lexy21 написа:Цитираната разпоредба от НПК касае материали от провеждащо се разследване в хода на образувано досъдебно производство и е неотносима при отказ да се отпочне такова, какъвто е настоящият случай. Още повече, че целта й е съвсем друга.
Не виждам по подходяща. Може да се приложи и към резултатите от проверката преди образуване на ДП. Алтернативно, чл. 213 от НПК, в който не се съдържа задължение да бъде уведомен обектът на жалбата при отказ за образуване на ДП. На моя жалба са ми отказвали образуване на ДП на основание "чл. 199, чл. 213 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК". При всяко положение може и да няма законова пречка, но няма и законово задължение за предоставяне на информация по преписка, затова следва да се иска разрешение от прокурора, който я е разгледал. В противен случай преписките биха били публично достъпни. Ако служител подаде сигнал срещу работодателя си, то е разбираемо той да не желае името му да бъде съобщавано на работодателя. Дори сигналът да се окаже неоснователен, прокурорът може да прецени, че името на лицето не бива да се съобщава, за да не бъде застрашено трудовото му положение.
jhoro написа:Добре де - не Ви ли стига факта, че прокурора е преценил, че твърдението е неистина?
Всеки има правото да се защити от клеветнически твърдения. Достатъчно е информацията да стане публично достояние и тогава иди обяснявай, че прокурорът отказал образуване на НП и т.н. При клеветата трябва да има и умисъл обаче. Може сигналът да е подаден с убеждението за наличие на престъпление, но да се е оказало обратното. Питащата все пак има основание да знае, тъй като може да се касае и за умишлени действия.