forum.lex.bg

Здравейте,
Бих бил благодарен, ако ме посъветвате как се процедира при следния казус:
Служителят има запор върху трудовото възнаграждение и предстои освобождаване поради съкращаване на щата. Има неизползвани дни отпуск.
Би ли следвало ЧСИ да удържи съответното от обезщетението за неизползван отпуск или следва да се изплати цялото обезщетение за неизползван отпуск на служителя?

Предварително Ви благодаря!
Христо Стоев

Законът не е докрай прецизен. Относимата норма е чл. 512, ал. 1 ГПК:

Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.

Строго формално погледнато, обезщетението за неизползван отпуск /чл. 224, ал. 1 КТ/ не е трудово възнаграждение, не е и "друго възнаграждение", а е "обезщетение". Така че ако в запорното съобщение не е посочено, че се налага запор и върху "всички други вземания", а е посочено само запор върху "възнаграждения", може и да се разсъждава, че запорът не се отнася до това обезщетение.

Много благодаря!.
В запорното съобщение е записано, че се налага запор върху трудовото възнаграждение. Не е упоменато нищо друго. (извадка по-долу)
Как да процедирам - да изплатя ли обезщетението към служителя? Не мога да преценя какво да направя.

Извадка:
На основание чл. 507 чл. 512 във връзка с чл. 446 от ГПК налагам запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ХХХХХХХХХХХХ до погасяване на задължението към взискателя. Удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.

kalahan2008 написа:Строго формално погледнато, обезщетението за неизползван отпуск /чл. 224, ал. 1 КТ/ не е трудово възнаграждение, не е и "друго възнаграждение", а е "обезщетение". Така че ако в запорното съобщение не е посочено, че се налага запор и върху "всички други вземания", а е посочено само запор върху "възнаграждения", може и да се разсъждава, че запорът не се отнася до това обезщетение.

Тук не мога да се съглася! Говорим за неизползвана част от „платения годишен отпуск“. Тоест - време, през което работника/служителя не работи, но му се плаща заплата. Ако тези дни са ползвани преди прекратяването на ТД - няма да е ... обезщетение, а заплата!
Средно статистически - повечето хора работят 11 месеца, а получават 12 заплати!
Определението за „обезщетение“ е - „Еквивалент в пари за понесена загуба.“
Тук няма загуба - просто се допълнително са заплащат толкова дни, колкото не са ползвани!

Относно запора и несеквестируемостта! Тук определящ е не толкова произхода на средствата, колкото размера.
Да - при запор трудовото възнаграждение има секвестируема и несеквестируема част. Но даже при заплата под минималната (несеквестируема) - при натрупване на две заплати, частта над МРЗ не е защитена!
Пример:
1. Изплатена първа заплата. Малка е - не се пипа! Не е ползвана - изтеглена.
2. Изплатена втора със същия размер. Баланса по сметката е над МРЗ. Горницата се прибира от СИ.

lightspiritus написа:Как да процедирам - да изплатя ли обезщетението към служителя? Не мога да преценя какво да направя.

Решението е Ваше, тъй като отговорността е Ваша. Не е разумно да очаквате някой друг да вземе решение вместо Вас, особено в анонимен интернет форум. Ако ползвате юрисконсулт или адвокат, питайте него. Ако ли не - решавайте Вие сам/а. Аз моето мнение съм изразил достатъчно ясно и нямам какво да добавя.

jhoro написа:Определението за „обезщетение“ е - „Еквивалент в пари за понесена загуба.“
Тук няма загуба - просто се допълнително са заплащат толкова дни, колкото не са ползвани!

В Кодекса на труда пише "обезщетение". Ако за Вас това значи нещо друго, това си е Ваша работа. Само допълнително обърквате и без това нерешителния Светлинен дух.

kalahan2008 написа:Само допълнително обърквате и без това нерешителния Светлинен дух.

Няма нищо объркващо!

lightspiritus написа:Как да процедирам - да изплатя ли обезщетението към служителя? Не мога да преценя какво да направя.
Извадка:
На основание чл. 507 чл. 512 във връзка с чл. 446 от ГПК налагам запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ХХХХХХХХХХХХ до погасяване на задължението към взискателя. Удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.

Налице са две отделни взаимоотношения.
По първото - „рабоодател - работник” - начислявате ВСИЧКИ дължими плащания: основна заплата, клас, премии, нощен и извънреден труд, болнични и ползвана отпуска, обезщетения и пр. Изчислявате осигуровки и ДОД, и остава „чистата сума” за изплащане.
Второто - работника, като длъжник о ЧСИ. От тази сума, отделяте несеквестируемата част и остатъка привеждате на ЧСИ.

Въпроса е счетоводен, не юридически.