чл. 94 ал.1,т.8 НПК и неявяване на редовно призован подсъдим

[reg_reg1]

Привет.
По НЧХД /за обида/ на подсъдимия лично срещу подпис е връчен препис от тъжбата, разпореждането за насрочване и призовката за делото.
Въпреки редовното призоваване подсъдимият не се явява в насроченото открито съдебно заседание по делото, не е упълномощил и адвокат.
В единственото съдебно заседание, съдът не назначава служебен защитник /няма такова искане от подсъдимия/, са разпитани свидетелите и е постановена осъдителна присъда.
Сега подсъдимият обжалва, като сочи съществено процесуално нарушение - че съдът е бил длъжен да му назначи служебен защитник на осн. чл. 94, ал.1, т.8 НПК /делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия/, тъй като той не се е явил в заседанието в което е разгледано делото.
Основателно ли е това възражение? Ще ви моля да ми постнете и практика. Благодаря!

[nak111]

Р Е Ш Е Н И Е № 105

Сливен, 10.10.2012 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЧО ЖЕКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

ВАНЯ АНГЕЛОВА



при секретаря П.С. и в присъствието на прокурора Виолета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдия В.Ангелова ВНОХД № 311 по описа на съда за 2012 год., за да се произнесе, съобрази :



Производството е въззивно – за проверка на невлязла в сила присъда и се движи по реда на чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на подс. К.К.А. срещу присъда №437/21.05.2012г, постановена по НОХД № 233/ 2012г по описа на РС-гр.Сливен.

С обжалваната присъда подс.К.К.А. ***, е признат за виновен в това, че на 23.12.2010г , около 03.30часа, на главен път І-6.335, землище гр.Твърдица, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление , с НП № 95/2009г на Началник ”Сектор”ПП” при ОД на МВР-гр.Велико Търново и с НП № 127605/13.11.2009г на СДВР –гр.София, и двете влезли в сила на 11.02.2010г, извършил такова деяние- управлявал л.а.”Ситроен Евазион” с рег. № В4103РН, поради което и на основание чл.343В ал.2 вр. ал.1 вр. с чл. 54 ал.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което за изтърпи при първоначален строг режим, в затвор.

На основание чл. 68 ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс.А. по НОХД № 481/2010г на РС-Севлиево наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип.

В жалбата се твърди, че наложеното с присъдата наказание е прекомерно, явно несправедливо и несъобразено с индивидуалната и генерална превенция, които изобщо не били обсъждани. Счита, че целите на наказанието по чл. 36 НК биха се постигнали и с по-леко наказание като пробация, още повече, че не са касаело за извършено тежко престъпление по смисъла на закона. Изтъква се мотива за извършване на деянието, както младата възраст на подсъдимия и неговото искрено разкаяние за извършеното. Счита, че били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и съдът е можел да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 б.”Б” НК, като му наложи по-лекото наказание пробация. Ако не изпълнявал определените му от съда пробационни мерки, съществувала правната възможност това наказание да бъде заменено наказанието с наказание лишаване от свобода. Освен това, той бил лишен от възможността да сключи споразумение с държавното обвинение, а имал желание за това.

Иска се изменение на присъдата, като на основание чл. 55 ал.2 б.Б” от НК да бъде заменено наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода с пробация за срок от 6 месеца, със съответните пробационни мерки, които съдът определи. Моли за отмяна на присъдата в частта, с която на основание чл.68 ал.1 НК, е приведена в изпълнение присъда по НОХД № 481/2010г на РС-Севлиево, по което бил осъден на 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено по реда на чл. 66 от НК, за срок от 3 години.

В с.з. представителят на ОП-Сливен счита, че жалбата е неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.

В с.з. подсъдимият А. се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържа всички доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изложени подробно във въззивната жалба. Счита, че е бил лишен от право на защита пред първата инстанция, поради което моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно моли за изменение на присъдата, като му бъде наложено по-лекото наказание пробация.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна преценка на обжалваната присъда в рамките на правомощията си по чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Присъдата на РС-Сливен, предмет на въззивен контрол, е постановена при наличие на основания за нейната отмяна.

Сливенският Районен Съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което съгласно чл.335 ал.2 от НПК, води до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, нарушението на процесуални правила е винаги съществено щом е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или липсват мотиви.

Първостепенният съд е изложил кратка фактическа обстановка. Направил е разбор на доказателствата. Съобразно принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, е определил вида и размера на наказанието, приемайки, че целите на наказанието по чл. 36 НК ще бъдат изпълнение, ако на подс.А. бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да изтърпи ефективно.

В мотивите на присъдата, СлРС е констатирал липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващо отговорността обстоятелство е счел наличието на предишно осъждане.

Определил е наказанието при условията на чл. 54 ал.1 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, макар да не е налице такъв.

Настоящата инстанция намира, че е налице съществено противоречие в мотивите на присъдата. От една страна първостепенният съд е констатирал липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга – е определил наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, макар да не е налице. Това противоречие не позволява да бъде разбрана действителната воля на съда, което се приравнява на липса на мотиви, обосноваващи наложеното наказание.

Освен това, при разглеждане на делото пред СлРС, п[b]одсъдимият не се е явил в нито едно съдебно заседание, макар и редовно призован. [/b]В съдебните заседания не е взел участие и негов упълномощен или служебен защитник. Вярно е , че участието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително, тъй като не се касае за тежко престъпление. Но съгласно разпоредбата на чл. 94 т.8 от НПК, участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия. Спорният въпрос, който се поставя е дали тази разпоредба касае обвинения в тежко престъпление или винаги, когато обвиняемия не се явява в съдебно заседание, независимо от обвинението. От систематичното и езиковото тълкуване на разпоредбата на чл.269 ал.3 от НПК, която регламентира възможността да се даде ход на делото в отсъствие на обвиняемия, следва изводът от нейната обвързаност с чл. 269 ал.1 от НПК, касаеща хипотезите на задължително участие на обвиняемия. В същото време обаче, разглеждането на наказателно дело, по което обвиняемия не се защитава лично или чрез упълномощен представител поставя в сериозна опасност правото му на защита и може да бъде свързано с тежки последици при едно евентуално осъждане. Ето защо, като се изходи от принципа, че разумното приложение на закона е това, което не създава никакви ограничения на правата, следва да се приеме, че под „отсъствие” по смисъла на чл. 94 ал.1 т.8 НПК се разбира отсъствие в буквален смисъл. То е налице винаги, когато обвиняемия не участва в производството, независимо дали обвинението е за тежко или леко престъпление.

Тъй като в наказателното производство пред първата инстанция не се е явил нито подсъдимия , нито негов упълномощен защитник, на основание чл. 94 ал.1 т.8 от НПК, СлРС е следвало да му назначи служебен защитник. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което опорочава крайния съдебен акт - присъдата.

Отсъствието на служебен или упълномощен защитник на подсъдимия в наказателното производство пред първата инстанция и противоречието в мотивите на присъдата, коментирано по-горе, са съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, които не могат да бъдат отстранени от въззивния съд.

Тези съществени процесуални нарушения са основание за отмяна на присъдата - изцяло и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.



Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.1 предл.2 вр. с чл. 335 ал.2 НПК, съдът





Р Е Ш И :







ОТМЕНЯ изцяло присъда № 437/21.05.2012г, постановена по НОХД № 233/2012г по описа на Районен съд- Сливен.

ВРЪЩА делото на РС-Сливен за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.









ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.











2.

[proki0]

Е то по тази логига, ако във въззивното и касационно производство подсъдимия при редовност в призоваването не се яви и не изпрати защитник, съдът следва винаги да му назначава защитник, на осн. чл. 94, ал.1 т.8 НПК, защото колкото е задължително явяването на подсъдимия в първата инстанция за обвинение в престъпление което НЕ е тежко, толкова му е задлежително и явяването му във въззивнат и касационната инстанция, независимо от обвинението.