Vapros po ZAP

[anabel]

Zdraveite, moje li niakoi da mi otgovori na slednia vapros po Zakona za administrativnoto proizvodstvo. Pitah dvama advokati, dvamata mi dadoha razlichni otgovori, s koeto napravo me "hvarliha v orkestara". Vajno mi e, tyi kato se otnasia za maloletnoto mi dete.
Objalvah v Sofiiski gradski sud otkaza na SDVR da izdadat pasport na maloletnia mi sin bez syglasieto na bashtata, toest tehen administrativen akt. Ot sravnitelno skoro aktovete po ZBDS se objalvat v SGS, dopredi beshe vyv VAS.
Deloto beshe gledano v SGS na 6 june, beshe obiaveno za reshavane. Interesuva me reshenieto na SGS podleji li na objalvane pred VAS? Zashtoto spored men SGS v sluchaia e treta instancia i ne bi triabvalo?
Zashtoto po princip ako triabva da se spazva reda, chovek bi triabvalo da se obarne purvo kam RPU-to. Ottam da mu otkajat i toi da objalva v SDVR-DNSP. Kato mu otkajat i tam, sledvashtata instancia e SGS. Pri men ne se sluchi tochno taka, v raionnoto izobshto ne iskaha da mi priemat molbata, nishto che sa dlajni po zakon i az ia otpravih direktno kam SDVR. Ottam mi otgovoriha, kato razbira se, mi otkazaha. V tozi sluchai reshenieto na SGS, kakvoto i da e po sluchaia, podleji li na objalvane pred VAS?
Predvaritelno blagodaria na tezi, koito mogat da mi pomognat.

[gega]

Разбира се, че може да се обжалва пред ВАС, който в случаяще бъде касационна инстанция! Практиката на ВАС по Вашия казус е във Ваша полза! Дори и да се противопостави изрично другият родител да бъде издаден международен паспорт на детето ви (чл. 76 ЗБДС), адм. орган действа в условията на оперативна самостоятелност, демек упражнява дискреционна власт:))), т. е. има право на преценка във всеки отделен случай и е длъжен да изследва всички правно значими обстоятелства за правилното решаване на повдигнатия пред него адм. спор, предмет на админист. преписка и ако счете, че това не би било във вреда на детето, може да бъде издаден международен паспорт на детето Ви, дори и при ИЗРИЧНОТО противопоставяне на другия родител. Но и за да премине териториалните предели на РБългария, отново сте изправени пред същите проблеми и сте в аналогична ситуация. Но този път адм. орган ще бъде съответното упълномощено лице от гранична полиция. Така че не губете кураж!!! Добре че в тази държава има върховни съдилища!!!

[донна 2]

Гега ако родителя не есъгласен да се издаде международен паспорт на детето
се води иск по чл.72 от СК и решението на съда замества съгласието , освен това за да излезе детето зад граница се иска и декларация от родителя, че е съгласен детето да напусне страната , ако родителя не даде такава , процедурата е пак по чл.72 от СК , тоест съдебното решение ще замести съгласието , аз не виждам какъв е смисълът от обжалването в настоящият случяай на отказа на СДВР

[ipon]

Това,че отговорите на адвокатите са били нееднакви,говори,че правото е фундам
ентална наука.Когато това бъде разбрано от обществото,ще започне и вэъзражда
нето на многострадалната ни държава.Правото е втората по значимост наука след
философията.Justicia regnorum funfamentum !

[донна 2]

то много ясно ,че ще откажат да издадат паспорт , дори и да са ви приели заявлението /чл.12 от ППЗБДС казва в кои случаи заявлението не се приема / , но подадете ли заявлението без подпис на родителя , освен в случая когато е лишен от родителски права , ако не подпише бащата ще откажат да издадат паспорта , защо след като нямате неговото съгласие не заведохте иск пред Софийски районен съд по реда на чл.72 от СК , както написах по-горе съдебното решение в случая ще замести неговото съгласие ,делото се гледа по реда на бързото производство чл.126а,б.ж от ГПК

правилник за прилагане на закона за българските документи за самоличност

9) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Подписите на родителите при издаване на паспорт на лица, ненавършили 18 години, се полагат в присъствие на длъжностно лице. При отсъствие на родителите подпис полага упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ
Чл. 44. Заявлението се подава лично, а по изключение - от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

в края на краищата зависи какво цели човек , съда ще задължи да ви приемат документите , но така или инъче СДВР няма да издаде паспорта защото няма съгласие на другия родител , ако сте решили да доказвате колко не са прави ........

[gega]

чл. 72 СК! Любопитно, след като е издаден ИАА! Любопитно, след като закона и практиката на ВАС категорично защитава интересите на детето по ЗБДС! Трябва да чакам триинстанционно производство по чл. 72 СК, за да поискам от съответния началник на РПУ да издаде паспорт на моето дете! Ами как е тръгнало, ще загубя не само правния, но и житейския интерес!:) Детето ще стане пълнолетно! Ай, сектир бе! Съветвайте си вашите доверители тъй, нали трябвна кинти да падат! Аз на моите им защитавам в кратки срокове правата!:)))))))))

[донна2]

ми много добре само ,че ако родителя не е съгласен да се издаде паспорт на детето и не подпише заявлението , паспорт не се издава , едно е да откажеш да приемеш заявлението защото е неподписано от единия родител , друго е да издадеш паспорт на детето ,трето е да напусне страната защото да я напусне на границата се изисква и нотариално заверена декларация че родителя/лите са съгласни детето да пътува в чужбина ,тогава какво ще правиш , пак отиваш към 72 от СК

в случая се подава иск по чл.72 от СК ,а искането е съда да постанови решение с което да замести отказа на родителя за издаване на паспорт на детето и да разреши излизането му в чужбина многократно до навършване на 18г. възраст

[донна2]

Гега СК много ясно е казал как се решава спор между родители
Семеен кодекс административния орган действащ в условията на оперативна самостоятелност ,не е този който ще реши спора , спора ще се реши от районния съд , добре не са приели заявлението обжалвай и какво нищо ,ще го приемат и ще откажат издаване на паспорта /вече за сведение има паспорт ,а не международен паспорт/

Упражняване на родителските права и задължения
Чл.72. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.

[донна2]

Гега СК много ясно е казал как се решава спор между родители
административния орган действащ в условията на оперативна самостоятелност ,не е този който ще реши спора , спора ще се реши от районния съд , добре не са приели заявлението обжалвай и какво нищо ,ще го приемат и ще откажат издаване на паспорта /вече за сведение има паспорт ,а не международен паспорт/

Семеен кодекс
Упражняване на родителските права и задължения
Чл.72. Родителските права и задължения се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите и ако е необходимо, на детето. Решението може да се обжалва по общия ред.

[anabel]

Mnogo blagodaria za otgovorite! Duscusiata pomejdu vi beshe mosta usilena :)
No sashtevremenno mi stana iasno i dali podleji na objalvane pred VAS.

Imam mnogo kakvo da kaja po otnoshenie na chl.72 SK i napuskane na stranata ot maloletni i nepalnoleni, no ne tova beshe vaprosat mi tuk.

[донна2]

да подлежи на обжалване пред ВАС

Решение № 10052 от 12.11.2002 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2002 г., V о., докладчик съдията Ваня Анчева

чл. 76, т. 9 ЗБДС

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Таня Димитрова Тейлър, от гр. Плевен, ул. "Иван Вазов" № 23, действуваща като майка и законна представителка на малолетната Памела Красимирова Чавдарова - ЕГН 9105025336, е подала жалба срещу волеизявление на директора на РДВР, Плевен, обективирано в Писмо с изх. № 16691 от 19.06.2002 г., с което на основание чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), на детето е наложена принудителна административна мярка, свързана със забрана за напускане на страната. Направени са оплаквания за нарушения на материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила, както и за несъответствие с целта на закона при произнасянето на административния орган. Поддържа се искане за отмяна на наложената ограничителна мярка.
Директорът на РДВР Плевен, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа становище, че жалбата е неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, като провери допустимостта на жалбата и правилността на обжалвания административен акт, прие следното:
Жалбата е допустима като депозирана от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок, при липса на данни за връчено съобщение по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС. Разгледана по същество е основателна.
Обжалваният акт е постановен на основание подадената от Таня Димитрова Тейлър Молба вх. № 11843/5.05.2002 г., за издаване на документи за напускане на страната от дъщеря й Памела Красимирова Чавдарова. С Писмо изх. № 16691/19.06.2002 г., подписано от Директора на РДВР Плевен, е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от ЗБДС на малолетната Памела, с която е ограничено правото й на свободно придвижване, до произнасяне на Русенския РС по иск, предявен на основание чл. 72 от СК за издаване на международен паспорт на детето, във връзка с несъгласие на другия родител.
При обективиране на волеизявлението си за налагане на ограничителната мярка, органът не е спазил нормативнорегламентираната в чл. 78 от ЗБДС форма на произнасяне, което е условие за законосъобразността на акта, а оттам - и предмет на съдебен контрол. Заповедта, с която се отказва издаването на български паспорт за задгранично пътуване, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП) и следва да бъде издаден, съобразно установените с този закон административнопроизводствени правила, доколкото специалният закон - ЗБДС - не съдържа такива. Съгласно чл. 15 ал. 1 от ЗАП, органът се произнася по направеното пред него искане с мотивирано решение - административен акт. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението - чл. 15 ал. 2 от ЗАП и следва да се преценява от гледна точка на наличието на всички изискуеми се по чл. 15 от ЗАП елементи. В случая волеизявлението на Директора на РДВР е обективирано в писмо, несъдържащо необходимите реквизити по цитираната норма на общия закон - съществено нарушение, което обосновава извод за нищожност на волеизявлението и пълната липса на произтичащи от него правни последици, т. е. до липса на административен акт по легалната дефиниция на чл. 2 от ЗАП.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав счита, че за прецизност следва да бъдат обсъдени всички съществени нарушения, допуснати от административния орган при произнасянето му, макар и същите да водят единствено до унищожаемост на обжалваното волеизявление и да са ирелевантни за изхода на настоящия правен спор.
При излагане на фактическите обстоятелства, мотивиращи налагането на ограничителната мярка, административният орган, освен на отразеното в молбата на Таня Тейлър, не се е позовал на никакви други данни, свързани с преценката му за налагане на ограничението. Поради това следва да се приеме за основателно направеното от жалбоподателката възражение за допуснато при издаването на атакувания отказ, нарушение на чл. 11, ал. 1 от ЗАП, по реда на който се извършва издаването на заповедите по чл. 78 от ЗБДС - по аргумент на текста на чл. 79 от закона. При отсъствието на събрани доказателства и конкретно изложени обосновани съображения, следва да се счете, че административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Отказът на Директора на РДВР е постановен при пълна липса на мотиви, обосноваващи извършената преценка. Мотивите съставляват изложение на направените от административния орган съждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и по обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации (чл. 11, ал. 1 от ЗАП). Те представляват фактическите основания за издаването му, поради което са негов задължителен реквизит - чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП. Липсата на този реквизит на самостоятелно основание опорочава административния акт. Нарушението е съществено, тъй като без наличието на такава конкретизация не е възможна проверката за съществуването на фактите, послужили като основания за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Съдът извършва контрола за законосъобразност на административния акт в рамките на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма предписаните правни последици. По преписката няма данни за уведомяването на бащата на малолетната Памела за започване на производството, както изисква чл. 7, ал. 2 от ЗАП, с оглед да се осигури възможност за изслушване на становището му и представянето на доказателства. Приложената в съдебно заседание негова Молба с вх. № 22025/15.10.2002 г. е последваща проведеното административно производство, поради което не може да се счете, че е относима към преценката на органа. Нарушени са и императивните разпоредби на чл. 15, ал. 3, 5 и 7 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), касаещи процедурата, защитата и участието на детето, чиито права са били засегнати от издадения административен акт, в административното и съдебно производство. Изложеното обосновава извода, че при налагане на ограничителната мярка са допуснати съществени нарушения на установените административно-производствени правила.
Освен посочените по-горе нарушения на процесуалноправни разпоредби, регламентиращи процедурата по издаването на акта, при произнасянето на органа са нарушени и разпоредбите на материалния закон. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 76 т. 9 от ЗБДС, липсата на съгласие на родителя не е абсолютно основание за налагане на забрана за напускане на страната, за разлика от основанията по чл. 75 от закона. Фактическият състав, пораждащ право на органа да отнеме паспорта, изисква и наличието на поне още едно обстоятелство, което застрашава държавната сигурност или обществения ред, или здравето, или правата и свободите на други граждани. Това са изчерпателно изброените в чл. 35, ал. 1 от Конституцията и чл. 33 ал. 3 от ЗБДС цели, с оглед на които може да бъде ограничено основното право на гражданина да напуска и да се завръща в страната. По делото не се изтъкват обстоятелства от такъв вид и не е установено наличието на същите.
В конкретния случай, с ограничаване правото за напускане на страната на едно малолетно дете, което не е обвързано и с депозирано искане на бащата, е било допуснато и противоречие с целта на закона. Съществуващите в делото данни за заболяване на малолетната Памела, нуждаеща се от специални грижи и квалифицирана медицинска помощ, и обстоятелството, че майката е омъжена повторно за чужденец и не живее в страната, води до извода за наличието на противоречие между целта на акта и заложената в закона цел. Посредством наложената административна мярка е било охранено правото на бащата да поддържа пряк контакт и лични отношения с детето, което безспорно е в интерес и на самото дете. Но не е било подложено на преценка същественото обстоятелство, че родителите са разведени, а упражняването на родителските права върху малолетната Памела Красимирова Чавдарова, видно от представеното по делото Решение № 194/29.04.1993 г. по гр. дело № 396/1993 г. на Русенския окръжен съд, е било възложено именно на майката. С постановяване на ограничителната мярка, се създават предпоставки местоживеенето на детето да се явява различно от това на родителя, на когото са били предоставени за упражняване родителските права. След като майката живее в чужбина, при наложена на детето забрана за пътуване извън страната, тя не би могла да полага дължимите грижи по неговото отглеждане и възпитание. Съгласно чл. 10, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, правото на децата да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в тази Конвенция. Наред със изискванията, които се съдържат и в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 ЗБДС, Конвенцията въвежда и това за съвместимост на ограничението с другите права на детето. В конкретния случай не може да не се отчете, че наложената административна забрана има за последица отделянето на детето от майката, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. Ограничението създава пречки за осигуряването на закрила и грижи от предпочетения от съда родител, които са необходими за благосъстоянието на детето, а висшите интереси на детето са първостепенни съображения във всички действия, отнасящи се децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане от съдилищата, от административните или законодателните органи, както гласи чл. 3, т. 1 от Конвенцията. Невъзможността за едновременното осъществяване на родителските права поради различното местоживеене на родителите след развода, налага по необходимост ограничаване на отношенията и преките контакти с този от тях, при когото детето не живее. Управлението на отношенията между детето и родителите след развода е от компетентността не на органа по чл. 76 от ЗБДС, а на съда - чл. 106 от СК, който определя по смисъла на чл. 9, т. 1 от КЗПД в случая местоживеенето на детето отделно от бащата. Следователно евентуалната невъзможност за изпълнение на съдебното решение относно личните контакти, доколкото последните не попадат сред основанията по чл. 35 ал. 1 от Конституцията и чл. 33, ал. 3 от ЗБДС за ограничаване на правото на детето на свободно придвижване, са неотносими към законосъобразността на преценката на органа. При решаване на въпроса за издаване на паспорт, органът по чл. 76 от ЗБДС не би могъл да преценява последиците от напускането на страната за личните му отношения на детето с бащата. Те могат да бъдат обсъждани единствено от съда при евентуално преразглеждане на въпроса за упражняването на родителските права. Осъществяването на правото на свободно придвижване само по себе си не изключва осъществяването на личните отношения.
При тези съображения и въз основа на събраните по делото доказателства, наложената принудителна административна мярка по чл. 76, т. 9 от ЗБДС, следва да се счете за постановена при допуснати съществени нарушения на материалния закон, в несъответствие с целта му и при допуснати нарушения на административно-процедурните правила. Изложеното по-горе досежно неспазването на императивноустановеното задължение за постановяване на акта в съответната форма, обосновава извода, че в конкретния случай волеизявлението на органа е опорочено в степен да не може да породи правно действие, поради което същото се явява нищожно. Предвид това, следва да бъде прогласена нищожността на атакувания акт на Директора на РДВР Плевен, и тъй като въпросът за издаване на задграничен паспорт е предоставен за решаване от административния орган, на основание чл. 42, ал. 3 от ЗАП във връзка с чл. 28 от ЗВАС, преписката следва да бъде върната на този орган - за ново административно решение.
При новото произнасяне следва да бъде уведомен Красимир Чавдаров - бащата на детето, както и с оглед изясняване интересите на детето, да се осигури неговото участие в производството, с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 7 ал. 2 от ЗАП вр. чл. 79, ал. 1 от ЗБДС са недопустими изключения от изискването за уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство.
Обявява за нищожно волеизявлението на директора на РДВР, Плевен, обективирано в Писмо № 16691/19.06.2002 г., с което на малолетната Памела Красимирова Чавдарова с ЕГН 9105025336, на основание чл. 76, т. 9 от ЗБДС е наложено ограничение за напускане на страната.
Връща преписката на административния орган - за произнасяне с надлежен акт, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.

[Ляляляляля]

Много ми е неприятно да го кажа, но Гега е прав. Органът на МВР има право на преценка при липса на съгласие на родителя.

[Ляляляляля]

Но самата преценка не знам дали не е преценка по целесъобразност. Която не подлежи на съдебен контрол.

[6veda]

Трябва да се прецени казусът добре, защото понякога, когато са налице изискуемите се предпоставки е по-добре да се подаде молба за отнемане на родителските права, за да отпадне нуждата постоянно да се води иск по чл.72 от СК.

[донна2]

не мисля ,че адм.орган в случая МВР може да реши спора ,за целта си има иск по 72 от СК

[донна2]

иска по чл.74 от СК е добро решение ,но касае само изрично изброени брой случаи ,а тия случаи рядко се срещат в живота
все пак има и една вратичка
решение -1649-1969г-,ІІ Г.О. според което отчуждаването на родителя от детето
от прекратения от развод брак може да се преценява като ,като поведение опасно за личността,и другите интереси на детето защитени от чл. 63 ал.1 от СК / чл.74 СК /1985г./ ,само когато родителя съзнателно се отчеждава от детето и се дезинтересира от неговата съдба .

ако успее да докаже ,че другия родител се е отчуждил от детето по негова вина