Предсрочна изискуемост на кредит

[kalahan2008]

Здравейте, имам един приятел - адвокат, който наскоро си закупи апартамент, срещу ипотечен кредит. Само че вече се появиха първите проблеми, като най-големият е свързан с това, че се е появило някакво лице, което е заявило, че има предварителен договор за закупуването на същия апартамент с предишния собственик. Смята да заведе дело по 19(3) ЗЗД.
Въпросът е следният: на какво основание банката има право да обяви ипотечния кредит за предсрочно изискуем в случаите, когато кредитополучателят си погасява редовно задълженията и вноските, но настъпят обстоятелства, които застрашават ипотеката като обезпечение (в случая - исковата молба). В чл. 60, ал. 2 ЗКИ като основание е посочено единствено неплащането на вноските от кредитополучателя. По едно от нашите изп. дела имахме един такъв случай, когато наложихме възбрана върху ипотекиран в полза на друга банка имот и другата банка започна процедура по обявяване на ипотечния кредит за предсрочно изискуем. ОК, възбраната може би застрашава ипотеката по някакъв начин, а вписаната искова молба?

[palimsest]

в повечето договори за кредит е заложено, "...и няма обстоятелства противопоставими на договорната/законова ипотека" като условие за отпускане, във фактическия смисъл на думата, на сумата...
има практика,когато кредитополучател,е станал такъв и в друга финансова иституция,където е нередовен с погашенията си,говоря за корпоративен клиент,който има изискуем кредит, което е било легално основание,заложено в договора,така щото да стане предсрочно изискуем...

[kalahan2008]

А ако става дума за обстоятелства, които нямат нищо общо с кредита, като напр. в конкретния казус - вписване на искова молба по 19(3) ЗЗД за имота?

[palimsest]

именно за това беше първия абзац,
имам финансови институции,които в акта за разрешение,обикновено протокол от кредитен съвет, или едностранно мотивирано решение, се говори за условие за отпускане-при липса на обстоятелства противопоставими на договорната/законовата ипотека, и ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ВЕЩНИ ТЕЖЕСТИ ,ОТ КОЕТО ДА Е ВИДНО ,ЧЕ ИПОТЕКАТА В ПОЛЗА XXXXXX АД Е ПЪРВА ПО РЕД И ВЪРХУ ИМОТА НЯМА ДРУГИ ВЕЩНИ ТЕЖЕСТИ,ВЪЗБРАНИ ИЛИ ИСКОВИ МОЛБИ ;

32.1 БАНКАТА има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ:
а/ нарушава договорните условия и действащите нормативни актове;
б/ е предоставил неверни или неточни данни, които са послужили като основание за сключване на този договор и ползване на кредита;
в/ е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност;
г/ не е предоставил в указания от БАНКАТА срок допълнително поискани обезпечения;
д/ не е осигурил, при поискване от БАНКАТА, данни за имущественото си състояние или й е отказал да предостави информация свързана с кредита и изискана от БАНКАТА;
е/ е просрочил над 30 /тридесет/ дни една погасителна вноска или лихва, когато кредита се е трансформирал от овърдрафт в стандартен;
ж/ не е изпълнил някое друго свое задължение по настоящия договор;
з/ не е подписал Допълнително споразумение за трансформация и не е погасил задължението си по банковия кредит в режим на овърдрафт.
и/ В случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е погасил формирано кредитно задължение в случаите по чл.10 (неразрешен овърдрафт), включително начислените лихви, в срок до 30 дни от датата на формирането му;
к/ не е изпълнил някое друго свое задължение по настоящия договор.
32.2 Когато обяви кредита за предсрочно изискуем, при условие, че кредитът е трансформиран от овърдрафт в стандартен, БАНКАТА изпраща до КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ писмено известие, с което му дава седемдневен срок, в който трябва да бъдат погасени всички задължения по настоящия договор.

ето няколко примерно посочени основания за предсрочна изискуемост,без да съм напълно изчерпателен..

[palimsest]

Сега си припомних, че за експозиции над 500 хил. валутни единици в няколко институции, се прави устна справка по имотните партиди на ипотекараните имоти...имаше едни казус с вписана възбрана,тогава банката поиска друго обезпечение(правиха-особен и реален залог, с привличане на авалисти по ЗЗ,общо взето мазало!), попринцип, Банката няма полза от реализация на ипотеката, щото тея провизии дето ще начисли й намаляват печалбата...винаги ще предпочетат да заменят обезпечението, щото да не се стига до предсрочната изискуемост...

[kalahan2008]

Това е ясно, но в случая исковата молба е последваща, не е съществувала към датата на ипотеката, т.е. ипотеката е първа. Според мен няма основания за притеснения в случай на вписана след ипотеката искова молба, но си мислех, че може би греша.
Темата я поставих и защото не разбирам какво я притеснява банката, ако върху ипотекиран в нейна полза имот впоследствие бъде наложена възбрана-нали си е първа по ред? За мен лично това всъщност е много изгодно, от професионална гледна точка, защото така длъжникът по потребителския кредит, който има и друг ипотечен кредит, след като му възбраним имота, се принуждава да си плати малкия (потребителския) кредит, само за да не настъпи предсрочна изискуемост на ипотечния кредит. Но все пак не разбирам.

[kokopati]

[kalahan2008]

Та да уточня: в ЗКИ няма изричен текст, който да регламентира възможността банката да обяви ипотечния кредит като предсрочно изискуем в тази хипотеза. Такава възможност произтича единствено от договорните отношения между банката и клиента й. Клаузата за "обстоятелства, противопоставими на ипотеката" започна да се въвежда от банките, след като някои от тях се "опариха" от недосататъците на законите (ЗКИ и ГПК). В случай, че ипотекраният длъжник е изряден по отношение на ипотекарния кредитор, но не е изряден по отношение на друг свой кредитор, се образува изп. дело и другият кредитор (хирографарният) може да поиска от съдебния изпълнител насочване на принудителното изпълнение срещу ипотекирания имот. В такива случаи ипотекарният кредитор се смята за присъединен по право и се ползва с привилегията по чл. 136 ЗЗД. Проблем обаче има, защото ипотекарният (присъединен) кредитор има един изряден длъжник и няма основание да си вади заповед за изпълнение и изп. лист. В такъв случай се прилага разпоредбата на чл. 459 ГПК - 354 ГПК (отм.): съдебният изпълнител запазва припадащата се на ипотекарния кредитор сума по своя сметка, докато кредиторът се снабди с изп. лист. та тук именно е проблемът: СИ запазва само сумата, която е дължима към момента на разпределението, т.е. няма как да се приспадната и бъдещите лихви. Така на практика банката остава без ипотека и неизцяло удовлетворена.
Проблемът обаче е малко по-сложен, тъй като невинаги насочването на принудителното изпълнение срещу имота застрашава ипотеката, напр. ако е единствено жилище, СИ може само да наложи възбрана и толкова - до публ. продан няма как да се стигне. От друга страна длъжникът във всеки момент може да си погаси задължението. Та в кой момент настъпват тези "обстоятелства, противопоставими на ипотеката" и от кой момент банката може да пристъпи към предсрочна изискуемост на кредита? И може ли да се третира вписването на искова молба за имота като такова обстоятелство? С какви средства за защита разполага длъжникът, ако банката успее да се снабди с изп. лист и заповед за изпълнение - може ли да възразява срещу заповедта в смисъл, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита? И ако да, какво следва?

[barri]

Калахан, мерси за подробното обяснение. Имам подобен случай и не знам от къде да започна. Това, което си написал се ориентирах и аз по закона, но ме гложди един въпрос. Ако ипотекарния кредитор реши да участва в самата публична продан длъжен ли е да плаща и той задатък, при положение че вземането му е по-голямо от задатъка и в последствие така или иначе ще има прихващане. Много ще съм ти благодарен, ако помогнеш. Мерси.

[kalahan2008]

Калахан, мерси за подробното обяснение. Имам подобен случай и не знам от къде да започна. Това, което си написал се ориентирах и аз по закона, но ме гложди един въпрос. Ако ипотекарния кредитор реши да участва в самата публична продан длъжен ли е да плаща и той задатък, при положение че вземането му е по-голямо от задатъка и в последствие така или иначе ще има прихващане. Много ще съм ти благодарен, ако помогнеш. Мерси.

Ако ипотекарният кредитор реши да участва в публичната продан, то той е присъединен по право кредитор и се ползва с привилегията да не внася задатък - чл. 489, ал. 3. Ако същият бъде обявен за купувач, се прилага една по-особена процедура - извършва се разпределение, без присъединеният взискател да е внесъл предложената на търга цена - чл. 495 ГПК. Чрез това разпределение се посочва какви суми следва да внесе пропорционално на останалите взискатели спечелилият на публичната продан наддавач-взискател. Чак след това се прилага чл. 461 ГПК и взискателят-наддавач може да прихване, ако иска. Това и аз не го знаех доскоро, между другото, в закона не е много ясно уредено.
Що се отнася до моя въпрос с предсрочната изискуемост, ако някой го интересува, с колеги стигнахме до извода, че банката може да премине към процедура по обявяване на кредита за предсрочно изискуем едва с насочването на принудителното изпълнение срещу ипотекирания имот, т.е. със съобщението за опис, което се изпраща на присъединения взискател - ипотекарен кредитор. Ако някой има други мнения, да заповяда, според мен въпросът е инетересен и много важен от практиечска гл.точка.

[kalahan2008]

С риск да изнахалствам, искам да попитам за предсрочната изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Вече няколко пъти съии от СРС отказваат издаване на заповед за изпълнение и ИЛ на банки, с аргумента, че не била настъпила предсрочната изискуемост, тъй като трябвало да бъдат представени доказателства, че длъжникът е уведомен (преди ПДИ) и с това била настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Помествам тук едно решение на РС - Карлово, което е по идентичен случай, със същите аргументи се отказва издаване на ЗНИ.
Има ли практика в обратната посока, че не е нужно уведомяване на длъжника, за да се издаде ЗНИ?

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 552 Година 17.11.2008 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд четвърти граждански състав
На седемнадесети Ноември две хиляди и осма година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Д.- К.
като разгледа докладваното от съдията
частно гражданско дело № 314 по описа за 2008 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран от „П.К. Б./България/"АД, гр. С. със заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника К.А.Б. и солидарния длъжник С.Т.К. за заплащане на сумите: 2982.05 лв. -просрочена главница, 23,53 лв. - наказателна лихва върху главницата, начислена за времето от 31.10.2008 г. до 11.11.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата, както направените по делото разноски. Приложени са договор за земеделски кредит от 15.02.2007г., както и извлечение от счетоводните книги за задълженията на К.Б.. В документа е отразено, че към 12.11.2008 г. по договор за кредит от 15.02.2007г. г. банката има спрямо Б. вземания в размер на 3005.58лв., от които просрочена главница 2982.05лв. и 23.53лв.( наказателна лихва върху главницата за периода 31.10.2008г. до 11.11.2008г. Предметът на проверката, която извършва съдът в това производство се свежда до преценка на следните кумулативни предпоставки, визирани в чл. 418, ал. 2 от ГПК - дали представените документи са сред изброените в чл. 417 от ГПК; дали . представените документи са редовни от външна страна; дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане; активната и пасивна легитимация на страните. Ако тези предпоставки са налице, съдът постановява издаване на изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Настоящата инстанция намира, че представените към молбата за издаване на изпълнителен лист документи (сключен договор за кредит и извлечение от сметка) са сред изчерпателно изброените в чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, съдържат изискуемите реквизити и са редовни от външна страна. Същите обаче не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу лицата, спрямо които се иска издаване на изпълнителен лист. С представения по делото документ "извлечение от сметка" не е удостоверено движението по сметката на длъжника по договора за банков кредит до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита. От факта до кога са изплащани дължимите месечни вноски съдът прави извод за осъществяване на материалноправната предпоставка, от която настъпва предсрочната изискуемост на остатъка от кредита. В случая, представеното извлечение от сметка не съдържа осъществяването на материалноправна предпоставка за допуснато просрочие на вноска по главница от кредита и/или начислените лихви за някой от договорените падежи. Освен това, в конкретния казус, изискуемостта на притезанието спрямо лицата, против които се иска издаване на изпълнителен лист, е в зависимост от настъпването на друг факт, стоящ вън от изпълнителното основание. Този факт е изрично волеизявление на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем, след настъпване на материалноправните предпоставки, уговорени с договора за банков кредит, което волеизявление следва да е достигнало до задълженото лице. Последният следва да бъде уведомен, че дължи и следва да заплати незабавно всички суми по договора, тъй като в договора не е предвидено настъпване на незабавна и автоматична изискуемост на всички задължения при наличие на случаи на неизпълнение. Уведомлението е свързано с изискването длъжникът да бъде поставен в известност, че банката е упражнила потестативното си право да трансформира целия кредит в предсрочно изискуем, поради което той дължи връщането му изцяло, а не на отделни вноски с първоначално уговорените падежи. В крайна сметка, при такава уговорка, длъжникът не може да предполага, че кредитът е станал предсрочно изискуем, след като е предвидена само възможност на банката да го обяви за такъв.В чл. 30 на представените общи условия за кредитиране е договорено, че при настъпване на определени материалноправни предпоставки банката може да обяви вземанията си по кредита за предсрочно изискуеми и да поиска плащане на дължимите главница, лихви и всякакви други възникнали и непогасени парични задължения. Тази предсрочна изискуемост настъпва след изрично волеизявление на кредитора, което волеизявление няма данни да е достигнало до задълженото лице. По изложените съображения, съдът намира, че представените от молителя документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение вземане. Изискуемостта на вземането не е доказана по нито един от допустимите начини, визирани в чл. 418, ал. З от ГПК. Липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки е достатъчна съдът да откаже издаване на изпълнителен лист. При този изход следва да се откаже присъждане на деловодните разноски.С оглед на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля молбата на „П.К. Б./България/"АД, гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист против длъжниците К. А. Б. *** и С.Т.К. *** за сумата 2982.05 лв. - просрочена главница по договор за земеделски кредит от 15.02.2007г., сумата 23,53 лв. - наказателна лихва върху главницата, начислена за времето от 31.10.2008 г. до 11.11.2008 г., както направените по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред ПОС, в едноседмичен срок от връчването му.

[palimsest]

Както е ясно банката разполага с по-големи правомощия в качеството си на кредитор,т.е. тя може да направи предсрочно изискуемо задължението на заемателя да върне сумата по кредита на основание спец. условия,посочени в чл.432 ТЗ,...когато кредита не се ползва целево,или при предоставени неверни данни и документи, аз мисля ... в договорите да е било посочено подобно основание за предвидено настъпване на незабавна и автоматична изискуемост на всички задължения без да се налага кредитополучателя да бъде поставен в известност за волята на банката ...и мисля, че такова решение имах на файл, но не го намирам....и мисля да бе постановено в съд от северозападна Б-я....

[kalahan2008]

В договора не е записано изрично, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично с неплащане на еди-колко си вноски. Не следва ли обаче това от разпоредата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ?

[palimsest]

е...за да бъде обявено задължението за предрочно изискуемо, трябва да са налични определени условия, примерно неплащане на вноски ...(между другото не само СГС постановява подобни решения...)склонен съм да приема, че даден кредит е станал предсрочно изискуем,едва след неплащане на N-броя вноски, и предупреждение за намерение на кредитора да трансформира задължението от разсрочено(по погасителен план) на дължимо, еднократно в целия размер ..., освен ако не е уговорена клаузата -настъпване на незабавна и автоматична изискуемост на всички задължения (,т.е. транформиране) при липса на погашения ....все пак Договора съдържа клаузи за разсрочване на една сума дадена на клиента съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в случая банката, при наличие на неизправно поведение на клиента си го уведомява, че обективно следствие от неговото некоректно поведение,Банката променя погасителния план, като си иска всичкото вземане

[palimsest]

Задължението на кредитополучателя е винаги срочно, той трябва да разполага несмущавано с предоставената сума,ако не е уговорена автоматия на предсрочната изискуемост-следствие от негови конклудентни действия-неплащанията, той как ще разбере, че некоректното му поведение на платец се тълкува като основание за предсрочна изискуемост, освен ако както пише в едно съдебно решение :
"Уведомлението е свързано с изискването длъжникът да бъде поставен в известност, че банката е упражнила потестативното си право да трансформира целия кредит в предсрочно изискуем, поради което той дължи връщането му изцяло, а не на отделни вноски с първоначално уговорените падежи."
той е уведомен, че действията му са тълкувани като основание за изискуемостта

и още нещо....Дяволът се крие в дребния шрифт...Общите условия, които са презюмирано знание за всички, щото Банката ги лепнала на мръсната стена понякога съдържат точно тези уговорки, за кредитни карти например!,аз съм виждал и Ипотечни кредити с приложени Общи условия...

pp. Колеги, имам лека форма на дислексия...само в тоя пост имах 7 инверстни
букви, колкото и да чета, винаги има пропуск, за което се извинявам

[palimsest]

ето пример за подробен, до степен да издразване ...договор за кредит, но поне е коректен, че ясно е описано, кой какво прави и що го прави...

19.1 БАНКАТА има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ:
а/ нарушава договорните условия и действащите нормативни актове;
б/ е предоставил неверни или неточни данни, които са послужили като основание за сключване на този договор и ползване на кредита;
в/ е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност;
г/ не е предоставил в указания от БАНКАТА срок допълнително поискани обезпечения;
д/ не е осигурил, при поискване от БАНКАТА, данни за имущественото си състояние или й е отказал да предостави информация свързана с кредита и изискана от БАНКАТА;
е/ е просрочил над 30 /тридесет/ дни една погасителна вноска или лихва;
ж/ не е изпълнил което и да било друго свое задължение по настоящия договор.
19.2 Когато обяви кредита за предсрочно изискуем, БАНКАТА изпраща до КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ писмено известие, с което му дава седемдневен срок, в който трябва да бъдат погасени всички задължения по настоящия договор.


или пък тоя....


28.3. Да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ:
28.3.1. Предостави неверни или неточни данни, които са послужили като основание за сключване на този Договор и ползване на сумата на кредита;
28.3.2. Стане неплатежоспособен или умишлено се постави в състояние на неплатежоспособност;
28.3.3. Не осигури в срок или откаже да предостави на БАНКАТА информация, свързана с кредита, която е изискана от БАНКАТА;
28.3.4. Не предостави в посочения от БАНКАТА срок допълнителни обезпечения на кредита;
28.3.5. Не погаси в срок коя да е погасителна вноска съгласно Погасителния план;
28.3.6. Не изпълни изцяло или частично което и да е от задълженията си към БАНКАТА по този Договор.
29. Кредитът става предсрочно изискуем от момента на получаване от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ на уведомление от БАНКАТА за предсрочната изискуемост на целия кредит.

[kalahan2008]

Това е ясно, но по стария ГПК (а и по новия, мисля), съдът проверява редовността изпълнителното основание само и единствено от външна страна, без да проверява наличието самото вземане от материална страна - чл. 418, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и следното определение:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 10.07.2002 Г., СГС, ТК, Ч. ГР. Д. N 1372/2001 Г.
Съгласно чл. 243, ал. 1 ГПК проверката на съда по основателността на молбата за издаване на изпълнителен лист се ограничава до преценката дали представеният документ - несъдебно изпълнително основание е формално редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане срещу лицето, срещу което се иска издаване на изпълнителен лист. Тази проверка се прави само въз основа на съответния документ, без да е допустимо събиране и обсъждането на други доказателства, освен в хипотезата на чл. 243, ал. 1, изр. 2. А съгласно чл. 244, ал. 2 ГПК жалбата срещу определението на съда може да се основава само на съображения, извлечени от акта - несъдебно изпълнително основание, но не и на други съображения и доказателства.
Производството по чл. 242-244 ГПК няма за цел да установи действителното фактическо и правно положение между страните. Целта на това производство по силата на самия закон не е да установи по несъмнен начин истината, а с оглед бързина и ефективност да предостави на кредитора възможност да прибегне до принудително изпълнение, без да е необходимо преди това да се е снабдил със съдебно решение, потвърждаващо правото му. С оглед на това в рамките на производството по чл. 244 ГПК не може да се изтъкват и разглеждат доводи за недължимост на вземането, удостоверено в съответното изпълнително основание. Ако длъжникът оспорва вземането поради наличието на факти и доказателства, стоящи извън документа - изпълнително основание, има възможността да се защити било като поиска спиране на изпълнението въз основа на убедителни писмени доказателства или представена гаранция съгласно чл. 250 ГПК, било с иск по общия ред, в които случаи по пътя на исковото производство и въз основа на всички доказателства ще се установи действителното съществуване или несъществуване на вземането на кредитора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 04.12.2002 Г., СГС, ТК, VI-4, VI-10 ОТД., ГР. Д. № 1204/2002 Г.
Съгласно чл. 243, ал. 1 ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се основава искането, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства съдът се ограничава само в рамките на представеното изпълнително основание, което трябва да е редовно от външна страна. В настоящият случай се установява, че в полза на молителя съществува неудовлетворено парично притезание, произтичащо от договор за кредит, сключен на 16.03.1998 г. със Спас К. Представените извлечение от сметка и договор за кредит са редовни от външна страна и представляват изпълнително основание по смисъла на чл. 237, б. "з" ГПК, тъй като съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗБ при неиздължаване на кредита на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Съдът намира, че извлечението удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу жалбоподателя, видно от посочените в него три имена и ЕГН на лицето.

[palimsest]

Незная дали стана ясно, когато хАдвуката ме разкри, но ...по-сигурен съм да тълкувам в областта на медицината(в предвид че натрупах знания, преди да се откажа в полза на стопанските науки...)отколкото гражднаското съдопроизводство, то стана ясно, че още се образовам...но мисля си, че за да се реаализира ЗНИ съда трябва да провери наличието на изискванията на чл.410,ал.2ГПК, наличие на обстоятелставата по чл.411,ал.2, т.2-4, и дали документа, който е представен е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
По отношение на изискуемостта на вземането, мисля че ГПК предвижда особено изискване, което брани интересите на длъжника. Чета чл. 418, ал.3...при проверка дали според представеното, като документи - изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение, или от настъпването на друго обстоятелство, т.е. изискуемостта на вземането на Банката е обвързана с насрещното задължение за срочното спазване на договорът за кредит, ведно с погасителния план, от страна на кредитополучателя..така, за да придобие качеството изискуемо вземане, Банката,ако не е уговорила клауза за автоматия за предсрочно издължаване, ще трябва да удостовери предсрочната изискуемост със полученото писмо за уведомление от страна на длъжника й .

[kalahan2008]

Аз пък мисля, че 418 (3) ГПК се отнася само за случите, когато изрично е записано в договора за банков кредит, че се дължи уведомление от страна на банката, за да стане предсрочно изискуем кредитът.
Аргументите на съда в обратната насока са, че правото на банката да иска обявяване на кредита за предсрочно изискуем било потестативно право, което банката трябва да упражни, за да може да се позове на него. Именно тук обаче аз намирам противоречие, защото неизпълнението на потестативното право не би следвало да се тълкува като обстоятелство, което влече след себе си задължение(в случая - задължение за уведомяване на длъжника).

[palimsest]

е стигнахме до някакво съгласие!