forum.lex.bg

Здравейте колеги, ситуацията е следната:
Заповедно производство /вземания по фактури/. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът е посочил основанието за подсъдност - "местоизпълнение на задължението". Длъжникът, разбира се, възразява /12.05.2009г/. На 02.06.2009г. кредиторът предявява иск по чл.415, ал.1 от ГПК за вземането си.
Длъжникът с писмения си отговор прави и възражение за посъдност. Според него компетентен е РС по седалището на длъжника, на основание чл.105 ГПК.

И тук започва моето чудене. Опитвам се да си изясня, ако производството по издаване на заповед за изпълнение е започнало в един РС, последвало е възражение от длъжника, не е ли същият съд компетентен да разгледа съответно и иска по чл.415 ал.1 ГПК?
Друг е въпросът, че предвидената алтернативна местна подсъдност по чл.411, ал.1 вече е история. С изменение в ДВ брой 42, резнаха "по местоизпълнение". Но образуваните преди промяната дела по чл.411, ал.1 се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на посъдността.

С две думи, искам да обжалвам определението на КРС, с което прекратява производството и го изпраща по посъдност на СРС. Обаче не мога да се мотивирам сама пред себе си и да си "самоизложа" доводи...
Практика по такъв казус не намерих, а колкото повече чета и анализирам, толкова повече не съм сигурна.
Благодаря на всички, които биха се включили и биха ми помогнали с мнение или съвет.

П.П. А си мисля и за чл.68, буква "а" от ЗЗД. Пък и нали паричните задължения са носими...

След като няма особени правила във връзка с подсъдността на иска по чл.415 , следователно важат общите правила-по постоянен адрес/седалище на длъжника.
ЗЗД определя местоизпълнението на облигационното задължение , няма общо с подсъдността.Ако ответника е ЮЛ , може да погледнете и чл.108ал.1ГПК.

Успех!

Така, така ама Влахов пише следното в Актуални проблеми на новия ГПК / стр. 106-107/ и от там питанката на Милети

Заявлението се подава до PC по постоянния адрес (седалището) на длъжника или по местоизпълнението. По аналогия от исковия процес, когато вземането произтича от правоотношение с поделение или клон на юридическото лице, заявлението би следвало да може да се подаде до PC по тяхното местонахождение. Местоизпълнението се определя по правилото на чл. 68 ЗЗД, според който, ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши: при паричните задължения - по местожителството (постоянния адрес) на кредитора по време на изпълнение на задължението; при задължение да се даде определена вещ - по местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й. На практика местната подсъдност в заповедното производство се определя въз основа на едностранните твърдения на заявителя, като за верността им съдът не следи служебно (не изисква доказателства за постоянния адрес на длъжника или представяне на договора, с който е уговорено местоизпълнението). Съдът обаче следи да е местно компетентен с оглед посочения в заявлението адрес, респ. уговорено местоизпълнение (в противен случай уредбата на местната подсъдност в заповедното производство би била лишена от смисъл).

Та от там идва питането на колегата. С оглед измененията- няма да става по местоизпълнение, макар и да е уговорено изрично от страните.
Изключението е само по § 26. Делата по чл. 390, ал. 1 и по чл. 411, ал. 1, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността.

ако производството по издаване на заповед за изпълнение е започнало в един РС, последвало е възражение от длъжника, не е ли същият съд компетентен да разгледа съответно и иска по чл.415 ал.1 ГПК?

Не.

Аз говорих за подсъдността на иска , а не на заявлениети за ЗИ.

Благодаря за мненията