https://sites.google.com/view/attorney-at-law-bg
- 0888988899
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 13 Юни 2019, 09:24
Re: Самоуправство?
doich написа:В договора за наем има записана клауза "При прекратяване на договора, ако НАЕМАТЕЛЯТ не освободи наетия имот в уговорения срок и не го предаде с приемо-предавателен протокол на НАЕМОДАТЕЛЯ, то с подписването на договора за наем НАЕМАТЕЛЯТ дава съгласието си, НАЕМОДАТЕЛЯТ да изнесе от имота вещите на НАЕМАТЕЛЯ, без да дължи никакво обезщетение и отговорност за евентуално причинени на НАЕМАТЕЛЯ щети от това действие. В този случай НАЕМОДАТЕЛЯТ има право да възстанови владението си върху имота лично и без съдебна намеса."
Може ли наемателят да претендира, че наемодателят извършва самоуправство?
ОТГОВОР: Не може да претендира!
НК - Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.
НК - Чл.170, ал.(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
- georgiev_sfbg
- Активен потребител
- Мнения: 1147
- Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26
20 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 21 госта