законни средства за самоотбрана

[georgi_ivanov]

Привет,

съвсем наскоро се случи нещо ужасно - кражба на документи и пари на мой близък приятел, докато бяхме на бирария. Бяха седнали едни до нас и му взеха портфейла с всички документи вътре и пари. Искам да попитам в България е недопустимо използването на бойно оръжие за самозащита дори и в случай на кражба или нападение. Съгласно нашите "справедливи" български закони когато някой те нападне можеш да се защитаваш само с оръжието, с което те е нападнал. Примерно, ако те нападнат с нож, можеш да се отбраняваш с нож. Нападнат ли те с пистолет можеш да се отбраняваш с пистолет. Дори и така да е те, като тръгнат да те обират и те нападнат какви средства можеш да използваш за самоотбрана. Носиш ли някаква отговорност, ако например те нападнат да ти крадат пари и документи и ти използваш лютив спрей с впръскване в очите или газов пистолет. Ако са физически по-здрави от теб как може да ги надвиеш? Трябва да има закони, които да защитават хората срещу кражби. Как стоят юридически тези неща?
След този случай съм изключително стресиран и искам да си взема някакво средство за самозащита. Спрял съм се на газов пистолет или спрей за очи. Какво да си взема и нося ли наказателна отговорност, ако се отбранявам с тези средства? Трябва ли специално разрешително от органите на реда за притежанието на тези средства за самоотбрана?

Благодаря предварително за отговорите.

[TheOldMan]

Без да съм специалист:
Никъде няма изискване да се ползва същото оръжие като това на нападателя. Въпроса е само дали "самозащитата" е била в мнимално изискуемите нива. Т.е. ако вие сте 25 годишна дама с тегло 40-45 килограма, а нападателя е 110-120 килограма е допустимо да ползвате нещо, което да "изравни силите" и да доведе до евентуална реализация на самозащитата. Щото ако нападателя е с тояга, едва ли вие с тояга бихте постигнали някакъв успех в защитата си.
Кражбата (или опита за такава) обаче не може не оправдае нападение над крадеца. Щом се е стигнало до опит за кражба, явно притежателя на вещта не е положил всички усилия да опази тази вещ, така че ... грубо казано е провокирал крадеца да я открадне.
Представете си, че вие сте 120 килограмовия мъжага, и някое цигане дет е 30 кила с напикани гащи ви отмъкне портфейла. Какво ооравдание може да има за използване на лютив спрей, или на огнестрелно оръжие? Та вие може да го удавите с плюнка, всяко ползване на нещо би предизвикало в съда оправдано съмнение в целесъобразността и крайната необходимост при ползването му.
Още - бягството след дадено противоправно действие (успешно или не) не "развързва ръцете" на потърпевшия да "си отмъсти", дори и с цел да си възвърне открадната вещ, или да задържи нападателя. Приема се, че щом нападателя се отдалечава, то вече няма пряка и непосредствена заплаха за живота или имуществото на потърпевшия, така че изпозлването на каквито и да било "помощни средства" би било наказуемо. Да, можете да се опитате да го догоните, но не може да стреляте по него, не можете да го биете ако го догоните... да не кажа, че ако го догоните май можете само да го помолите учтиво да ви върне вещта ...
И още - нападателя трябва да му бъде недвусмислено демонстрирано че се изправя срещу въоръжен противник и че противника (т.е. вие) имате намерение да използвате оръжието. Затова "предупредителен изстрел" (в случайна отбрана с огнестрелно оръжие) е нещо, което е абсолютно задължително.
Накратко - имате право да изплзвате оръжие само в случай на пряка, непосредствена и недвусмислено демонстрирана заплаха която "е в процес на реалзиране" срещу лиността ви (за собствеността ... по-скоро не), и при условие че нападателя е наясно че притежавате и имате намерение да използвате оръжие, и въпреки това не е прекратил нападението. В момента в който заплахата отпадне или атаката бъде преустановена (независимо от кого и с ккви средства) използването на оръжие е наказуемо като "превишаване на неизбежната отбрана".
За притежаването - спрейовете са без "лиценз", газовите пистолети са на регистрационен режим, т.е. трябва да уведомите МВР че притежавате такова оръжие.
Само че ... носенето на газов пистолет не е добра идея. Трудно се различава от боен, и при някоя ситуация ако го извадите, може да се окаже че противника ви също има оръжие, и то "истинско". При условие че вие пръв сте извадили оръжие и сте решили да го ползвате, може да се окаже че притивника ви е в правото си да използва "неизбежна отбрана" със своето бойно оръжие... Да не говорим за проблемите при най-обикновено замятане на палтото в някоя банка или друго място, където влизането с оръжия е забранено.
А и ... много тежи пущината, неудобна за носене е, обрича ви на постоянно носене на сако дори и при +40 градуса навън. Една обикновена проверка на документи от КАТ може да се превърне в латиносериал от 100 епизода, ако полицая забележи дулото докато вадите документите от джоба...

[proki0]

Съгласно нашите "справедливи" български закони когато някой те нападне можеш да се защитаваш само с оръжието, с което те е нападнал. Примерно, ако те нападнат с нож, можеш да се отбраняваш с нож. Нападнат ли те с пистолет можеш да се отбраняваш с пистолет.

Такъв филм няма! Ще се отбраняваш срещу пистолет с пистолет или с нож срещу нож. Ама после ще ти кажат "Могло е да отблъснеш нападателя с по-малко повреди от тези които си му причинил /нищо че той е бил с калашник/. Превишил си пределите на неизбежната отбрана. Хайде при Опиц в дрънголника". Та такива са законите ни. Честито.

То и Опиц се позоваваше на неизбежна отбрана, ама......

[1968]

При Опиц изобщо не може да се говори за неизбежна отбрана.Темата е прекалено обширна за форум, но практиката и НК са пределно ясни.

[georgiev_sfbg]

НК - Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

РЕШЕНИЕ № 398 ОТ 24.06.2003 Г. ПО Н. Д. № 173/2003 Г., II Н. О. НА ВКС

ПОНАЧАЛО ВСЕКИ УДАР, НЕЗАВИСИМО С КАКВО СЕ НАНАСЯ, ПРЕДСТАВЛЯВА НАПАДЕНИЕ, И ЩОМ КАТО ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО ЗАСТРАШАВА ЖИВОТА ИЛИ ЗДРАВЕТО НА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ ИЛИ НА ДРУГИГО, ОБУСЛАВЯ НАЛИЧИЕТО НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА.
КОГАТО НА ЮМРУЧНИТЕ УДАРИ СЕ ОТГОВАРЯ С УДАРИ С НОЖ, СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ПРЕЦЕНКА НЕ ДАЛИ Е НАЛИЦЕ НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, А ДАЛИ ОТБРАНАТА ЯВНО НЕ СЪОТВЕТСТВА НА ИНТЕНЗИВНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО, РЕСП. ДАЛИ НЕ СЕ КАСАЕ ДО ПРЕВИШАВАНЕ НА ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА.
НАСИЛИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСНОВАНИЕ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯТА ПО ЧЛ. 118 НК САМО КОГАТО ТО ВЕЧЕ Е БИЛО ПРЕКРАЧЕНО И НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО НАПАДЕНИЕ, НАЛАГАЩО ОТБРАНА.

РЕШЕНИЕ № 284 ОТ 27.05.2004 Г. ПО Н.Д. № 783/2004 Г., I Н.О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 1 от 2005 г.

ПРИ НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА НАПАДАТЕЛЯТ НЯМА ПРАВО ДА ОТВРЪЩА НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ ДЕЙСТВИЯ И ЗАТОВА ОТГОВАРЯ ЗА ВРЕДИТЕ ОТ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА СВОЕТО НАПАДЕНИЕ, ДОРИ ТЕ ДА СА ПРИЧИНЕНИ РЕФЛЕКТОРНО, ИЗВЪН КОНТРОЛА НА НЕГОВОТО СЪЗНАНИЕ.

РЕШЕНИЕ № 639 ОТ 31.08.2005 Г. ПО Н. Д. № 989/2004 Г., I Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 4 от 2005 г.

САМОУПРАВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ МОГАТ ДА ПРЕДСТАВЛЯВАТ И НАПАДЕНИЕ, ПРЕДИЗВИКВАЩО НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА.

РЕШЕНИЕ № 676 ОТ 08.07.2005 Г. ПО Н. Д. № 1133/2004 Г., II Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 4 от 2005 г.

ЗАЩИТНО ДЕЯНИЕ ИМА САМО ТОГАВА, КОГАТО ПО ЕСТЕСТВОТО СИ ТО Е НАСОЧЕНО ЕДИНСТВЕНО КЪМ ПРЕСИЧАНЕ НА ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ, ЧРЕЗ УВРЕЖДАНЕ САМО НА НАПАДАТЕЛЯ, В РАМКИТЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДЕЛИ
СКРИТИТЕ ЗАЩИТНИ УСТРОЙСТВА, ПОСТАВЯЩИ В ОПАСНОСТ ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ВСЕКИ, БЕЗ ОГЛЕД НАЛИЧИЕТО ИЛИ НЕ НА КОНКРЕТНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ, ИЗКЛЮЧВАТ ПРАВОМЕРНОСТТА НА ОТБРАНАТА.

РЕШЕНИЕ № 609 ОТ 26.02.1997 Г. ПО Н. Д. № 432/1996 Г., I Н. О. НА ВКС

Съдебна практика на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, кн. 3-4 от 1997 г., пор. № 3

НАПАДЕНИЕТО ПРИ НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА Е ПРЕКРАТЕНО ТОГАВА, КОГАТО ОПАСНОСТТА Е ОТМИНАЛА. АКО КОНКРЕТНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА СЕ СМЯТА, ЧЕ НАПАДЕНИЕТО МОЖЕ ОТНОВО ВНЕЗАПНО ДА СЕ ВЪЗОБНОВИ, ТО СИТУАЦИЯТА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА НЕ Е ПРИКЛЮЧИЛА И ОТБРАНЯВАЩИЯТ СЕ ИМА ПРАВО НА АКТИВНА ЗАЩИТА.
КОГАТО Е НАЛИЦЕ ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА, СЪДЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА ИЗСЛЕДВА ДАЛИ ТОВА ПРЕВИШАВАНЕ НЕ СЕ ДЪЛЖИ НА "УПЛАХА ИЛИ СМУЩЕНИЕ", КОЕТО ИЗКЛЮЧВА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ НА ДЕЕЦА.

РЕШЕНИЕ № 527 ОТ 25.10.1972 Г. ПО Н. Д. № 512/72 Г., I Н. О. НА ВС

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ИЛИ ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ Й ТОЗИ, КОЙТО ПО ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕШЕНИЕ ПРЕДИЗВИКВА ПОСТРАДАЛИЯ КЪМ НАПАДЕНИЕ, СЛЕД КОЕТО МУ НАНАСЯ УДАРИ.

РЕШЕНИЕ № 308 ОТ 30.06.1972 Г. ПО Н. Д. № 280/72 Г., I Н. О. НА ВС

НЯМА ПРЕВИШЕНИЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА, КОГАТО СЪДЪТ Е УСТАНОВИЛ, ЧЕ НАМЕРЕНИЕТО И ДЕЙСТВИЯТА НА НАПАДАТЕЛИТЕ СА БИЛИ НАСОЧЕНИ КЪМ УБИЙСТВО НА НАПАДНАТИЯ.

РЕШЕНИЕ № 521 ОТ 18.07.1973 Г. ПО Н. Д. № 417/1973 Г., II Н. О. НА ВС

НЕ Е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО ДЕЯНИЕТО, КОЕТО Е ИЗВЪРШЕНО, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТЯТ ОТ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ ЛИЧНОСТТА ИЛИ ПРАВАТА НА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ ЧРЕЗ ПРИЧИНЯВАНЕ ВРЕДИ НА НАПАДАТЕЛЯ В РАМКИТЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДЕЛИ.
ЗА ДА ИМА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, Е НЕОБХОДИМО ХАРАКТЕРЪТ И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ОТБРАНАТА ДА СЪОТВЕТСТВУВАТ НА ХАРАКТЕРА И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ПРОТИВОПРАВНОТО НАПАДЕНИЕ И НЕ Е НЕОБХОДИМО ТЯ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПО СЪЩИЯ НАЧИН И СЪС СЪЩИТЕ СРЕДСТВА, ПО КАКЪВТО НАЧИН И С КАКВИТО СРЕДСТВА СЕ ИЗВЪРШВА НАПАДЕНИЕТО.

РЕШЕНИЕ № 52 ОТ 27.01.1965 Г. ПО Н. Д. № 1030/67 Г., I Н. О. НА ВС

КОГАТО ПОСТРАДАЛИЯТ РАЗРУШАВА НЯКАКВА ПОСТРОЙКА, СОБСТВЕНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ, И РАЗРУШАВАНЕТО НА ПОСТРОЙКАТА Е ЗАВЪРШЕНО, ТО ПОДСЪДИМИЯТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, ТЪЙ КАТО НАПАДЕНИЕТО Е ВЕЧЕ ЗАВЪРШЕНО И НЕ Е НАЛИЦЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО И ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ.

РЕШЕНИЕ № 125 ОТ 17.02.1969 Г. ПО Н. Д. № 896/1968 Г., II Н. О. НА ВС

КОГАТО ЕДНО ЛИЦЕ СЕ ПРИТЕЧЕ НА ПОМОЩ НА ДРУГО, ЗА ДА СПАСИ ЖИВОТА МУ ОТ ЕДНО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ, ИЗВЪРШЕНО ОТ ПОДСЪДИМИЯ, И УПРАЖНИ НАСИЛИЕ ВЪРХУ ДЕЕЦА, И В ТОЗИ МОМЕНТ ТОЙ ГО ЛИШИ ОТ ЖИВОТ ИЛИ СЕ ОПИТА УМИШЛЕНО ДА ГО УБИЕ, ТО ТОЙ-ДЕЕЦЪТ, НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИ ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА НАЛИЧИЕТО НА УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 118 НК.

РЕШЕНИЕ № 236 ОТ 1969 Г. ПО Н. Д. № 154/1969 Г., I Н. О. НА ВС

ПОД ПОНЯТИЕТО УПЛАХА ИЛИ СМУЩЕНИЕ СЛЕДВА ДА СЕ РАЗБИРА ОНОВА ДУШЕВНО СЪСТОЯНИЕ НА ДЕЕЦА, ПРИ КОЕТО ПСИХИЧЕСКОТО МУ СМУЩЕНИЕ Е ТОЛКОВА СИЛНО, ЧЕ Е ОГРАНИЧИЛО В ЗНАЧИТЕЛНА СТЕПЕН ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ДА РЪКОВОДИ ПОСТЪПКИТЕ СИ И ДА МОТИВИРА СВОЕТО ПОВЕДЕНИЕ В ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА.

РЕШЕНИЕ № 122 ОТ 27.02.1971 Г. ПО Н. Д. № 76/1971 Г., I Н. О. НА ВС

НАПАДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 12, АЛ. 1 НК НЯМА ДА СЪЩЕСТВУВА САМО КОГАТО СЪЩОТО Е НАПЪЛНО ПРЕУСТАНОВЕНО ПО ОТКАЗ НА НАПАДАТЕЛЯ ИЛИ КОГАТО ОКОНЧАТЕЛНО Е ПРЕДОТВРАТЕНО ИЛИ ОТБЛЪСНАТО ОТ НАПАДНАТИЯ ИЛИ ОТ ДРУГИГО. ТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЧИТА ОТСТРАНЕНО, КОГАТО ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО И ОТ ДУШЕВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ НЕ Е БИЛО НАПЪЛНО ЯСНО, ЧЕ Е НАСТЪПИЛ МОМЕНТЪТ, В КОЙТО Е ЗАВЪРШИЛО НАПАДЕНИЕТО, И ТО НЯМА ВЕЧЕ ДА СЕ ВЪЗОБНОВИ.

РЕШЕНИЕ № 177 ОТ 30.03.1971 Г. ПО Н. Д. № 137/1971 Г., I Н. О. НА ВС

ПРИ ПРЕВИШЕНИЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 3 НК ДЕЕЦЪТ ДЕЙСТВУВА ВИНОВНО. ТОЙ ОБАЧЕ СЕ НАМИРА В ОСОБЕНО ПСИХИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА УПЛАХА (СИЛЕН СТРАХ) И СМУЩЕНИЕ (ДЕЗОРИЕНТИРАНЕ И ОБЪРКВАНЕ), КОЕТО Е ОГРАНИЧИЛО В ЗНАЧИТЕЛНА СТЕПЕН ВЪЗМОЖНОСТТА МУ ПРАВИЛНО ДА ОЦЕНИ ОБСТАНОВКАТА И ДА ПОДБЕРЕ ОНОВА ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО ДА СЕ ОГРАНИЧИ САМО В ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА И ДА НЕ Я ПРЕМИНАВА, ЗАТОВА СТЕПЕНТА НА ВИНАТА Е ТОЛКОВА НЕЗНАЧИТЕЛНА, ЧЕ НЕ Е ОБЩЕСТВЕНО ОПРАВДАНО ДА СЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.

РЕШЕНИЕ № 272 ОТ 09.06.1972 Г, ПО Н. Д. № 240/72 Г., I Н. О. НА ВС

ЗА ДА Е НАЛИЦЕ ПРЕВИШЕНИЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА, Е НЕОБХОДИМО НЕ САМО ЗАЩИТАТА ЯВНО ДА НЕ СЪОТВЕТСТВУВА НА ХАРАКТЕРА НА НАПАДЕНИЕТО, НО И НА ОПАСНОСТТА НА СЪЩОТО.

РЕШЕНИЕ № 527 ОТ 25.10.1972 Г. ПО Н. Д. № 512/72 Г., I Н. О. НА ВС

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ИЛИ ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ Й ТОЗИ, КОЙТО ПО ПРЕДВАРИТЕЛНО РЕШЕНИЕ ПРЕДИЗВИКВА ПОСТРАДАЛИЯ КЪМ НАПАДЕНИЕ, СЛЕД КОЕТО МУ НАНАСЯ УДАРИ.

РЕШЕНИЕ № 308 ОТ 30.06.1972 Г. ПО Н. Д. № 280/72 Г., I Н. О. НА ВС

НЯМА ПРЕВИШЕНИЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА, КОГАТО СЪДЪТ Е УСТАНОВИЛ, ЧЕ НАМЕРЕНИЕТО И ДЕЙСТВИЯТА НА НАПАДАТЕЛИТЕ СА БИЛИ НАСОЧЕНИ КЪМ УБИЙСТВО НА НАПАДНАТИЯ.

РЕШЕНИЕ № 521 ОТ 18.07.1973 Г. ПО Н. Д. № 417/1973 Г., II Н. О. НА ВС

НЕ Е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО ДЕЯНИЕТО, КОЕТО Е ИЗВЪРШЕНО, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТЯТ ОТ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ ЛИЧНОСТТА ИЛИ ПРАВАТА НА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ ЧРЕЗ ПРИЧИНЯВАНЕ ВРЕДИ НА НАПАДАТЕЛЯ В РАМКИТЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДЕЛИ.
ЗА ДА ИМА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, Е НЕОБХОДИМО ХАРАКТЕРЪТ И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ОТБРАНАТА ДА СЪОТВЕТСТВУВАТ НА ХАРАКТЕРА И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА ПРОТИВОПРАВНОТО НАПАДЕНИЕ И НЕ Е НЕОБХОДИМО ТЯ ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПО СЪЩИЯ НАЧИН И СЪС СЪЩИТЕ СРЕДСТВА, ПО КАКЪВТО НАЧИН И С КАКВИТО СРЕДСТВА СЕ ИЗВЪРШВА НАПАДЕНИЕТО.

РЕШЕНИЕ № 654 ОТ 08.10.1973 Г. ПО Н. Д. № 561/1973 Г., II Н. О. НА ВС

НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА СРЕЩУ ДЕЙСТВИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ПРИ НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА В РАМКИТЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДЕЛИ, Е НЕДОПУСТИМА.

РЕШЕНИЕ № 552 ОТ 18.08.1973 Г. ПО Н. Д. № 516/1973 Г., II Н. О. НА ВС

ПРИ ОБИКНОВЕНАТА И ПРИ МНИМАТА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ДЕЕЦЪТ ПРОЯВЯВА ДЕЙСТВИЯ, С КОИТО ЦЕЛИ ДА ПРЕДОТВРАТИ ЕДНО НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ДВАТА ИНСТИТУТА Е В ТОВА, ЧЕ ПРИ НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА ИМА ДЕЙСТВИТЕЛНО НАПАДЕНИЕ, А ПРИ МНИМАТА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ОБЕКТИВНО ТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. ПРИ МНИМАТА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ДЕЕЦЪТ Е В ГРЕШКА ОТНОСНО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО. ПОРАДИ НЕВЯРНА ПРЕДСТАВА ОТНОСНО ФАКТИТЕ ТОЙ СМЯТА, ЧЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е НАПАДНАТ, И ДЕЙСТВУВА ПРИ СЪЗНАНИЕ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО ВЪРШИ, Е ПОЗВОЛЕНО ОТ ЗАКОНА И ПОЛЕЗНО, А В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ ТО НЕ МУ Е РАЗРЕШЕНО, ЗАЩОТО НАПАДЕНИЕ ОБЕКТИВНО НЕ СЪЩЕСТВУВА.
КОГАТО ГРЕШКАТА Е ИЗВИНИТЕЛНА, ДЕЯНИЕТО, ИЗВЪРШЕНО ПРИ МНИМА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, НЕ Е УМИШЛЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, А СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 15 НК, ЗАЩОТО НЕ Е НАЛИЦЕ ЕЛЕМЕНТЪТ ВИНА. ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ, АКО ДЕЕЦЪТ, КОЙТО Е ДЕЙСТВУВАЛ В ПОЛОЖЕНИЕ НА МНИМА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, ПРИ КОНКРЕТНАТА ОБСТАНОВКА Е МОГЪЛ И Е БИЛ ДЛЪЖЕН ДА ПРЕДВИДИ ГРЕШКАТА, В КОЯТО Е ИЗПАДНАЛ, И ЧЕ НЯМА ДЕЙСТВИТЕЛНО НАПАДЕНИЕ, ЩЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕПРЕДПАЗЛИВО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

РЕШЕНИЕ № 96 ОТ 07.06.1973 Г. ПО Н. Д. № 26/1973 Г., II Н. О. НА ВС

ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА МОЖЕ ДА ИМА НЕ ПРИ ВСЯКО, А САМО ПРИ ЯВНОТО НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ЗАЩИТАТА С ХАРАКТЕРА И ОПАСНОСТТА ОТ НАПАДЕНИЕТО. ЗА ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ ДАЛИ ДЕЕЦЪТ СЕ Е НАМИРАЛ В ТАКОВА ПРЕВИШЕНИЕ, ЩЕ СЕ ИЗХОЖДА НЕ САМО ОТ СЪРАЗМЕРНОСТТА НА СРЕДСТВАТА ЗА НАПАДЕНИЕ И СРЕДСТВАТА ЗА ЗАЩИТА, А ОТ СЪВКУПНАТА ОЦЕНКА НА ВСИЧКИ ДРУГИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ИНТЕНЗИВНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО И ЗАЩИТАТА, СТЕПЕНТА НА ОПАСНОСТТА, ЗАПЛАШВАЩА НАПАДНАТИЯ, НЕГОВИТЕ СИЛИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ОТБЛЪСНЕ НАПАДЕНИЕТО, ЗАВИСЕЩИ ОТ БРОЯ НА НАПАДАТЕЛИТЕ, ТЯХНАТА ВЪЗРАСТ, ФИЗИЧЕСКИ СИЛИ, НАЛИЧНИТЕ ОРЪДИЯ, МЯСТОТО И ВРЕМЕТО НА НАПАДЕНИЕТО И ВСИЧКИ ДРУГИ ФАКТИ, КОИТО МОГАТ ДА ПОВЛИЯЯТ ЗА РЕАЛНОТО СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ МЕЖДУ НАПАДАЩИЯ И ЗАЩИЩАВАЩИЯ СЕ.
НАПАДНАТИЯТ МОЖЕ ДА УПОТРЕБИ ВСИЧКИ НАЛИЧНИ СРЕДСТВА, СТИГА ДА СА НЕОБХОДИМИ ЗА ОТБЛЪСКВАНЕ НА НАПАДЕНИЕТО.
НЕ СЪЩЕСТВУВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ, КОЙТО СЕ НАМИРА В ПОЛОЖЕНИЕ НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, ПРИ ОТБЛЪСКВАНЕ НА НАПАДЕНИЕТО ДА ИЗБИРА И ДА ЗАСЯГА С ДЕЙСТВИЯТА СИ САМО НЕУЯЗВИМИТЕ (НЕОПАСНИ) ЧАСТИ ОТ ТЯЛОТО НА НАПАДАТЕЛЯ.

РЕШЕНИЕ № 362 ОТ 07.06.1974 Г. ПО Н. Д. № 296/1974 Г., II Н. О. НА ВС

ДЕЯНИЕТО, ИЗВЪРШЕНО ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 12, АЛ. 3 НК Е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО И ПРОТИВОПРАВНО, НО НЕ Е НАКАЗУЕМО. ЗАТОВА, АКО ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО МУ СА ПРИЧИНЕНИ ВРЕДИ ДРУГИМУ, ТЕ СЕ ДЪЛЖАТ ОТ ДЕЕЦА. ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ ОБАЧЕ НА ТЕХНИЯ РАЗМЕР СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТЧИТА ПОВЕДЕНИЕТО И НА ПОСТРАДАЛИЯ, ДОПРИНЕСЪЛ ЗА НАСТЪПИЛИЯ РЕЗУЛТАТ.

РЕШЕНИЕ № 444 ОТ 12.10.1976 Г. ПО Н. Д. № 433/1976 Г., I. Н. О. НА ВС

ПРИ ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ НАПАДНАТИЯТ, КОЙТО РАЗПОЛАГА С ОРЪЖИЕ, МОЖЕ ДА ГО ИЗПОЛЗУВА, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДА СТРЕЛЯ, АКО СЕ НАЛАГА ЗА ОТБЛЪСКВАНЕ НАПАДЕНИЕТО.

РЕШЕНИЕ № 501 ОТ 20.10.1976 Г. ПО Н. Д. № 502/1976 Г., I Н. О. НА ВС

БРОЯТ НА НАПАДАТЕЛИТЕ И ОБСТАНОВКАТА, ПРИ КОЯТО Е ИЗВЪРШЕНО НАПАДЕНИЕТО, СА ОТ СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ИНТЕНЗИВНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО И ДАЛИ СА ПРЕВИШЕНИ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА.

РЕШЕНИЕ № 477 ОТ 30.11.1977 Г. ПО Н. Д. № 473/1977 Г., I Н. О. НА ВС

ДЕЕЦЪТ, КОЙТО ПРЪВ УПРАЖНИ НАСИЛИЕ И ПРЕДИЗВИКА СБИВАНЕ, АКО БЪДЕ ХВАНАТ ОТ ДРУГО ЛИЦЕ И МУ БЪДЕ ОТНЕТА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПРОДЪЛЖИ НАСИЛИЕТО, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВАВА НА СОБСТВЕНОТО СИ ВИНОВНО ПОВЕДЕНИЕ И ДА ИСКА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 118 НК.
НАПАДНАТИЯТ НЕ Е ДЛЪЖЕН ПО ЗАКОН ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ АКТИВНА ЗАЩИТА, ДА БЯГА, ДА СЕ УКРИВА, ДА ТЪРСИ ПОМОЩ ОТ ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИ ИЛИ ТРЕТИ ЛИЦА, НО ТОВА МУ СЕ РАЗРЕШАВА ДО МОМЕНТА, ДОКАТО НАПАДЕНИЕТО НАД НЕГО ПРОДЪЛЖАВА.

РЕШЕНИЕ № 361 ОТ 23.06.1977 Г. ПО Н. Д. № 361/1977 Г., I Н. О. НА ВС

НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА ИМА НЕ САМО КОГАТО ПРЯКОТО И НЕПОСРЕДСТВЕНО НАПАДЕНИЕ Е БИЛО НАСОЧЕНО ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА НА НАПАДНАТИЯ, НО И КОГАТО СА ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ СЕ ЗАСЯГАТ НЕГОВИТЕ ИМУЩЕСТВЕНИ ИЛИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА.
ПРИВИЛЕГИРОВАНИЯТ СЪСТАВ ПО ЧЛ. 118 НК МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ САМО АКО НАПАДЕНИЕТО, ИЗРАЗЕНО В НАСИЛИЕ, ВЕЧЕ Е ПРЕКРАТЕНО.

РЕШЕНИЕ № 90 ОТ 23.02.1977 Г. ПО Н. Д. № 63/1977 Г., I Н. О. НА ВС

СЪГЛАСНО ЧЛ. 12, АЛ. 1 НК НЕ Е ОБЩЕСТВЕНООПАСНО ДЕЯНИЕТО, КОЕТО Е ИЗВЪРШЕНО ПРИ НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТЯТ ОТ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ НЕ САМО ДЪРЖАВНИ ИЛИ ОБЩЕСТВЕНИ ИНТЕРЕСИ, ЛИЧНОСТТА НА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ ИЛИ НА ДРУГИГО, НО И ЗА ДА СЕ ЗАЩИТЯТ ПРАВАТА НА ОТБРАНЯВАЩИЯ СЕ.
ПОСЯГАНЕТО ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО НА ПОДСЪДИМИЯ, ЗА ДА СЕ ИЗВЪРШИ КРАЖБА НА СЪЩОТО, Е ПОСЯГАНЕ ВЪРХУ НЕГОВИТЕ ЗАКОННИ ПРАВА И ЗАТОВА ТОЙ МОЖЕ ДА СЕ ПОЗОВЕ НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА И ДА ОТБЛЪСНЕ ТОВА НЕПОСРЕДСТВЕНО И ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ.

РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 18.09.1978 Г. ПО Н. Д. № 383/1978 Г., I Н. О. НА ВС

КОГАТО ЧРЕЗ НАНАСЯНЕ НА УДАР ИЛИ ПО ДРУГ НАЧИН НАПАДАТЕЛЯТ Е ПОВАЛЕН НА ЗЕМЯТА И НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЪЗОБНОВИ НАПАДЕНИЕТО, ПОДСЪДИМИЯТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗУВА ОТ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ЧЛ. 12, АЛ. 1 НК, ЗАЩОТО НАПАДЕНИЕТО Е ПРЕКРАТЕНО.

РЕШЕНИЕ № 114 ОТ 20.03.1978 Г. ПО Н. Д. № 70/1978 Г., II Н. О. НА ВС

ВЪПРОСЪТ, ДАЛИ ЗАЩИТАТА ЯВНО НЕ СЪОТВЕТСТВУВА НА ХАРАКТЕРА И ОПАСНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО, Е ФАКТИЧЕСКИ ВЪПРОС И СЕ РАЗРЕШАВА С ОГЛЕД КОНКРЕТНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО.
ВЪЗМОЖНО Е ДА НЯМА ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА В СЛУЧАЙ, КОГАТО НИТО ЕДИН ОТ НЯКОЛКОТО НАПАДАТЕЛИ НЕ Е БИЛ ВЪОРЪЖЕН С ОРЪЖИЕ ИЛИ НЯКАКЪВ ДРУГ ПРЕДМЕТ, И ЗА ДА СЕ ЗАЩИТИ, ПОДСЪДИМИЯТ Е УПОТРЕБИЛ ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ.
ПРИ ПРЕЦЕНКАТА, ДАЛИ ИМА ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА, Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ И ДУШЕВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ДЕЕЦА, ОБУСЛОВЕНО ОТ ПРЕДПРИЕТОТО СРЕЩУ НЕГО НАПАДЕНИЕ.

РЕШЕНИЕ № 605 ОТ 20.11.1979 Г. ПО Н. Д. № 595/79 Г., I Н. О. НА ВС

ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРОТИВОПРАВНО НАПАДЕНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 12 НК МОЖЕ ДА ИМА И КОГАТО ЕДНО ЛИЦЕ ПРЯКО И НЕПОСРЕДСТВЕНО СЕ НАСОЧВА КЪМ ДРУГО ЛИЦЕ С ЦЕЛ ДА ГО НАПАДА, МАКАР И ДА НЕ ДЪРЖИ ОРЪДИЕ. ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО НАПАДЕНИЕТО И БЕЗ ОРЪДИЕ МОЖЕ ДА ЗАСТРАШИ ИНТЕРЕСИТЕ НА НАПАДНАТИЯ И ДА ОБОСНОВЕ ПРАВОМЕРНА ОТБРАНА.

РЕШЕНИЕ № 270 ОТ 21.06.1979 Г. ПО Н. Д. № 257/79 Г., I Н. О. НА ВС

НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА НЕ Е ДОПУСТИМА СРЕЩУ БЪДЕЩО НАПАДЕНИЕ. ТЯ НЕ Е ДОПУСТИМА И КОГАТО СПРЯМО ПОДСЪДИМИЯ, КОЙТО СЕ ПОЗОВАВА НА НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА, Е БИЛО ЗАМИСЛЕНО НАПАДЕНИЕ, НО ОТ КОНКРЕТНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА НА СЛУЧАЯ СЕ ВИЖДА, ЧЕ ИМА ОТКАЗ ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА НАПАДЕНИЕТО ВЪПРЕКИ ДА Е ИМАЛО ИЗВЕСТНА ПОДГОТОВКА ЗА ТАКОВА.
НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА СЕ ДОПУСКА СРЕЩУ НЕЗАПОЧНАЛО ОЩЕ НАПАДЕНИЕ, НО САМО КОГАТО Е ОЧЕВИДНО, ЧЕ ТО ПРЕДСТОИ ДА ЗАПОЧНЕ. В ТОЗИ СМИСЪЛ СЛЕДВА ДА СЕ РАЗБИРА НЕПОСРЕДСТВЕНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО, КОЯТО СЕ ИЗИСКВА ОТ ЗАКОНА.

РЕШЕНИЕ № 617 ОТ 18.12.1979 Г. ПО Н. Д. № 612/79 Г., I Н. О. НА ВС

СПОРЕД ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ НАПАДНАТИЯТ МОЖЕ ДА ОТБЛЪСНЕ НАПАДЕНИЕТО И С ПО-ИНТЕНЗИВНИ СРЕДСТВА И НАЧИНИ ЗА ОТБРАНА, АКО НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ОТБРАНЯВА ПО ДРУГ НАЧИНИ И С ДРУГИ СРЕДСТВА.

...и т.н. и т.н.