О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, . 26.06 2009 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Административна колегия, III Г състав, в закрито заседание на двадесет и шести май
и в присъствието на прокурор …………………………., като разгледа докладваното от…………съдия Т. *** по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т-С”АД, представлявано от инж. П.М. - Изпълнителен Директор срещу Разпореждане, постановено по гр.д.№2662/2009г. по описа на СРС, 40 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.В. за сумите посочени в него, представляващи стойност на употребена топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата.
Софийски градски съд, като взе предвид становището на жалбоподателя и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови процесното Разпореждане, СРС приема, че искането не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ,във вр. с чл.128 т.2 ГПК .
Заявителят не е представил документ за изцяло внесена държавна такса по двете кумулативни искания-за заплащане на главница и за обезщетение за забава, при което съдът приема наличието на отрицателна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК и отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Освен това с оглед бързината на производството неточностите не могат да бъдат отстранени по реда на чл.127 ГПК. Съдът намира, че разпореждането на Районния съдия е законосъобразно постановено.Изложените мотиви съответстват на фактическата обстановка по делото. Законодателят е регламентирал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд.
Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т. е. - по съдържание на исковата молба и по отношение на приложенията към нея /пълномощно и държавна такса/.
Районният съд е сезиран с
две отделни кумулативни искания : за заплащане на главница в размер на 3310.69 лв. и за обезщетение за забава на плащане на главницата преди подаване на заявлението в размер на 1193.79 лв.Заплатената от заявителя държавна такса е 90.09.лв.върху общата сума на двете претенции..Разпоредбата на чл.12 от Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК/в сила от 01.03.2008г./визира,че за издаване на заповед за изпълнение по заявление се събира 2 % върху интереса,но не по-малко от 25 лв .Съобразно разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК,
приложима и в заповедното производство, за
предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса за всеки иск.В случая държавната такса по вземането за главница е 66.21 лв.,а по вземането за лихва е 25 лв. като общо дължимата държавна такса става
91.21 лв.Заявителят е представил платежен документ само за
90.09 лв. като за разликата до 91.21 лв.не е представил такъв.
Законосъобразни са изводите на първата инстанция, че за районния съд
не съществува задължение за даване на указания за отстраняване на нередовностите на заявлението. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК не препраща изрично към чл. 129 от ГПК, относно проверката за редовност на заявлението. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127 и чл. 128 от ГПК и по основателността на искането по чл. 411 от ГПК. В Глава 37 - чл. 425, ал. 2 от ГПК е предвидена изрична възможност районният съд да дава писмени указания, но само когато не е използван образец на заявлението или използваният е неправилен. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ГПК, вменяваща задължение на съда да следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия, не намира приложение при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410 от ГПК. Същата въвежда общи правила за поправяне на процесуалните действия на страните, но не и при нередовност на сезиращия съда акт - заявление за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на изрична или препращаща норма налага извода, че при нередовност по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 или по чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението.
По тези съображения настоящият състав намира, че заявлението за издаване на заповед на изпълнение е нередовно по смисъла на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението на "Топлофикация" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се остави в сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл.278 и чл.279 от ГПК, Софийски градски съд:
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от 18.02.2009г., постановено по гр.д.№2962/2009г. по описа на СРС, 40 състав, с което е отхвърлено заявление на „Т-С”АД, за издаване на заповед за изпълнение срещу С.С.В..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Публикувано на: 06 Авг 2009, 10:43
?Лихвата като акцесорно задължение , също е самостоятелно и значи имате 5 акцесорни вземания за лихва , към всяка главница.Е кое му е безумното да ви искат отделна такса и на какво основание събирате 5 различни вземания(главници) в едно? 
За София ми е твърде спорадична информацията, но не съм и правила опити в тази насока- плащам предварително. 