ДДС по... недействителна сделка ?

[portokal]

Досега не виждах защо да не може, но погледнах цитирания от теб чл. 164, ал. 4 от ДОПК - в производство по несъстоятелност изрично е забранено оспорване, а там смисълът на оспорването е същият като при чл. 464. Много тарикатка тази държава.
Само че това важи при влязъл в сила акт за установяване (акт на административния орган) - тук има само справка декларация.

Не че не можеше подобно вземане да е установено и с ревизионен акт дори - държавата от едни такива пари нямаше да се откаже и да не начисли задължение. И не знам какво тогава...

[prnedev]

Хм... интересна врътка.... Говорил ли си с данъчните, неофициално, като с колеги? Няма да ти се опъват много, при положение, че съда е казал, че няма доставка. А като няма доставка, какво ДДС по нея?
Това, че те са декларирали продажба и са декларирали, че по нея има данък...
Таман ще им дадеш повод да скъсат от ревизии "купувача", щото той, почти сигурен съм, е ползвал данъчен кредит... Дееба и тарикатите Но пробвай с една приказка, пък да видим после ))

[gudio]

Дееба и тарикатите Но пробвай с една приказка, пък да видим после ))

Ще ти пратя на лични съобщения подробности - защо няма да стане с приказка...

[hidden]

Досега не виждах защо да не може, но погледнах цитирания от теб чл. 164, ал. 4 от ДОПК - в производство по несъстоятелност изрично е забранено оспорване, а там смисълът на оспорването е същият като при чл. 464.

Не е точно така Чл. 164, ал. 4 ДОПК забранява оспорването на списъка на приетите вземания, т.е. визира оспорването по чл. 690 ТЗ; това обаче не лишава кредитора от възможността да води ОУИ по чл. 694 ТЗ. В този смисъл няма забрана да се води ОУИ и по чл. 464 ГПК, вр. чл. 269 ДОПК, в каквато връзка беше цитираното от мен по-горе решение по чл. 269 ДОПК, "неотносимо" към настоящата дискусия според gudio.
Sic dixit gudio. Щом той го казва, значи е вярно.

[portokal]

(4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.

Чл. 164, ал. 4 ДОПК забранява оспорването на списъка на приетите вземания, т.е. визира оспорването по чл. 690 ТЗ; това обаче не лишава кредитора от възможността да води ОУИ по чл. 694 ТЗ. В този смисъл няма забрана да се води ОУИ и по чл. 464 ГПК, вр. чл. 269 ДОПК, в каквато връзка беше цитираното от мен по-горе решение по чл. 269 ДОПК

Не споря, но чл. 694 също е в част четвърта. А и самият чл. 694 изисква първо да си направил възражение за оспорване.
Чл. 269 от ДОПК е аналогичен на чл. 440 от ГПК, а не на 464. Т.е. не съм сигурна дали единият от взискателите може да мине за "трето лице, чието право е засегнато от изпълнението", според мен - не. В случая с цитираното определение на ВКС третото лице е сметнато за длъжник на длъжника, наложен е запор на вземане на длъжника към него и то е предявило иск за установяване, че не дължи нищо.

[hidden]

Не споря, но чл. 694 също е в част четвърта. А и самият чл. 694 изисква първо да си направил възражение за оспорване.

Това действително е така, но чл. 164, ал. 4 ДОПК говори само за "оспорване" на вземането, а "оспорване" на вземането в производството по несъстоятелност има само при оспорване на списъка на приетите вземания (чл. 690 ТЗ), аргумент за което е и чл. 691 - "Не може да се оспорва вземане, което...". Оспорването по чл. 690 е по пътя на възражението и е "извънисково", подобно на възражението по чл. 250 ГПК (отм.), което не изключваше възможността длъжникът да води ОУИ и по чл. 255 ГПК (отм.); понастоящем подобен процесуален инструмент е възражението по чл. 414 ГПК, който не лишава длъжника от възможността да води ОУИ по чл. 424 и чл. 439 ГПК. Макар и по същината си искът по 694 също да е "оспорване", производството тук е специално и според мен в него може да се установява, че вземането на държавата не съществува. Чл. 691 е друг случай, когато вземането на кредитор не може да се оспорва, но систематичното му място показва, че същият е във връзка с чл. 690, а не 694 - просто искът по 694 би бил недопустим заради силата на присъдено нещо, с което ще се ползва влязлото в сила решение; такова ограничение обаче не съществува за влезлия в сила акт за установяване на публично вземане. И това е така, защото актът за установяване на публично вземане по своята същност представлява административен акт, а общите правила на адм. производство по АПК допускат отмяна на влязъл в сила адм. акт по иск от трето лице (чл. 245 и сл. АПК). Не виждам пречка с оглед препращащата норма на § 2 ДОПК да намерят приложение общите правила на АПК и да се допусне искане от трето лице за отмяна на влязъл в сила адм. акт, с който се установява публ. вземане.
Макар и допустимостта на иска по чл. 694 ТЗ да е обусловена от предявяване на възражението по 690, в случаите, когато законът не позволява да се предяви такова възражение, както е в хипотезата на чл. 164, ал. 4 ДОПК, кредиторът, който оспорва вземането на друг кредитор, може пак да направи чисто формално възражението си, което ще бъде отхвърлено разбира се, но формално ще е спазил процедурата и искът няма да бъде отхвърлен като недопустим точно на това основание. Може да бъде отхвърлен на основание, че чл. 164 ДОПК визира всякакво "оспорване" на вземането на държавата, но според мен това ограничение се отнася само за длъжника, но не и за другите кредитори, явяващи се трети лице по отношение на акта за публично вземане (ревизионен акт и др.).

Чл. 269 от ДОПК е аналогичен на чл. 440 от ГПК, а не на 464. Т.е. не съм сигурна дали единият от взискателите може да мине за "трето лице, чието право е засегнато от изпълнението", според мен - не. В случая с цитираното определение на ВКС третото лице е сметнато за длъжник на длъжника, наложен е запор на вземане на длъжника към него и то е предявило иск за установяване, че не дължи нищо.

Всъщност си позволих да цитирам това решение на ВКС, защото то прави едно много важно разграничение между иска по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК и иска по чл. 269 ДОПК. Първият иск касае "изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение" и е обвързан с 30-дневен срок; искът по чл. 269 ДОПК обаче обхваща всички останали случаи, в които трето лице счита, че правата му са накърнени от изпълнението. В този смисъл според мен искът по чл. 440 ГПК е аналогичен на иска по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, а искът по чл. 269 ДОПК е доста по-общ и обхваща и случаите на оспорване на вземането на публичния взискател от трето лице, каквото се явява частният конкуриращ кредитор.

[portokal]

Всъщност си позволих да цитирам това решение на ВКС, защото то прави едно много важно разграничение между иска по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК и иска по чл. 269 ДОПК. Първият иск касае "изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение" и е обвързан с 30-дневен срок; искът по чл. 269 ДОПК обаче обхваща всички останали случаи, в които трето лице счита, че правата му са накърнени от изпълнението. В този смисъл според мен искът по чл. 440 ГПК е аналогичен на иска по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, а искът по чл. 269 ДОПК е доста по-общ и обхваща и случаите на оспорване на вземането на публичния взискател от трето лице, каквото се явява частният конкуриращ кредитор.

Според мен присъединените взискатели спадат към първите и вторите лица за изпълнението, не към третите.

[hidden]

Според мен присъединените взискатели спадат към първите и вторите лица за изпълнението, не към третите.

Първи и втори, но в производството пред съдебния изпълнител, по ГПК. В производството пред публичния изпълнител на НАП са трети

[razli4na]

Здравейте,
не съм се появявала тук отдавна. Зачетох се в темата- интересен казус. До колкото схващам, въпросът е относно това ще е законосъборазно ли разпределението при положение, че единият от взискателите се легитимира с безспорен документ за вземането си, във връзка с което вземане вече има влязло в сила решение относно недействителността на сделката, въз основа на което последното се дължи.
Вярно е, че при изпълнението не е като при несъстоятелността и един взискател не може да се противопоставя на конституирането на друг, нито може да оспорва вземането му- не и на самостоятелно основание.
Но тук питам дали на частният взискател е връчено постановление за присъединяване на държавата като взискател по същото изп. дело и дали частният взискател е жалил същото. Мисля, че това е пътят му.

[gudio]

Но тук питам дали на частният взискател е връчено постановление за присъединяване на държавата като взискател по същото изп. дело и дали частният взискател е жалил същото. Мисля, че това е пътят му.

Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични

Честно казано не съм виждал никога такова постановление за присъединяване. Не знам някой СИ да прави такова - най-много да драсне разпореждане, че присъединява. А и да пишат такива постановления - те не са от кръга обжалваеми действия по чл.435 от ГПК. Освен това държавата си е присъединена от самото начало на делото - имаше някакви текущи данъчни задължения, които бяха изместени от специалната привилегия на частния взискател - ипотекарен кредитор, защото продадохме ипотекиран имот. При движимите вещи вече привилегия за частния взискател няма, а понеже попродадохме това-онова, поискахме нова информация от НАП съгласно чл.458, ал.2 от ГПК ("За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение") и бяхме изненадани с ДДС-то по "менте-фактурата", с която бяха опитали да обжалват описа на движими вещи.

[portokal]

Хидън, да, ама тук изпълнението ти е по ГПК, така че са си първи и втори отвсякъде.

Off. Я да видим какво мислите - трето лице ли е за чл. 440 лице, което съдебният изпълнител счита за длъжник и изпълнява срещу неговото имущество, а то вика: "ама аз не съм длъжник"?
Исковете се квалифицират според твърденията.
Няма връзка с Гъдьовия казус.

[gudio]

Off. Я да видим какво мислите - трето лице ли е за чл. 440 лице, което съдебният изпълнител счита за длъжник и изпълнява срещу неговото имущество, а то вика: "ама аз не съм длъжник"?
Исковете се квалифицират според твърденията.
Няма връзка с Гъдьовия казус.

А има ли надлежни поне два броя ответници по ал.2

[portokal]

Няма, само взискателят.
На мен текстът ми звучи като да става дума за лице, което несъмнено е трето според всички участници в процеса, ама пък те - това лице отрича да е длъжник по изпълнението и точно това иска да установи.
----
Сещам се как на една колежка навремето някакъв шантав ищец по дело и беше заявил в писмена молба "аз не съм ищец".

[hidden]

Хидън, да, ама тук изпълнението ти е по ГПК, така че са си първи и втори отвсякъде.

Аз имах предвид друго - въпросът беше дали може да се води иск от трето лице за недължимост на публични задължения (на неговия длъжник). В производството по ДОПК имаме първо и второ лице - НАП и длъжник; частният взискател се явява трето лице (в производството по ДОПК), което е засегнато от изпълнението от НАП - той не е страна в производството при публичния изпълнител. Въпросът е дали може да обжалва наличието на публично задължение на неговия длъжник с иск по чл. 269 ДОПК и дали този иск е аналогичен на иска по чл. 464 ГПК; а ако не е - за какво се отнася, след като насочването на изпълнението от публ. изпълнител срещу имущество на трето лице може да се оспори със съвсем друг иск (този по чл. 267 ДОПК). Т.е., ако искът по чл. 269 ДОПК е различен както от иска по 464 ГПК, така и от иска по 267 ДОПК, то тогава какъв би бил обхвата му (за да има основание да бъде отграничен от горните два)? Според мен един иск по 464 ГПК частично се припокрива с иска по 269 ДОПК.
Защото в противен случай остава като единствена възможност частният взискател да заведе сурогационен иск по 134 ЗЗД вместо длъжника, но как ще стане това при наличието на влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, нямам идея.

[razli4na]

При това положение единственият път на частния взискател считам, че е оспорване на разпределението. В хода на това оспорване инцидентно ще се решава въпроса дали е налице предпоставката на чл. 458 относно ДЪЛЖИМОСТ на публичните вземания.

[gudio]

На мен текстът ми звучи като да става дума за лице, което несъмнено е трето според всички участници в процеса, ама пък те - това лице отрича да е длъжник по изпълнението и точно това иска да установи.

"Постановката" е неправилна, мисля, че го коментирахме на друго място
Не лицето да отрича, че е длъжник - лицето трябва да твърди, че имуществото (към което е насочено изпълнението) НЕ е на длъжника. Че си е негово, на третото лице.