forum.lex.bg

Здравейте, през 2019г. ми бе съставена корекционна сметка (фактура) от електроразпределително дружество, която заплатих своевременно. Съдът на втора инстанция постанови окончателно, че не дължа въпросната сума.
Електроразпределително дружество ми издадде кредитно известие към въпросната фактура и ще ми върнат сумата. Не следва ли, че трябва да ми заплатят и законната лихва от дата на плащането на фактурата до нейното възстановяване.
Благодаря.

Не следва. Следва да ги съдите, което е по-благоприятния за вас и адвоката ви вариант и ще си получите лихвата. Трябва обаче да се види точно какво сте внесли и какво ви връщат, защото лихвата беше 0%, след това малко мръдна с стана части от процента и дано сте хванали този период, а те да не са го платили.

ivanov_p написа:защото лихвата беше 0%, след това малко мръдна с стана части от процента.

Говорите за Основния лихвен процент, а не за законната лихва. Законната лихва е ОЛП+10%.

Плащането е прието, ако са платили и лихвата за какво ще ги съди? Като цяло трябва много добре да се обмисли иска, ако въобще се пуска, защото е платил исканата сума, след което има и решение с което сумата е призната за недължима, в изпълнение на което длъжникът предложил споразумение за връщане, което е прието от кредитора. Така, без да се замислям, ще трябва да се видят общите условия и има ли в тях основания за такъв вид плащане и начисляване на лихви по него. Не съм сигурен, но когато ел.доставчиците изплащат мат.активи, напр. направили сте трафопост, не се начислява лихва, а сумата се приспада от сметките. Ако иска е за неоснователно обогатяване няма да има мораторна лихва, а само законна от завеждане до пълното изплащане, но там трябва ИЛ и ИД, за да сметне някой лихвите. Да го даде на някой адвокат да мисли по него, ако си струва.

generala77 написа:Здравейте, през 2019г. ми бе съставена корекционна сметка (фактура) от електроразпределително дружество, която заплатих своевременно. Съдът на втора инстанция постанови окончателно, че не дължа въпросната сума.

Eлектроразпределително дружество ми издадде кредитно известие към въпросната фактура и ще ми върнат сумата.
Не следва ли, че трябва да ми заплатят и законната лихва от дата на плащането на фактурата до нейното възстановяване.
Благодаря.

Онова, горното в червено, е едно обещание за бъдещо несигурно събитие.

Първа стъпка:
Пуснете официално до ЕРП-то покана за плащане на сумата по съд. акт със срок - напр. 5 дни от получаването й, като приложите кредитното известие и съдебното решение с печат - датата на влизането му в сила.

Втора стъпка:
Заведете иск за обещетение по чл.86 ЗЗД върху сумата по съд. решение - адвокатът ви ще ме разбере.

П.П. В размисъл съм по подобен случай, дали да не пусна едно заявление по чл.410 ГПК с извървяна "първа стъпка", тъй като длъжникът се прави на разсеян повече от 2 месеца. Все пак си е един нетрадиционен вариант, по който вариант може да се развие дискусия в тази тема...

Трябва да се чете решението. За какво е отхвърлен иска на доставчика, такива искове рядко се отхвърлят, ако става въпрос за самата доставка? Възможно е да е за манипулиран изм. уред, ако е търговец за поръчана но не консумирана енергия и т.н. Налице ли е надплащане или исканата сума въобще не се следва по договор, ще пише в съдебното решение. Наличието на договор не определя всяка престация между страните като договорна.
Следващото са общите условия. Ако става въпрос за надплащане на енергия най-вероятно въобще не може да има иск, тези въпроси са уредени и вероятно на тях се основава кредитното известие на доставчика. тези условия се свеждат до това, че при надвнесена сума се прави прихващане със следващи задължения и присъстват навсякъде, където се плаща по банков път, за да се избегнат злоупотреби, надвнесена сума да се търси по съдебен ред, а и за да може клиентът да предплати определена сума в случай, че отсъства. Но това основание са т.нар. изравнителни сметки.

Ако условията за връщане не надвнесеното не са ясно формулирани в ОУ, третия въпрос ще бъде как ще става връщането? Това трябва да се разбере със запитване до доставчика с входящ номер. Работи се по някакви погасителни планове, които е редно да се съобщят. От тук нататък се следи дали сумата по тези планове е прихваната, ако не е прихваната може да се заведе иск за нея, а мораторна лихва ще тече от датата на забавата до подаване на иска.

Ако в ОУ не съществуват подобни клаузи и сумата не е платена, то тя може да се търси като основанието ще е според съдебното решение или ще се пуснат алтернативни искове за договорно и платено без основание, като от датата на плащане до деня, предхождащ завеждане на иска ще се търси мораторна лихва и законна от датата на завеждане но пълното изплащане. Ако сумата е платена може да се търси лихва от датата на захранване на сметката на доставчика до връщането й, но не знам как ще свърши иска, ако са начислени и суми за лихвата на БНБ, колкото и мизерни да са.