247 или 248 от ГПК?

[krastinko]

Здравейте. Една малко куриозна ситуация.
В решение по гражданско дело съдът допуска техническа (печатна) грешка в частта, в която присъжда разноските на ищеца, спечелил делото - вместо сумата 1185 лв е присъдил 185 лв (едната единица е пропусната).
Как трябва да постъпи ищецът - да поиска поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК или да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК?
Според мен кое да е от двете би трябвало да свърши работа, но като знам какви буквоядци и формалисти са нашите съдилища, нищо чудно да намерят формално основание да не уважат молбата, ако е сгрешено каква точно да бъде пусната. А дали да не пусне две молби и по двата параграфа?

[kalimqvka]

Здравей,

Това е наистина интересна ситуация и аз лично също съм се чудел кое от двете производства би било приложимо в случая. По - скоро бих заложил на това по чл. 248 от ГПК, защото същото визира конкретно частта за разноските в Решението. Освен това разпоредбата на чл. 248 не изисква искането за допълване / изменение на Решението да произтича от някакво конкретно основание. Т.е. не би следвало да има пречка основанието за поисканото изменение да е и допусната ОФГ.

В крайна сметка, обаче, което и основание да посочиш в молбата си (чл. 247 или чл. 248), това не би следвало да ти създаде проблеми, защото съдът е длъжен сам да квалифицира искането ти и не е задължен да се съобразява с дадените от теб правни квалификации. В тази насока съдебната практика е изключително богата и аз лично съм ставал свидетел как съдът квалифицира например документ със заглавие "въззивна жалба", като молба за изменение на Решението в частта за разноските. Мисля, че дори имаше задължителна практика на ВКС по този въпрос. Проблем би възникнал единствено в случай, че си пропуснал срока за подаване на молба по чл. 248 и впоследствие си подал молба за поправка на ОФГ (за което ГПК не предвижда преклузивен срок), но съдът да приеме, че искането ти е именно по чл. 248 и да остави молбата без разглеждане.

[ivanov_p]

Зависи от мотивите на съда относно разноските. Ако са приети като 1185 лв., а в решението са 185 лв. -247, ако и на двете места са посочени 185 лв. - 248.

[nikodim77]

Ето заради такива случай би трябвало сумите в съдебните актове да бъдат изписвани и „словом”.
Мисля си, че колебанието на питащия би намерило отговор в това, как е минал ходът на делото. След прочит на протокола/ите/ от СЗ ще стане ясно дали да се иска от съда поправка по чл.247. Все пак, ако страните и съдът са споменавали сумата от 1185,00 лв. то, видно е, че става дума за допусната техническа (печатна) грешка.

[Melly]

Топло, топло - поздравления Никодим77!
Съвсем мъничко допълнение:
В акта по същество на спора и с оглед изходът му, съдът се произнася с диспозитив и по разноските, като в тази му част, същото има характер на определение. Ако в решаващите мотиви е установил коя от страните (ищецът или ответникът) е спечелила спора, то в тежест на противната страна присъжда сторените и поискани, ведно със списък по чл.80 ГПК деловодни разноски.
С оглед изложеното от автора на темата, присъединявам се към казаното от Никодим. В хипотезата сме на чл.247 ГПК - съдът е формирал воля, но поради техническа грешка (грешка в изписването) тази негова воля не е отразена точно в диспозитива на съдебния акт.
В тази хипотеза процесуалните срокове нямат правно значение.

Успех!

[krastinko]

Може би трябва да направя уточнението, че става въпрос за разноски пред въззивна инстанция. В мотивите на съда се казва: пред въззивната инстанция са доказани разноски в размер на 185 лв, или общо за двете инстанции 735 лв. Тъй като раноските пред първата инстанция са 550 лв, видно е, че са събрани числата 550+185. Т. е. самото изписване на числото 185 вероятно е техническа грешка (защото няма как да се получи), но то повлича след себе си и грешни последващи изчисления.
Адвокатът на ищеца пусна за всеки случай и по 247 и по 248 от ГПК. Ако ще бъде интересно, ще ви съобщя резултата, когато има такъв.

[kalimqvka]

Струва ми се, че леко поизместихме темата. Въпросът не беше кога даден порок в решението се квалифицира, като ОФГ или не, а по кой ред следва да се отстрани ОФГ довела до неправилно присъждане на разноски по делото. Т.е. хем се иска отстраняване на ОФГ, хем се цели изменение на Решението в частта за разноските.

Иначе последният пост на krastinko ме кара да мисля, че в случая може би не става въпрос за ОФГ. ОФГ ще е налице в случай на разлика между приетото от съда в мотивите и записаното впоследствие в диспозитива на решението (затова и грешката е ОЧЕВИДНА). В случая, ако навсякъде в мотивите е било записано, че дължимите разноски за въззивната инстанция се равняват на 185 лв. (респ. никъде не присъства цифрата 1185), то няма как да сме изправени пред ОФГ и способът за поправка би било единствено производството по чл. 248 от ГПК.