Вижте, isivarb, тук не става дума за "осъждане", макар че това е написано в изпълнителния лист, който е издаден. Т.нар. "заповедно производство" представлява една по същество административна процедура, макар осъществявана от съда. Не сте уведомени за самата процедура, защото така предвижда закона, което е и логично и ще се опитам да обясня за какво става въпрос:
Кредиторът отива в съда и казва, че някой му дължи пари. Съдът издава съответния акт /в някои случаи "на пълно доверие", а в други все пак на база на някакъв докумет - казвате има запис на заповед, за която много добре знаете, че не е платен
/. Съдът изпраща писмо /което се нарича заповед за изпълнение/ до длъжника, като му обяснява за какво става дума и ако длъжникът не е съгласен се води дело. Ако длъжникът е съгласен, но не плати, тогава вече е осъден. Но виждате, че длъжникът е уведомен и му е дадена възможност за реакция. Има други случаи, когато актът на съда е издаден на база документ /както е Вашият случай/. Тогава "писмото" до длъжника се изпраща не от съда, а от съдебния изпълнител - длъжникът отново има възможност да спори, да се съди и т.н., докато се окаже "осъден" /евентуално/. Да, в тези вторите случаи се развива едно изпълнение на практика преди окончателното "осъждане" на длъжника, но все пак и кредиторите имат право на бързо удовлетворение - все пак говорим за документ, за задължение, под което длъжникът си е сложил подписа + твърдение за неплащане /В случая това твърдение едва ли е измислено - кой се занимава да ходи в съд, да плаща на адвокати, да плаща държавни такси, ако длъжникът му се е издължил?/ Ето и в тези случаи длъжникът е уведомен преди "окончателното му осъждане" - ако не дължи
съд, има варианти и да се спре изпълнението докато трае изпълнителното дело при ЧСИ ...
Така че не ги гледайте тези болни мозъци по телевизията, които разправят, че можело да те осъдят без да разбереш ... Да, без да разбереш се развива част от производството, което е нормално - дали длъжникът като разбере, че се тръгва срещу него, няма да почне да се покрива и да покрие имущество и т.н., ако има на разположение 2-3 месеца /че в някои случаи и повече/ да го направи? Но в тези случаи говорим за наличие на сериозни основания да се "повярва" на кредитора /както вече споменах - има документи и то такива, които са със значително по-голяма степен на достоверност от други, на които законът не придава такова значение .../, при което длъжникът е ... да кажем "полу-осъден", но в никакъв случай не можем да говорим, че са го осъдили без да разбере ... Все на един етап от всичко това длъжникът разбира, че кредиторът си търси вземането и може да реагира /гворим за етап, при който във всички случаи не е налице окончателно осъждане/. Ако си знае, че дължи, тогава аз лично не виждам какво плаче, че не го били уведомили - е колко пъти да го уведомяват? Нима кредиторът, преди да потърси съдебна намеса, не е правил опити да уреди нещата доброволно?