mishel_ll написа:bludniq_sin написа:Не точно според мен. Резултатът е счупения зъб. Вредите под формата на медицински разходи или претърпените болки и страдания не присъстват във фактическия състав на престъплението. Ако беше - "за средна телесна повреда, от която са последвали значителни болки и страдания за пострадалия и значителни медицински разходи деецът се наказва с ..." тогава биха били част от фактическия състав, но тук трябва да се докажа единствено, че Х е ударил У, в следствие на което му е счупил зъба. Дали и колко го е боляло У е ирелевантно относно наказателния процес. Съдът не се интересува и колко струва лечението и следователно. Това би било интересно за съда ако допусне разглеждане на гражданския иск и от там идва забавянето.
Не разбирам, защо не четете бе хора.
Има медицинска експертиза на съдебен лекар, който е определил средна телесна повреда - среднаааа.
Която се състои от един
избит (от корен) зъб, втори
счупен зъб и трети
разклатен зъб. Три зъба са пострадали.
Съдебният лекар, не решава каква е степента на нанесената телесна повреда (лека, средна или тежка)! ...Това определя и решава наблюдаващия прокурор!
Най-общо казано, във Вашия случай, ако той реши, че нанесената телесна повреда - е средна, наказателното преследване е от общ характер. Във Вашия случай, наказателно преследване от общ характер, може да се възбуди по жалба на пострадалия (каквато сте подали и Вие), но
не може да се прекрати по негово искане (т.е. по Ваше искане)!
(НПК - Чл. 191. Досъдебно производство се провежда по дела от общ характер.)
http://srs.justice.bg/old/45/page.htmlНАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛАДелят се на дела от общ характрер (НОХД), когато държавата обвинява някого в престъпление, чрез обвинителен акт, подготвен от прокуратурата. Преди делото да влезе в съда, процесът минава през задължителната досъдебна фаза – предварително разследване. Когато става дума за по-леко наказуеми престъпления, с по-ниска обществена опасност, е предвидено пострадалият сам да може да бъде инициатор на процеса и да заведе наказателно дело от частен характер (ЧХ).
Пример:
Вие обвинявате съседа си, че ви е ударил шамар или че Ви е обидил и наклеветил. Тогава няма участие на прокурор и няма досъдебна фаза.
Наказателните частни дела (ЧД) са процеси по налагане мярка за неотклонение или за настаняване на хора за принудително лечение в болнично заведение.
Когато различни органи на държавната администрация санкционират граждани или юридически лица за тяхно протиоправно поведение, те имат право да обжалват пред съда. Тогава се образува наказателно дело от административен характер (АХ). Това са делата за пътно-транспортни проишествия, неплатени данъци, неуредени сметки за парно, ток, вода, телефон и т.н.
При извършване на престъпление прокуратурата образува наказателно производство, което протича в две фази - досъдебна и съдебна.Досъдебното производство може да протече в две форми - предварително производство, при което разследването се води от следовател, и полицейско производство, при което разследващ орган е дознател – служител на МВР. Ръководството и контрола по отношение на всяко досъдебно производство се извършва от съответната прокуратура. Досъдебната фаза приключва с изготвяне на обвинителен акт от органите на прокуратурата. Съдебното производство се образува от съда след като прокурорът предяви обвинителен акт. Прокурорът и обвиняемият могат поотделно да представят доказателства преди първото съдебно заседание. Съдът събира и проверява всички представени доказателства. Следват съдебните прения и се дава последна дума на подсъдимия. Съдът решава дали подсъдимият е виновен и постановява присъдата. Тя подлежи на обжалване или протест от страна на прокурора пред второинстанционния съд в 15-дневен срок.В съдилищата се образуват и наказателни производства въз основа на частна тъжба от пострадалия. Този вид дела се допускат само при престъпленията, определени със закон (такива са делата за обида, клевета, лека телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или от роднини). Тук няма досъдебно производство и не участва прокурор.
http://srs.justice.bg/old/45/page.html
Ето Ви и още инфо, ако Ви интересува...
НК - Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с
лишаване от свобода до шест години.
(2) Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
НК - Чл. 131. (1) За причиняване телесна повреда:
4. (доп. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) на бременна жена,
на малолетно лице или на повече от едно лице;
6. (нова - ДВ, бр. 95 от 1975 г.) от лице, извършило умишлено друга тежка или средна телесна повреда по чл. 128 и 129 или по този член, за която не е постановена присъда;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) повторно, ако телесната повреда е тежка или средна;
10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) с користна цел;
12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.)
по хулигански, расистки или ксенофобски подбуди.(Нов израз - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) наказанието е
лишаване от свобода от три до петнадесет години при тежка телесна повреда;
от две до десет години при средна телесна повреда; до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2;
НК - Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:
2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;
(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
...ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ
НК - Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) По отношение на непълнолетен, извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, прокурорът може да реши да не се образува или да прекрати образуваното досъдебно производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден, ако спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(2) В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.
НК - Чл. 62. На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:
1. лишаване от свобода;
1а. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация;
2. обществено порицание;
3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7.
НК - Чл. 63. (1) За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:
1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - с лишаване от свобода от три до десет години;
2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода до пет години;
3. лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода до три години;
4. лишаването от свобода до пет години включително - с лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона;
5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) глобата - с обществено порицание;
6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) пробацията за ненавършилите 16-годишна възраст непълнолетни - с обществено порицание.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) На непълнолетните, навършили шестнадесетгодишна възраст, предвидените в особената част на този кодекс наказания се заменят:
1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) доживотният затвор без замяна, доживотният затвор и лишаването от свобода за повече от петнадесет години - с лишаване от свобода от пет до дванадесет години;
2. лишаването от свобода за повече от десет години - с лишаване от свобода от две до осем години.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) В пределите по предходните алинеи съдът определя наказанието съобразно с правилата на глава пета.
НК - Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) Когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) По предложение на прокурора или на съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдът може и след постановяване на присъдата да замени настаняването във възпитателно училище-интернат с друга възпитателна мярка.
(3) Правилото на ал. 1 не се прилага:
а) когато непълнолетният е извършил престъпление по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и
б) когато е осъден, след като е навършил пълнолетие.
(4) Правилото на ал. 1 не се прилага и в случаите на повторно осъждане, ако съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца се налага той да изтърпи наказанието лишаване от свобода и когато:
а) неговият срок не е по-малък от шест месеца или
б) ако деецът вече е изтърпял наказание лишаване от свобода.
НК - Чл. 65. (1) Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в поправителен дом.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) След навършване на пълнолетие те се преместват в затвор или в затворническо общежитие. За довършване на тяхното образование или квалификация по предложение на педагогическия съвет с разрешение на прокурора те могат да бъдат оставени в поправителния дом до навършване на двадесет години.
П.П. ...Ако Ви интересува още нещо или има нещо неясно, питайте. ...Лек ден!
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.