forum.lex.bg

Здравейте, срещу мен и други мои близки е пусната жалба в Специализираната прокуратура. След тяхна проверка прокурора е отказал да образува досъдебно производство и преписката е прекратена. Въпроса ми е- имам ли право на материалите по преписката, какво се е водило срещу нас, кой е подал жалбата, мотивите за отказ за образуване на ДП и т.н
Благодаря!

Здравейте!
И каква е идеята на ...

lenakrasteva написа:... право на материалите по преписката, какво се е водило срещу нас, кой е подал жалбата, мотивите за отказ за образуване на ДП и т.н.

Реваншизъм, чисто любопитство ... нещо друго?
Когато прокурорът констатира, че няма данни за извършено престъпление - той изготвя постановление за отказ да се образува ДП - чл. 213 от НПК.

lenakrasteva написа:Въпроса ми е- имам ли право на материалите по преписката, какво се е водило срещу нас, кой е подал жалбата, мотивите за отказ за образуване на ДП и т.н

Право по-скоро не, но прокурорът може да разреши, когато няма причина за обратното. Все пак няма как да се защитиш от клевета например, ако не ти е известно за нея. В същото време не винаги е целесъобразно да се разгласяват данни за жалбоподателя.

Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

Благодаря за отговорите. Точно.. смятам, че сме оклеветени и за това бих искала да знам, какво съдържа сигнала срещу нас

lenakrasteva написа:... смятам, че сме оклеветени и за това бих искала да знам, какво съдържа сигнала срещу нас.

Добре де - не Ви ли стига факта, че прокурора е преценил, че твърдението е неистина?
Принципно - всеки, който не Ви харесва - може да напише всякаква глупост. Според въображението му.
Хайде, да не „развързвам“ моето, че .. няма да се познаете!

Я си сипете ... нещо - по Ваш вкус и „поздравете“ майката на „неизвестния извършител“!

doondie написа:

Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

Цитираната разпоредба от НПК касае материали от провеждащо се разследване в хода на образувано досъдебно производство и е неотносима при отказ да се отпочне такова, какъвто е настоящият случай. Още повече, че целта й е съвсем друга.
Напишете си една молба по пр. пр. № на СП, с която искате да Ви се предостави достъп за запознаване със сигнала, дал повод за образуването й и/или заверен препис от него, с оглед защита на правата Ви като евентуален пострадал от набедяване или клевета. Няма никаква законова пречка да Ви бъде предоставен - при евентуален отказ, горестоящи ще го отменят. Да не говорим, че никой прокурор не изгаря от желание да наблюдава перписки по измислени сигнали и, ако сам не може да спре постъпленито (респ. разпределението) на такива, само приветства дуги да го направят по предвидения за това ред. Ако пък попаднте на абсолютни тикви, които последователно не Ви предоставят достъп/копие, тогава сам ще станите сигналоподател, като подадете жалба в териториално компетентната РП за набедявене срещу неизвестното за Вас лице, което в сиганла си до СП Ви е набедило в извършване на престъпление и при отказ да се образува производство по Вашата жалба, прокуратурата ще е длъжна да Ви връчи препис от постановлението, като от изложението на обстоятелствата в него ще Ви стане ясно.

lexy21 написа:Цитираната разпоредба от НПК касае материали от провеждащо се разследване в хода на образувано досъдебно производство и е неотносима при отказ да се отпочне такова, какъвто е настоящият случай. Още повече, че целта й е съвсем друга.

Не виждам по подходяща. Може да се приложи и към резултатите от проверката преди образуване на ДП. Алтернативно, чл. 213 от НПК, в който не се съдържа задължение да бъде уведомен обектът на жалбата при отказ за образуване на ДП. На моя жалба са ми отказвали образуване на ДП на основание "чл. 199, чл. 213 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК". При всяко положение може и да няма законова пречка, но няма и законово задължение за предоставяне на информация по преписка, затова следва да се иска разрешение от прокурора, който я е разгледал. В противен случай преписките биха били публично достъпни. Ако служител подаде сигнал срещу работодателя си, то е разбираемо той да не желае името му да бъде съобщавано на работодателя. Дори сигналът да се окаже неоснователен, прокурорът може да прецени, че името на лицето не бива да се съобщава, за да не бъде застрашено трудовото му положение.

jhoro написа:Добре де - не Ви ли стига факта, че прокурора е преценил, че твърдението е неистина?

Всеки има правото да се защити от клеветнически твърдения. Достатъчно е информацията да стане публично достояние и тогава иди обяснявай, че прокурорът отказал образуване на НП и т.н. При клеветата трябва да има и умисъл обаче. Може сигналът да е подаден с убеждението за наличие на престъпление, но да се е оказало обратното. Питащата все пак има основание да знае, тъй като може да се касае и за умишлени действия.