О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер година 17.02.2009 град Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав, на шестнадесети февруари 2009година в закрито заседание, в следния състав:
Председател: М.Т.
Членове: В.М.
Б.И.
като разгледа докладваното от съдията М. *** по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1,т.2 във връзка с чл.420 ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е частна жалба с вх.№479/23.01.2009г. от В.А.А. *** против определение от 11.12.2008г. на Пазарджишки районен съд, постановено по ч.гр.д.№2440/2008г. с което е отхвърлено по същество искането й за спиране на изпълнението по изпълнително дело №2136/2008г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Пазарджишки районен съд. Излагат се конкретни доводи за порочност на съдебния акт като необоснован и постановен в противоречие на материалния закон. Единият е, че за да се постанови спиране на изпълнението в случай когато е започнало изпълнително производство въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 във връзка с чл.417 т.9 от ГПК, а именно на основание запис на заповед, е достатъчно да се подаде само възражение, без същото да е подкрепено с убедителни писмени доказателства, респективно без да е представено надлежно обезпечение по чл.180 и 181 от ЗЗД. А вторият довод, касае твърдение на жалбоподателя, че той не дължи изпълнение по присъдените суми тъй като на 26.08.2008г. неговият син ги е изплатил на кредитора, като записа на заповед обезпечавал сключен между страните договор за заем.
В писмения отговор на частната жалба, подаден по реда на чл.276 ал.1 от ГПК от Румен Стефанов Тодоров, от гр.Пазарджик, ул.”Райко Алексиев” №23, ап.№31, взискател по изпълнението, се излагат доводи за недопустимост, алтернативно и за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че възражението за спиране на принудителното изпълнение във всички случаи следва да бъде подкрепено с убедителни писмени доказателства и че такова спиране, постановено въз основа на документите по чл.417, т.1-т.8 е недопустимо, освен в хипотезата на чл.420 ал.1, предл.ІІ-ро от ГПК- само и единствено, когато длъжникът представи надлежно обезпечение, като законът в този случай не допускал спиране въз основа на представени писмени доказателства, ако и те да са убедителни. По аргумент на противното от въведеното правило с чл.420 ал.1 от ГПК, можело да се направи извод, че чл.420 ал.2 от ГПК определял правилата за спиране на изпълнението, постановено въз основа на документ, извън кръга на тези по ал.1-ва, а именно документите по т.9 на чл.417 от ГПК. Искането е да се отхвърли частната жалба като неоснователна.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна в процеса, а разгледана по същество е и основателна.
Поискано е спиране на принудителното изпълнение, направено с подадено в срока по чл.419 ал.2 от ГПК възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.418 от ГПК от длъжника В.А.А..
Възражението е направено в едноседмичния срок от датата на връчване на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител-03.12. 2008г., издадена по реда на чл.418 от ГПК въз основа на документ, предвиден в разпоредбата на чл.417 т.9 от ГПК, а именно за вземане, основаващо се на запис на заповед (ЗЗ). Искането за спиране се обосновава на правопогасяващо възражение, че дължимата сума по ЗЗ е изплатена на кредитора и в този смисъл липсва задължение за плащане от страна на длъжника по издадения ЗЗ, като документът е обезпечавал сключен между страните договор за заем на стойност под 5000лв.
За да откаже да постанови спиране на изпълнението, Пазарджишкият районен съд приема, че за да се уважи възражението, то трябва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства от които съдът да направи извод, че сумата не се дължи, каквито в случая не били ангажирани от молителя, а в същност той се позовавал за недължимост на вземането на гласни доказателства. Макар, че в мотивите си съдът приема, че следва да се остави молбата без разглеждане, в диспозитива, съдът се произнася по същество като отхвърля искането за спиране на изпълнението по изп.д.№2136/2008г.
Определението на Пазарджишки районен съд е процесуално недопустимо тъй като не са налице условията на чл.420 ал.3 във връзка с ал.2 от ГПК за постановяването му. Цитираната разпоредба касае издаване на определение по искането за спиране на принудителното изпълнение, направено с възражението против издадена заповед за изпълнение, когато вземането се основава на някой от актовете, изброени от т.1 до т.8 на чл.417 от ГПК.
В конкретния случай, се иска спиране на изпълнението, започнато въз основа на издадена заповед за изпълнение по ред на чл.417 т.9 от ГПК, тоест, писменият документ служещ като основание за издаване на заповедта е запис на заповед. За тази категория писмени документи е предвиден различен процесуален ред за спиране на изпълнението в сравнение със случаите когато е образувано изпълнително производство въз основа на други писмени документи, изрично посочени в т.1 до т.8 на чл.417 от ГПК. Въведеният принцип е, че по начало принудителното изпълнение не се спира, като изключенията от него са в две насоки.
Първата насока, е когато изпълнението може да се спре условно, тоест, при комулативно наличие на определени обстоятелства за това, а именно: 1. Да е направено искане за спиране с подаденото възражение против издадената по реда на чл.418 от ГПК заповед за изпълнение/ЗИ/ ; 2. ЗИ да е издадена въз основа на някой от документите, посочени в чл.417, т.1-т.8 от ГПК; 3.Молителят да представи надлежно обезпечение, тоест, такова което да покрива изцяло вземането на кредитора, по чл.180 и чл.181 от ЗЗД или да ангажира такива убедителни писмени доказателства, въз основа на които съдът да направи извод, че вземането не съществува или че е погасено на някакво основание. В тези случаи съдът е в правото си да прецени дали са налице условията за спиране и съответно да постанови такова. Това са основанията за спиране на изпълнението визирани в чл.420 от ГПК.
Втората насока, при която е налице изключение от посочения по-горе принцип, касае спиране на изпълнението при образувано изпълнително производство въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на основание на някой от документите, предвидени в т.9 на чл.417 от ГПК. Касае се за по-особена категория писмени документи, свързани с менителничните ефекти-запис на заповед, менителница, приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. За тази втора категория документи е достатъчно само да се направи възражение против издадената заповед за изпълнение за да настъпи ефекта на спирането на изпълнението. Спирането на изпълнението в този случай настъпва по силата на закона и постановяване на нарочен съдебен акт от категорията на този по чл.420 ал.3 от ГПК не е необходимо. Достатъчно е при подаване на възражението против заповедта за изпълнение да е поискано спиране на принудителното изпълнение за да настъпи ефектът на спирането. Следователно длъжникът няма задължение да обосновава искането си за спиране на изпълнението чрез представяне на убедителни писмени доказателства, че не дължи сумата или на надлежно обезпечение. Такива изисквания ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение въз основа на ЗЗ, не поставя. При подадено такова възражение с искане за спиране, съдът следва само да уведоми страните, че ефекта на спиране на принудителното изпълнение е настъпил, за да може кредитора да предприеме необходимите действия, съгласно чл.415 и следващите от ГПК.
Като се е произнесъл по същество със съдебен акт при условията на чл.420 от ГПК, без да са налице изискванията на този текст от закона, Пазарджишкият окръжен съд е постановил едно недопустимо определение което следва да се обезсили и производството по искането за спиране на принудителното изпълнение да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.274 ал.1 от във връзка с чл.270 ал.3 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение на Пазарджишки районен съд от 11.12.2008г. постановено по ч.гр.д.№2440/2008г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по искането на В.А.А. *** за спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№ 2136/2008г. на Държавен съдебен изпълнител при Пазарджишки районен съд, направено по реда на чл.420 от ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: Членове:1. 2.
Служебно си изискайте доказателства от съответния съд е ли налично определение за спиране на принудителното изпълнение.
А, че колегата ...
Публикувано на: 14 Яну 2010, 21:29
Сега пък съм и престъпник, и това доживях 
), помагал си често, а и на кантара е твоето спокойствие- дано ти даде отговор:
