Постановление № 1 / 28.09.1977 по н.д. № 2/ 1977 ВС

[kotsev]

Здравейте, колеги.
Търся Постановление № 1 / 28.09.1977 по н.д № 2 / 1977 на Пленум на ВС.

Моля за вашата помощ.

Поздрави,
адв. Кр.Коцев

[ykovachev]

Заповядайте, колега!

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 28.09.1977 Г. ПО Н. Д. № 2/1977 Г., ПЛЕНУМ НА ВС
Обявено за загубило сила с ППВС № 1/1983 г.
Публикувано: Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1977 г.
ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ТРАНСПОРТНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Пленумът на Върховния съд на НРБ направи проверка как съдилищата изпълняват дадените с Постановление № 6/1969 г. директивни указания и констатира, че те правилно са възприети от съдилищата и съобразно с тях се решават конкретните наказателни дела.
Наред с това обаче от извършените проверки по дела за транспортни престъпления констатират се в някои съдилища случаи на отклонения от дадените указания, нееднакво прилагане на закона за едни и същи пътно-транспортни произшествия, при едни и същи транспортни ситуации, в резултат на което се постановяват присъди с неправилни квалификации на извършените от водачите престъпления. Най-съществени различия се допускат в практиката на съдилищата по въпроса за субекта на престъпленията по чл. 343 във връзка с чл. 342, ал. 1, чл. 123 и 134 НК. В много случаи не се прави разграничаване между работниците по транспорта, които управляват моторни превозни средства за обществен превоз на хора и товари, и водачи на превозни средства на едно ведомство, които не извършват такава производствена дейност. Допуска се смесване на задълженията, които имат работниците по транспорта, с тези, които имат водачите на лични превозни средства, когато те инцидентно извършват превозна дейност на едно ведомство. Макар и по-рядко, в отделни съдебни актове качеството на работник по транспорта е основано само на обстоятелството, че повереното за управляване моторно превозно средство принадлежи на държавата, кооперацията или обществена организация, без да се изисква да е налице възлагане.
Освен това допускат се грешки, като се постановяват присъди с няколко диспозитива, отделно се определят няколко наказания и се прилага чл. 23 НК, вместо да се определи само едно наказание, като се елиминира принципът на поглъщането, предписан от закона.
От издаването на Постановление № 6/1969 г. настъпиха съществени изменения в Наказателния кодекс и нормативната система за регулиране и организация на движението, а именно:
а) с изменението от 12.12.1975 г. на НК чл. 342 получи нова редакция, а в чл. 343 се създадоха нови състави на престъпления извършени от работници по транспорта;
б) от 01.01.1974 г. влезе в сила Законът за движение по пътищата, който отмени Закона за моторните превозни средства, въз основа на който бяха направени тълкувания в Постановление № 6/1969 г. за субекта на престъпленията по чл. 343 НК;
в) от 01.03.1974 г. влезе в сила Правилникът за прилагане на ЗДП, който отмени изцяло правилника за движение по улиците и пътищата, а също така бяха издадени редица наредби за прилагане на ЗДП и ППЗДП.
С оглед на посочените различия в практиката на съдилищата по приложението на закона, които се отразяват неблагоприятно на качеството и ефективността на правораздаването, и настъпилите съществени изменения в законодателството се налага да се издаде постановление по някои въпроси на транспортните престъпления.
I. 1. Субекти на автотранспортно престъпление по чл. 343 НК са работниците по транспорта, които извършват дейност по управлението на поверените им моторни превозни средства за обществен и ведомствен превоз на пътници и товари, по техническата и стопанска експлоатация на същите или по ремонта на подвижния състав.
За придобиване качеството на работник по транспорта по смисъла на чл. 343 във връзка с чл. 342, ал. 1 НК е необходимо: а) на работника да е възложено по съответния ред управляването на моторно превозно средство, собственост на държавата, кооперация или обществена организация за обществен или ведомствен превоз на пътници или товари, техническата и стопанска експлоатация на същите или ремонтът на подвижния състав;
б) по силата на създаденото трудово правоотношение работникът да е задължен да изпълнява онази работа, която е предмет на трудовия договор, назначението или друго законно възлагане на работа за извършване на транспортна дейност, техническа и стопанска експлоатация и ремонт на подвижния състав.
Качеството на работник по транспорта не се придобива с факта на притежаване съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и товари, а от акта на съответния компетентен орган, който възлага работата по управляването на превозното средство и извършването на превозната дейност.
2. Управляването на моторни превозни средства, които принадлежат на държавата, кооперациите и обществените организации за извършване на обществен и ведомствен превоз на пътници и товари, трябва да се възлага само на водачи, които имат придобита правоспособност в предвидените от закона форми. Възлагането на управлението на моторно превозно средство за извършване на транспортна дейност на лице, което няма подготовка за тази професия, макар и да е извършено от съответния компетентен орган, не е годно основание за създаване качеството на работник по транспорта. Превозните средства за обществен и ведомствен превоз на пътници и товари трябва да се управляват от водачи с призната правоспособност. Това се осигурява от ръководителите на съответните учреждения, стопански и обществени организации и другите длъжностни лица, които съгласно чл. 177 ППЗДП са длъжни да установят вътрешен ред, който да осигурява спазванията на изискванията, свързани с безопасността на движението.
Това обаче не се отнася до т. нар. относително неправоспособни водачи, на които е поверено управляването на моторни превозни средства за превоз на пътници и товари и притежават свидетелство за управляване, но не за тази категория превозно средство, с което те фактически извършват транспортна дейност. Такива са например водачите, които притежават свидетелство за управление от категория В, С, а управляват превозно средство, за което се изисква свидетелство категория Д. Тази функционална неправоспособност не се отразява на качеството на работник по транспорта, защото водачът е преминал през определена форма на обучение и е запознат с изискванията, свързани с безопасността на движението.
3. Отклоненията от предписаните маршрути и други изисквания във връзка с превоза на пътници и товари, които водачите извършват с поверените им моторни превозни средства, представляват нарушения на възложената им работа или правилата за движение, но не се отразяват на придобитото по съответния законен ред качество на работник по транспорта. Когато един водач на товарен автомобил извършва превоз на товари в определен маршрут, където и да насочи превозното средство и за каквато лична цел да го използува, той запазва своето качество на работник по транспорта. Създадените правоотношения между предприятието, кооперацията или обществената организация и водача на моторното превозно средство досежно възлагането на работа и придобиването му качество на работник по транспорта не се засягат от извършената дейност в отклонение на предписаната дейност, маршрут или правило за движение. Нарушаването на служебната дисциплина може да намери отражения за отговорността на възложителя на работата, като изцяло отпадне, но не и за качеството на работник по транспорта.
4. Не са субекти на престъплението по смисъла на чл. 343 НК по липса на качество на работник по транспорта водачите на моторни превозни средства, както следва:
а) на които е възложено да извършват транспортна дейност за нуждите на предприятието, кооперацията или обществената организация с лично моторно превозно средство. Макар и да се касае до извършване на транспортна дейност, възложена по съответния ред от компетентен орган, водачът в такива случаи не придобива качеството на работник по транспорта, защото превозът на стоки или пътници не се извършва с превозно средство, предназначено за обществен или ведомствен превоз;
б) на служебни леки автомобили независимо от категорията на свидетелството им за управление, когато им е предоставено управлението на превозните средства съгласно чл. 169, т. 4 ППЗДП като ръководно лице или във връзка с изпълнението на служебни задачи, без да заема шофьорска длъжност. На такива служители не е възложено управляването на моторното превозно средство за извършване на превоз на пътници или стоки, а е предоставено същото за лично обслужване във връзка със служебната работа, която е основната им дейност. В тези случаи дори и да бъдат превозвани пътници със съгласието на водача, качеството на работник по транспорта не се придобива, защото той не е длъжен да извършва задълженията на работник по транспорта и не получава отделно трудово възнаграждение за извършването на тази дейност;
в) на самоходни машини, които са предназначени и конструктивно пригодени за извършване на работа в селското стопанство, строителството, пътното строителство, товаро-разтоварната дейност и много още други области, където е въведено промишлено производство и намират приложение такива машини. Режимът на движение и работа на тези видове машини нормативно е регламентиран с Правилника по техническата безопасност на труда в ДЗС, ТКЗС и предприятията в селското стопанство. Същото се отнася и до различните видове строителни и подемни машини, чийто режим на работа в движение и в статично положение е подчинен на Временните правила и норми по техническата безопасност при извършване на строително-монтажни работи, съответно на Правилника за безопасността на труда при товарно-разтоварни работи и редица други нормативни актове.
Водачите на всички видове самоходни машини, когато извършват движение по пътищата, са задължени да спазват правилата за движение, предвидените в ЗДП и ППЗДП. Всеки водач на моторно превозно средство, независимо дали то е за превоз на пътници и товари или самоходна машина, е длъжен да се ръководи от съответния нормативен ред, който предвижда еднакви правила за движение, задължителни за всички участници в движението. Водачите на самоходните машини при допускане на нарушения на правилата за движение и настъпване на произшествие със съставомерни последици не носят отговорност по чл. 343 НК като работници по транспорта, а по чл. 123, съответно 134 НК. По време на движение по пътищата те извършват една правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, макар и да не са работници по транспорта;
г) на чуждестранни пътнически и товарни автомобили, които транзитно преминават или престояват на територията на НРБ. Тези водачи управляват лични моторни превозни средства за превоз на пътници или такива, принадлежащи на различни дружества или чуждестранни кооперации и учреждения. Транспортната дейност, която извършват, не е възложена от съответното държавно предприятие, кооперация или обществена организация на НРБ, а освен това моторните превозни средства не принадлежат на българската държава или ведомство. Такива водачи на моторни превозни средства, които превозват транспортно пътници и товари по пътната мрежа на страната или пък остават за кратко или по-дълго време при съответното разширение, не придобиват качеството на работник по транспорта и не са субекти на отговорност по чл. 343 НК.
Ако в резултат на допуснати нарушения на правилата за движение по националното законодателство настъпят съставомерни вредни последици, отговорността на тези водачи е по чл. 134, съответно по чл. 123 НК.
II. 1. Различните състави на престъпления, предвидени по чл. 343 НК, представляват бланкетни норми на поведение, които създават отговорност за работниците по транспорта при настъпването на съставомерни последици при управляването, техническата и стопанската експлоатация на моторните превозни средства от обществения и ведомствен транспорт. Тези състави по необходимост се допълват от конкретни правни правила на ЗДП, ППЗДП и други нормативни актове във връзка с безопасността на движението и техническата безопасност на труда.
При настъпване промяна в нормативната система, определяща правата и задълженията на работниците по транспорта, по управлението, техническата и стопанска експлоатация и ремонта на моторните превозни средства, не може да намери приложение чл. 2, ал. 2 НК за най-благоприятния закон по отношение на дееца. При промяна в законодателството на правилата за движение недопустимо е да се извършва сравнение на отменените норми с новосъздадените, за да се прецени кои от тях са най-благоприятни за дееца. Новото законодателство, с което се регламентира поведението на участниците в движението, не се отразява на съставомерността на деянията и на предвидените в закона санкции за извършените престъпления. Правилността на поведението на работника по транспорта следва да се преценява с оглед на съществуващите изисквания на действуващия нормативен акт по време на настъпване на съставомерните последици, а отговорността, по съответната наказателна норма. Само при промяна в наказателния състав, включително и неговата санкция, намира приложение чл. 2, ал. 2 НК. Така например, ако обществените последици са настъпили при действието на отменения ПДУИ, когато водачът е осъществявал маневрата изпреварване (§ 158) и се е изисквало изпреварващият да сигнализира изпреварвания, а последният да е разбрал намерението за изпреварване, той ще носи отговорност с оглед на тези изисквания, въпреки че в сега действуващия ППЗДП (чл. 51, т. 1 и 2) такова задължение за взаимна информация не съществува. Същите съображения са валидни и за правилата за техническата безопасност на труда при извършване ремонта на подвижния състав - моторните превозни средства за превоз на пътници и товари.
2. Принципът на поглъщането на по-леките от по-тежките съставомерни последици при извършване на едно престъпление по транспорта и след изменението от 12.12.1975 г. остава валиден, но с по-ограничено действие. Преди изменението на чл. 343, ал. 1 НК, когато при извършване на деяние от работника по транспорта са настъпили различни по характер увреждания на различни лица, значителните имуществени вреди се поглъщаха от средната телесна повреда, последната - от тежката телесна повреда, а всичките поотделно или в тяхната общност - от смъртния резултат. Сега по чл. 343, ал. 1, б. "а", "б" и "в" НК се предвижда само поглъщане на значителните имуществени вреди от средната или тежка телесна повреда или смъртния резултат. Средната или тежка телесна повреда, заедно или поотделно, не се поглъщат от по-тежкия смъртен резултат.
3. Непредпазливото причиняване на вреди по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. "а" НК обхваща само настъпилите значителни имуществени вреди. Съставомерни са такива значителни имуществени вреди, които се причиняват на различни видове имущество не само на държавата, кооперациите, обществените организации, но и на гражданите.
Съдържанието на признака значителни вреди се определя, като се сравнява причинената вреда със стойността на увреденото имущество, съответно със стойността на моторното превозно средство, но преди всичко, като се изхожда от абсолютния й размер. В значителните имуществени вреди се включват всички разходи, необходими за пълното възстановяване на повреденото имущество, изчислени по държавни цени на дребно, а когато се касае до моторно превозно средство - по цени за ремонт, извършен в държавен сервиз. В случай че се касае до унищожаване на автомобил, който не подлежи на възстановяване - по държавни цени на дребно, като се спадне овехтяването и стойността на частите, които могат да бъдат използувани от собственика.
4. Съставът на чл. 343, ал. 2, предл. първо и второ НК обхваща причиняването на предвидените по закона вредни последици от работника по транспорта, когато той се намира в пияно състояние или ако е причинена средна или тежка телесна повреда или смърт на повече от едно лице.
а) В Наказателния кодекс липсва легално определение на понятието "пияно състояние". Не се определя съдържанието на това понятие от Закона за движението по пътищата и другите нормативни актове по неговото прилагане.
Пияното състояние по смисъла на чл. 343, ал. 2, предл. първо НК съществено се различава от житейския смисъл на това понятие. Такова е налице, когато водачът след употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторно превозно средство и да не поставя в опасност живота и здравето на другите участници в движението. Според преобладаващото мнение в науката в пияно състояние се намира водачът, когато по време на настъпване на общественоопасните последици в кръвта му се констатира алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50 %0. При наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с проявата на външни признаци на опиване, неговото психофизическо състояние е увредено и той не е пригоден да управлява моторно превозно средство.
Пияното състояние на водача на моторното превозно средство може да се установява с всички доказателствени средства - гласни и писмени.
Количеството на алкохол в кръвта на водача и функционалния му ефект за пригодността правилно да управлява моторно превозно средство трябва да се установят от експертиза. В случая се касае до установяване на такива обстоятелства, за които са необходими специални знания от областта на химическата и медицинската наука. Количественото установяване на алкохол в кръвта на лица, които са употребили алкохол, се установява у нас по микрометодът на Видмарк по химически начин и това налага в тези случаи да се извършва задължително химическа експертиза.
Експертиза е необходима и в случаите, когато е пропуснато да се извърши химически анализ на кръвта на водача или когато той се е противопоставил на това, но е установено от доказателствата точното или приблизително количество алкохол, който е употребен, преди да се поеме управлението на моторното превозно средство.
Когато пияното състояние се установява със свидетелски показания или други доказателства, те трябва да посочат по един положителен начин въздействието на употребения от водача алкохол чрез видими външни признаци, като нарушаване правилността на говора, на походката, изобщо на психофизическото му състояние.
б) за да е налице отговорност по чл. 343, ал. 2, предл. второ НК, необходимо е да са причинени най-малко две еднакви или различни увреждания, независимо от техния характер, т. е. да са причинени най-малко две средни или тежки телесни повреди или средна и тежка телесна повреда на две лица. Съставът включва също така причиняване на смърт на повече от едно лице или смърт на едно лице и средна или тежка телесна повреда на друго. Когато деецът е причинил средна или тежка телесна повреда на едно лице или смърт на друго, определя се наказанието за по-тежкия резултат. Също така, ако са причинени няколко еднакви или различни телесни увреждания на различни лица и смърт на едно лице, наказанието ще се определи с оглед на смъртния резултат по последното изречение на ал. 2 на чл. 343 НК.
5. В чл. 343, ал. 2 НК са предвидени и два квалифицирани състава на особено тежки случаи на транспортни престъпления. Първият е налице, когато деецът е причинил средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице, а вторият - когато е причинена смърт на повече от едно лице.
Квалифицираният признак и за двата случая "особено тежък случай" трябва да се конкретизира по своето съдържание във всеки отделен случай с оглед на законната дефиниция, дадена в чл. 93, т. 8 НК. Особено тежък случай на причиняване средни или тежки телесни повреди или смърт на повече от едно лице е този, при който извършеното престъпление по транспорта от работника по транспорта с оглед на настъпилите вредни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
Като конкретно съдържание за тези състави следва да се посочи наличността на такива общественоопасни последици, при които най-малко да са увредени или е причинена смъртта на двама души или много повече, с което именно се е увеличила обществената опасност на деянието и се е превърнала в изключително висока степен.
Изключително високата обществена опасност на деянието и на дееца, които се изискват от чл. 93, т. 8 НК, се изразяват в установяване на такива обстоятелства, които характеризират случая като такъв, който се отличава от обикновените и квалифицирани състави, предвидени за подобна деятелност. Така наличността на извършена деятелност, с която се осъществяват кумулативно предвидените квалифицирани състави на престъпления, много грубите допуснати нарушения и броят на жертвите или увредените могат да отличат случая като особено тежък наред с другите изисквания досежно особено отрицателната характеристика на дееца и настъпилите общественоопасни последици.
За съставомерността на деянията особено тежък случай също е необходимо едновременната наличност както на високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, така и характерните тежки последици, които са настъпили, както и всички други отегчаващи обстоятелства, посочващи на голямата укоримост на поведението на извършителя.
III. 1. Наблюдаването на наказателната практика показва, че съдилищата правилно определят наказанията с оглед на обществената опасност на извършените престъпления и тази на извършителите им.
В голямата им част жалбите и протестите за явна несправедливост на определените наказания се оставят без уважение. Макар и в по-малко случаи, има присъди от отделни съдилища, с които се налагат неоправдано леки наказания, въпреки значителната обществена опасност на тези престъпления. За причиняване на смъртен резултат има случаи на определяне наказание поправителен труд. Не са редки и случаите, когато за тежки резултати при допуснати груби нарушения на правилата за движение от водачи на моторни превозни средства се прилага чл. 66 НК.
Освен това констатират се нарушения при разрешаване на въпроса, дали определен водач трябва да се лиши от право да управлява моторно превозно средство. Много често са случаите, при които за извършени транспортни престъпления с тежки последици, отделни или множество допуснати груби нарушения не се постановява лишаване от право да се управлява моторно превозно средство съгласно чл. 37, т. 7 НК.
Законът за движение по пътищата в редица състави предвижда лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, без да е настъпил резултатът, а при извършени престъпления и особено при управляване в пияно състояние тази санкция не се прилага. Това е неоправдано с оглед обществената опасност на извършените престъпления и особено когато упражняването на тази дейност, източник на повишена опасност, е станало несъвместимо с извършеното престъпление.
Практиката посочва и на такива случаи, при които се лишават от право да се управлява моторно превозно средство водачи, които не са допуснали груби нарушения, а по липса на професионален опит при съпричиняване или тежки условия на движение са извършили престъпление. Такова лишаване от права не е оправдано от гледището на закона.
Всичко това налага да се обърне внимание на съдилищата при постановяване на своите актове да поставят на задълбочена преценка всички обстоятелства, които имат значение при определяне на наказанията за извършените престъпления, включително и тези, които се отнасят до лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, когато това е необходимо за гарантиране безопасността на движението.
2. Дейността на съдилищата по превантивната работа за предотвратяване на транспортни престъпления все още не е на необходимата висота. Нужно е по-активно да се съдействува на останалите държавни и обществени предприятия и организации в борбата им за намаляване на пътно-транспортните произшествия. Най-добре се разкриват недостатъците в работата на организаторите на движението, на органите по техническата и стопанска експлоатация по транспорта и на отделните водачи при разглеждане на конкретни дела. Това налага съдилищата да анализират причините и условията на транспортните злополуки, да правят достояние констатираните недостатъци и да препоръчват мерки за тяхното отстраняване.
Съдилищата не трябва да се задоволяват само с превантивната функция, която имат постановяваните от тях съдебни актове, а е необходимо да активизират дейността си със сигналните определения, които да адресират до всяко предприятие, ведомство или обществена организация, в които се допускат недостатъци в работата, които имат пряко отношение към безопасността на движение.
За осигуряване еднакво приложение на Закона по транспортни престъпления Пленумът на ВС на НРБ


ПОСТАНОВИ:


I. 1. Субекти на престъплението по чл. 343 НК са работниците по транспорта, които извършват дейност по управлението на поверените им моторни превозни средства за обществен и ведомствен превоз на пътници и товари по техническата и стопанска експлоатация на същите или по ремонта на подвижния състав.
2. Качеството на работник по транспорта се придобива, когато:
а) на работника е възложено по съответния ред управляването на моторно превозно средство, собственост на държавата, кооперация или обществена организация за обществен или ведомствен превоз на пътници или товари, техническата или стопанска експлоатация или ремонтът на подвижния състав;
б) по силата на създаденото трудово правоотношение работникът да е задължен да изпълнява онази работа, която е предмет на трудовия договор, назначението или друго законно възлагане на работа за извършване на транспортна дейност, техническа и стопанска експлоатация и ремонт на подвижния състав.
3. Управляването на моторни превозни средства трябва да се възлага само на водачи, които имат придобита правоспособност в предвидените от закона форми. Възлагането на управлението на моторно превозно средство за извършване на обществен или ведомствен превоз на пътници и товари на лице, което няма подготовка за упражняването на тази професия, макар и да е извършено от компетентен орган не е годно основание за създаване качеството на работник по транспорта.
Това обаче не се отнася до относително неправоспособните водачи, на които е поверено управляването на моторни превозни средства за превоз на пътници и товари, които притежават свидетелство за управление, но не за тази категория превозно средство, с което те извършват транспортната дейност.
4. Отклоненията от предписаните маршрути и други изисквания във връзка с превоза на пътници и товари, които водачите извършват с поверените им моторни превозни средства, представляват нарушения на възложената им работа или правилата за движение, но не се отразяват на придобитото по съответния законен ред качество на работник по транспорта.
5. Не са субекти на престъплението по чл. 343 НК по липса на качество на работник по транспорта водачите на моторни превозни средства, както следва:
а) на които е възложено да извършват транспортна дейност за нуждите на предприятието, кооперацията или обществената организация с лично моторно превозно средство;
б) които управляват служебни леки автомобили независимо от категорията на свидетелството за управление, когато им е предоставено управлението на превозните средства съгласно чл. 169, т. 4 ППЗДП като ръководно лице или във връзка с изпълнението на служебни задачи, без да заема шофьорска длъжност;
в) водачите на самоходни машини за извършване на работа в селското стопанство, сградостроителството, пътното строителство, товарно-разтоварната дейност и много още други области, където е въведено промишлено производство и намират приложение такива машини;
г) водачите на чуждестранни пътнически и товарни автомобили, които транзитно преминават или престояват временно на територията на НРБ, независимо на кого принадлежат тези моторни превозни средства.
II. 1. При настъпване промяна в нормативната система, определяща правата и задълженията на работниците по транспорта във връзка с управлението, експлоатацията и ремонта на подвижния състав, не намира приложение чл. 2, ал. 2 НК за най-благоприятния закон по отношение на субекта на престъплението.
2. Принципът на поглъщането на по-леките от по-тежките съставомерни последици по чл. 343, ал. 1 НК намира приложение само по отношение на значителните имуществени вреди.
3. Съставомерни са такива значителни имуществени вреди, които се причиняват от работниците по транспорта на имуществото на държавата, кооперациите, обществените организации и на гражданите.
Съдържанието на признака значителни имуществени вреди се определя, като се сравнява причинената вреда със стойността на увреденото имущество, съответно със стойността на моторното превозно средство, но преди всичко като се изхожда от абсолютния му размер. В значителните имуществени вреди се включват всички необходими разходи за пълното възстановяване на повреденото имущество, изчислени по държавни цени на дребно, а когато се касае до увреденото моторно превозно средство - по цени за ремонт, извършен в държавен сервиз.
4. а) пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал. 2 предл. първо НК е налице, когато водачът след употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество е изпаднал в положение на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното превозно средство. В такова състояние водачът се намира според медицинската наука, когато по време на настъпване на общественоопасните последици в кръвта му е констатирано алкохолно съдържание, не по-малко от 0,50 %0.
Пияното състояние на водача се установява с всички доказателствени средства - гласни, писмени и експертизи.
Количеството на алкохол в кръвта на водача и функционалният му ефект за пригодността да управлява моторно превозно средство се установяват само от експертиза.
Експертиза е необходима и в случаите, когато е пропуснато да се извърши химически анализ на кръвта на водача или когато той се е противопоставил на това, но е установено от доказателствата по делото точното или приблизително количество алкохол, което той е употребил, преди да поеме управлението на моторното превозно средство.
Когато пияното състояние се установява със свидетелски показания или други доказателства, те трябва да посочат по един положителен начин въздействието на алкохола върху водача чрез видими външни признаци, като нарушаване правилността на говора, на походката, изобщо на психо-физическото му състояние.
б) отговорност по чл. 343, ал. 2, предл. второ НК възниква, когато са причинени най-малко две увреждания независимо от техния характер на две различни лица. Когато деецът е причинил средна или тежка телесна повреда или двете заедно на различни лица и смърт на друго, определя се наказанието с оглед на смъртния резултат съобразно последното изречение на ал. 2 на чл. 343 НК.
5. Квалифициращият признак на двата "особено тежки случая" на транспортните престъпления по чл. 343 НК трябва да се конкретизира по своето съдържание във всеки отделен случай с оглед дефиницията, дадена в чл. 93, т. 8 НК.
Като конкретно съдържание за тези състави следва да се има предвид наличността на такива общественоопасни последици, при които най-малко да са увредени или да е причинена смъртта на двама души, а изключително високата опасност на деянието и на дееца да характеризират случая като такъв, което се отличава от обикновените и квалифицираните състави, предвидени за подобна деятелност.
III. Обръща внимание на съдилищата при постановяване на съдебните актове да поставят на задълбочена преценка всички обстоятелства от значение за определяне на наказанието лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
Да се активизира дейността със сигнални определения, като непрекъснато се правят достояние констатираните недостатъци в работата на отделните предприятия, ведомства и техните водачи и се препоръчват мерки за ограничаване на нарушенията на установения нормативен ред в пътния транспорт.
Обявява за загубила сила т. 1, б. "б", "в" и "г" от Постановление № 6/1969 г. на Пленума на ВС на НРБ.

[kotsev]

Благодаря Ви, колега ! Желая Ви да бъдете здрав и все по-успешен!

Поздрави !