forum.lex.bg

Какво ще рече това понятие?

Материалната доказателствена сила е процесуално правило, което задължава съда да смята до доказване на противното, че действително са се осъществили факти - изявления и действия, които са удостоверени в официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените в закона форми и ред. Такава сила имат само официалните свидетелстващи документи, т.е. тези, които съдържат удостоверително изявление на издателя си (за разлика от диспозитивните, които съдържат волеизявление на издателя си). В теорията (Огнян Стамболиев, "Доказването в исковото съдопроизводство")се приема, че и някои частни документи имат такава сила, а именно посочените в чл. 237 от ГПК документи, и то само в производството по издаване на изпълнителен лист. Според Живко Сталев тази сила на частните документи е формална доказателствена сила. Но това е теоретичен спор.

По принцип съм съгласен, но от теорията - формалната доказателствена сила на документите изобщо, е доведена за съжаление до чист формализъм от повечето съдилища в страната.Това е нещото, с което не мога да се съглася, защото въздигането на писмените доказателства на пиедестал е пагубно за съдебният процес. Така или иначе по темата : материална доказателствена сила може да се дискутира много. По-просто казано: материалната доказателствена сила на някои доказателства и доказателствени средства в съдебния процес се определя от спазването на установена от закона форма.

Многоуважаеми колега hebiqatsu, Съгласен съм, че въздигането на което и да било доказателство на пиедестал е пагубно за съдебния процес. Но все пак в случая става на въпрос за доказателства, чието изготвяне законодателя е свързал с точно определена форма, именно за да им придаде необходимата им доказателствена сила. Като от друга страна гарантира спазването на тази изискуема форма със санкции предвидени и в редица специални закони.