forum.lex.bg

Здравейте!
Преди 2 години закупих на изплащане скъп електроуред, с цел да бъде използван от мен и приятелят ми. Кредитът и уреда са на мое име и само аз съм внасяла пари за него. След като се разделихме, той отказва да ми върне уреда и документите.
Мога ли да си го възвърна по съдебен път и имам ли право да повдигна обвинение, че задържа документи с подписа ми и личните ми данни, без мое разрешение? Благодаря Ви!

По съдебен ред вие сама трудно ще си го върнете, в тези дела ви представлява прокуратурата към която трябва да се обърнете, ако уреда е наистина скъп и си струва разправиите.

Ivanov_p, Привет!
За обсебване ли мислите по чл. 206 НК? Да помогнем на момичето, петък е <3

Здравейте, може да му се търси наказателна отговорност за обсебване по чл. 206, ал.1 (ако се е случило докато сте живели заедно в едно домакинство и той е владеел или пазил вещта, т. е позволили сте му да я ползва и борави с нея и/или той претендира за права над вещта, т. к може да възрази, че Вие сте изплащали този уред, а той е плащал наема и битовите сметки примерно) или за кражба по чл. 194, ал. 1 или ал. 2 от Наказателния кодекс, ако уредът не е бил в негово владение/не сте живяли заедно и не сте му го дали да го ползва. Според чл. 218б от НК за деяния по чл. 194, ал. 3 и чл. 206, ал. 1 от НК, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната (През 2018г. МРЗ е била 510лв.), установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. Оттук следва, че ако уредът струва до 1020лв.и бившият Ви не го е продал или заложил в някоя заложна къща, а Ви го върне в хода на досъдебното производство, то ще се размине с посочената по- горе глоба от 100-300лв. Редът е- подавате молба до Софийска районна прокуратура или жалба в съответно РУ на МВР по постоянния Ви адрес. Към молбата си задължително прилагате и копие на договора за кредит, който се пази в кредитната институция, както и доказателства, че Вие сте правили вноските по кредита.

Напишете една жалба до районна прокуратура по местоживеене с ваши думи за случилото се. Те ще преценят дали и по кой ред да преследват това деяние. За мен лично, жалбата намира квалификация по чл.194 НК, а може би и чл.206, както посочи Мадам Спасова . Това ще го изясни прокурорът.

Но преди да подавате жалби, пробвайте да поговорите отново с бившия. Най-малкто му кажете, че следват жалби, ако откаже да върне вещта.
-
ЕДИТ: колжеката горе ме е изпреварила с по-обстоен анализ

Нали казахме, че е безпредметно да се пуска жалбата до Милиционерските управления(мафиотски структури)
Следва да се подават, чрез сайта на Сталинската прокуратура На свой ред Сталинския прокурор ще я прехвърли на гадните милиционери и така няма да имате физически контакт боклуци

ivanov_p написа:По съдебен ред вие сама трудно ще си го върнете, в тези дела ви представлява прокуратурата към която трябва да се обърнете, ако уреда е наистина скъп и си струва разправиите.

Ама верно ли??? Какво пречи да си заведе ревандикационен или посесорен иск по 75/76 от ЗС?
Ревандикационните и посесорните искове да не би да са само за недвижими вещи, бе момче?

teogeo написа:

ivanov_p написа:По съдебен ред вие сама трудно ще си го върнете, в тези дела ви представлява прокуратурата към която трябва да се обърнете, ако уреда е наистина скъп и си струва разправиите.

Ама верно ли??? Какво пречи да си заведе ревандикационен или посесорен иск по 75/76 от ЗС?
Ревандикационните и посесорните искове да не би да са само за недвижими вещи, бе момче?

Нищо не й пречи и да заведе дело, но по-добре да дари парите на някой адвокат и да не се занимава повече, за да не се ядосва. Как ще докаже иск за вещ купена във фактическо съжителство, за общо ползване, че тази вещ се държи от ответника и как ще върне движимата вещ, ако спечели делото?

Ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността - осъдително решение - изпълнителен лист - съдебен изпълнител.
Доказването, че вещта се владее от ответника се прави със свидетелски показания, а собствеността - с документите за кредита и вноските (банката ще даде извлечения от платежните и копие от договора за кредит).
Що се отнася до задържането на документите, съдържащи подпис и лични данни, трудно ще мине за обработване на лични данни, за да се търси някакъв вид защита.
При всички случаи, според мен, ревандикацията по реда на ЗС е значително по - разумния ход спрямо жалбата до прокуратурата.

Доказването, че вещта се владее от ответника се прави със свидетелски показания,

И кои ще са свидетелите, видели веща в дома на младежа след като са се разделили? Гражданското право не приема свидетели-слухари, за разлика от наказателното.

а собствеността - с документите за кредита и вноските (банката ще даде извлечения от платежните и копие от договора за кредит).

Имате предвид, че с това ще се докаже собствеността върху вещ купена за общо ползване в съжителство, което е било в жилището на ответника, за което той има документи, че е плащал разноските и то на вещ за която не можем да докажем, че се държи от ответника?

Въпросът в темата е как момата да си получи веща, а не как адвокатите да си получат хонорарите.

ivanov_p написа:
И кои ще са свидетелите, видели веща в дома на младежа след като са се разделили? Гражданското право не приема свидетели-слухари, за разлика от наказателното.

Искате да кажете, че свидетелските показания в гражданския процес имат по-малка доказателствена сила от тези в наказателния процес? Това къде е записано и защо смятате, че е вярно?
Може и да има свидетели, които да докажат, че "младежът" (ако е млад) владее вещите понастоящем, може и да има и други доказателства. Дали е така или не е така, е въпрос на конкретно доказване в конкретния съдебен процес. Изначално не може да се изключва наличието на доказателства за този факт.

Искам да кажа, че показанията на свидетелите, които са чули нещо по делото (свидетел-слухар, както ги наричам), трудно се приемат от гражданските съдилища, за разлика от наказателните. Едно е някой свидетел да каже пред следователя или наказателния съд, че потърпевшата е споделяла с него как, еди кой си не й връща определена вещ, или да свидетелства, че в негово присъствие потърпевшата е говорила по телефона и е настоявала нещо да й се върне, а след това му е казала, че е говорила с обвиняемия, съвсем друго е свидетелят да каже това пред граждански съд.
Наистина ние не можем да изключим, че нещо може да се докаже или да не се докаже, но когато това трябва да стане със свидетели е по-добре да се изключи, освен ако свидетелите не са професионални кошаревци, защото в даден момент съдията тегли чертата и започва да смята кой на кого ще плаща, а да платиш разноски плюс два хонорара се определя от правото като "набутване".

Не се занимавам с наказателно право, но да се твърди, че в наказателния процес свидетелските показания имат по-голяма тежест от тези в гражданския и съдът ги кредитира повече, ми се струва абсурдно.
Не може да се знае предварително какво точно ще установят свидетелите в гражданския процес и доколко съдът ще кредитира показанията им.

kalahan2008 написа:Не се занимавам с наказателно право, но да се твърди, че в наказателния процес свидетелските показания имат по-голяма тежест от тези в гражданския и съдът ги кредитира повече, ми се струва абсурдно.
Не може да се знае предварително какво точно ще установят свидетелите в гражданския процес и доколко съдът ще кредитира показанията им.

Мани го тоя, бе. Приказва, колкото да не заспи.