- Дата и час: 27 Ное 2024, 17:34 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Разноски в ИП
|
|
41 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: Разноски в ИП
Tова е много добре което "Ema_7" казва , че ОС е постановил намаление на прекомерно висок адвокатски хонорар , както и възможността това намаление да направи ЧСИ. (само кой окр.съд не разбрахме)
Друг също важен въпрос по темата(касаещ разноските в ИП) са разноските на ЧСИ, които в някои случаи са също необосновано завишени. Те също би трябвало да могат да се обжалват. Някои ЧСИ представят своите разноски едва при разпределението на сумите и когато събраната сума не удовлетворява всички кредитори, възниква спор и за размера на разноските на ЧСИ.
Въпросът ми е обжалване на разноските на ЧСИ по Чл.462 , ал.2 ли ще се направи. Този текст касае обжалване на разпределението, но доколкото разноски на ЧСИ касаят и разпределението, би ли могло и това да се ползува?
Друг също важен въпрос по темата(касаещ разноските в ИП) са разноските на ЧСИ, които в някои случаи са също необосновано завишени. Те също би трябвало да могат да се обжалват. Някои ЧСИ представят своите разноски едва при разпределението на сумите и когато събраната сума не удовлетворява всички кредитори, възниква спор и за размера на разноските на ЧСИ.
Въпросът ми е обжалване на разноските на ЧСИ по Чл.462 , ал.2 ли ще се направи. Този текст касае обжалване на разпределението, но доколкото разноски на ЧСИ касаят и разпределението, би ли могло и това да се ползува?
- p_dyan
- Потребител
- Мнения: 484
- Регистриран на: 09 Мар 2008, 23:37
Re: Разноски в ИП
Zdraveite Ema,ste vi buda blagorarna,ako mi izpratite zitiranoto ot Vas opredelenie na emaila mi nikomalex@yahoo.com. Imam analogichen sluchai pri glavnica ot 1700 leva,adokatut na vziskatelia si e pusnal advokattski honorar b razmer 1700 leva.
- nikomalex
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 13 Мар 2009, 17:22
Re: Разноски в ИП
Присъединявам се към молбата - ако е възможно Ема, пуснете това определение на ОС за разноските.
Интересен е въпросът и с неправилно начислените разноски на съдебния изпълнител - и те ли по същия ред да се обжалват? Ако има колеги, които имат практика по този въпрос нека да го споделят.
Интересен е въпросът и с неправилно начислените разноски на съдебния изпълнител - и те ли по същия ред да се обжалват? Ако има колеги, които имат практика по този въпрос нека да го споделят.
- jiji2
- Потребител
- Мнения: 378
- Регистриран на: 11 Фев 2004, 21:38
- Местоположение: Варна
Re: Разноски в ИП
И аз се налага да оспорвам безумен адвокатски хонорар по изпълнително дело. Има ли някой опит за начина по който да стане - отрицателен установителен иск по 439 ГПК или чрез жалба с/у действията на ЧСИ?
При втория вариант има едноседмичен срок за подаване на жалбата и ще се наложи да се подаде първо молба до ЧСИ за намаляване на хонорара и да се обжалва евентуалния отказ.
При втория вариант има едноседмичен срок за подаване на жалбата и ще се наложи да се подаде първо молба до ЧСИ за намаляване на хонорара и да се обжалва евентуалния отказ.
- mexicano
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 20 Авг 2007, 10:21
Re: Разноски в ИП
Колеги, има ли някой вече резултат по тези казуси? Виждам, че само Ema_7 е успяла, но така и не мога да разбера кое точно действие на съдебния изпълнител е обжалвано?! Не мога да открия такова, което да ми е от полза в чл. 435, ал. 2.... Имам сходен казус със завишен хонорар. ЧСИ вече е наложил запор в/у сметка на длъжника ми, който не отказва да плати, но не и съгласен с договорения хонорар за образуване на ИП, който е в размер 1/5 от вземането
- tihonov_
- Младши потребител
- Мнения: 21
- Регистриран на: 16 Ное 2007, 11:33
Re: Разноски в ИП
намирам решения но няма завишен хонорар, ако ема 7 пейсне нейното определение ще съм и благодарна
РЕШЕНИЕ
№ 26
ОТ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР, ТОМ № 4
Закрито заседание
02.06.2008
Дело № 489 /2008 г., Решение от книга за закрити заседания № 231 от 02.06.2008 г.
съдия докладчик: ИВЕЛИНА СОЛАКОВА
За да се произнесе , съобрази следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. От ГПК.
Постъпила е жалба от Т. И. П. против действията на частен съдебен изпълнител В. Г. по изпълнително дело № 2007725400244/2007г. по описа на същия частен съдебен изпълнител. Сочи се, че с постановление по посоченото изпълнително дело частен съдебен изпълнител В. Г.прекратил производството по същото незаконосъобразно. Прекратяването било извършено по молба на длъжника по изпълнението, а такава възможност не била предвидена в ГПК. Сумите, които ЧСИ бил признал по изпълнителното дело са както следва 200лв. съдебни разноски, 230лв. разноски по принудително изпълнение и 48лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В срока за доброволно изпълнение длъжникът извършил частично плащане, но според жалбоподателя дължал допълнително сума в размер на 123,91лв., които били част от направените съдебни разноски общо в размер на 478лв. Според взискателя – жалбоподател съдебният изпълнител е следвало да насочи изпълнението към собствения на длъжника лек автомобил.
Ответникът по жалбата Е. К. П. заема становище за неоснователност на същата. Твърди, че е заплатил като длъжник всички задължения по изп. Дело.
Частен съдебен изпълнител В. Г. в изложените по реда на чл. 436,ал.3 от ГПК мотиви сочи, че жалбата е недопустима. По основателността на същата твърди, че възнаграждението, заплатено на двама адвокати по изпълнителното дело е прекомерно завишено. Длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение ,поради което действията по прекратяване на изпълнителното производство са правилни и следва да се оставят в сила.
ОС гр. В.Т., като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като се запозна с приложеното изпълнително дело № 2007725400244/2007г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Г., приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Изпълнително дело № 2007725400244/2007г. е образувано по молба на Т. И. П. въз основа на представен изпълнителен лист, издаден в нейна полза против ответника по жалбата – Е. К. П. за сума от 200лв., представляваща разноски по гр. д. № 105/2005г.
В срока за доброволно изпълнение, след изпращане на призовка за доброволно изпълнение по делото са постъпили суми, от които съдебният изпълнител е превел на взискателя сума от 354,09лв., представляваща 200лв. дължима сума по изпълнителния лист, 60лв. авансово заплатена такса за принудително изпълнение и адвокатски хонорар в размер на 94,09лв.
С молба от 04.03.2008г. длъжникът по изпълнението е поискал прекратяване на изпълнителното дело, като е посочил, че не е съгласен да заплати разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, тъй като същите били прекомерно завишени.
С постановление от същата дата съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнително дело № 2007725400244/2007г., като е приел, че дължимите по изпълнителния лист суми са заплатени, заплатени са и авансово внесените от взискателя такси, както и дължимото адвокатско възнаграждение, което е редуцирано от сума 170 на сума 94,09лв.
При тези данни от фактическа страна съдът намира жалбата на взискателя по изп. Дело за неоснователна. Единственото възражение в жалбата е, че съдебният изпълнител неправилно прекратил производството по делото по молба на длъжника, който не бил легитимиран да иска прекратяване. Действително чл. 433 ГПК не предвижда възможност за длъжника да иска прекратяване на изпълнителното производство, освен в хипотезата на т. 1 на този текст, която не е налице. След като обаче целта на изпълнителното производство е да се удовлетвори в цялост взискателя и тази цел е постигната, то няма пречка в този случай съдебният изпълнител да постанови прекратяване и без да е налице молба от някоя от страните. Обратното би довело до неоснователно засягане правата на длъжника, което е недопустимо. В конкретния случай съдът намира, че взискателят по изп. Дело е бил изцяло удовлетворен. Вземането по изпълнителния лист е погасено изцяло, както са заплатени и направените от взискателя разноски за внесени такси. По отношение на адвокатското възнаграждение правилно съдебният изпълнител е преценил, че не следва да се заплаща сума надвишаваща посочената от него в постановлението . На първо място налице са два договора за правна помощ, които са сключени с различни лица, като само за едно от тях има данни да е правоспособен адвокат. Чл. 78 от ГПК предвижда заплащането на разноски за един адвокат и съдебният изпълнител е преценил това обстоятелство. Освен всичко друго, според настоящата инстанция не е следвало той да преценява прекомерността на цялото заплатено за правни услуги възнаграждение, както е направил. Следвало е да вземе предвид само възнаграждението на адв. Д./ което е 70 лв./, тъй като другият договор за правна услуга не касае изпълнителното производство, а производството по гр.д. № 105/2005г-. по описа на РС П.. Възражения и жалба в тази насока от страна на заинтересования длъжник няма и съдът намира, че постановлението в тази му част не следва да се изменя.
Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извода за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, ОС гр. В.Т.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. И. П. против действията на частен съдебен изпълнител В. Г. по изпълнително дело № 2007725400244/2007г., по прекратяване на производството по това дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
РЕШЕНИЕ
№ 26
ОТ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР, ТОМ № 4
Закрито заседание
02.06.2008
Дело № 489 /2008 г., Решение от книга за закрити заседания № 231 от 02.06.2008 г.
съдия докладчик: ИВЕЛИНА СОЛАКОВА
За да се произнесе , съобрази следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. От ГПК.
Постъпила е жалба от Т. И. П. против действията на частен съдебен изпълнител В. Г. по изпълнително дело № 2007725400244/2007г. по описа на същия частен съдебен изпълнител. Сочи се, че с постановление по посоченото изпълнително дело частен съдебен изпълнител В. Г.прекратил производството по същото незаконосъобразно. Прекратяването било извършено по молба на длъжника по изпълнението, а такава възможност не била предвидена в ГПК. Сумите, които ЧСИ бил признал по изпълнителното дело са както следва 200лв. съдебни разноски, 230лв. разноски по принудително изпълнение и 48лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В срока за доброволно изпълнение длъжникът извършил частично плащане, но според жалбоподателя дължал допълнително сума в размер на 123,91лв., които били част от направените съдебни разноски общо в размер на 478лв. Според взискателя – жалбоподател съдебният изпълнител е следвало да насочи изпълнението към собствения на длъжника лек автомобил.
Ответникът по жалбата Е. К. П. заема становище за неоснователност на същата. Твърди, че е заплатил като длъжник всички задължения по изп. Дело.
Частен съдебен изпълнител В. Г. в изложените по реда на чл. 436,ал.3 от ГПК мотиви сочи, че жалбата е недопустима. По основателността на същата твърди, че възнаграждението, заплатено на двама адвокати по изпълнителното дело е прекомерно завишено. Длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение ,поради което действията по прекратяване на изпълнителното производство са правилни и следва да се оставят в сила.
ОС гр. В.Т., като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като се запозна с приложеното изпълнително дело № 2007725400244/2007г. по описа на частен съдебен изпълнител В. Г., приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Изпълнително дело № 2007725400244/2007г. е образувано по молба на Т. И. П. въз основа на представен изпълнителен лист, издаден в нейна полза против ответника по жалбата – Е. К. П. за сума от 200лв., представляваща разноски по гр. д. № 105/2005г.
В срока за доброволно изпълнение, след изпращане на призовка за доброволно изпълнение по делото са постъпили суми, от които съдебният изпълнител е превел на взискателя сума от 354,09лв., представляваща 200лв. дължима сума по изпълнителния лист, 60лв. авансово заплатена такса за принудително изпълнение и адвокатски хонорар в размер на 94,09лв.
С молба от 04.03.2008г. длъжникът по изпълнението е поискал прекратяване на изпълнителното дело, като е посочил, че не е съгласен да заплати разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, тъй като същите били прекомерно завишени.
С постановление от същата дата съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнително дело № 2007725400244/2007г., като е приел, че дължимите по изпълнителния лист суми са заплатени, заплатени са и авансово внесените от взискателя такси, както и дължимото адвокатско възнаграждение, което е редуцирано от сума 170 на сума 94,09лв.
При тези данни от фактическа страна съдът намира жалбата на взискателя по изп. Дело за неоснователна. Единственото възражение в жалбата е, че съдебният изпълнител неправилно прекратил производството по делото по молба на длъжника, който не бил легитимиран да иска прекратяване. Действително чл. 433 ГПК не предвижда възможност за длъжника да иска прекратяване на изпълнителното производство, освен в хипотезата на т. 1 на този текст, която не е налице. След като обаче целта на изпълнителното производство е да се удовлетвори в цялост взискателя и тази цел е постигната, то няма пречка в този случай съдебният изпълнител да постанови прекратяване и без да е налице молба от някоя от страните. Обратното би довело до неоснователно засягане правата на длъжника, което е недопустимо. В конкретния случай съдът намира, че взискателят по изп. Дело е бил изцяло удовлетворен. Вземането по изпълнителния лист е погасено изцяло, както са заплатени и направените от взискателя разноски за внесени такси. По отношение на адвокатското възнаграждение правилно съдебният изпълнител е преценил, че не следва да се заплаща сума надвишаваща посочената от него в постановлението . На първо място налице са два договора за правна помощ, които са сключени с различни лица, като само за едно от тях има данни да е правоспособен адвокат. Чл. 78 от ГПК предвижда заплащането на разноски за един адвокат и съдебният изпълнител е преценил това обстоятелство. Освен всичко друго, според настоящата инстанция не е следвало той да преценява прекомерността на цялото заплатено за правни услуги възнаграждение, както е направил. Следвало е да вземе предвид само възнаграждението на адв. Д./ което е 70 лв./, тъй като другият договор за правна услуга не касае изпълнителното производство, а производството по гр.д. № 105/2005г-. по описа на РС П.. Възражения и жалба в тази насока от страна на заинтересования длъжник няма и съдът намира, че постановлението в тази му част не следва да се изменя.
Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извода за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да се остави без уважение.
Водим от горното, ОС гр. В.Т.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. И. П. против действията на частен съдебен изпълнител В. Г. по изпълнително дело № 2007725400244/2007г., по прекратяване на производството по това дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Разноски в ИП
Колеги като крайна мярка вижте какво си мисля па въпроса и се питам дали може да мине .
чл.79 ал.3 ЗЧСИ За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Значи отиваме на
ВъзражениеЧл. 414. ГПК Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
След възражението оня нека да подава иск/ако подеде де / и да ви съди за тия суми ,тогава в отговара на исковата молба възразете за прекомерния хонорар .
чл.79 ал.3 ЗЧСИ За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Значи отиваме на
ВъзражениеЧл. 414. ГПК Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
След възражението оня нека да подава иск/ако подеде де / и да ви съди за тия суми ,тогава в отговара на исковата молба възразете за прекомерния хонорар .
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Разноски в ИП
Но си мисля ,че това горе ще е частен случай ,ако няма върху какво да насочи изпълнението .Инъче личното ми мнение е ,че самата сметка може да се оспори ,така или инъче тя се връчва . И тогава може би ще вървим по аналогия -може би общия ред на ГПК - чл.248 ГПК,тоест в срока на обжалване на действията на СИ да поискаме да се намали прекомерния хонорар съобразно наредбата /ама парелелно бих пуснала и една жалба без ДТ ,че да пази ред ,зная ли кога ще се произнесе/, а ако откаже жалба до ОС.
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Разноски в ИП
Аз започвам да си мисля, че цялата тази работа е "от умпрял - писмо"...
Първо, разпоредбата на 79(3), ЗЧСИ е само възможност за ЧСИ ("може да поиска...", но не е длъжен!), следователно да разчитаме на това, че ЧСИ, при запорирана и пълна сметка на длъжника, няма да си вземе всички суми, ами ще тръгне да си вади заповед, не ми се вижда вероятно... То всъщност няма и да му се наложи, защото банката още като си получи запорното - плаща!
Второ, при положение, че сумата изцяло е преведена от банката по сметка на ЧСИ, какво и за кога да го жаля?! А дори и банката да не е платила, а само длъжникът в срока за ДИ да плати дълга +таксите по СИ, ЧСИ няма да вдигне запора, защото адв. хонорар си остава неудовлетворен... А всъщност, какво му пречи на длъжника да си плати пък всичко - щом има напр. 600.00 лв. в сметката да си плати дълга, защо пък да не може да му вземем още 600 за това, че сме проявили гениални юридически умения, написвайки молба за образуване на ИП!!! Вече почвам да се сещам защо ни плюят и мразят адвокатите...
Първо, разпоредбата на 79(3), ЗЧСИ е само възможност за ЧСИ ("може да поиска...", но не е длъжен!), следователно да разчитаме на това, че ЧСИ, при запорирана и пълна сметка на длъжника, няма да си вземе всички суми, ами ще тръгне да си вади заповед, не ми се вижда вероятно... То всъщност няма и да му се наложи, защото банката още като си получи запорното - плаща!
Второ, при положение, че сумата изцяло е преведена от банката по сметка на ЧСИ, какво и за кога да го жаля?! А дори и банката да не е платила, а само длъжникът в срока за ДИ да плати дълга +таксите по СИ, ЧСИ няма да вдигне запора, защото адв. хонорар си остава неудовлетворен... А всъщност, какво му пречи на длъжника да си плати пък всичко - щом има напр. 600.00 лв. в сметката да си плати дълга, защо пък да не може да му вземем още 600 за това, че сме проявили гениални юридически умения, написвайки молба за образуване на ИП!!! Вече почвам да се сещам защо ни плюят и мразят адвокатите...
- g.atanasova
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 11 Май 2005, 18:03
Re: Разноски в ИП
А не само, че не можах да открия и сламка в полза на възможността да се обжалват действията на ЧСИ по присъждане на прекомерен хонорар в ИП, ами намерих точно обратното :
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.09.2008 год.
Софийски окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЛАДИМИР ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : РАДИ ЙОРДАНОВ
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдия Чолаков гр.д. № 835 по описа за 2008 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
„П” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „Софийска шосе” № 5, представлявано от управителя К.М.К. – длъжник по изп. дело № 20088640400091 по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864 при КЧСИ, е обжалвал действията на ЧСИ В.Н. по присъждане на размера на разноските, направени от взискателя по същото изпълнително дело.
С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на извършеното действие, като се сочи, че размерът на присъдените в полза на взискателя разноски по изпълнителното дело – 5 500 лева, съставляващи адвокатски хонорар за представителство, надвишават многократно минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а хонорарът е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело В.М.Т., с което са изложени доводи за недопустимостта и неоснователността на жалбата. Сочи се, че обжалваните действия не са от кръга на изброените в чл.435, ал.2 от ГПК, поради което не подлежат на обжалване.
Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата с препис от изпълнителното дело, като е изложил обяснения за неоснователността на същата.
С. окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, приема за установено следното :
Жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело – да се прекрати.
Жалбата на „П” ЕООД е подадена на 22.08.2008 год., поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.435 и сл. от ГПК /Обн. ДВ бр.59/2007 год./; по реда на чл.332 и сл. от ГПК /отм./ се разглеждат единствено жалби, постъпили до 01.03.2008 год. – §2, ал.10 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.50/2008 год./. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК –
„Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.”. Единственият друг случай, посочен в закона, в който длъжник може да обжалва акт на съдебния изпълнител, е посочен в ал.3 на същата разпоредба –
„Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.”.
От изложеното е видно, че жалбата, с която се обжалва действията на съдия-изпълнителя по присъждане на размера на разноските, направени от взискателя по изпълнителното дело, е недопустима, тъй като това действие не подлежи на обжалване – не от кръга на изчерпателно изброените в чл.435 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „П” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „Софийска шосе” № 5, представлявано от управителя К.М.К. – длъжник по изп. дело № 20088640400091 по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864 при КЧСИ, подадена против действията на ЧСИ В.Н. по присъждане на размера на разноските, направени от взискателя по същото изпълнително дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 835/2008 год. на СОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред С. апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.09.2008 год.
Софийски окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЛАДИМИР ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : РАДИ ЙОРДАНОВ
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдия Чолаков гр.д. № 835 по описа за 2008 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
„П” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „Софийска шосе” № 5, представлявано от управителя К.М.К. – длъжник по изп. дело № 20088640400091 по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864 при КЧСИ, е обжалвал действията на ЧСИ В.Н. по присъждане на размера на разноските, направени от взискателя по същото изпълнително дело.
С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на извършеното действие, като се сочи, че размерът на присъдените в полза на взискателя разноски по изпълнителното дело – 5 500 лева, съставляващи адвокатски хонорар за представителство, надвишават многократно минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а хонорарът е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело В.М.Т., с което са изложени доводи за недопустимостта и неоснователността на жалбата. Сочи се, че обжалваните действия не са от кръга на изброените в чл.435, ал.2 от ГПК, поради което не подлежат на обжалване.
Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата с препис от изпълнителното дело, като е изложил обяснения за неоснователността на същата.
С. окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, приема за установено следното :
Жалбата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело – да се прекрати.
Жалбата на „П” ЕООД е подадена на 22.08.2008 год., поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.435 и сл. от ГПК /Обн. ДВ бр.59/2007 год./; по реда на чл.332 и сл. от ГПК /отм./ се разглеждат единствено жалби, постъпили до 01.03.2008 год. – §2, ал.10 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.50/2008 год./. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК –
„Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.”. Единственият друг случай, посочен в закона, в който длъжник може да обжалва акт на съдебния изпълнител, е посочен в ал.3 на същата разпоредба –
„Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.”.
От изложеното е видно, че жалбата, с която се обжалва действията на съдия-изпълнителя по присъждане на размера на разноските, направени от взискателя по изпълнителното дело, е недопустима, тъй като това действие не подлежи на обжалване – не от кръга на изчерпателно изброените в чл.435 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „П” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „Софийска шосе” № 5, представлявано от управителя К.М.К. – длъжник по изп. дело № 20088640400091 по описа на ЧСИ В.Н., рег. № 864 при КЧСИ, подадена против действията на ЧСИ В.Н. по присъждане на размера на разноските, направени от взискателя по същото изпълнително дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 835/2008 год. на СОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред С. апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
- g.atanasova
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 11 Май 2005, 18:03
Re: Разноски в ИП
Abe zadulgitelno triabva da se opita s molba do sudebnia izpulnitel za namaliavane na honorara,poradi prekoemernost.
- nikomalex
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 13 Мар 2009, 17:22
Re: Разноски в ИП
Ох, колега, то да опитам, вярно, защото сумите наистина са ужасни, но като подобен опит е извън всякаква правна логика? С какво бихте аргументирали искането си?
- g.atanasova
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 11 Май 2005, 18:03
Re: Разноски в ИП
Всъщност, намерих и това :
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.
ЧЛЕНОВЕ: Д.М.
Д.Т.
като разгледа докладваното от съдията Д.М. в.търг.дело № 108 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Ю.В.Т. и К.Д.Т.,*** срещу действия на частен съдебен изпълнител с рег.№ 808 по изп.дело № 20078080400114 по определяне на разноски по изпълнението включващи адвокатски хонорар. В допълнителна молба, съобразно определение на съда от 04.02.2009г., жалбоподателите са уточнили че по изпълнителното дело няма постановен акт от съдебния изпълнител по определяне на разноските.
Съдът намира, че жалбата на длъжниците Ю.В.Т. и К.Д.Т.,*** е недопустима. Представянето на пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено в него възнаграждение от взискателя по изпълнителното дело е действие на страна и не представлява действие или бездействие на съдебния изпълнител от тези, за които е предвидено обжалване по реда на чл.435 от ГПК. Едва след като съдебния изпълнител постанови акт касаещ определянето на разноските и тяхното плащане от длъжника, то този акт на основание чл.81 от ГПК би подлежал на обжалване. Жалбата, със съдържащите се в нея изявления за прекомерност на адвокатския хонорар, следва да се вземе предвид от съдебния изпълнител като искане по чл.78 ал.5 от ГПК при определяне на разноските по изпълнението.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.търг.дело № 108/09г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.
ЧЛЕНОВЕ: Д.М.
Д.Т.
като разгледа докладваното от съдията Д.М. в.търг.дело № 108 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Ю.В.Т. и К.Д.Т.,*** срещу действия на частен съдебен изпълнител с рег.№ 808 по изп.дело № 20078080400114 по определяне на разноски по изпълнението включващи адвокатски хонорар. В допълнителна молба, съобразно определение на съда от 04.02.2009г., жалбоподателите са уточнили че по изпълнителното дело няма постановен акт от съдебния изпълнител по определяне на разноските.
Съдът намира, че жалбата на длъжниците Ю.В.Т. и К.Д.Т.,*** е недопустима. Представянето на пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено в него възнаграждение от взискателя по изпълнителното дело е действие на страна и не представлява действие или бездействие на съдебния изпълнител от тези, за които е предвидено обжалване по реда на чл.435 от ГПК. Едва след като съдебния изпълнител постанови акт касаещ определянето на разноските и тяхното плащане от длъжника, то този акт на основание чл.81 от ГПК би подлежал на обжалване. Жалбата, със съдържащите се в нея изявления за прекомерност на адвокатския хонорар, следва да се вземе предвид от съдебния изпълнител като искане по чл.78 ал.5 от ГПК при определяне на разноските по изпълнението.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.търг.дело № 108/09г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- g.atanasova
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 11 Май 2005, 18:03
Re: Разноски в ИП
Kolega,az probvah s molba do sudebnia izpulnitel po 78,al.5 GPK za namaliavane na honorara,poradi prekomernost,zastoto v moa sluchai edinstvenoto,koeto beshe napravil advokatut na vziskatelia beshe da obrazuva izpulnitelnoyo delo i da poiska zapor. Triabva da ima i druga vuzmognost. No pri tazi redakcia na 435,al. 2 GPK,reshih purvo da probvam po tozi nachin.
- nikomalex
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 13 Мар 2009, 17:22
Re: Разноски в ИП
Да, то и аз така ще направя... Ще пробвам най-напред при ЧСИ... Но не спирам да си задавам въпроси ...Съгласно чл. 426, ГПК Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Дума не става за адвокатско пълномощно! От друга страна, в ЗЧСИ, чл.78,2 се казва, че "Размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет ...". За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски..." И като се обърнем към същата тази тарифа, която съгласно ЗЧСИ определя вида на разноските, в чл. 31 на Тарифата съвсем не се споменават като допълнителни разноски по изпълнението сумите, платени за адвокатско възнаграждение. Значи, колкото и безумно да изглежда, излиза, че ЧСИ няма правомощие да присъжда (то това и като термин е неточно!) разноски като тези. А в подкрепа на виждането ми идва и текста на 78(1), ГПК, който дори и да касае исковото произв-во, все пак показва логиката на законодателя, а именно - говори се за "такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат". Значи възнаграждението за адвокат, ако е имало такъв, не се подразбират като неразделна част от разноските въобще по произвоството.
Та, в този ред на мисли, какво става въобще с правомощието на ЧСИ за вменяване в тежест на длъжника на разноските за адвокатска помощ?
А иначе, и моите случаи са идентични с Вашия, колега nikomalex...
Та, в този ред на мисли, какво става въобще с правомощието на ЧСИ за вменяване в тежест на длъжника на разноските за адвокатска помощ?
А иначе, и моите случаи са идентични с Вашия, колега nikomalex...
- g.atanasova
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 11 Май 2005, 18:03
Re: Разноски в ИП
Ето, че си открих решението на въпроса и сама :
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 403 ОТ 01.12.2008 Г. ПО ГР. Д. № 1762/2008 Г., V Г. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдията Бонка Дечева ч. гр. дело № 1762/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Л" ЕООД гр. П. против определение от 09.09.2008 г. по гр. д. № 2420/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от същото дружество жалба № 93268/04.07.2008 г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп. д. № 2* поради прекомерност.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция, позовавайки се на необходимостта от тълкуване на нормите на чл. 71, във вр. с чл. 78 и 79 от новия ГПК, като поставя съществения процесуален въпрос как длъжникът може да упражни правото си да иска намаляване на прекомерното възнаграждение за адвоката на взискателя, ако съдия-изпълнителят откаже да се произнесе по искането му и се приеме, че той не може да обжалва това действие. По същество счита определението неправилно и моли да се приеме подадената жалба против отказа на съдия-изпълнителя за допустима, като се позовава и на нормата на чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ. Обосновава необходимостта от допускане на частната жалба до касационно разглеждане с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал. 3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос - допустимо ли е обжалване от длъжника на отказ на частен съдия-изпълнител да намали прекомерните разноски за адвокатски хонорар на взискателя, е самостоятелен процесуален въпрос, от който не зависи изхода на изпълнителното производство. Той е съществен, тъй като касае упражняването на самостоятелното процесуално право на длъжника по изпълнение да претендира намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и присъждане на разноски в разумни граници, което следва да бъде гарантирано и при отказ на частния съдия-изпълнител, а и на държавния такъв. Разрешаването на този въпрос би имал значение не само за това производство, а и за създаване на съдебна практика по този въпрос при действието на новия ГПК, в който не съществува аналогична норма на чл. 70 от отменения ГПК. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като цитираните в частната жалба правни норми се нуждаят от тълкуване.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 435, ал. 2 от действащия сега ГПК, която изброява лимитативно действията на съдия-изпълнителя, които подлежат на обжалване от длъжника, не предвижда обжалване на отказ на съдия-изпълнител да намали разноските, направени за адвокатски хонорар на взискателя.
Определението е неправилно.
За разлика от отменения ГПК, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдия-изпълнителя от страните в изпълнителното производство, новият ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого. Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изброява действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Откази на съдия-изпълнителя не могат изобщо да се обжалват от длъжника. Глава 39-та обаче се отнася само за защита против изпълнителни действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа "О". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК, който също е част първа "О". Този кодекс не предвижда изрична норма в общите правила, която да предвижда обжалваемост на определението в частта за разноските, аналогична на чл. 70 от отменения ГПК, а съгласно чл. 274, ал. 1 на обжалване подлежат само определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които закона изрично предвижда обжалване. От общите правила обаче може да се извлече тази възможност. Нормата на чл. 80 от ГПК задължава претендиращият разноски да представи списък на разноските си. Неизпълнението на това задължение преклудира възможността й да обжалва съдебния акт за разноските. Така по аргумент от този текст следва да се приеме, че за длъжника, който не следва да представя списък за разноските, е открита безусловно възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят (особено частният съдия-изпълнител) да се произнесе по това искане. Законодателят не е допуснал уговаряне на по-висок хонорар за частния съдия-изпълнител с взискателя за сметка на длъжника с изричната норма на чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя.
По изложените съображения, като е приел, че отказът на съдия-изпълнителя да намали разноските на взискателя е необжалваем от длъжника, окръжният съд е допуснал неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество на жалбата против този отказ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 09.09.2008 г. по гр. д. № 2420/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от "Л" ЕООД гр. П. жалба № 93268/04.07.2008 г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп. д. № 2* поради прекомерност и
ВРЪЩА делото за произнасяне по тази жалба по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 403 ОТ 01.12.2008 Г. ПО ГР. Д. № 1762/2008 Г., V Г. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Дечева
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдията Бонка Дечева ч. гр. дело № 1762/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Л" ЕООД гр. П. против определение от 09.09.2008 г. по гр. д. № 2420/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от същото дружество жалба № 93268/04.07.2008 г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп. д. № 2* поради прекомерност.
Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция, позовавайки се на необходимостта от тълкуване на нормите на чл. 71, във вр. с чл. 78 и 79 от новия ГПК, като поставя съществения процесуален въпрос как длъжникът може да упражни правото си да иска намаляване на прекомерното възнаграждение за адвоката на взискателя, ако съдия-изпълнителят откаже да се произнесе по искането му и се приеме, че той не може да обжалва това действие. По същество счита определението неправилно и моли да се приеме подадената жалба против отказа на съдия-изпълнителя за допустима, като се позовава и на нормата на чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ. Обосновава необходимостта от допускане на частната жалба до касационно разглеждане с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на пето гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
По допускане на частната жалба до касационно обжалване.
Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал. 3 от ГПК. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос - допустимо ли е обжалване от длъжника на отказ на частен съдия-изпълнител да намали прекомерните разноски за адвокатски хонорар на взискателя, е самостоятелен процесуален въпрос, от който не зависи изхода на изпълнителното производство. Той е съществен, тъй като касае упражняването на самостоятелното процесуално право на длъжника по изпълнение да претендира намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и присъждане на разноски в разумни граници, което следва да бъде гарантирано и при отказ на частния съдия-изпълнител, а и на държавния такъв. Разрешаването на този въпрос би имал значение не само за това производство, а и за създаване на съдебна практика по този въпрос при действието на новия ГПК, в който не съществува аналогична норма на чл. 70 от отменения ГПК. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като цитираните в частната жалба правни норми се нуждаят от тълкуване.
Предвид изложеното, съдът приема, че частната касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
При преценка на редовността й, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално легитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 435, ал. 2 от действащия сега ГПК, която изброява лимитативно действията на съдия-изпълнителя, които подлежат на обжалване от длъжника, не предвижда обжалване на отказ на съдия-изпълнител да намали разноските, направени за адвокатски хонорар на взискателя.
Определението е неправилно.
За разлика от отменения ГПК, който предвиждаше обща възможност за обжалване на всички действия на съдия-изпълнителя от страните в изпълнителното производство, новият ГПК изчерпателно изброява кои действия подлежат на обжалване и от кого. Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изброява действията на съдия-изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Откази на съдия-изпълнителя не могат изобщо да се обжалват от длъжника. Глава 39-та обаче се отнася само за защита против изпълнителни действия. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в новия ГПК е в част първа "О". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма, от тази част. Затова съдът приема, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал. 5 от новия ГПК, който също е част първа "О". Този кодекс не предвижда изрична норма в общите правила, която да предвижда обжалваемост на определението в частта за разноските, аналогична на чл. 70 от отменения ГПК, а съгласно чл. 274, ал. 1 на обжалване подлежат само определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които закона изрично предвижда обжалване. От общите правила обаче може да се извлече тази възможност. Нормата на чл. 80 от ГПК задължава претендиращият разноски да представи списък на разноските си. Неизпълнението на това задължение преклудира възможността й да обжалва съдебния акт за разноските. Така по аргумент от този текст следва да се приеме, че за длъжника, който не следва да представя списък за разноските, е открита безусловно възможността да обжалва постановлението на съдия-изпълнителя за разноските, респективно отказа му да се произнесе по искането за намаляването им. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си адвокат, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят (особено частният съдия-изпълнител) да се произнесе по това искане. Законодателят не е допуснал уговаряне на по-висок хонорар за частния съдия-изпълнител с взискателя за сметка на длъжника с изричната норма на чл. 78, ал. 3 от ЗЧСИ. Няма основание да се допуска и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя.
По изложените съображения, като е приел, че отказът на съдия-изпълнителя да намали разноските на взискателя е необжалваем от длъжника, окръжният съд е допуснал неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по същество на жалбата против този отказ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 09.09.2008 г. по гр. д. № 2420/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от "Л" ЕООД гр. П. жалба № 93268/04.07.2008 г. против отказа на частен съдия-изпълнител В. А. да намали разноските за адвокатски хонорар на взискателя по изп. д. № 2* поради прекомерност и
ВРЪЩА делото за произнасяне по тази жалба по същество.
- g.atanasova
- Младши потребител
- Мнения: 98
- Регистриран на: 11 Май 2005, 18:03
Re: Разноски в ИП
Интересно решение на ВКС, малко по ръба, но лично на мен ми харесва !!!
- p_dyan
- Потребител
- Мнения: 484
- Регистриран на: 09 Мар 2008, 23:37
Re: Разноски в ИП
И на мен ми се струва малко по ръба, може да не сме прави, но... Да се надяваме, че някога ще се сетят да го уредят изрично.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5520
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Разноски в ИП
Вярно, че го чета рано сутринта и не съм спала почти 2 нощи, но на мен ми се струва направо извън ръба, макар и да са се постарали да присъдят по справедливост - не са се позовали обаче на законова норма, която да тълкуват - даже изрично са посочили, че такава липсва.
Истината е, че ако законодателят се беше замислил и изтълкувал собствените си творения толкова, колкото и колегите във форума са го направили преди публикуване на това определение (докато не се появи противното, в което съм сигурна), щяхме да си спестим доста нерви и амортизация на мозъчно вещество.
Мисля, че до изричното законодателно уреждане на този въпрос, както и на много други, ще изчетем доста противоречива практика.
Истината е, че ако законодателят се беше замислил и изтълкувал собствените си творения толкова, колкото и колегите във форума са го направили преди публикуване на това определение (докато не се появи противното, в което съм сигурна), щяхме да си спестим доста нерви и амортизация на мозъчно вещество.
Мисля, че до изричното законодателно уреждане на този въпрос, както и на много други, ще изчетем доста противоречива практика.
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: Разноски в ИП
Това определението на мен лично ми харесва,аргументирано.Но като акт е все пак определение,а това знаем как се прилага.Докато не се уреди законово,винаги ще има различни произнасяния.
- punisher
- Потребител
- Мнения: 576
- Регистриран на: 14 Яну 2008, 18:01
- Местоположение: Пловдив
41 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта