Страница 1 от 1
Давностен срок
Публикувано на:
19 Яну 2009, 01:09
от nanaa
Бихте ли ми помогнали. Не съм юрист и затова се обръщам към Вас.
ЕТ през 2000 год. съгл. договор получава стоки. Издаден е изп. лист през 2003. През 2007 год. се образува изп. дело. Мога ли да се позова на чл. 110 от ЗЗД и има ли някаква правна защита да се браня срещу предявения иск? Какъв е давностния срок и за лихвите?
Благодаря на всички, които ми отговорят
Re: Давностен срок
Публикувано на:
23 Яну 2009, 17:05
от nanaa
Може ли някой да ми отговори????
Re: Давностен срок
Публикувано на:
23 Яну 2009, 17:14
от sunrise
Ами ,зависи.
Дайте повече информация ,съдебно присъдено ли е вземането, кога е започнало изпълнителното производство и т.н.
Re: Давностен срок
Публикувано на:
23 Яну 2009, 17:22
от donna
Господине решението е влязло в сила как ще се борите с иска .
Подгонил ви е СИ -нормално .Ангажирайте си колега да провери кога е влязло в сила решението , изтекли ли са давностни срокове , но пред СИ -възражение за давност... имаше една тема по която спорихме ...някога отдавна .
Re: Давностен срок
Публикувано на:
23 Яну 2009, 23:39
от kalahan2008
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 31.07.2002 Г., СГС, ТК, Ч. ГР. Д. № 559/2002 Г
................
Що се отнася до възражението за погасяване по давност на задължението за лихви, изтекли преди 27.06.1997 г. на осн. чл. 116, б. "в" ЗЗД, съдът намира, че същото не може да бъде разглеждано в това производство. Произнасянето по възражението за давност предпоставя вече направена констатация на съда за съществуването на вземането. Такава констатация обаче може да бъде направена само в рамките на исково производство. Безпредметно да се решава въпросът за изтекла погасителна давност, ако не е установено действителното съществуване на спорното вземане. Преценката на съда по чл. 250 ГПК обаче се ограничава до това дали са налице писмени доказателства, разколебаващи формалната удостоверителна сила на несъдебното изпълнително основание, и не може да обхваща нито действителното съществуване на изпълняемото право и нито евентуалното негово погасяване по давност.
Поради това и при съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първата обжалваното определение се явява правилно. Частната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.