чл. 56, ал.3 СК и собствениците на сем. жилище

[im4o_im4o]

Привет на всички.
Съгласно чл. 56, ал.3 СК :"Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година."

Това, че в жилището ще живее единия съпруг с детето, лишава ли собственика да живее в същото време в това жилище?

Например жилището е собственик на тъщата, която е живяла заедно със семейството преди развода. С бракоразводното решение, на осн. чл. 56, ал.3 СК, ползването на сем. жилище се предоставя на съпругът за срок от 1 година. Въз основа на това решение съпругът ще може ли да изгони собственика - тъщата от това жилище, или ще трябва да си живее заедно с нея през тази една година?
Ако има право да я изгони, тъщата ще има ли право да претендира заплащане на наем от съпруга за тази 1 година?
В бракоразводното решение съдът не е определил плащането на наем /тя тъщата не е и искала наем, защото не е страна в бракоразводното дело, а пък и не се е сетила/.
Според чл. 57, ал.2 СК : "Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод.Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата."
В случая ще може ли да се приложи разпоредбата че : "Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ." или тази разпоредба важи ако жилището е собственост на съпрузите.

Ще помоля и за съдебна практика.