Вижте ще опитам да направя нещо ,ако тя е съгласна ...,но от една страна може би въпроса е спорен , а е спорен тъй като въпросното съоръжение е закупено през 1996/по памет / до развода е минало време и съдът може би заради това е решил ,че е СИО . Другото е ,че такова дори да го поставиш в собственият си двор и дори да не го бетонираш трайно ,то си седи и се "сраства " така да се каже ,и тук може да се спори станало ли е движимо или е недвижимо ...и .н , аз бих се радвала някой да сподели патил ли е такова чудо.
Мисля си ,че може много да се спори , станал ли е СИО , как ще стои въпроса с приращението и т.н. Също така си мисля ,че законовата база ,която съществува към момента е твърде ограничена предвид многообразието от казуси и развитието на икономическите отношения .
Истината е ,че не намирам съдебна практика , а може би някъде има ,а аз не я знам ,но пък си струва да се опита с един УИ най-малкото .
Темата я поставих не заради друго ,а защото някой тука много усилено искаха интересен казус ето един .
- Дата и час: 27 Ное 2024, 16:09 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
|
|
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
Сега вече картинката е по-ясна, и нека подредим фактите:
1. През 1996 Х купува гаражна клетка преди брака си с У.
Логично е тя да е била монтирана с кран в УПИ-то (което с голяма вероятност не е собственост на У към този момент) и се е ползвала като гараж.
2. Х сключва брак с У.
3. Х подава документи за преустройство на гаража в магазин
4. Фактически действия по преустройството (труд, материали, средства..).
5. През 2001 бракът е прекратен.
6. Х се снабдява с Акт за преустройство 2002.
7. 2007 е изпълнителното дело. СИ прави справка за собствеността на посочената от взискателя вещ (магазина) и
8. 2008 е извършена публичната продан.
При тази подредба все още стои неизяснен въпроса кое от двете действия (между т.4 и т.5) предхожда другото.
Но по-важното в случая е, че обектът (вече магазин) е възникнал след като бракът е бил прекратен. Освен всичко казано по-горе за гаражната клетка, титуляр на Акта за узаконяване в магазин е заявителя, т.е. лицето Х.
При тази постановка,
Променям мнението си в този смисъл, че считам магазина за лична собственост на Х. Междинните факти не променят крайния извод. Аз също клоня към УИ, поне има достатъчно предпоставки да се проведе успешно, както и да се атакува продантта.
В този ред на мисли казах, че нЕма начин да нЕма начин. Нужно беше да се знае, че бракът е прекратен през 2001.
1. През 1996 Х купува гаражна клетка преди брака си с У.
Логично е тя да е била монтирана с кран в УПИ-то (което с голяма вероятност не е собственост на У към този момент) и се е ползвала като гараж.
2. Х сключва брак с У.
3. Х подава документи за преустройство на гаража в магазин
4. Фактически действия по преустройството (труд, материали, средства..).
5. През 2001 бракът е прекратен.
6. Х се снабдява с Акт за преустройство 2002.
7. 2007 е изпълнителното дело. СИ прави справка за собствеността на посочената от взискателя вещ (магазина) и
8. 2008 е извършена публичната продан.
При тази подредба все още стои неизяснен въпроса кое от двете действия (между т.4 и т.5) предхожда другото.
Но по-важното в случая е, че обектът (вече магазин) е възникнал след като бракът е бил прекратен. Освен всичко казано по-горе за гаражната клетка, титуляр на Акта за узаконяване в магазин е заявителя, т.е. лицето Х.
При тази постановка,
Променям мнението си в този смисъл, че считам магазина за лична собственост на Х. Междинните факти не променят крайния извод. Аз също клоня към УИ, поне има достатъчно предпоставки да се проведе успешно, както и да се атакува продантта.
В този ред на мисли казах, че нЕма начин да нЕма начин. Нужно беше да се знае, че бракът е прекратен през 2001.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
Виж за мен не е важно кога е приключил брака ,защото това разрешение там по преустроиството е един адм. акт и нищо друго , та значи ако не бяха платили 200 лв да речем такси за преустроиството щеше да си остане лична собственост ,а заради това разрешение станало СИО.
За вложено нема кой знае кво не съм потала но може и наемателя на гаража да е прекарвал там ВИК и вода ...
Та се питам тоя адм. акт разрешението прави ли имота СИО , това ме интересува ,щото ,ако е така толкова народ ще уредя с имоти СИО ...
За вложено нема кой знае кво не съм потала но може и наемателя на гаража да е прекарвал там ВИК и вода ...
Та се питам тоя адм. акт разрешението прави ли имота СИО , това ме интересува ,щото ,ако е така толкова народ ще уредя с имоти СИО ...
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
Ще се включа по-късно. Сега излизам.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
А да си представим и др. случай -значи да речем като начало мотериала е същия но разрешението за преустроиство се издава по време на фактическа раздяла ..., и пак ли ще е СИО ...собственика на обекта ще доказва ли принос ...става така че аз пр. си купувам гараж -съоръжение ,слагам го в двора , вадя си там разрешението и хоп СИО .Личноот ми мнание е че не става ...и другото с решение по чл.332-335 ГПК отм ,могат ли да се определят квоти -пак смятам ,че не може
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
Не си права, ключов момент е връзката между административния акт и развода.
Аз пак се връщам на Решението на ОС. Неясно защо съдът не е обсъдил факта, че Х и У не са били в брак към момента на издаване на Акта за узаконяване.
Процедурата по узаконяване на преустройство за даден обект завършва с издаването на този адм. акт. От този момент е налице друга вещ поради извършената съществена промяна в характеристиките й, с оглед специфичните изисквания във връзка с бъдещата й употреба. Преценката дали една вещ е в режим на СИО се прави с оглед момента на придобиването й от лица по време на брака им, в резултат на съвместен принос. В случая, една от предпоставките от ФС на чл.19 СК не е налице. Следователно вещта не е СИО. Безпредметно е да се изследва въпроса за приноса.
Колкото до действията на СИ, ако бе съобразил, че Актът за узаконяване е издаден след развода, най-малкото не би бил категоричен в заключението си, че магазина е обща вещ на Х и У. Т.е. би липсвал обект на принудително изпълнение.
Така мисля, но може и да не съм съвсем права.
Аз пак се връщам на Решението на ОС. Неясно защо съдът не е обсъдил факта, че Х и У не са били в брак към момента на издаване на Акта за узаконяване.
Процедурата по узаконяване на преустройство за даден обект завършва с издаването на този адм. акт. От този момент е налице друга вещ поради извършената съществена промяна в характеристиките й, с оглед специфичните изисквания във връзка с бъдещата й употреба. Преценката дали една вещ е в режим на СИО се прави с оглед момента на придобиването й от лица по време на брака им, в резултат на съвместен принос. В случая, една от предпоставките от ФС на чл.19 СК не е налице. Следователно вещта не е СИО. Безпредметно е да се изследва въпроса за приноса.
Колкото до действията на СИ, ако бе съобразил, че Актът за узаконяване е издаден след развода, най-малкото не би бил категоричен в заключението си, че магазина е обща вещ на Х и У. Т.е. би липсвал обект на принудително изпълнение.
Така мисля, но може и да не съм съвсем права.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
Абсолютно сте права, Melly. Точно така е! Няма СИО. Жената си е била 100% притежател на провото на собственост. 100, 200 или сто пъти по толкова дадени лева по време на брака за деловодни или други разноски, не променят нещата- имал е бол време съпругът, да си го е ползвал, за да докаже съвместен принос. Налице е презумпцията по закон- който е искал, да я е борил.
В случая защитата считам, че може да се проведе чрез УИ, както вече писах. Ако женицата се беше сетила да те потърси по време на изпълн. процес, тогава защитата щеше да е по 439 или по 440 ГПК, взависимост от това зали е участник в него /тука е уместно допълнението на Янева относно решението на ОС и определяне страните в произв./. Но след като вече вещта е продадена и изп. произв. е приключило- само УИ, и то, срещу купувача по публ. продан. Ако иска вече купувача би могъл /и ако се сети въобще/ да поиска конституирането на длъжника- съпруг като трето лице- помагач, ама него да не го мислим.
В случая защитата считам, че може да се проведе чрез УИ, както вече писах. Ако женицата се беше сетила да те потърси по време на изпълн. процес, тогава защитата щеше да е по 439 или по 440 ГПК, взависимост от това зали е участник в него /тука е уместно допълнението на Янева относно решението на ОС и определяне страните в произв./. Но след като вече вещта е продадена и изп. произв. е приключило- само УИ, и то, срещу купувача по публ. продан. Ако иска вече купувача би могъл /и ако се сети въобще/ да поиска конституирането на длъжника- съпруг като трето лице- помагач, ама него да не го мислим.
- razli4na
- Активен потребител
- Мнения: 1292
- Регистриран на: 07 Юни 2007, 14:22
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
Много набързо прегледах развитието на спора, но определено - прихващайки фактите - кога е обявен развода и кога е излезнал АА за Въвеждане в експлоатация на обекта - мога да твърдя, че по време на брака НЕ е бил СИО.
Такъв би бил, ако Адм. Акт бе изпреварил развода, но за щастие - не е.
Позамислих се, дали обаче Разрешението за стоеж, което е издала Общината по време на брака, не променя положението?!? Смятам, че не го променя, защото в процеса на строеж или преустройство това все още не е бъдещият обект. Той става такъв след издаването на Разрешението за въвеждане в експлоатация. На практика обектът би могло да не се завърши никога или да не бъде одобрен от комисията. Така че би си останал като първоначално съществуващото.
А за отношенията между бившите съпрузи - единствено може би ще остане за доурегулиране въпроса около индивидуалния принос на двамата по време на брака/във връзка с преустройството - това не са 100-200 лв, понякога са хиляди само за правото да прихванеш вода или ток/, но това мисля може да се урегулира на друга плоскост.
Такъв би бил, ако Адм. Акт бе изпреварил развода, но за щастие - не е.
Позамислих се, дали обаче Разрешението за стоеж, което е издала Общината по време на брака, не променя положението?!? Смятам, че не го променя, защото в процеса на строеж или преустройство това все още не е бъдещият обект. Той става такъв след издаването на Разрешението за въвеждане в експлоатация. На практика обектът би могло да не се завърши никога или да не бъде одобрен от комисията. Така че би си останал като първоначално съществуващото.
А за отношенията между бившите съпрузи - единствено може би ще остане за доурегулиране въпроса около индивидуалния принос на двамата по време на брака/във връзка с преустройството - това не са 100-200 лв, понякога са хиляди само за правото да прихванеш вода или ток/, но това мисля може да се урегулира на друга плоскост.
-
narina - Потребител
- Мнения: 172
- Регистриран на: 14 Юли 2008, 16:04
Re: Объркано решение ...чл.332-335 ГПК /отм/
И да допълня, за още по-голяма сигрност (тук вече и адвокат Николов може да потвърди - закачка, разбира се ), че Актът за узаконяване на преустройството в магазин е влязъл в сила ИАА след развода, и като стабилен акт поражда последиците си.
УСПЕХ!
УСПЕХ!
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
29 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Назад към Изпълнително и обезпечително производство
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 28 госта