forum.lex.bg

Клиентът има задължения към топлото от старо време. До 2014 г. натрупва 2800 лв. задължения. Започва да плаща от началото на 2014 г. досега по банков път, като във всяко платежно сочи номера и датата на фактурата за съответния месец. От Топлото отнасят тези плащания към старите сметки и продължават да водят като дължими вече платените суми за годините от 2014 до кроя на 2015 вкл. Във фактурата се сочат като общо задължение, но на страницата на Топлото излизат месец по месец като неплатени. Съгласно ОУ на договора между страните публикуваните на страницата на топлото суми се смятат за предявени за плащане (не ми се търси текста, но отворковците ги разпечатват и пускат по делата, като доказателство, че са поканили клиентите да платят и лихви за забава).

Има ли пречки за ОУИ с който да се приеме за установено между страните, че ищецът (клиентът) не дължи на ответника (топлото) плащане за месеците от 01.2014 г. до 12.12.2015 г.(за които вече платил)?

Има някаква практика на самодейци от ВКС, че ОУИ може да има и относно изтекли по давност задължения, което категорично не може да стане, предвид факта, че за давност се възразява.
В случая обаче се касае за платени вече задължения, които продължават да се претендират за плащане и върху тях се начисляват лихви. Клиентът получава и предупреждения за предстоящ съдебен процес, на самата фактура, макар да е платил всичко, за което не е изтекла давност. При плащане в срок на месечната фактура клиентът не получава отстъпка, защото се води като длъжник за вече платени суми, което пряко го ощетява.
От друга страна има и доводи, че такъв иск е недопустим. Напр. всеки може да си плати фактурата в срока след написването на новите съобщения и да при получаването им след няколко дни да заведе такъв иск.

Защо ти е изобщо да водиш ОУИ?- ще продавате имота или какво?

Ако няма странични обструкции, които да налагат мисъл за исково производство продължавайте да си плащате по начин, както до сега. Очевидно от доста време се ползвате от правата по чл. 76 ЗЗД ( съдебната практика е непротиворечива), заявявайки кое точно погасявате. Това, че топлото не ги отнася съгласно вашата воля е техен проблем, вие държите доказателство, че сте упражнили това си право, отделно това разнасяне от топлофикация противоречи и на чл. 33, ал.6 от ОУ ( виж тук http://toplo.bg/data/ufiles/files/OU_Bitovi_14.pdf има някакви последващи промени, но те не касаят ал.6).

Не бих предприела абсолютно нищо, търпението е добродетел , освен да си създам допълнително писмено доказателство- входирано заявление, от което да е видно, че доставчика е надлежно уведомен повторно от клиента, че посочените суми по фактура с №........, за периода от.... до... на стойност.... е погасена чрез плащане на дата ....( описваш надлежно фактурите една по една), за което прилагаш доказателства( платежни и прочее, от които да е видно основанието).

Относно конкретния случай е така, но въпросът е дали това е по принцип допустимо?

Подозирам, че има нещо недоразбрано, но по правило недопустим би бил ОУИ по 124, ако е предявен след срока по чл. 414 ГПК - това е казал ВКС по 290, а за абстрактни евентуалности нямам време.
Принципът е има ли спор относно едно вземане - няма пречка да се предяви ОУИ, стига да не разполагаш с осъдителен и конститутивен, та в тоя ред на мисли да видим "доводите", че да се изясни ситуацията.


п.п. не разбирам, какъв точно ти е правният интерес да водиш на този етап ОУИ. Отделно не разбирам и друго- дършиш някаква писмена депеша със заплахи, изходяща от топлото, но не искаш да им пишеш, че вземането е погасено чрез плащане и едва след това с оглед поведението на последния да предприемеш нужното- защо? , след като държим сметка и за разходите на доверителите си, свързани с цялата тая баталия.