Солидарен длъжник.

[ubo_bro]

Здравейте,
Искам да попитам някой ако се е сблъксвал с това - разведен съм от януари месец. С бившата ми съпруга имахме кредит (потребителски), но не беше вписана вътре в него. Няколко седмици преди да се разведен я убедих да ре-финансираме кредита и да стане солидарен длъжник. Въпроса ми е - тя вече си фигурира в договора към банката, но до момента не ми е плащала нищо по кредита, след като вече сме разведени.
Какво мога да направя в случая ? Мога ли да придавя дължимо до момента и да почне да си плаща наравно с мен ?
Благодаря.

[ivanov_p]

Вероятно или сте разбрали точно какво е солидарен длъжник или не обяснявате добре, какво е станало. Солидарният длъжник не дължи нищо на вас и няма защо да ви плаща. Трябва да се чете договора, но доколкото става въпрос за ре-финансиране, т.е. нов договор върху стар кредит, който сте получили вие, солидарния длъжник се явява по-скоро поръчител и банката може да си търси парите от него, не вие.

[errant_lawyer]

Здравейте,

Ако във Вашия случай Вие и бившата Ви съпруга сте посочени като солидарни длъжници в договора и нямате допълнителна уговорка в какво съотношение отговаряте за задължението към банката, считам, че можете да предявите иск срещу нея за половината от размера на всяка вноска, която сте платили.

Накратко защо съм на това мнение:

1. Чл. 127, ал. 1 ЗЗД: "Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно" - във Вашия случай това означава, че във вътрешните Ви отношения всеки от вас двамата е отговорен спрямо другия за половината от сумата.

2. Чл. 127, ал. 2 ЗЗД: "Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил" - това означава, че този, който е платил повече от половината сума по вноската, има право на иск за надплатеното по вноската.

3. За иска за сумата, надплатена за всяка вноска
В Решение № 191 от 23.02.2018 г., постановено по гр. д. № 3907/2016 г. по описа на ВКС (крайният извод на съда е в последния абзац и е с удебелен шрифт), се казва:
"Според чл.127,ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Ако някой от последните се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, включително и този, който е изпълнил.
Правната уредба на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции/ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Посочените характеристики са присъщи и за договора за банков инвестиционен кредит. Предназначението му е финансиране на кредитополучателя при придобиване на определен дълготраен актив – например недвижим имот, машини, съоръжения и др.
При сключен договор банков инвестиционен кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски на падеж, за да се уважи регресният иск по чл.127 ал.2 ЗЗД на платилия солидарен длъжник срещу другите солидарни длъжници следва платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски. В тази хипотеза предвиденото в чл.127,ал.2, изр.1 ЗЗД „изпълнил повече от своята част”следва да се разбира платилият солидарен длъжник да е изпълнил повече от своята част от една или няколко месечни вноски по договора за банков кредит. Изводът се извежда от предвиденото в разпоредбата на чл. 60, ал.2 от Закона за кредитните институции, според която, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. С посочените разпоредби е уредена възможността банката да се снабди с изпълнителен лист за всяка една неплатена вноска по договор за банков кредит, което означава, че вземането на банката за всяка неплатена вноска на падежа е изискуемо. Във вътрешните отношения между солидарните длъжници всеки от тях дължи плащане на солидарния длъжник, който е платил тази вноска. Ако се приеме обратното при дългосрочните ипотечни кредити – тези със срок на погасяване на задължението от 10 и повече години правото на платилия солидарен длъжник да получи платеното в повече би могло да не се реализира при евентуално възражение на другите солидарни длъжници за погасяване на вземането по давност, което го поставя в по-неблагоприятно положение от солидарните длъжници, които не погасяват задължението.
Освен посоченото следва да се съобрази и обстоятелството, че при банковите кредити с променлив лихвен процент, и при изплатени месечни вноски от солидарен длъжник за част от кредитния период е невъзможно да се изчисли останалата неиздължена част от задължението до края на периода, тъй като лихвата е променлива, за да се прецени платилият солидарен длъжник изпълнил ли е повече от своята част от целия кредит.
Като взема предвид изложеното и спецификата на договора за банков инвестиционен кредит съдът намира, че солидарният длъжник по този договор с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски, ако е изплатил една или няколко вноски има правото да претендира на основание чл.127,ал.2 ЗЗД от останалите солидарни длъжници да му върнат припадащите им се части от тези вноски". (линк към решението: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 3D002AA1E8)
Макар решението да говори за "инвестиционен кредит", не мисля, че има основание разрешението на правния въпрос, дадено с решението, да не се приложи и в настоящия случай.

Както правилно е отбелязано в предишния коментар, първо внимателно трябва да се прегледа договора, за да се установи дали наистина става въпрос за солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 ЗЗД, или за поръчителство.

[guest1]

Какво мога да направя в случая ?

Най-простото (но и най-гадното) е - да спреш да плащаш. Тогава банката ще потърси и солидарния длъжник.

[guest1]

Както правилно е отбелязано в предишния коментар, първо внимателно трябва да се прегледа договора, за да се установи дали наистина става въпрос за солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 ЗЗД, или за поръчителство.

В повечето случаи - банките имат предвид поръчителство. Още повече, че е по време на брака.
Този въпрос - за остатъка от кредита и вноските (кой какво ще плаща) - е трябвало да се реши при развода. Делба на активи и пасиви.

[errant_lawyer]

Здравейте,

не съм съгласен с предходните мнения.
На първо място, няма гаранция кого от длъжниците банката ще потърси - възможно е да потърси както Вас, така и бившата Ви съпруга, а също така и двамата едновременно. Логично е да се опитат да съберат вземането си и от двамата. Ако се следва логиката на горното мнение, Вие се оставяте в ръцете на бившата си съпруга с надеждата тя да плати, за да не потърси банката отново Вас.
Ако банката не успее да събере вземането с доброволни плащания от страна на солидарните длъжници, със сигурност ще обяви целия кредит за предсрочно изискуем и ще започне заповедно или исково производство (почти сигурно е, че производството ще бъде заповедно заради сравнителната му бързина). Това би имало следните негативни последици:
- цялата сума по кредита, която е била неизплатена, ще стане дължима - това може да Ви постави в неизгодна ситуация, защото месечните вноски по кредита вероятно са по джоба Ви, но цялата сума по кредита наведнъж вероятно не е;
- ще дължите разноски за съдебните производства (пред съда) и за производството по принудително изпълнение (пред съдебния изпълнител);
- ако действително се стигне до принудително изпълнение, може да се очаква запор на вземания по банкови сметки, на вземания по трудови възнаграждения, на леки автомобили, възбрана на недвижими имоти (обикновено банките правят всичко възможно за събирането на дълга, но ако има достатъчно пари по банковите сметки, може би няма да се стигне до възбрани).

На второ място, смятам, че е по-вероятно да става въпрос за солидарни длъжници по смисъла на чл. 121 ЗЗД, защото банките избягват поръчителството като форма на обезпечение след установяването на трайна практика на ВКС, че правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД се прилага за всяка вноска по кредита, тоест ако банката не предяви иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок от падежа на вноската, която не е била заплатена, поръчителят спира да бъде отговорен за нея. Не знам каква е релеватността между това, че договорът е сключен по време на брака, и формата на обезпечение. Това, разбира се, са само догадки, доколкото само питащият има договора на разположение.

На трето място, с прекратяването на брака се прекратява само имуществената общност и вече бившите съпрузи стават обикновени съсобственици, но няма изрично разпореждане, че тези им отношения трябва да бъдат уредени с решението за развод. При развод по взаимно съгласие със споразумението по чл. 51, ал. 1 СК страните могат да се споразумеят и по други последици (освен изрично посочените в първото изречение) на развода (чл. 51, ал. 1, изр. последно СК). Това означава, че на тях им е предоставена такава възможност да постигнат съгласие за тези "други последици" (като например кой ще прави плащанията по договора за кредит), но те не са длъжни да постигнат такова съгласие. Друг аргумент в подкрепа на тази теза е случаят на развод при разстройство на брака. При него по принцип няма споразумение (макар това да не е невъзможно), съдът обаче няма правомощие да разпределя задълженията между страните. Очевидно разпределението на задълженията между съпрузите не е задължително при прекратяването на брака. Така че е напълно възможно съществуване на хипотеза като настоящата, в която лицата са солидарно отговорни за едно задължение след прекратяването на брака помежду им.
Следва да се има предвид, че независимо от постигнатите уговорки в споразумението по чл. 51 СК или в друго споразумение между съпрузите, същите обвързват само тях и се отнасят само до вътрешните им отношения, но не обвързват кредитора, т.е. банката. В противен случай ще стане възможно с решението по развода единият от съпрузите да поеме целия дълг, който изначално е бил поет солидарно от двамата, като по този начин кредиторът, който допреди това е имал двама длъжници, от които да се удовлетвори, вече има само един - резултат, който категорично не е в негов интерес и който е настъпил чрез преуреждане на частноправни отношения от съда с постановяването на решението за развод без участие на страна с правен интерес. Смятам, че за това няма правно основание, а и като цяло тази конструкция противоречи на здравата правна логика.
В отсъствието на такова споразумение, считам, че следва да се прилагат общите правила на солидарната отговорност по чл. 121 и сл. ЗЗД.

[guest1]

errant_lawyer - много нещо сте написали, но ще коментирам само основното.
За „каква е релеватността между това, че договорът е сключен по време на брака”
Най-обикновена. Тези кредити се взимат за купуване на обзавеждане, битова техника и пр. В един момент идва развода и „сай си ми куклите - на си ти парцалите”. Ако по време на брака е имало „режим СИО” - следва делба. Пералнята за единия, телевизора - за другия, печката - за първия, хладилника - за втория …
Всичко това е с пари от кредита, но само единия ще връща. Защо?

За „банките” - не обобщавайте! ДавамДавам пример с три коренно различни действия, от кредитни институции, при идентични ситуации - неплатени вноски.
1. Кредитора започва съдебна процедура, но по „адрес за кореспонденция”. В резултат - клиента плаща вноските + лихви + съдебни разноски + таксата на ЧСИ.
2. Кредитора служебно прехвърля тези вноски (главница + лихва) след последната вноска по договора. Така общата сума на кредита се увеличава с лихвата по тези вноски.
3. При малки забавяния - от порядъка на дни - кредитора „си трае”. Или опитва комуникация с,длъжника. При по-голямо забавяне - предлага преструктуриране, с цел - по-дълтчъг срок, с по-малки вноски.
Всичко е относително и различно, според случая.

[ubo_bro]

Здравейте,
Благодаря за отговорите. В моя случай аз съм титуляр на сметката, тя (бившата) е дописана като солидарен длъжник. Незнаех, че ще се стигне до развод с нея и незнаех какво трябва да се направи за да ми плаща и тя редовно. Кредита си го погасявам редовно, както и си плащам издръжка за двете си деца (по 200 лв на дете), но вече 6 месец нямам и едно постъпване от нейна сметка в моя за кредита. Досега са се събрали около 1500 лв които е трябвало да ми преведе. Казва ли са ми да спра да плащам, но така рискувам работата си, а и аз немисля да го правя това. Плащам си редовно, и немисля да прекратявам.
Това е моя случай, и ако някой знае какво може да се напрви, да даде насоки или идеи

Благодаря предварително и лек ден.

[errant_lawyer]

errant_lawyer - много нещо сте написали, но ще коментирам само основното.
За „каква е релеватността между това, че договорът е сключен по време на брака”
Най-обикновена. Тези кредити се взимат за купуване на обзавеждане, битова техника и пр. В един момент идва развода и „сай си ми куклите - на си ти парцалите”. Ако по време на брака е имало „режим СИО” - следва делба. Пералнята за единия, телевизора - за другия, печката - за първия, хладилника - за втория …
Всичко това е с пари от кредита, но само единия ще връща. Защо?

За „банките” - не обобщавайте! ДавамДавам пример с три коренно различни действия, от кредитни институции, при идентични ситуации - неплатени вноски.
1. Кредитора започва съдебна процедура, но по „адрес за кореспонденция”. В резултат - клиента плаща вноските + лихви + съдебни разноски + таксата на ЧСИ.
2. Кредитора служебно прехвърля тези вноски (главница + лихва) след последната вноска по договора. Така общата сума на кредита се увеличава с лихвата по тези вноски.
3. При малки забавяния - от порядъка на дни - кредитора „си трае”. Или опитва комуникация с,длъжника. При по-голямо забавяне - предлага преструктуриране, с цел - по-дълтчъг срок, с по-малки вноски.
Всичко е относително и различно, според случая.

Здравейте,

както съм посочил по-горе, от написаното не става ясно каква е връзката между избора на банката да обезпечи вземането си чрез поръчителство, а не чрез солидарен длъжник по общите правила и факта, че договорът е сключен от съпрузи. Чисто хипотетично банката би се ползвала от правилото на чл. 32, ал. 2 СК дори и да няма посочване на другия съпруг.
На следващо място, негативните последици, които съм изброил, са свързани с конкретния казус и е възможно да настъпят след отказ за доброволно изпълнение. В случая не мисля, че целта на питащия е да реструктурира кредита си. Не съм се сблъсквал със "служебно прехвърляне на вноски", но може би по кредити със срок на изплащане до три години това да е мислима хипотеза.

[errant_lawyer]

Здравейте,
Благодаря за отговорите. В моя случай аз съм титуляр на сметката, тя (бившата) е дописана като солидарен длъжник. Незнаех, че ще се стигне до развод с нея и незнаех какво трябва да се направи за да ми плаща и тя редовно. Кредита си го погасявам редовно, както и си плащам издръжка за двете си деца (по 200 лв на дете), но вече 6 месец нямам и едно постъпване от нейна сметка в моя за кредита. Досега са се събрали около 1500 лв които е трябвало да ми преведе. Казва ли са ми да спра да плащам, но така рискувам работата си, а и аз немисля да го правя това. Плащам си редовно, и немисля да прекратявам.
Това е моя случай, и ако някой знае какво може да се напрви, да даде насоки или идеи

Благодаря предварително и лек ден.

Здравейте,

считам, че имате право да предявите иск за сумата, равна на половината от вноските, както съм написал по-горе. Ако съпругата Ви отказва да плаща и Вие продължите да плащате целия размер на вноските, след изплащане на кредита отново ще се стигне до ситуацията на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, но към този момент вземанията по отношение на някои вноски може да са погасени по давност (в зависимост от срока на договора за кредит).

[ivanov_p]

считам, че имате право да предявите иск за сумата, равна на половината от вноските

Това с иска е хубаво, но питащият е взел парите преди договора за рефинансиране, и ще иска жена му да върне половината от парите, които той вече е изхарчил? Не съм попадал на подобен казус, но ми се струва, че ще има насрещен иск за половината от получените от ищеца пари? Както казваше царя: Малко е несериозна тази работа!

[errant_lawyer]

Здравейте,

това е интересна хипотеза. Поправете ме, ако греша, но следвайки тази логика, се стига до извода, че при пасивна солидарност всеки от солидарните длъжници ще има право да получи припадащата му се част от престацията. Това не ми се струва логично и ще го илюстрирам със следните примери.
Пълнолетно дете решава да закупи апартамент за 150 000 лв., като средствата за това ще дойдат от договор за ипотечен кредит. Единият от родителите се съгласява да отговаря солидарно за сумата при условията на чл. 121 ЗЗД. Ако се следва горната логика, същият ще има право да получи 75 000 лв. и детето отново няма да може да закупи желания апартамент.
Друга хипотеза е тази, в която едно лице се съгласяваа да отговаря солидарно с купувача при условията на чл. 121 ЗЗД за цената по договор за покупко-продажба на дадена вещ. Горната логика предполага резултат, при който дори само едно от лицата да е посочено като купувач, всички солидарни длъжници ще имат право на идеална част от правото на собственост. Или пък ако бъде предявен иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД, солидарният длъжник, който не е плащал, ще може да иска съдът да признае, че той притежава 1/2 идеални части от вещта, или да осъди другия солидарен длъжник да му прехвърли 1/2 идеални части от правото на собственост върху вещта. А какво ще се случи, ако вещта вече е погинала (телевизор, който е бил унищожен при пожар).
Друг пример е чл. 141, ал. 1 ЗЗД, съгласно който поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Считам, че е несъмнено, че поръчителят няма право да получи половината от сумата в условията на договор за заем.
Последен пример е чл. 50 ЗЗД ("За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират"), в който случай дори няма насрещна престация.
Поради това считам, че солидарната отговорност е форма на обезпечение на вземането, която не създава право за солидарния длъжник да получи съответната част от престацията.
Вземанията, които ще са предмет на евентуално производство, ще са тези, свързани с договора за рефинансиране, и това е единственото, което е от значение според мен. Доколкото съпругата е посочена като солидарен длъжник в този договор, ирелевантно е според мен за какво са похарчени парите и от кого. Наличието ѝ в договора като солидарен длъжник не изисква доказване на използването на сумата задоволяване на нужди на семейството (чл. 32, ал. 2 СК)
https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... v1hNDG4%3D
https://legalacts.justice.bg/Search/Get ... mH%2BPs%3D
Това са няколко решения по сходни казуси.
В момента се сещам само за една възможност за съпругата да иска половината от сумата и това е ситуацията, в която е налице активна солидарност, т.е. съпрузите са посочени като кредитори на банката по отношение на задължението на банката да предаде съответните парични суми. Това може да се установи с преглед на договора. Доколкото става въпрос за рефинансиране на друг договор за кредит, тази цел може би е посочена в договора (това е предположение), в който случай със сключването на договора бившата съпруга се е съгласила как сумата ще бъде използвана и ако бъдат представени доказателства, че средствата са изразходвани именно за това, това би направило насрещният ѝ иск неоснователен.
Не твърдя, че логиката ми е безпогрешна, и ще се радвам да чуя различни гледни точки и аргументи.
Какво би било правното основание на насрещния иск според Вас?

[guest1]

Това с иска е хубаво, но питащият е взел парите преди договора за рефинансиране, и ще иска жена му да върне половината от парите, които той вече е изхарчил?

Не разбирам, защо казвате „взел“, а не „взели“? Рефинансирането е станало преди развода.
Понеже се спомена СК

Чл. 21. (4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;

[propensity]

Това с иска е хубаво, но питащият е взел парите преди договора за рефинансиране, и ще иска жена му да върне половината от парите, които той вече е изхарчил?

Не разбирам, защо казвате „взел“, а не „взели“? Рефинансирането е станало преди развода.
Понеже се спомена СК

Чл. 21. (4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;

Гошко, казвал съм ти го и преди, не се опитвай да мислиш - да не се повредиш.

[roshen]

Здравейте,
Според мен в хипотетичната ситуация на пасивна солидарна отговорност, произтичаща от договор с трето лице, спрямо това трето лице (в случая - банката) задължението е търсимо в пълния си размер от всеки от длъжниците и това е безспорно. Какви точно са техните вътрешни взаимоотношения и какво си дължат те помежду си е отделен въпрос. В общия случай солидарните длъжници биха понесли задължението по равно и за надплатилия се поражда правото да иска надплатеното от другия съдлъжник. Ако обаче двама души трябва да получат нещо заедно и да го ползват заедно, а дефакто го получи само единият, дали той не би се обогатил неоснователно за сметка на другия и дали това също не поражда право на иск? В случая с кредита ми се струва, че сумата Х, която е погасена чрез рефинансирането и която в действителност е била изразходвана за семейните нужди, ще се дължи по равно и от двамата. Сумата У (с която кредитът се е увеличил) ако в рамките на тези няколко седмици не е похарчена за семейни нужди (законът въвежда оборима презумпция) , няма да се дължи от бившата съпруга на бившия съпруг.

[ubo_bro]

Здравейте,
Сумата с която е ре-финансиран заема е около 800 лв. Така нареди банката, ако искаме да го ре-финансираме, и така се увеличи и времето за погасяване....но това е друго.
Историята е следната - теглих преди 3 години заем (потребителски) за погасяване на апартамента,който беше към Жилфонд. Стана наш апартамента и си погасявах редовно заема. Но в един ден ми предложиха по-ниска лихва и аз ре-финансирах заема с бившата съпруга. Да, увеличи се общата сума с 800 лв, за да може да ни отпуснат ре-финансирането. Сега вече сме разведени и само аз плащам заема (потребителски и в двата случая са заемите, не ипотечни или друг вид). Дефакто аз й изплатих жилището с потребителски заем, после стана съдлъжник на новия заем и така.....
Оплетене работа, но искам да си почнем и на чисто двамата, не единия да е прецакан и да плаща,а другия да се прави на луд.

[errant_lawyer]

Здравейте,
Според мен в хипотетичната ситуация на пасивна солидарна отговорност, произтичаща от договор с трето лице, спрямо това трето лице (в случая - банката) задължението е търсимо в пълния си размер от всеки от длъжниците и това е безспорно. Какви точно са техните вътрешни взаимоотношения и какво си дължат те помежду си е отделен въпрос. В общия случай солидарните длъжници биха понесли задължението по равно и за надплатилия се поражда правото да иска надплатеното от другия съдлъжник. Ако обаче двама души трябва да получат нещо заедно и да го ползват заедно, а дефакто го получи само единият, дали той не би се обогатил неоснователно за сметка на другия и дали това също не поражда право на иск? В случая с кредита ми се струва, че сумата Х, която е погасена чрез рефинансирането и която в действителност е била изразходвана за семейните нужди, ще се дължи по равно и от двамата. Сумата У (с която кредитът се е увеличил) ако в рамките на тези няколко седмици не е похарчена за семейни нужди (законът въвежда оборима презумпция) , няма да се дължи от бившата съпруга на бившия съпруг.

Здравейте,

съгласен съм с написаното от Вас по отношение на пасивната солидарност и на това, че, ако в договора и двамата са посочени като кредитополучатели, то и двамата имат право да получат съответната част от сумата.
На друго мнение съм по въпроса за размера на отговорността на бившата съпруга (до размера на сумата, използвана за семейни нужди). Според мен презумпцията на чл. 32, ал. 2 СК ще намери приложение само в случаите, в които задължението е поето само от единия съпруг. Имам няколко причини да смятам така. На първо място, разпоредбата има смисъл само ако задължението е поето от единия съпруг, защото ако е поето и от двамата, те отговарят солидарно така или иначе (със и без разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК). На практика по силата на тази разпоредба възниква законова пасивна солидарна отговорност (чл. 121, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 32, ал. 2 СК). На второ място, тази законова солидарност облагодетелства кредитора, защото той е сключил договор само с едно лице, а на практика получава и солидарен длъжник по силата на закона. На трето място, тя пази и интересите на съпруга, който плаща задълженията за нуждите на семейството.

Ако договорът е сключен от един от съпрузите и другият се е съгласил да отговаря солидарно с него и е бил вписан в договора като солидарен длъжник, то не мисля, че ограничението на чл. 32, ал. 2 СК (солидарност само за задължения за задоволяване на нужди на семейството) ще намери приложение. Ако това се случи, то кредиторът, който при сключване на договора, е имал двама солидарни длъжници, от които да се удовлетвори, вече ще има само един, ако се докаже, че сумата не е била използвана не за задоволяване на семейни нужди. Това би довело до негативни последици за правната сигурност и на практика би лишило от смисъл сключването на договори със солидарен длъжник съпруг.

[roshen]

Здравейте,
Благодаря за изчерпателната аргументация. Според мен има едно правоотношение между банката и бившите съпрузи и друго правоотношение между самите бивши съпрузи. Съгласно чл. 127 ЗЗД, задължението се понася поравно между солидарните длъжници, ако друго не следва от отношенията между тях. Каква точно им е уговорката, аз лично не зная. Но, да кажем, че не се докаже специална уговорка. Бившата съпруга ще дължи половината. Но тя е възможно да не е получила нищо насреща срещу част от тази “половина”. В този случай за съответната “част” хипотезите, които аз виждам, са: 1) дарение?!, 2)неоснователно обогатяване на бившия съпруг, 3) да се окаже, че няма такава част, защото всичко е отишло за нуждите на семейството. Не виждам никакви индиции за първото; второто поражда право на насрещен иск; третото е въпрос на доказване.

[errant_lawyer]

Здравейте,

основното в случая според мен е дали има активна солидарност, тоест съобразно съдържанието на договора следва да се установи дали и двамата са посочени като "кредитополучатели" (банката е следвала да предостави сумата и на двамата) или съпругът е "кредитополучател" (банката е била длъжна да предостави сумата само на него), а съпругата е посочена само като солидарен длъжник. В първия случай съпругата е имала право да получи сумата и да разполага с нея - това е хипотезата, обсъдена и от Вас. Във втория тя е нямала такова право, а просто се задължила да отговаря за задължението. Според мен фактът, че едно лице е солидарен длъжник, не създава право за него да получи част от престацията. По-горе съм аргументирал това си мнение.
Единият от примерите, които съм дал, е с договор за покупко-продажба. Лицето X e посочено в нотариалния акт като купувач, лицето Y отговаря солидарно за цената по договора, а лицето Z е продавач. Ако нотариалният акт е оформен така, не смятам, че лицето Y ще стане съсобственик или ще има право да получи идеална част от вещта.
Друг пример е с учредяване на ипотека за обезпечение на чужд дълг. Собственикът на имота може да се съгласи да учреди ипотека върху имота си, за да обезпечи паричен дълг на свой близък, да речем, но не мисля, че той ще може да получи част от сумата, за която е учредена ипотеката.

[guest1]

Историята е следната - теглих преди 3 години заем (потребителски) за погасяване на апартамента,който беше към Жилфонд. Стана наш апартамента и си погасявах редовно заема.
Сега вече сме разведени и само аз плащам заема (потребителски и в двата случая са заемите, не ипотечни или друг вид). Дефакто аз й изплатих жилището с потребителски заем, после стана съдлъжник на новия заем и така.....

Страхотна сделка!
Взели сте заем заедно, усвоили сте го - пак заедно, но при развода - сте си разделили ... за единия - активите, за другия - пасивите!

основното в случая според мен е дали има активна солидарност, тоест съобразно съдържанието на договора следва да се установи дали и двамата са посочени като "кредитополучатели" (банката е следвала да предостави сумата и на двамата) или съпругът е "кредитополучател" (банката е била длъжна да предостави сумата само на него), а съпругата е посочена само като солидарен длъжник. В първия случай съпругата е имала право да получи сумата и да разполага с нея - това е хипотезата, обсъдена и от Вас. Във втория тя е нямала такова право, а просто се задължила да отговаря за задължението.

Това - в рамките на едно „нормално“ семейство - в режим на СИО???
А това - помните ли?
„Обричаш ли се да бъдеш с него/нея в добро и зло, в здраве и болест, в богатство и бедност?“