forum.lex.bg

Здрвейте приятели,

имам следния принципен въпрос относно това как стоят нещата с две абсолютни давности при едно и също събитие - през 2014 г са изплатени два месеца на социална помощ от социалната администрация, но после на третия месец пращат писмо парите да се върнат защото са били изплатени по инерция неправомерно от същата тази социална администрация, по инерция защото тази социална помощ е плащана и преди тези въпросни два месеца. След това не пращат повече писма и не търсят нищо, но изведнъж в края на 2020 г пращат ново писмо в което отново си търсят същата сума от двата месеца от 2014 г.
Тогава в 2014 г абсолютната погасителна давност да не се търсят повече такива задължения от социалната администрация е например 10 години, но през 2016 г социалния кодекс е модифициран и се въвежда абсолютна давност от 5 години, след които социалната служба не може да търси такива грешно платени помощи.
И изведнъж в края на 2020 г се сещат да търсят тази сума отново, като се позовават на това че през 2014 г абсолютната погасителна давност е била 10 г, когато грешно е изплатена помощта, и че новата давност въведена през 2016 г не е приложима в случая, ако е приложима то от 2014 г отдавна са изминали 5 години.
Става въпрос за казус от друга страна в евросъюза, но принципа би трябвало да бъде еднакъв в гражданското право на всички страни в ЕС.
Благодаря Ви предварително за помощта и бъдете здрави.

гражданското право не е еднакво в страните от ЕС. Както и други нормативи, напр. раб. заплата, пенсия, соц.осигуровка.
У нас в РБ за получени провомерно суми по заплати, начисления и т.н се считат като счетоводни грешки и не подлежат на връщане.Напр. счетоводството неправилно е изчислило добавките към заплатата и няколко месеца съм получил "в повече по 50 лв. . Счетоводна грешка, не съм заблудил счетоводството. и сумите не подлежат на връщане. Да ама НЕ, счетоводството не му пука и си прави удръжки! При съдебна разправия ще спечелиш! Така е у нас. А в далечна чужбина, може и да те арестуват, там има ДЕМОКРАЦИЯ!

Да си потеоретизираме.
Щом не е ясно коя е тази "друга страна", а същевременно говорите за "социалния кодекс", не е много ясно дали става въпрос за частно вземане, регулирано там от частното право, или за такова, което се урежда от съответния аналог на нашия ДОПК.
И още нещо: ако едно право (вземане) към датата на възникването му се погасява по давност по един по-благоприятен режим, обикновено този, който е негов титуляр, не се санкционира впоследствие с по-неблагоприятна уредба (по-кратка давност). Но отговор на това може да се види в някакви преходни правила, които могат да уреждат изрично кое как е. Ако няма такова изрично неблагоприятно правило или няма никакво подобно правило за заварените случаи, логиката сочи, че по-скоро не може кредиторът да пие студена водица, само защото законодателят нещо се бил присетил, че по-кратка давност стига.
При тая пестеливост на изходните данни, трудно може да се каже нещо по същество и въобще нещо повече.