- Дата и час: 30 Ное 2024, 23:36 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
кодекс на труда
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
кодекс на труда
колеги, когато си работил при един работодател 22 години и си прекъснал трудовия договор за два дни и след това отново с него си сключил трудов договор и си работил още 4 години до придобиване право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, какво правиме с шесте заплати обезщетение по 222, ал.3 КТ? Как да си ги вземеме?
- pams
Re: кодекс на труда
Интересен случай. На пръв прочит, тези два дни изиграват лоша шега на работника. Като се прочете внимателно чл. 222 ал.3 изискването е: "... а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца".
Тук в този член наистина не се говори за непрекъсната работа. Може да се направи извод, че е достатъчно през последните 10 год. да е работил само при този работодател, но не и при друг, с което условието би било изпълнено. Но при такъв прочит може да се иде в другата крайност - през тези 10 год. може да е работил само първата и последната година например, а през останалато време да е бил безработен. По тази логика пак би следвало да получи 6 заплати обезщетение.
Мисля, че тази разпоредба следва да се разбира така: последните 10 год. които се признават за трудов стаж да са при един и същ работодател. Не знам дали тези 2 дена няма да окажат някакво влияние. Ако са събота и неделя - не би следвало. Но това е не много вероятно. Ще се получи разминаване с начина на изчисляване на трудовия стаж по чл. 355 КТ и през последните 10 календарни години работника няма да има пълни 10 г. трудов стаж. А тогава - няма право на 6 заплати обезщетение.
Поне аз така го мисля, но ими и обратни становища едно от които пействам:
№ 1700-0003 от 2.11.1998 г. относно размера на обезщетението при уволнение
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
чл. 66, чл. 222, § 1 КТ
Изискванията по чл. 222, ал. 3 КТ за получаване на по-големия размер на предвиденото обезщетение (6 брутни работни заплати) могат да бъдат систематизирани в следния ред:
1. наличие на трудово правоотношение;
2. прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение;
3. придобито от работника или служителя право на пенсия за изслужено време и старост по смисъла на Закона за пенсиите към момента на прекратяване на трудовото правоотношение;
4. работа на работника или служителя при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.
Законодателят никъде не поставя изискване за непрекъснатост на 10-годишния трудов стаж при един и същ работодател. Следователно без значение би бил фактът, че между работника (служителя) и неговия работодател през този период са били сключвани последователно два или повече трудови договора - срочни или безсрочни - дори и да има промеждутъци между тях, стига през това време работникът (служителят) да не е работил другаде, при друг работодател. Или с други думи - последните 10 години трудов стаж трябва да са придобити само при един и същ работодател, макар и при условията на повече от едно трудови правоотношения, макар и с прекъсване между тях. В тези години следва да се включи цялото време, което се зачита за трудов стаж на работника или служителя по Кодекса на труда.
Възможно е в паузата между две трудови правоотношения лицето да е било регистрирано в бюрото по труда. Във връзка с тази хипотеза следва да се отбележи, че бюрото по труда не може да се приема за "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Следователно не може да се смята, че през този период лицето е придобило трудов стаж при друг работодател.
Съгласно чл. 66, ал. 2 КТ съществува и правната възможност във всеки колективен или индивидуален трудов договор или с допълнително споразумение към тях да се уговарят и други по-благоприятни условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Това означава, че по взаимно съгласие между работниците или служителите и техния работодател може да се договаря и друг, по-висок размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, както и по-малка продължителност на изискуемия се трудов стаж.
В заключение ще припомним, че преценката за наличието на изискванията по ал. 3 на чл. 222 КТ се извършва за всеки отделен случай.
Тук в този член наистина не се говори за непрекъсната работа. Може да се направи извод, че е достатъчно през последните 10 год. да е работил само при този работодател, но не и при друг, с което условието би било изпълнено. Но при такъв прочит може да се иде в другата крайност - през тези 10 год. може да е работил само първата и последната година например, а през останалато време да е бил безработен. По тази логика пак би следвало да получи 6 заплати обезщетение.
Мисля, че тази разпоредба следва да се разбира така: последните 10 год. които се признават за трудов стаж да са при един и същ работодател. Не знам дали тези 2 дена няма да окажат някакво влияние. Ако са събота и неделя - не би следвало. Но това е не много вероятно. Ще се получи разминаване с начина на изчисляване на трудовия стаж по чл. 355 КТ и през последните 10 календарни години работника няма да има пълни 10 г. трудов стаж. А тогава - няма право на 6 заплати обезщетение.
Поне аз така го мисля, но ими и обратни становища едно от които пействам:
№ 1700-0003 от 2.11.1998 г. относно размера на обезщетението при уволнение
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
чл. 66, чл. 222, § 1 КТ
Изискванията по чл. 222, ал. 3 КТ за получаване на по-големия размер на предвиденото обезщетение (6 брутни работни заплати) могат да бъдат систематизирани в следния ред:
1. наличие на трудово правоотношение;
2. прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за това е без значение;
3. придобито от работника или служителя право на пенсия за изслужено време и старост по смисъла на Закона за пенсиите към момента на прекратяване на трудовото правоотношение;
4. работа на работника или служителя при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.
Законодателят никъде не поставя изискване за непрекъснатост на 10-годишния трудов стаж при един и същ работодател. Следователно без значение би бил фактът, че между работника (служителя) и неговия работодател през този период са били сключвани последователно два или повече трудови договора - срочни или безсрочни - дори и да има промеждутъци между тях, стига през това време работникът (служителят) да не е работил другаде, при друг работодател. Или с други думи - последните 10 години трудов стаж трябва да са придобити само при един и същ работодател, макар и при условията на повече от едно трудови правоотношения, макар и с прекъсване между тях. В тези години следва да се включи цялото време, което се зачита за трудов стаж на работника или служителя по Кодекса на труда.
Възможно е в паузата между две трудови правоотношения лицето да е било регистрирано в бюрото по труда. Във връзка с тази хипотеза следва да се отбележи, че бюрото по труда не може да се приема за "работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Следователно не може да се смята, че през този период лицето е придобило трудов стаж при друг работодател.
Съгласно чл. 66, ал. 2 КТ съществува и правната възможност във всеки колективен или индивидуален трудов договор или с допълнително споразумение към тях да се уговарят и други по-благоприятни условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Това означава, че по взаимно съгласие между работниците или служителите и техния работодател може да се договаря и друг, по-висок размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, както и по-малка продължителност на изискуемия се трудов стаж.
В заключение ще припомним, че преценката за наличието на изискванията по ал. 3 на чл. 222 КТ се извършва за всеки отделен случай.
- лунатик
Re: кодекс на труда
При този случай нямате право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ поради прекъсването на трудовия стаж.
- velislava74
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта