Субективната страна на чл. 252 от НК

[ilian_todorov]

Брат ми другата седмица ще бъде привлечен като обвиняем по чл. 252 от НК. През периода 2002 г.-2007 г. дал заеми обезпечени с ипотека на десетина души. Виждал съм нот. актове на ипотеките по тях няма уговорена лихва. Въпросът ми обаче е, дори да е имал някаква материална облага от тези сделки, след като неговите адвокати по сделките са го убедили, че няма нищо нередно системно (повече от три пъти) да дава пари, дори и срещу лихва, той как е могъл да знае, че извършва банкова дейност без разрешение?

[emstoianova_]

а сега де?

[ivanov_p]

Не е извършвал банкова дейност. Това бяха едни безумни текстове, приети около фалитите на банките и типични за карикатурният ни НК. Мисля, че има и един дублиращ текст приет от ГЕРБ, когато разчистваше чуждите лихвари за да пазар път на своите.
Така или иначе даването на заем с или без ипотека не изпълнява фактическият състав на чл. 252 НК, което ясно е написано в самия член и е правно регламентирано в ЗЗД, който разрешава на абсолютно всеки български гражданин да дава заеми колкото си иска.
Банкова дейност е привличането на чужди средства, които да се отдават на заем, като се печели от разликата в лихвите. Това вече е финансова дейност. За свои лични средства нормата не важи, което естествено не означава, че няма да бъде осъден.

ПВероятно брат ти ги и давал при условията на чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 149 и при условията на чл. 10 с.з. Естествено ако преди това е взел парите на заем ще има проблеми.

[ilian_todorov]

Не е извършвал банкова дейност. Това бяха едни безумни текстове, приети около фалитите на банките и типични за карикатурният ни НК. Мисля, че има и един дублиращ текст приет от ГЕРБ, когато разчистваше чуждите лихвари за да пазар път на своите.
Така или иначе даването на заем с или без ипотека не изпълнява фактическият състав на чл. 252 НК, което ясно е написано в самия член и е правно регламентирано в ЗЗД, който разрешава на абсолютно всеки български гражданин да дава заеми колкото си иска.
Банкова дейност е привличането на чужди средства, които да се отдават на заем, като се печели от разликата в лихвите. Това вече е финансова дейност. За свои лични средства нормата не важи, което естествено не означава, че няма да бъде осъден.

ПВероятно брат ти ги и давал при условията на чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 149 и при условията на чл. 10 с.з. Естествено ако преди това е взел парите на заем ще има проблеми.

Давал е само свои лични средства. Според съдебната практика при повече от три заема с уговорена лихва се счита за незаконна банкова дейност. Въпросът е той ако е получил някаква лихва, но не е знаел, че това деяние представлява банкова дейност има ли престъпление от субективна страна?

[ivanov_p]

Не съм се занимавал с това. Наказателното право, като законодателство и практика, отдавна отиде в сферата на нереалностите и няма да се изненадам както ако ако осъдят някой на доживотен затвор ако е пил лимода, така и ако оправдаят Хитлер. В този смисъл не искам да давам съвети с които някой да се опитва да се защити пред идиоти прилагащи закони на идиоти.
Предполагам, че ще осъдят брат ти каквото и да прави, затова отсега да се готви за обжалване пред ЕСПЧ. Ако не вярва, да си обясни как една правно регламентирана дейност като даването на заем се определя до 3 и над 3 пъти, за да ангажира присъди от порядъка на 3 до 15 години или нещо такова. Докато законодателството се прави от освирепели пенсии, загубили парите си пирамида и майки на загинали ще е така. Преди десетина години в едно специализирано издание се писа, че в Европа са останали двама големи специалисти по наказателно право, французин и руснак. Е, у нас живеят около 7 милиона.

[ivan_lawyer]

Може да говорим за фолклор в правото. Западно-славянски, източен, дунавско хоро, разни такива. Не искам да се изменя статуквото, защото то носи дивиденти, в краткосрочен и дългосрочен план. Неграмотните юристи стават лесна плячка и ми носи печалба. В случая има състав на престъпление, отделно от това може да се търси изход, но не е сигурно, то си е цяла бродерия.

Лихварите печелят незаконно и говорим за престъпление. Има и с по 100 ипотеки. Но това са общо взето празни приказки. Има осъдени по този параграф. Но има и приключени с оправдателна присъда. Това не значи, че има или няма състав на престъпление, практиката е следствие, не причина за законите.

[ilian_todorov]

Може да говорим за фолклор в правото. Западно-славянски, източен, дунавско хоро, разни такива. Не искам да се изменя статуквото, защото то носи дивиденти, в краткосрочен и дългосрочен план. Неграмотните юристи стават лесна плячка и ми носи печалба. В случая има състав на престъпление, отделно от това може да се търси изход, но не е сигурно, то си е цяла бродерия.

Лихварите печелят незаконно и говорим за престъпление. Има и с по 100 ипотеки. Но това са общо взето празни приказки. Има осъдени по този параграф. Но има и приключени с оправдателна присъда. Това не значи, че има или няма състав на престъпление, практиката е следствие, не причина за законите.

Това естествено е така, но не ми стана ясно, ако човекът е заблуден, че върши нещо законно, това оправдава ли го? Друг е въпросът, че най-вероятно не е печелил от това, щом няма договорена лихва.

[ivan_lawyer]

Има простъпка засега, как може да очаквате от мен да обвинявам някого. Може да има перипетийни преживявания, то за това е цялата система от правни органи. Като цяло съдиите очакват превъзпитание, но не и самоцелно наказание.

Лихварството вреди - малко повече от банкерството и то така стоят нещата. Особено пък изнудващите моменти. Банките също говорят с басов глас, но по-лесно се отърваваш. Нещата си ги знаем отлично за какво дискутираме.
Впрочем, всеки своята коза за кракът й или - не си правете гаргара със съда. Порядъчност в кражбите, винаги да се оставят пътни на ограбения, ами може и малко типично земеделско-скотовъдско начин на прехрана.

[bird_of_paradise]

Друг е въпросът, че най-вероятно не е печелил от това, щом няма договорена лихва.

Анджък, точно в това е въпроса- получавал ли е лихва и по-същественото е в какъв размер е тя, а дали е договорена формално в някакъв лист хартия няма кой знае, какво отношение.
Всички бивши ( и настоящи, ако има) длъжници на брат ти сега държат меч над главицата му и току виж излязло, че е припечелвал при това добре от "алтруизма си" в онези смутни години на инфлация.
Но, аз на тази тема не съм наясно ( често иронизирам с "подлагай на съмнение думите ми", но в този конкретен случай съм сериозна- не съм имала такива дела), така че поддържай темата, докато се включат пеналистите от форума.

Наистина интересна се стичат фактите при теб и брат ти.

[doc03]

Предвид едни неща, дето преди време минаваха за "... приоритетни ..." помня, че всичко се крепи на свидетелски показания, за да има "широк кръг от лица", и с цел доказване на "занятие" (извършена поредица от сделки, системност), както и на размери (да има и да се докаже реално получена облага, чрез която заемодателят да се е издържал). При два-три лихварски заема, дори с грандиозна лихва, не се получаваше. А и работеха с подставени хора. И - всички винаги имат изрядно оформени записи на заповеди, при това не с особено високи лихви (далеч под 600%), само дето нещата с документите спират до там
В чист вид е било рядко. Имаше едни, които даваха на комарджии, но винаги после е отивало другаде като състав, защото е било с принуда, изнудване ... абе рекетьори, не лихвари, но вървят ръка за ръка.

Това си спомням, ама ... Илиан ръси нещата по лъжичка, та ... както е тръгнало, не е ясно до къде ще стигне таз семейна "Старозагорска" трагедия

П.П. Понякога "тъжителите-свидетели", са 20 - 30 - 140 ..., (щото основно са ромски махали, знаете). Идея си нямате какво става, когато прокурорът разпореди да се запознават пострадалите с материалите по разследването

Но, ако просто е било пирамидка, като "Югоагент" (само например) ... може и да се измъкне.

[ivan_lawyer]

Измамниците движат икономически работите. Еми, то, честно всички сме измамници. Имаше и я има една статия за пиратството - в сп. Адв. преглед. Първоначално ме дразнеше, но с времето свиквам, но никога не мога да се откажа от златните вещи. Не знам, наглостта е просташка привичка. Но съвсем да се откажем от грабежите, съдът да каже, то това съвсем ще е спирачка на икономиката.

Колеги, дайте да не се занимаваме ...

Има толкова шампанско неизпито.

[ivanov_p]

Аз продължавам да твърдя, че деянието е несъставомерно:

Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение

Даването на заем е регламентирано с ЗЗД и за него не се изисква разрешение. Няма как при липса на изрична нормативна база даването на до 3 заема да не се изиква резрашение, а за над 3 да се изисква. Ако аз отида в прокуратурата и поискам да ме насочат към институция, която дава разрешение за отпускане на 5 заема накъде ще ме изпратят?
Относно лихвата. Тя е правнорегламентирана в чл. 10 ЗЗД и договорките в отклонение от лихвата на БНБ са нищожни, т.е. пострадалите имат иск за връщане на сумите като платени по нищожна клауза. Когато са писани като неустойки: 1. Не става въпрос за лихви; 2. Има иск за намаляването им като непоносими.

ОТ примера с прокуратурата се сетих. Брат ти да изпрати писмо до БНБ, Комисията по финансов контрол и Омбутсмана с питане към кой да се обърне за да му се издаде разрешение за отпускане на 4 заема на познати с лихва при условията на ЗЗД. И да списка палци.

Благодарностите в бъчви с ракия и други крепки напитки (без водка и джин).

[ilian_todorov]

Друг е въпросът, че най-вероятно не е печелил от това, щом няма договорена лихва.

Анджък, точно в това е въпроса- получавал ли е лихва и по-същественото е в какъв размер е тя, а дали е договорена формално в някакъв лист хартия няма кой знае, какво отношение.
Всички бивши ( и настоящи, ако има) длъжници на брат ти сега държат меч над главицата му и току виж излязло, че е припечелвал при това добре от "алтруизма си" в онези смутни години на инфлация.
Но, аз на тази тема не съм наясно ( често иронизирам с "подлагай на съмнение думите ми", но в този конкретен случай съм сериозна- не съм имала такива дела), така че поддържай темата, докато се включат пеналистите от форума.

Наистина интересна се стичат фактите при теб и брат ти.

Какво имаш предвид под този меч над главата му? Подписали са се пред нотариус в НА, че са получили договорените суми и се задължават да ги погасяват по определен начин. Няма договорена лихва. Защо ще плащат такава след като не са я договорили?
Дори да е получил някаква материална облага, той откъде да знае, че извършва банкова дейност?
Конфуций е казал, че е проклятие да живееш в интересно време.

[ilian_todorov]

Аз продължавам да твърдя, че деянието е несъставомерно:

Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, за които се изисква такова разрешение

Даването на заем е регламентирано с ЗЗД и за него не се изисква разрешение. Няма как при липса на изрична нормативна база даването на до 3 заема да не се изиква резрашение, а за над 3 да се изисква. Ако аз отида в прокуратурата и поискам да ме насочат към институция, която дава разрешение за отпускане на 5 заема накъде ще ме изпратят?
Относно лихвата. Тя е правнорегламентирана в чл. 10 ЗЗД и договорките в отклонение от лихвата на БНБ са нищожни, т.е. пострадалите имат иск за връщане на сумите като платени по нищожна клауза. Когато са писани като неустойки: 1. Не става въпрос за лихви; 2. Има иск за намаляването им като непоносими.

ОТ примера с прокуратурата се сетих. Брат ти да изпрати писмо до БНБ, Комисията по финансов контрол и Омбутсмана с питане към кой да се обърне за да му се издаде разрешение за отпускане на 4 заема на познати с лихва при условията на ЗЗД. И да списка палци.

Благодарностите в бъчви с ракия и други крепки напитки (без водка и джин).

Не искам да споря с теб, но според съдебната практика над три заема е системно отпускане на заеми и когато е получена лихва по тях е извършена незаконна банкова дейност.

[bird_of_paradise]

Какво имаш предвид под този меч над главата му? Подписали са се пред нотариус в НА, че са получили договорените суми и се задължават да ги погасяват по определен начин. Няма договорена лихва. Защо ще плащат такава след като не са я договорили?
Дори да е получил някаква материална облага, той откъде да знае, че извършва банкова дейност?
Конфуций е казал, че е проклятие да живееш в интересно време.

А, виж ся ипотеката има различна природа от заема .

[ilian_todorov]

В чист вид е било рядко. Имаше едни, които даваха на комарджии, но винаги после е отивало другаде като състав, защото е било с принуда, изнудване ... абе рекетьори, не лихвари, но вървят ръка за ръка.

Това си спомням, ама ... Илиан ръси нещата по лъжичка, та ... както е тръгнало, не е ясно до къде ще стигне таз семейна "Старозагорска" трагедия

П.П. Понякога "тъжителите-свидетели", са 20 - 30 - 140 ..., (щото основно са ромски махали, знаете). Идея си нямате какво става, когато прокурорът разпореди да се запознават пострадалите с материалите по разследването

Но, ако просто е било пирамидка, като "Югоагент" (само например) ... може и да се измъкне.

Защо по лъжичка, пиша това, което знам. Не става въпрос за пирамида, а за десетина безлихвени (поне по НА) заема в периода 2002-2007 г..
Не ми стана ясно как един човек, който не е юрист, може да знае неща, които дори повечето юристи по това време не са знаели, т.е. че системното предоставяне на заеми срещу материална облага представлява банкова дейност? Въпросът ми е по принцип.
От друга страна всеки един лихвар може да се направи на неосведомен и по този начин да избегне правосъдието.

[bludniq_sin]

Твърдението, че брат ви не е реализирал печалба от сделките не може да повлияе върху правните изводи. За състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 НК е достатъчно той по занятие да е предоставял парични суми на други лица под формата на заеми срещу лихва (друг е въпросът дали ще докажат, че е имало лихва) с основната цел да реализира от това доходи. Съдът ако приеме, че брат ви системно, продължително, а не случайно, е осъществявал банкови сделки, насочени към получаване на постоянен и траен източник на доходи (печалба) ще приеме, че е на лице съставомерния признак „по занятие”.
Относнсно субективния състав на престъплението брат ви трябва да е съзнавал, че извършва банкови сделки, без да има съответно разрешение за това, както и обществено опасния характер на деянието и неговите вредни последици. Няма нужда да е запознат в детайли със закона за кредитните институции и процедурата по придобиване на лиценз от БНБ за извършване на таква дейност, за да имаме осъществен субективен състав. Така си мисля.

[ivanov_p]

Необорима презумпция е, че публикуването в Държавен вестник се знае от всички.

Брат ти вероятно е дал заем и на полицай и затова го гонят. Имаше едно, да го наречем окръжно" от времето на Цветанов, като погнат някой полицай да си връща дългове да се образува веднага дело за лихварство.

Така или иначе покрай тази тема прегледах няколко решения, за съжаление е налице пълно игнориране на закона, а съдебната практика е като решаване на казуси на изпит в трети курс на Бургашкия.
Напр. твърди се от съда в едно и също решение, че лихвата не е описана по изискванията на чл. 240 ЗЗД, а после, че съгласна чл. 1, ал.1 ЗБ заеми могат да дават само банките. Трудно за разбиране е как ЗЗД регламентира даването на заеми от не финансови институции, но от друга страна това противоречи на Закона за банките. Отделно в решението си съдът цитира не рълният текст на алинеята, а само втората й част:

Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции на своя сметка и на собствен риск.

Очевидно е, че банкова дейност може да бъде само привличането на парични средства и даването на тези средства като кредити, но не и самото даване на кредити, което е правно регламентирана дейност в ЗЗД.

Последствие ЗБ е заменен от 01.01.2007 г. със ЗКИ:

Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., в сила от 30.04.2011 г.)
Банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Трябва да се види историята на този член и какъв е бил до 2010, съответно 2011 г.
Тук е отпаднало "и използва привлечените парични средства"(за даване на кредити), но тълкуването следва от самата същност финансовите институции, както и от старите текстове.

В този смисъл няма как да има тълкуване, което да създава нова нормативна база при която отдаването в заем на собствени парични средства да е престъпление.

В този смисъл се изследва дали средствата са на заемодателят, което се възлага в негова тежест за доказване.
Важна предпоставка за присъда е и дали лихвите са описани като такива или са включени в сделката не при определените от ЗЗД условия. Напр. договаря се лихва от 10% месечно върху 10000 лв, но тя не се описва в договора, а се включва в главницата която трябва да се върне след 1 година и така главницата се описва като 22000 лв., което лишава заемателят от защитата на ЗЗД.
Трябва да се докаже и дали догодите от лихви представляват значителна част от доходите на заемодателя. Напр. ако брат ти е декларирал доходи от 3000 лв. годишно, но се установи, че от лихви е получавал по 5000 лв., вероятността да бере ядове набъбва рязко.

[bludniq_sin]

Иванов не съм съвсем съгласен. Законът за банките беше отменен. Сега имаме Закон за кредитните институции. Сега освен банките има и други небанкови финансови институции, които след като минат през лицензионна процедура или регистрационна процедура пред БНБ могат да извършват по занятие една или повече от дейностите, които извършват банките. Заемът по ЗЗД (разрешен в гражданския оборот) и договора за банков кредит (разрешен като занятие само за финансови субекти лицензирани пред БНБ по съответния ред) уреден в ТЗ имат разлика. Разликата я има описана в друга тема

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Предаване в собественост на пари и други заместими вещи значи логически следните много важни неща:
1. Парите и другите заместими вещи съществуват ПРЕДИ факта на подписване на договора за заем
2. Съществувайки те са нечия собственост и тя бива прехвърлена.
3. Дефиницията задължава да се върнат обратно парите и другите заместими вещи в същия вид, количество и качество.

Пример: Аз давам 5 лева на заем. Следователно тези пари
1. Съществуват преди да ги дам на заем 2. са мои 3. след довогова вече ги нямам 4. член 240 ми гарантира да ги получа обратно като левове (а не долари) като 5 (а не като 6 или 2) и да са запазили качеството си да бъдат действащи пари. (а не старите пет лева)

Отпускане на парична сума от банка значи нещо съвсем друго, обаче!
1. Паричната сума НЕ СЪЩЕСТВУВА преди да се подпише договора за банков кредит!
2. Следователно Банката НЕ Я ПРИТЕЖАВА и следователно НЕ СЕ ПРЕХВЪРЛЯ СОБСВЕНОСТ!
3. Търговския закон задължава създадената от банковия кредит парична сума да бъде в писмена форма, да бъде върната (на практика унищожена обратно в небитието, откъдето е дошла) плюс лихва за банката. (лихвата е абсолютно гарантирана и задължителна)

Пример: банка отпуска 5 лева банков кредит. Следователно тази парична сума
1. не съществува и не се притежава от никой. 2. Едва след като подпишете договора, банката придобива ЦЕННАТА КНИГА с вашия подпис и ви отваря банкова сметка, в която пише числото 5. Това число 5 идва от това че банката е забогатяла току що с 5лева от това че сте й дали ценна книга с вашия подпис, която е банков кредит и съгласно закона съдията ще заповяда да се върне току що създадената парична сума. Това й позволява да задлъжнее към вас със същата сума.
Ако желаете, можете да получите в брой числото 5 от вашата сметка и банката ще ви го даде от касата си. 3. Но тя не прехвърля собствените си 5лв от касата във ваша собственост ей така. Тя ви ги дава 5те лева на банкнота, но в същото време ви изпразва сметката. Тоест премахва си задължението към вас. Следователно банката няма 5лева, но тя ги е изтъргувала да си намали ВЕЧЕ ПОЕТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ към вас. Тя купува намаляването на задълженията си с 5тяхто лева от касата, не ги дава на заем. За разлика от мен, който давайки 5лв на заем нищо не купувам насреща, аз не ги давам за да си намаля задълженията към някой.

[bird_of_paradise]

ако брат ти е декларирал доходи от 3000 лв. годишно

Декларирането няма нищо общо- не и към процесния период. Не ми се преразказва и просто цитирам част от мой отговор по 131

С § 67, т. 3 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (Обн., ДВ, бр. 99/2009 г.), бяха направени изменения и допълнения в чл. 50 от ЗДДФЛ. Една от промените е създаването на нова т. 5 в чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която се създава задължение за местните физически лица да декларират предоставените/ получените парични заеми при определени условия. В тези случаи, съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ лицето е задължено да подаде годишна данъчна декларация, независимо дали е придобило през данъчната година доходи, подлежащи на облагане и деклариране с годишната данъчна декларация. Същевременно, с § 67, т. 5 от ПЗР от ЗДБ на Република България за 2010 г. се създаде нов § 29а в ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ, на основание на който с годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2009 г. се декларират и паричните заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. На основание чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените/получените парични заеми.

опитът ми сочи, че никой ( заемодател/заемополучател) не ги декларира тея суми, ерго отиваме и към данъчно нарушение. Пълна идилия.