Започвам с публикуването на искането на районна прокуратура Пловдив от 29/09/2011 за задължително настаняване и лечение по чл. 156 и 157 от Закона за Здравето и призовката за явяването на Иван Балински в съда на 13/10/2011.
На 13/10/2011 с определение на районен съд Пловдив, гражданинът Иван Василев Балински, живущ на бул.''Копривщица'' 35, е принудително въдворен за психиатрична експертиза в Център за психично здраве - Пловдив на пещерско шосе. Няма да коментирам законосъобразността на съдебното решение, тъй като това е в компетентността на други органи. Смущаващото в случая е грубото нарушаване на императивните законови разпоредби на глава пета /психично здраве/ на Закона за Здравето. Какво имам предвид.
Според ЗЗ чл. 159. (1) ''
Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 155 и след изслушване на психиатър относно вероятното наличие на психично разстройство на лицето...'' Необяснимо за мен като гражданин и лекар е как психиатърът, призован по делото срещу Иван Балински, категорично е изразил становище в подкрепа на тезата, че Иван трябва да бъде принудително въдворен за експертиза. Според препращащата норма на чл. 155. от ЗЗ '
'На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, ....'' Това са 1. психично болни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция. Иван Балински никога не е бил освидетелстван като психично болен, не е регистриран като страдащ от психично заболяване, не е търсил или получавал психиатрична помощ, никога не е виждал и дори не познава т.нар. психиатър по делото си. Непонятно е как е възможно той автоматично и безкритично да бъде категоризиран като лице с установено и сериозно нарушение на психичните функции или изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, още повече че чл.147(2) от ЗЗ е безкомпромисно ясен, '
'Оценката за наличие на психично разстройство не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство'', какъвто именно е настоящият случай. Налице е обосновано съмнение за некомпетентност, недобросъвестност и корупционна обвързаност на психиатъра по делото, поведение несъвместимо с лекарския морал и етика.
Неоспорим факт също е че в деня на принудителното му настаняване, Иван Балински е бил медикаментозно манипулиран против волята си с психотропни субстанции. Нарушена е императивната законова разпоредба на чл.160(2) от ЗЗ
''По време на провеждането на експертизата не се провежда лечение, освен при спешни състояния или след изразено информирано съгласие от лицето'' Състоянието на Иван Балински при ареста и въдворяването му, според свидетелите, не е било спешно и не е изразявано информирано съгласие. Налице е обосновано съмнение за превишаване правомощията на лекуващия лекар д-р Арнаудов в ущърб на здравето на пациента и действия на същия, сериозно компрометиращи резултата от самата експертиза, както и правата на пациента.
Не на последно място трябва да отбележа факта, че спрямо Иван Балински, непосредствено след задържането и въдворяването му в Центъра за психично здраве на 13/10/2011, са прилагани мерки за временно физическо ограничаване /връзване с каиши/ в сектора за тежки случаи в нарушение на законовите разпоредби на чл.150(1) от ЗЗ ''
При пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето и живота на други лица, могат да се прилагат мерки за временно физическо ограничаване''. Иван Балински очевидно не е с установено психическо разстройство, а още по-малко представлява опасност за когото и да било. В съда е представена подписка от 30 души, съседи, приятели и познати на Иван от десетилетия, които са били готови да свидетелстват в негова полза и да гарантират, че той никога не е проявявал агресия или симптоми на тежко психическо разстройство, но не са били допуснати от съдията. Аз самият познавам Иван от 2 години като тих, скромен, състрадателен и незлоблив човек, милеещ и готов да защити всяко живо същество и като хуманен лекар отговорно заявявам, че той е психично здрав и напълно адекватен.
И още нещо. ЗЗ Чл. 161. (1)
Определението на съда за прекратяване на делото или за назначаване на експертизата подлежи на обжалване с частна жалба или протест в тридневен срок. Обжалването спира провеждането на експертизата освен ако съдът постанови друго. Иван е бил закопчан с белезници и отведен принудително в психиатрията директно от съдебната зала. Възможно ли е съдебното решение да влезе в сила преди изтичане на тридневния срок за обжалване? И ако не, не е ли това на практика отвличане на човек? Моля юристите във форума да вземат отношение. Принудителното въдворяване на здрави, но ''неудобни'' хора в психиатрия е явление с изключителна обществена опасност. Нека не забравяме, че подобни ''схеми'' бяха много добре отработени в недалечното минало.
, прав, спокоен... да влезе в едно с.з., да му поставят белезници и директно да отиде на лечение ако е по ЗЗ- има си срокове за обжалване, Р не се привежда в изпълнение докато не изтекат- може, да, ама доброволно, но за такова съгласие данни няма)- някак по-пасва "общ. опасното деяние".
си е повод за притеснение.
, не друго.
Отделно- какви са тея срокове! О за допускане на експертиза, изпълнено принудително. Веднага?