forum.lex.bg

Здравейте,

Моля за ориентир на какво да наблегна в жалбата си против съдебно решение, от което не съм доволен - на процесуалните нарушения на съда или на незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Обжалвах глоба за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - непропускане на пешеходци на пешеходна пътека. Според полицаите (трима на брой) имало движещи се по пешеходната пътека пешеходци (според единия били 2-3-ма, според другия 3-ма, според третия "повече от 1"), които аз не съм пропуснал, т.е. едва ли не не съм ги блъснал тези хора. Единият от полицаите дори казва, че съм се движел по различна улица от посочената в акта. Според двама от тях те са се движели зад мен, докато третият казва, че съм минал покрай тях, докато били спрели на въпросната пешеходна пътека. Друго противоречие - единият казва, че пешеходците били стъпили на пътеката, другият че се движели вече по нея, а третият че били стъпили и вече били "почти пред" техния служебен автомобил. Ето една "схема" на ситуацията според акта:

||--пешеходци----->||
||поли-|..аз..| taxi ||
||цаите| . . . | taxi ||

И цитирам констатацията в акта, която е преписана 1:1 в НП:
"... не пропуска преминаващите от ляво на дясно по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8.1 пешеходци."
Както се досещате, единият от полицаите е актосъставител, а другите двама са "свидетели". Въпросните пешеходци, разбира се, са фантоми - въпреки че полицаите бяха трима и единият дори дойде пеша да ми каже да отбия, понеже аз чаках на червен светофар след пътеката, те "не са имали възможност" да вземат данните дори на един от тези пешеходци, въпреки че са ме спрели на "най-много до 100 метра" след пешеходната пътека, според единия полицай. Как става тоя номер? Както и да е. Написах възражение в самия акт, след това депозирах допълнителни писмени възражения в 3-дневния срок, които обаче дори не са разгледани, камо ли да е извършена проверка по спорните моменти. С тях уведомих за промяна в адреса (постоянния по лична карта не го ползвам за кореспонденция), а НП беше изпратено на адреса, посочен в акта. С други думи не ми дадоха възможност на място да привлека свидетели, нито те са привлекли някой от въображаемите пешеходци, нито са ми разгледали възраженията, нито представиха записа от видеозаснемането на полицейския автомобил, и, макар да не е кой знае какъв порок на АУАН, в него не са уточнили какво точно не съм направил - не съм намалил скоростта или не съм спрял. Въпреки това според районния съд правото ми на защита не било нарушено и моите твърдения били "защитна теза", докато противоречащите си едни на други показания на полицаите били взаимно допълващи се и прочие абсурдни определения. Който желае, може да се запознае с мотивите на съда: Районен съд - Плевен, НАХД № 3193/2017 г.

Делото беше насрочено за 30.11.2017 г. Аз нямах възможност да се явя поради семейни причини и нормално нямах представа как се процедира в случая, бидейки незапознат с тези неща. Надявах се, че обстойната ми жалба до съда, както и копието от възраженията ми до АНО срещу акта ще са достатъчни и без да присъствам в залата. От копието от протокола от заседанието, което приятелка ме посъветва да изискам, разбрах, че след разпита на актосъставителя и единия "свидетел", съдията е насрочил второ заседание, на което е постановил да се яви и вторият "свидетел". Съжалявам за кавичките, но за мен е неприемливо и тенденциозно при наличие на "2-3-ма" засегнати пешеходци и други участници в движението за свидетели да се представят само и единствено полицаи - колеги и вероятно приятели на актосъставителя. Ако всичко беше безспорно изяснено от тези показания, съдията нямаше да вика и другия "свидетел". Поне така аз си обяснявам нуждата да се разпита и той.

Второто заседание беше насрочено за 05.12.2017 г. На това заседание аз се явих. Съдията ме пита за претенции към съдебния състав, понеже на предишното заседание не съм се явил и не ме бил питал. След което ми беше дадена възможност да разпитам втория "свидетел". Съдията също му зададе 2-3 въпроса, първият от които беше колко са били на брой пешеходците. Не си спомнял, но били повече от 1. Не си спомнял и кой управлявал служебния им автомобил. Не си спомнял и с каква скорост горе-долу съм се движел. Като го помолих да уточни дали най-малкото е била съобразена или несъобразена, той заяви, че нямало понятие за съобразена и несъобразена скорост. Не исках да упорствам по този въпрос, понеже имах и други, а не исках нещата да се проточват. При положение че в самия закон е използван терминът "несъобразена скорост", думите на полицейския служител ми прозвучаха смешно. Съответно нямали били възможност да вземат данните на някой от пешеходците, въпреки че по собствените му думи ме били спрели на "70-80, най-много до 100 м" след пешеходната пътека. Питах го дали автомобилът им има видеозаснемане. Имал. Пазят ли се записите? Пазели се. Представени ли са на съда? Не отговори, понеже аз зададох 2 въпроса в един и той отговори само на единия. Беше ясно обаче, че не са представени. Питах го дали са ми разгледани възраженията, макар да знаех, че не са, както и че той ще каже, че не знае, понеже не му пука. Отговорът - нямало как да знае. Каква изненада! Съдията също се опита да го извини, като ме пита дали сериозно очаквам да знаел, но аз настоях, че като свидетел на ответната страна и като подчинен на АНО е напълно възможно да разполага с тази информация. АНО най-малкото е можел чрез него да депозира становище по жалбата, каквото на практика нямаше. В крайна сметка съдията склони и го накара да отговори - не знаел, беше отговорът.

Както стана ясно, решението е издадено единствено на база заседанието от 30.11.2017 г, на което аз не присъствах, т.е. следващото все едно не се е състояло. В допълнение, споменават се показания и на тримата полицаи, а на това заседание са дадени само от двама от тях. Това само по себе си според мен е основание за отмяна на решението. Въпросът е дали административният съд ще върне делото за преразглеждане или може да се произнесе по същество по спора? В този смисъл да атакувам ли акта и НП пред административния съд или да наблегна на незаконосъобразността на първоинстанционното решение? Или и двете? Благодаря!

Да отбележа, че знанията ми са от четене на ЗДвП, ЗАНН и подобни съдебни решения в Интернет, докато подготвях жалбата си, т.е. не съм на "ти" с материята. Нямаше дори да изискам препис от протоколите, ако не беше съветът на моя приятелка, която следва право, понеже просто не знаех, че мога да го направя.

Поздрави и успешна 2018 година на всички!

Като адвокат правя следното - пълна проверка на съставения акт. Актът или АУАН, за юристите е базата, на която се стъпва.
Данните в него са важни - дата, описание на фактическата обстановка.

Това е едната посока на размисъл.
Самият АУАН се изпраща на Административно -наказващия орган - АНО. АНО перифразира първичните данни и дава правната квалификация.
Тук често стават грешки - а и почти винаги. Много често АНО правят грешна квалификация.

Вече поведението в залата определя как съдията ще се насочи към грешките в акта и т.н.
Но - съдията може да е пристрастен към обстоятелствата.

Трябва да се пледира за малозначителност и неяснота при обстоятелствата.

ivan_lawyer написа:Като адвокат правя следното - пълна проверка на съставения акт.
[...]
Вече поведението в залата определя как съдията ще се насочи към грешките в акта и т.н.
Но - съдията може да е пристрастен към обстоятелствата.

Трябва да се пледира за малозначителност и неяснота при обстоятелствата.

Благодаря за отговора!
Според мен актът е съставен съвсем редовно - има всички реквизити, няма допуснати грешки в дата, място, имена. Съответно в НП също, понеже описателната част е възпроизведена дословно. Проблемът с акта и НП са ми, че ми беше нарушено правото на защита, както и че показанията (които дори си противоречат) на "свидетелите" са недоказани. Докато проблемът със съдебното решение е че второто съдебно заседание е напълно игнорирано, което според мен не е нормално. По тази причина би трябвало решението да бъде отменено.

Личното ми впечатление от съдията е положително - срещал съм го като ученик в гимназията, идва на беседа с ученици в общежитието ни по покана на един от възпитателите, съответно няколко от нас ходихме на открито заседание по дело за дребна кражба или каквото беше, че минаха повече от 12 години.
Конкретно за заседанието по моето дело, на което присъствах - остави ме да задам всичките си въпроси, съответно прави уточнения, когато полицаят нещо не беше разбрал или отговаряше неясно, не се държеше надменно или пренебрежително, нито пък препираше да приключваме по-бързо (за разлика от един друг съдия по делото на пастрока ми преди няколко месеца срещу размера на санкцията, която му беше наложена - имала не знам колко дела още, пита го дали е българин, понеже той видимо се беше притеснил и почти заекваше (за пръв път беше в съдебна зала), съответно той пита полицая нещо (по-скоро заяви, че понеже било тъмно, не могъл да прочете акта; то дори не беше въпрос), на което тя възкликна, че ще се направела, че не го е чула). Не мога да си обясня обаче как така в решението пише, че е имало само едно заседание.

Въпросът ми е дали административният съд ще върне делото за преразглеждане, т.е. няма смисъл да атакувам АУАН и НП в жалбата си или при тези условия - разпитани актосъставител и двамата "свидетели", фактът че съм възразил срещу констатираното в акта в самия акт и в законоустановения тридневен срок, както и бездействието на АНО по възраженията ми - ще може да се произнесе по съществото на спора, а именно е ли законосъобразно НП или не е, за да знам дали да наблегна (повече??) на тази част.

Жалбата като цяло е готова. В смисъл последната версия на черновата. Стана над 2 страници текст + адресирането и подпис = 3 страници.
Сега остава да я депозирам. Най-късно в петък. Преди това обаче ще отида да видя папката с делото, тъй като АНО не се яви, нито изпрати представител, а за становище по жалбата не се споменава никъде. Затова по съвет на приятелка - същата, за която писах в първия коментар; студент по Право - ще проверя дали или по-скоро какво становище е изразил АНО в административнонаказателната преписка, с която е препратена жалбата ми до съда.

Реших, че ще атакувам както първоинстанционното решение, така и наказателното постановление. Те нещата са свързани така или иначе, но гледах да напиша по нещо и за едното, и за другото. Първо писах защо според мен е неправилно решението, след което защо НП е незаконосъобразно. Добре се получи, мисля. Надявам се после и решението да е удовлетворително... Заради една смотана глоба отделих толкова време, което би ми струвало в пъти повече.

Аз в последствие открих нещо, за което не се бях замислял, докато четях случайни подобни дела. Но така е, като нямам опит с тези неща. Та, според мен са сгрешили основанието, на което ми е издадена глобата. И в акта, и после в НП са посочили, че нарушението е по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, което реално е грешно!

Да грешка в квалификацията е винаги спънка за едно дело.

doondie написа: И в акта, и после в НП са посочили, че нарушението е по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, което реално е грешно!

Защо да е грешна квалификацията?
Наказан сте по съответния текст, който се отнася до описаната обстановка.
А това, че приемате нещо различно от тях като " случило се" , това вече е съвсем отделен въпрос. Санкциониран сте точно по правилния текст от закона.

Според мен не не е трябвало да пишете възражение първоначално. С това се свежда надолу шанса за успех.
Не се пише възражение, по правило.
Тогава и за дребни неща санкцията бива отменена. А сега -писали сте. Не са ви "накърнени правата", често казва съда.
Никога възражения! Правило N 1 !!!

ivan_lawyer написа:Да грешка в квалификацията е винаги спънка за едно дело.

Това е едно от нещата, на които разчитам и се надявам да е достатъчно отменително основание.

svettoslav написа:Защо да е грешна квалификацията?
Наказан сте по съответния текст, който се отнася до описаната обстановка.
А това, че приемате нещо различно от тях като " случило се" , това вече е съвсем отделен въпрос. Санкциониран сте точно по правилния текст от закона.

Благодаря за отговора!
Ще започна с това, че според мен е така. Какво ще каже съдът вече е друго. За себе си ще знам, че съм се опитал да се защитя. В този смисъл дори да е неблагоприятно решението, аз ще съм доволен, че не съм се оставил да ме рекетират.

Въпреки че дори си играх да нарисувам схема на ситуацията, когато започвах темата, не допусках, че е възможно да има грешка някъде - все пак нито съм първият, нито ще съм последният, когото ще глобят по тази схема - затова и я "видях" чак 2 дни по-късно. Дори в отговора на коментара на ivan_lawyer писах, че всичко е наред с акта и постановлението. Докато случайно не попаднах на дело, което ми даде още надежда, че ще успея да се преборя.

Санкциониран съм за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а според показанията на полицейския служител, които съвпадат с моите собствени що се отнася до местоположението на полицейския автомобил (припомням, че според другите двама полицаи "очевидци" те са се движели зад мен ) - спрял пред пешеходната пътека в ляво от мен - излиза, че съм нарушил чл. 119, ал. 2 от същия закон, който се отнася до движение с несъобразена скорост при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека МПС.
Схемата от заглавния коментар всъщност отразява реалната ситуация + твърденията на полицая хем за стъпили, хем за преминаващи пешеходци, а не тази, която е според акта.

Ситуация според акта и НП (описание + посочената за нарушена норма):
||п-ци-->^аз^ |._._.||
||._._.|-^аз^-|._._.||
||._._.|-^аз^-|._._.|| - чл. 119, ал. 1 от ЗДвП
"[На мястото] като водач на лек автом. [марка и номер] не пропуска преминаващите от ляво на дясно по пешеходна пътека обозначена с пътна маркировка М8.1 пешеходци."

Ситуация според свидетелските показания (на единия полицай):
||п-ци--> ^аз^ |._._.||
||поли-|-^аз^-|._._.||
||цаите|-^аз^-|._._.|| - чл. 119, ал. 2 от ЗДвП
"Спряхме, за да пропуснем преминаващите по пешеходната пътека пешеходци от ляво на дясно. И в този момент от наша дясна страна премина въпросният автомобил, който съответно не спря на пешеходците - отне им предимството."

Ситуация според мен:
|| ||| | -^аз^- | ||| ||
||поли-|-^аз^-|-taxi-||
||цаите|-^аз^-|-taxi-|| - абсурд да мина покрай полицаи и да не спра на пешеходци!
"В нито един момент пешеходец не е сигнализирал намерение за пресичане на пешеходната пътека (по смисъла на чл. 120 ал. 2 от ЗДвП), през която аз с крайно намалена скорост и повишено внимание се готвех да премина, нито е имало стъпил или преминаващ вече пешеходец, камо ли повече от един, на които да не съм осигурил предимство (по смисъла на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП), каквото нарушение ми е вменено в АУАН." - от възраженията ми до АНО срещу акта.

Като чета сега какво съм писал, още тогава съм се защитавал срещу обвинение, което те в съдебната зала променят чрез показанията си, като описват състава на различно нарушение. Ако АНО си беше направил труда да разпореди проверка, може би (МОЖЕ БИ!) щеше да установи несъответствието. Бях помолил и видеозаписите от служебния им автомобил да се прегледат. Както се досещате, нищо от това не е сторено.

svettoslav написа:Според мен не не е трябвало да пишете възражение първоначално. С това се свежда надолу шанса за успех.
Не се пише възражение, по правило.
Тогава и за дребни неща санкцията бива отменена. А сега -писали сте. Не са ви "накърнени правата", често казва съда.
Никога възражения! Правило N 1 !!!

Не мога да се съглася. И не само от чисто гражданска позиция - обвинен съм в нещо и имам възможност на място да възразя, затова логично го и правя, след като не съм съгласен. Законът ми дава право да направя и допълнителни писмени възражения в срок до 3 дни, от което си право съм се възползвал. На място е трудно човек да си събере мислите, съответно има 2 реда, в които да ги изрази. Детайлите и осъзнаването идват по-късно. Поне при мен беше така, тъй като за пръв път ми се случи и нямах рутината, която идва с опита. Докато полицаят в съдебната зала си каза всичко, без да го питат - име, възраст, семейно положение, неосъждан - мен за всяко нещо ме питаха поотделно, понеже бях като в небрано лозе.

От една страна, ако няма възражения най-малкото в акта, АНО няма основание да разпореди проверка. Съответно няма от какво да съм недоволен от процесуална гледна точка - съставен е акт, не съм възразил срещу констатациите в него на място (т.е. явно съм съгласен с фактическата обстановка, ако съм и написал "нямам възражения"), съответно не съм депозирал и възражения след това, при което АНО издава НП на база неоспорения акт. Трябва да имам наистина сериозни доводи, с които после да обжалвам, иначе съдът ще си приеме акта за доказан, а оттам и ще потвърди НП, ако няма непреодолими нарушения.
От друга страна, нарушенията по ЗДвП е изключително малко вероятно да минат за маловажни. За непропускане на пешеходец конкретно навсякъде пишат, че категорично не може да мине като маловажно нарушение, тъй като водачите на МПС са длъжни да пазят живота и здравето на пешеходците, понеже при други обстоятелства и при евентуално ПТП щетите, които пешеходецът би понесъл, са несъизмерими с тези на водача на МПС. От тази гледна точка е изключено да не наложат глоба за такова нарушение, камо ли ако няма възражения. Изразът за покорната глава не важи при КАТ - издават глоби и за много по-слаби обвинения - например на база показанията на 1 очевидец, така че при наличието на 3-ма полицаи просто няма как да пропуснат. Заслужават обаче да си наема адвокат и после те да му платят хонорара. Така вместо да приберат 100 лв от мен, ще трябва да платят 300 на адвоката и колкото там се плаща за държавна такса!

Докато мен ме е страх, че мога и да изгубя делото, така че вместо само 100 лв за глобата ще трябва да платя 400 (100 за глобата + 300 за адвокат), тях нищо не ги плаши - имат зад гърба си служебен бюджет, който ще поеме разходите, които после ще си покрият с други глоби, които или няма да бъдат обжалвани, или ще минат в съда още на първа инстанция.

Ако някой желае, ще нахвърлям накратко съображенията си от касационната жалба. Все пак всеки случай е индивидуален (ето при мен например не са отчели, че е имало и второ съдебно заседание), но на мен специално ми беше страшно полезно да прочета за опита на други хора. По-точно да видя каква е съдебната практика. Съответно писах и тук за съвет. Надявах се някой с подобен проблем - обжалвана глоба - да се включи, но явно трябваше да потърся и някой автомобилен форум.

За съдебната практика -кликваш в гугъло - "чл.119 ал.1 ЗДв.П. НАХД " ще ти излезнат решения на различни съдилища.

Може и в автомобилен форум. Само че там -рекъл, казал и тн. Повечето не са наясно изобщо защо им е отменен акта. А и всеки случай си е индивидуален.
Всеки съдия -също.

За възраженията -житейски си прав. Не трябва да се мълчи. Но просто практиката друго показва. Колкото повече пишеш и се обясняваш (което ни най - малко се отразява на издаването на НП и не се съобразява от органа като цяло ),толкова повече си топиш шанса. Изиграваш си картите, така да се каже.
Така се тълкува нерядко -осъществил се си защитата.И да е имало нещо нередно в АУАН -взел си отношение.
Както и да е.

svettoslav написа:За съдебната практика -кликваш в гугъло - "чл.119 ал.1 ЗДв.П. НАХД " ще ти излезнат решения на различни съдилища.

Аз това и направих. хаха
Адски ме дразни фактът, че ЦУБИПСА не се индексира (или какъвто е терминът) от Гугъл. Ако дело не е качено на достъпен сайт на някой съд, тогава човек трябва да знае къде и какво точно да търси (номер на дело). Например делата на АдмС - София област - абсурд е да намери човек нещо полезно, ако не знае номера на делото. Дори не са качени във въпросния "централен" регистър.

svettoslav написа:Може и в автомобилен форум. Само че там -рекъл, казал и тн. Повечето не са наясно изобщо защо им е отменен акта. А и всеки случай си е индивидуален.
Всеки съдия -също.

Така е принципно, но всеки може да сподели опит или мнение. В трите дни, които имах да подам възражение, партньорът на моя приятелка ми даде идея да искам полицаите да посочат какви са били пешеходците - мъже, жени. Дори за броя не си съвпадат показанията им, камо ли за пола.

svettoslav написа:За възраженията -житейски си прав. Не трябва да се мълчи. Но просто практиката друго показва. Колкото повече пишеш и се обясняваш (което ни най - малко се отразява на издаването на НП и не се съобразява от органа като цяло ),толкова повече си топиш шанса. Изиграваш си картите, така да се каже.
Така се тълкува нерядко -осъществил се си защитата.И да е имало нещо нередно в АУАН -взел си отношение.
Както и да е.

На мен пък ми се иска да вярвам, че отговорните към работата си държавни служители (не просто съдии) са повече от останалите, на които им е все тая.

Сега, дали е само на думи не знам, но може би във всички дела, които ми изскочиха в мрежата, съм виждал, че пише, че жалбоподателят например не е направил възражения, а когато е направил, съдът коментира всички едно по едно, като или ги отхвърля, или ги намира за основателни. Съответно в някои дела (може би касационните?) се ограничават само до служебна проверка за законосъобразност на НП и/или първоинстанционното решение, както и до възраженията на жалбоподателя. Често, когато не е имало възражения срещу акта, съдът е по-склонен да го приеме за доказан. Един вид нарушителят не отрича констатациите, но въпреки това обжалва заради евентуални процесуални недостатъци при издаване на НП - хем виновен, хем недоволен. Законът ми дава право да обжалвам първо акта, след това НП, след това решението на районния съд. Моите впечатления от прочетеното са че ако не обжалвам акта в законоустановения 3-дневен срок или най-малкото не съм написал някакво възражение в самия акт, аз все едно потвърждавам констатациите в него, след което възможностите ми за защита значително намаляват. И напротив - ако възразя веднага, АНО ще трябва да извърши проверка; ако не го направи, това ще е в моя полза. Когато има възражения (свидетели не винаги има възможност човек да привлече на своя страна и често съдът не кредитира напълно показанията им, ако са членове на семейството, приятели или колеги, макар че понякога те са достатъчни, за да всеят съмнение в думите на полицейските служители), актът не минава автоматично за доказан въпреки чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова изводите, които аз си направих, са следните:
1. Акт винаги се подписва.
2. Пишат се кратки възражения в акта, ако имаме такива.
3. Депозират се допълнителни възражения, ако имаме такива.
4. Законът позволява НП да се обжалва безплатно на две инстанции - няма логика да се отказваме още на първа.
5. Не е задължително да наемаме адвокат, но професионална помощ никога не е излишна. Разноски за адвокатски хонорар не се присъждат при обжалване на НП. За тях се води отделно дело по ЗОДОВ, което обаче е свързано с допълнително време и хабене на нерви и дори пари.

Ако има макар и малки недостатъци би трябвало акта да падне.
Наглостта на полицията е безгранична и още от социализма оспорването на актовете на администрацията е повод, начин, средство да се противодейства на държавата, да се ограничава полицейщината, да се натъпче обратно - където й е мястото. Казвам още от социализма - защото - тогава имаше милиция - която също беше разпасана и неприятна. Още тогава в учебниците по право се даваха разяснения как да се обжалват актовете.

Това е едно гражданско общество. Не сравнявам с други периоди от историята ни - напр. Царският период, когато също е било брутално. Но има тотална полицейщина - която не е съобразена с реалността.

Чакат си заплатата, чакат си пенсията - от време на време имат работа - това е общо - взето ежедневието на полиция, съд, всякаква администрация. Хора, които без съмнение са стойностни - но не са пригодени за реален живот, за справяне с битови условия. Има достатъчно вицове по темата. Ако администрацията бъде принудена да работи на пазарен принцип - няма да оцелеят просто.

А примери за извращения - много. Съставят досие в КАТ и - нещо невероятно - имат данни от 1972 година за това, че си карал с превишена скорост малкото си мотопедче. Да - това е реален случай и това се изпраща на съда - когато се обжалва акт на полицията от 2006г. - това е недопустимо - има реабилитация, която означава именно - това - заличаване последиците на провинението.
Реабилитация за българския чиновник значи да ти извади кирливите ризи от рождението.


А съдиите са поначало добронамерени, но разбиха страшно системата с кадруването на съдиите - станаха нещо като чиновници и се обърка работата. Не се подкрепят свестни кадри и се дава превес на общи приказки. Така един съдия се оказва изнервен, с нулев имунитет на практика (щом някаква полу-грамотна кадровичка може да му вземе душицата), затова и не обичат да работят на низово ниво - където са новобранци и ги затрупват с едни малозначителни дела - затова се получава една негативна реакция на съдията. Всеки съдия гледа да бяга нагоре по стълбицата, да се махне от това душно/злачно място Районен съд и да стане поне Окръжен съдия.

Затова е трудна борбата седин обикновен акт за нарушение, защото се бориш на практика с цялата тази галактика - от емоции, страсти, мързел, ето това е.

ivan_lawyer написа:Ако има макар и малки недостатъци би трябвало акта да падне.
Наглостта на полицията е безгранична [...]

Затова е трудна борбата седин обикновен акт за нарушение, защото се бориш на практика с цялата тази галактика - от емоции, страсти, мързел, ето това е.

Би трябвало, но резултатът от първа инстанция е налице. Дело с две заседания, а решението е базирано само на едно, и то при очевидни несъответствия в показанията. Надявам се на по-отговорно отношение от страна на административния съд. Не знам кой е писал мотивите по първоинстанционното дело и как съдията го е подписал, но да се пропусне цяло заседание на мен ми се струва прекалено...

Що се отнася до полицаите - в жалбата до районния съд дори бях посочил линкове към статии в електронния печат:
Прокуратурата съветва КАТ да пише повече и качествени актове / 11.08.2017 г.
В пъти са намалели актовете и електронните фишове, упрекна прокуратурата МВР / 06.10.2016 г.

При положение че полицаите бяха трима и единият дори дойде пеша до мен да ми каже да отбия, спокойно можеха да вземат данни на поне един страничен наблюдател. Съвсем умишлено обаче не го направиха, а се писаха сами на себе си свидетели. Това че законът го позволя, не значи, че могат всеки път да се правят на разсеяни и да пишат себе си. На такива актове изначално трябва да се гледа с недоверие. В случая е повече от ясно, че единият е могъл да остане на място и да вземе данни от въпросните засегнати пешеходци или да спрат и колата, движеща се зад мен, която е видяла цялата ситуация. Но не са го направили, защото така им изнася - 3-ма полицаи срещу 1 случаен водач на МПС. На кого ще повярва съдът, при положение че аз нямам свидетели, тъй като пътувах сам и полицаят, който дойде до моята кола, не ми каза защо да отбия? Аз можех да спра на място и евентуално да поискам от някого да свидетелства. Не че мога да накарам някого или пък имам право да искам лични данни, но те спокойно са могли това да го направят.

Аз даже си мислех по повод тоя член от ЗДвП за свидетелите:

Чл. 189. (3) Свидетел по акта може да бъде и служебно лице.

Ако бях буквояд, можех удобно за себе си да заключа, че законодателят е ограничил броя на служебните лица, които могат да бъдат записани като свидетели, до 1 /един/, в противен случай щеше да пише "свидетели по акта могат да бъдат и служебни лица." Тоест поне един трябва да бъде неслужебно лице.
Какво ме интересува мен, че си били изпълнявали служебните задължения в този момент, та да се вярва на тях, а не на мен, след като няма трета страна да потвърди? Аз също изпълнявах свое нравствено задължение да посетя баща ми, който има здравословни проблеми. Тогава точно отивах на село, след като се бях отбил до магазина за хранителни продукти. Значи ако аз бях пътувал с майка ми примерно, съдът вероятно щеше да каже, че не може да кредитира показанията ѝ, понеже е "заинтересована" от изхода на делото като мой роднина. Но за показанията на полицаите няма и дума на съмнение, понеже били дадени "под страх от обвинение в лъжесвидетелстване," въпреки че по всяка вероятност освен колеги са и приятели. А показанията на майка ми например нямаше ли и те да са дадени под клетва и т.н.? Трябва да видя един полицай да свидетелства срещу друг полицай, за да го повярвам. За мой късмет, те пък си противоречат. Дано административният съд не проспи второто заседание.

ivan_lawyer написа:Ако има макар и малки недостатъци би трябвало акта да падне.

С тая отговорност за разноските, може и да се вдигне лекичко критерия за отмяна. И за съвсем дребни неща да не се отменят.
Една колежка скоро ми сподели скандално почти решение на адм. съд. Отменено от първа инстанция НП,но втора го изменява от 7000 на 1000 лв. Само и само да има нещо.
А текста от наредбата по който е глобен, няма общо с нарушението. Но на кого да се оплачеш?

За 20.02. ми е делото.

svettoslav написа:

ivan_lawyer написа:Ако има макар и малки недостатъци би трябвало акта да падне.

С тая отговорност за разноските, може и да се вдигне лекичко критерия за отмяна. И за съвсем дребни неща да не се отменят.

За сбъркано презиме например няма проблем, щом другото е наред - ЕГН, дата, място, какво е нарушението. Това е ясно. За каква отговорност за разноските обаче говориш? Съда изобщо не го бъркат разноските, понеже си ги поемат страните. Какво като загубят делото от МВР? Като са небрежни, да губят и да си плащат. Съдът не им е длъжен, нито е зависим от тях. Белким се научат да пишат грамотно и спрат да си измислят нарушения.

3 седмици до касационното дело. Нямам търпение да идва вече.

Днес излезе касационното решение. Изгубих.

ПОГНУСЕН СЪМ от Втори състав на Административен съд - Плевен с председател съдия Полина Богданова-Кучева. Но това е положението - няма къде да се жалвам от това незаконосъобразно решение, и те го знаят, затова и си позволяват да не споменават някои от касационните ми мотиви, нито да ги коментират. А тези, които коментират, сами опровергават с наивните си и безумни извинения за правораздаване. И сега какво - на недосегаемите регионални касационни съдии няма никой какво да им каже. Хвърлят чоп кой да спечели и кой да изгуби, и продължават нататък, защото всичките им решения са "правилни"... понеже не подлежат на проверка. Районни административни съдии, на които Върховният административен съд не може да каже и "копче." Не осъзнавах колко е гнила съдебната ни система до днес, просто защото не бях потърпевш. А на чужд гръб и сто тояги са малко.

Не че не очаквах подобна развръзка след подигравателните усмивки в края на изслушването, но се надявах да проявят поне малко професионализъм. Уви, нивото на некомпетентност и безцеремонност, с което ми отговориха, всъщност ме изненада. Уж да очаквам неочакваното, но това е прекалено - административни съдии в касационно дело да лъжат в мотивите си, да използват избирателно недоказани "факти," да игнорират касационни основания и да прилагат умишлено неправилно закона ме хвана неподготвен. Затова и съм отвратен от тези четирима души (3+1), респективно от съдебната система като цяло въпреки проблясъците тук и там.

Ето го и самото смехотворно решение:
Решение № 140 от 08.03.2018 г. на АдмС - Плевен по КАНД № 105/2018 г.

Това, което умишлено липсва в мотивите ми, описани в решението, за да не бъде коментирано, е:
- фактът, че нарушение би имало по чл. 119, ал. 2 от ЗДвП, т.е. наказан съм за нещо, което не съм извършил, понеже законът е предвидил различна ситуация от измислената в АУАН;
+ държа да отбележа, че изрично посочих чл. 119, ал. 2 от ЗДвП в изказването си в съдебната зала, видно от копието от протокола, което поисках днес, но те умишлено са написали само "противоречие между словесното и цифровото описание на нарушението," а са премахнали самото противоречие, за да не го коментират;
+ в тази връзка умишлено не е споменато решението на АдмС - Русе, което посочих в жалбата си - за абсолютно идентична ситуация - полицаи измислят пешеходци и лъжат в акта;
+ още 6 други дела (общо 3 касационни и 4 влезли в сила въззъвни), на които съм се позовал, дори не са споменати, камо ли мотивите им коментирани;
- фактът, че РС неправилно е приел акта за презумптивно доказан, позовавайки се на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Разбиране, което аз категорично оборих (с правни мотиви от дело на друг, по-компетентен съд; не съм си измислил основанията сам!). Тъй като обаче АдмС - Плевен се е позовавал на този член и в предишни свои решения, включително от тази година, те умишлено са пропуснали този мой мотив, защото не могат да го оборят. Но знаят, че нямам възможност да обжалвам, така че нищо не ги интересува.

Административният съд съответно пренебрегва:
- факта за напълно разнопосочните показания на "свидетелите" - даже напротив, твърди обратното, при положение че в протоколите пише черно на бяло как си противоречат "свидетелите" - според двама те били в движение, а според един те били спрели; съответно един казва, че съм се движел по различна улица, т.е. съм бил на 2 места едновременно; изрично казват, че не си спомнят това и онова, което не е описано в акта, и т.н;
- факта, че АНО е нарушил съществено ЗАНН, като дори не е разгледал възраженията ми - съобщил съм за промяна в адреса (както съм задължен!!), а НП ми е изпратено на адреса от акта, т.е. каквото и да е написано на акта, за което не съм уведомен (ако е имало някаква "резолюция," то за такава районният съд дори не споменава, камо ли да ми е изпратен отговор на възраженията от АНО), то е написано напълно фиктивно. Ако беше извършена проверка, АНО щеше да установи, че не става дума за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, което щеше да доведе до напълно различен краен резултат. Най-малкото нямаше да е нарушено правото ми на защита;
- факта, че записите от полицейския автомобил нито са разгледани, нито са предоставени. Какво като снимали само купето?! Тъкмо ще докажат, че цялото обвинение е скалъпено - как се наговарят да констатират нарушение, кой да е свидетел, кой актосъставител. Нали точно за тази цел има проклето видеонаблюдение в тези полицейски автомобили!! Да не говорим, че съдът казва, че от предишни дела знаел, че камерите снимали само в купето, без да допуска възможността вече да има и камера, която снима как се извършва проверка и отвън, пред автомобила. Каква антикорупционна функция имат камери, които снимат само вътре в полицейската кола, при положение че реалната проверка се извършва отвън, където и когато са налице условия за корупция? Нали го даваха по телевизията един катаджия как прибира 20-толевка отвътре на вратата на спрения. Пълен абсурд да се приеме молбата ми за преглед на записите, които могат да уличат полицаите, като несъстоятелна!
- факта, че районният съд отсъжда на база само на първото заседание; АдмС пък се позовава само на показанията на третия свидетел, които, както вече посочих, противоречат на тези на другите "свидетели," а също така и описват напълно различна фактическа обстановка - а именно по чл. 119, ал. 2 от ЗДвП - при която трябва да се докаже, че аз съзнателно при заобикаляне на спрял пред пешеходна пътека автомобил съм извършил състава на вмененото ми нарушение, за което "доказателства" са единствено разнопосочните и неясни показания на "свидетелите;"
- факта, че липсват данни дори за един потенциално прегазен пешеходец, камо ли за друг водач свидетел или трето лице, различно от приятелите полицаи. Това изобщо не е коментирано.

В заключение, отвратен съм от Административен съд - Плевен. Срам за града и изобщо за съдебната ни система! Окръжна прокуратура - Плевен пък изобщо няма да я коментирам - и в решението по-горе се вижда, че и един аргумент не представя представителят ѝ в подкрепа на позицията си. Едно, единствено нещо е имала да направи за 1 месец, откакто е насрочено делото - да прочете жалбата - и не го е направила. Напълно безполезен чиновник!
И, моля, не ми казвайте, че подобно арогантно и некомпетентно решение не е "голяма работа," защото то лично ме засяга като гражданин на нашата уж правова държава, в която дори младши полицаи могат да рекетират с актове и после да лъжат в съдебна зала без никакви последици!

".... Напълно безполезен чиновник!
И, моля, не ми казвайте, че подобно арогантно и некомпетентно решение не е "голяма работа,"

А ти защо смяташ, че някой тук ще седне да ти чете решението?
Колегите си нямат никаква работа друга.

svettoslav написа:А ти защо смяташ, че някой тук ще седне да ти чете решението?
Колегите си нямат никаква работа друга.

Никого не задължавам да чете. Споделил съм разочарованието си, понеже вярвам, че sharing is caring (да споделяш означава, че те е грижа). Вече който желае, той ще прочете. Неслучайно съм поставил "най-важното" в първия ред. Благодаря за взетото отношение!