forum.lex.bg

Здравейте,
Недвижим имот, собственост на длъжник по две изп. дела, е възбранен и по двете. Имотът е продаден на публична продан от СИ, който е наложил втората възбрана. Купувачът на имота иска да бъде заличена и първата взъбрана. Как може да бъде накаран СИ, наложил първата възбрана, да я заличи? Същият отказва с мотива, че той първи е наложил възбраната и публ. продан му е непротивопоставима.

Рано пиле, рано пее - например по Закона за особените залози така се процедира.
Доколкото си спомням - не може да е така по обикновен ипотечен ред, в това число и възбраните.

т.е. - няма начин?

След публична продан имота е чист, няма нужда да се вписва нищо от другия изпълнител.

p_dyan написа:След публична продан имота е чист, няма нужда да се вписва нищо от другия изпълнител.

Това къде го пише? Не намирам такъв текст. Има подобна норма, касаеща обаче ипотеките, а не възбраните - чл. 175 ЗЗД.

Колега, за мен би било важно първо да анализирам документа за собственост, като текст и процедурата по публичната продан (изложените данни за имота) при 2-СИ. Първо бих направил това за да оборя 1-СИ, и когато имаш сигурността, че процедурата и документа за собственост няма да "паднат" бих разменил писменна кореспондеция и подкани за заличаване. И накрая, имайки писмената кореспонденция и сигурните основания - по съдебен ред.
Виж първо първата част после ще уточним процедурата по съдебен ред.
nine

Първата възбрана е загубила качеството си на обезпечение след извършване на публичната продан, на купувача тя нито пречи нито помага. Прецакан е взискателя по първото дело ,тъй като втория СИ не си е свършил работата да уведоми първия СИ за проданта и последвалото разпределение, като даде възможност на взискателя да се присъедени като кредитор /въпреки ,че не е записано в закона това уведомяване е задължитено, излязоха достатъчно коментари на ГПК и две мнения по въпроса няма/.
От тук нататък хипотезите почват да стават интересни: 1. Първият взискател оспорва проданта по исков ред именно поради това ,че не е уведомен и не му е дадена възможност да се присъедени като взискател, като при евентуален неуспех насочва иска си срещу СИ за приченени щети . 2. Купувача след публична продан решава ,че първата възбрана му пречи и отново по исков ред иска заличаването и ,и т.н./забравете за оспорване действията на СИ чрез жалба ,няма как да се получи, хипотезите са изчерпателно изброени в закона/ Всичко това следва от неуведомяването на първия взискател и от непълнотата в закона ,която е коментирана и в други теми, а и от липсата на единен регистър на длъжниците. Подобни случаи тепърва предстоят.

"Всичко това следва от неуведомяването на първия взискател и от непълнотата в закона ,която е коментирана и в други теми, а и от липсата на единен регистър на длъжниците. Подобни случаи тепърва предстоят"
Неприятно но факт.

За мен 2рия вариянт е по приемлив, що се отнася до тази част от действията ти. Но отново изразявам мнение, че е необходимо да преразгледаш изцяло документите, явните и скритите по време на публичната продан факти и обстоятелства, преди да избереш вариянт за действие.

Успех, и пиши за развитието, много интересна тема
nine

Благодаря за изразените мнения!
Не бях се сетил за заличаване по исков път, на какво основание може да се иска такова заличаване? Кои трябва да са ответниците? СИ или първият взискател?
А те могат ли да противопоставят като аргумент чл. 453, т. 1 ГПК?

Най прецакан е купувача от публичната продан, зашото постановлението за възлагане не може да се противипостави на първата възбрана, щом не са присъединени първите кредитори. Да му мисли второто ЧСИ, защото от него следва да се търси отговорност.

А има и вариант купувачът да подаде молба при първия СИ с искане за вдигане на наложената възбрана и ако СИ откаже, да обжалва отказа и да се види Окр.съд какво ще каже.

dimanna написа:А има и вариант купувачът да подаде молба при първия СИ с искане за вдигане на наложената възбрана и ако СИ откаже, да обжалва отказа и да се види Окр.съд какво ще каже.

На какво основание ще обжалва купувачът отказа на първия СИ да вдигне възбраната? Той не е страна по неговото изп. дело и не попада в никоя от хипотезите на чл. 435 ГПК, а жалбата ще бъде отхвърлена като недопустима.

Не се стигна то категорично умозаключение необходимо ли е изрично да се заличи възбрана отпреди публична продан. Аз днес попаднах на подобен казус, разликата е че имотът е бил изнесен ан публична продан със взискател поискалият първата възбрана: А (ФЛ) възбранява имот за обезпечаване на бъдещ иск (задължението е парично). Веднага след това е вписана възбрана върху същия имот от Р Прокуратура (!?), а след него и от друго ФЛ за обезпечаване на друг бъдещ иск. Тогава делото с ищец А приключва, съдът го решава в негова полза. А си вади изпълнителе лист и имотът се изнася от ЧСИ на публична продан. А го купува, издадено му е Постановление вписва се в АВ. Горните факти аз ги забелязах по имотна справка от системата за отдалечен достъп до ИР. Възбраната от РП и последващата за обезпечаване на бъдещ иска си стоят вече 2 години... ЧСИ го уверява че собствеността му не е застрашена и че след публичната продан имотът е "чист".
Според Вас ?

Ами ...първи по ред е и първи по право. Този случай е доста различен от първия. При наличие на валидно изпълняемо/чрез ЧСИ/ право - тръжната продажба е напълно действителна и имотът е чист. Ако е имало последващи валидни кредитори/взискатели - следвало е да се присъединят по съответния ред. Няма резон наложена възбрана за евентуално бъдещо изпълнително основание / както при обезпечаване на иск/ да тежи на имота.
В противен случай , теоретично е възможно върху имотът да бъдат наложени многобройни възбрани /основавия- дал бог / и това да възпрепятства до невъзможност удовлетворяването на първия редовен и безспорен взискател ако не и изобщо продажбата на имота поради несигурност за статута му след публичната продажба.
Щ о се относя до първия казус - важно е по какъв повод е била направена първата възбрана . Ако е била само "профилактична" такава /за обезпечаване на бъдещ иск например/ , втората възбрана респ. продажба си е напълно редовна ,защото зад първата възбрана не стои реален взискател а потенциален такъв. Той не може да се присъедини по започнало изпълнително дело както и не може да се противопоставя на продажбата в полза на друг взискател ,който е пръв по време и по право/ в случая - с признато вземане и изп.основание. А първия /признат в това качество/ взискател не е длъжен да бави изпълнителното си дело и да се съобразява с претенции на някакви бъдещи взискатели.

"Ако е била само "профилактична" такава /за обезпечаване на бъдещ иск например/ , втората възбрана респ. продажба си е напълно редовна ,защото зад първата възбрана не стои реален взискател а потенциален такъв"

Въх, въх мали майко....
Ако някой ми обясни какво има в предвид колегата, благодаря.
Аз имам нужда да си сипя едно малко, та да го смеля...

dimist написа:"
Въх, въх мали майко....
Ако някой ми обясни какво има в предвид колегата, благодаря.
Аз имам нужда да си сипя едно малко, та да го смеля...

С "въх -въх" трудно ще впечатлиш някого а това ,че не ме разбираш прави презумпцията да сме колеги обидна за мен - освен диплома ще ти е нужен и няколко десетилетия практически опит.
Сипи си едно "малко" щом това е начина да ти текне мисъл/"смилане".

geovan написа:Ами ...първи по ред е и първи по право. Този случай е доста различен от първия. При наличие на валидно изпълняемо/чрез ЧСИ/ право - тръжната продажба е напълно действителна и имотът е чист. Ако е имало последващи валидни кредитори/взискатели - следвало е да се присъединят по съответния ред. Няма резон наложена възбрана за евентуално бъдещо изпълнително основание / както при обезпечаване на иск/ да тежи на имота.
В противен случай , теоретично е възможно върху имотът да бъдат наложени многобройни възбрани /основавия- дал бог / и това да възпрепятства до невъзможност удовлетворяването на първия редовен и безспорен взискател ако не и изобщо продажбата на имота поради несигурност за статута му след публичната продажба.
Щ о се относя до първия казус - важно е по какъв повод е била направена първата възбрана . Ако е била само "профилактична" такава /за обезпечаване на бъдещ иск например/ , втората възбрана респ. продажба си е напълно редовна ,защото зад първата възбрана не стои реален взискател а потенциален такъв. Той не може да се присъедини по започнало изпълнително дело както и не може да се противопоставя на продажбата в полза на друг взискател ,който е пръв по време и по право/ в случая - с признато вземане и изп.основание. А първия /признат в това качество/ взискател не е длъжен да бави изпълнителното си дело и да се съобразява с претенции на някакви бъдещи взискатели.

Има разлика в начина, по който се налага възбрана в хода на обезпечителното производство и такава в хода на изпълнителното производство. Първата се налага от съда и се вписва директно в Служба по вписванията, втората - от съдебния изпълнител. Първата се заличава от съда, по реда на чл. 402 ГПК, втората се заличава от съдебния изпълнител, при прекратяване на делото или в някои /непредвидени изрично в закона/ случаи - при грешно наложена възбрана върху чужд имот, при извършена публ. продан и др. Обезпечителната възбрана си стои, докато не се заличи с определение на съда.
При публична продан винаги се гледа правилото на чл. 496, ал. 2 ГПК:
Чл. 496. (2) От деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

Така че ако се продава по първата възбрана, вторите си "стоят", но просто не могат да се противопоставят на купувача на публичната продан.
Не съществува такова понятие като "профилактична възбрана", явно е някакъв жаргон, а не легален термин. Не е вярно и че кредиторът с обезпечителна възбрана не можел да се присъедини в изпълнителното производство - напротив, той си е присъединен по право кредитор, на основание чл. 459, ал. 1 ГПК. Съдебният изпълнител запазва парите от разпределението за обезпечения кредитор по своя сметка, докато този кредиотор се снабди с изп. лист.

kalahan2008 написа: Не е вярно и че кредиторът с обезпечителна възбрана не можел да се присъедини в изпълнителното производство - напротив, той си е присъединен по право кредитор, на основание чл. 459, ал. 1 ГПК. Съдебният изпълнител запазва парите от разпределението за обезпечения кредитор по своя сметка, докато този кредиотор се снабди с изп. лист.

Това е доста спорна теза.

Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

Законът указва права на "кредитор" а не ищец с предварително допуснато обезпечение на иска.Доста е широко тълкуването за кредитор да се приема всеки твърдящ , че е такъв и започващ съдебно дело за да докаже правата си.
В нормата е употребено понятието "представи изпълнителен лист" а не "се снабди с изпълнителен лист".Снабдяването с изпълнителен лист може да отнеме доста неопределено дълго време ако е на етап подаване на исковата молба .
И не ми се мисли, ако така се прилага закона, колко много "кредитори/взискатели " може да присъедини по своя инициатива един длъжник към изпълнително дело срещу себе си за продажба на недвижим имот и как по този начин съвсем легално може да редуцира реалното удовлетворяване на истинския си кредитор.

В тази връзка - Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.

geovan написа:Това е доста спорна теза.

Изобщо не е спорна тази теза, напротив, такава е трайната практика и на СИ, и на съдиите по жалбите.
Цитирате, че присъединяване ставало само с молба от взискателя /чл. 456 ГПК/. Пропускате обаче, че има още един вид присъединяване - по силата на закона. Хипотезите са описани в чл. 458 /за обезпечените кредитори/ и чл. 459 /за държавата/. Никога Държавата не се присъединява в изп. произовдство с молба до съдебния изпълнител, същият е присъединен по право кредитор. Такива са и обезпечените кредитори /чл. 458 ГПК/, а именно:
-кредитор със запор или възбрана;
-заложен кредитор;
-ипотекарен кредитор.

Нима искате да кажете, че ако хирографарният кредитор насочи изпълнението срещу имот с ипотека, учредена в полза на друг кредитор /чл. 458, ал. 2/, то ипотекарният кредитор...не е присъединен по право
Той също няма изп.лист, но и за него съдебният изпълнител трябва да задели суми, докато представи изп. лист /а той очевидно ще го представи едва, след като се снабди с такъв /.
Щом съдът е допуснал налагане на обезпечителна възбрана, значи е преценил вероятната основателност на бъдещия иск. Това е. Dure lex, sed lex.

E не с този аджамийски номер - изместване предмета на спора и тълкувания "какво съм искал да кажа". Каквото съм искал да кажа съм го казал пределно ясно а ГПК се предполага,че съм го чел поне веднъж и са ми ясни видовете кредитори и правата им при изп.процес
Но пак не разбрах дали "проектиран кредитор" /ищец с недоказано по размер и основание вземане респ. неликвидно такова/ е "кредитор" по цитираните норми.
И ако да - каква сума например СИ ще задели по сметката си за този "кредитор" след като тя не е установена по размер ???
И проблемът не в закона а в тези които го прилагат.