ГПК - чл 213 и чл. 126
Публикувано на: 08 Апр 2017, 22:38
Здравейте,
Честити светли празници, честито на именниците!
Ще си позволя да постна един казус, който гъделичка беглите ми правни познания.:
В полза на кредитор „алабала-кредит”АД е издадена заповед за изпълнение срещу, която е подадено възражение от страна на ответника – длъжник. Кредитора основава искането си с изискуемост на кредит – възникнала поради изтичане – срокът на договора между същия и длъжника. Именно поради това длъжникът прави своето възражение, тъй като договорът е бил подновен (незнайно защо, адвокатът на кредитора е в неведение за този факт) и не е изтекъл на датата посочена от кредитора. Естествено следва, установителен иск от страна на кредитора. Като интересното, е че основанието е същото. Длъжникът си трае ( не представя отг. по ИМ) до първото СЗ, където представя договорът с приложенията му, от който е видно, че същият не е изтекъл на посочената от ищцовата страна дата, а три години по-късно. Съответно моли съдът да прекрати съдебното производство поради неоснователност на иска. Междувременно за периода на висящност на делото изтича давността на вземанията на кредитора, но на друго основание – просрочие на „n”- брой вноски. Естествено, че още при самото искане за издаване на заповед за изпълнение теченето на давност е спряна. Но при прекратяване на делото това обстоятелство ще отпадне.
Питането ми е: Ако по-време на висящността на горе-описаното дело кредитора заведе ново, но основано на истинските факти – просрочие на „n”- брой вноски, как биха се развили събитията? Видно и от заглавието на темата, намират ли приложимост чл. 213, както и чл. 126 от ГПК. Не е в полза на длъжника прилагане на чл. 213, защото няма да може да се позове на погасителна давност.
Ще се радвам да разискваме темата!
Честити светли празници, честито на именниците!
Ще си позволя да постна един казус, който гъделичка беглите ми правни познания.:
В полза на кредитор „алабала-кредит”АД е издадена заповед за изпълнение срещу, която е подадено възражение от страна на ответника – длъжник. Кредитора основава искането си с изискуемост на кредит – възникнала поради изтичане – срокът на договора между същия и длъжника. Именно поради това длъжникът прави своето възражение, тъй като договорът е бил подновен (незнайно защо, адвокатът на кредитора е в неведение за този факт) и не е изтекъл на датата посочена от кредитора. Естествено следва, установителен иск от страна на кредитора. Като интересното, е че основанието е същото. Длъжникът си трае ( не представя отг. по ИМ) до първото СЗ, където представя договорът с приложенията му, от който е видно, че същият не е изтекъл на посочената от ищцовата страна дата, а три години по-късно. Съответно моли съдът да прекрати съдебното производство поради неоснователност на иска. Междувременно за периода на висящност на делото изтича давността на вземанията на кредитора, но на друго основание – просрочие на „n”- брой вноски. Естествено, че още при самото искане за издаване на заповед за изпълнение теченето на давност е спряна. Но при прекратяване на делото това обстоятелство ще отпадне.
Питането ми е: Ако по-време на висящността на горе-описаното дело кредитора заведе ново, но основано на истинските факти – просрочие на „n”- брой вноски, как биха се развили събитията? Видно и от заглавието на темата, намират ли приложимост чл. 213, както и чл. 126 от ГПК. Не е в полза на длъжника прилагане на чл. 213, защото няма да може да се позове на погасителна давност.
Ще се радвам да разискваме темата!