защита срещу действията на съдия- изпълнител по новия ГПК
Публикувано на: 05 Авг 2008, 13:13
Уважаеми, колеги,
имам нужда от помощ, както и да изкоментирам казуса с колеги юристи.
Казусът ми е следния: През месец октомври 2004 год. АДВ образува изпълнително дело против търговско дружество за задължение по ЗУНК. През месец ноември търговското дружество получава призовката за доброволно изпълнение. Не изпълнява в доброволно. С молбата са поискани и изпълнителни действия- налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху автомобил и запори върху банковите сметки. С допълнителна молба е поискано налагане на запор върху вземане на търговското дружество. Съдия- изпълнителят е наложил поисканите запори и възбрани. По сметката му са постъпили суми от запорите на банковите сметки и от запора на вземането. Тези суми са събрани в периода от получаването на призовката за доброволно изпълнение до 29.01.2005 год. и са преведени на АДВ. Вземането е много голямо по размер и събраните суми не са достатъчни за покриването му. Други изпълнителни действия от страна на съдия- изпълнителя не са извършвани.
Междувременно, търговското дружество, след получаване на призовката за доброволно изпълнение започва преговори с АДВ за разсрочване на вземането. В средата на 2005 год. постигат такова споразумение, сключват го в писмен вид и то тръгва да обикаля агенции и министерства за подписи. Дружеството, въпреки, че споразумението още не е подписано от всички, започва да погасява вземането съгласно погасителния план одобрен със споразумението. Средствата се внасят директно по сметката на АДВ. Част от плащането става с ценни книги (съгласно уговореното в споразумението). През месец юли 2008 год. дружеството е изплатило цялото вземане с лихвите, така както са се уговорили с АДВ.
АДВ подава молба за прекратяване на изпълнителното дело.
Съдия- изпълнителят изпраща до дружеството препис от молбата с искане за прекратяване, като с постановление го уведомява, че трябва да внесе в 14- дневен срок по сметка на държавен съдия- изпълнител разноски по чл. 79 от ГПК (в сила от 01.03.2008 год.), представляващи държавна такса за образуване на изпълнителното дело и държавна такса по Тарифата за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК, т. 53, ал. 1, т. 6 (т. 51д от Тарифа 1- отм.).
За мен това постановление е незаконосъобразно.
1) Молбата за прекратяване, респ. прекратяването следва да стане по реда на отм. ГПК, в който случай приложение по отношение на разноските ще намери чл. 69 от ГПК. В тази разпоредба изрично е посочено, че в случаите на прекратяване на производството по реда на чл. 330 от ГПК (отм), разноските не са за сметка на длъжника, а на взискателя.
2) Държавна такса по т. 53 от ТДТГПК( т. 51д от Тарифа 1 - отм.) се изчислява върху "събраните суми", т.е. събраните от съдия- изпълнителя, а в случая сумите за които се иска тази такса са превеждани директно на АДВ въз основа на споразумението. Т.е. тази такса не се дължи. Още повече, че държавните такси се заплащата за извършване на определено действие, такова е правното им естество.
!!! Проблем е, че на дружеството не е върнат екземпляр от споразумението , а има само погасителния план.
Как да се защитим срещу това постановление?, т.к. по новото ГПК е крайно ограничена възможността за обжалване действията на съдия- изпълнителя от страна на длъжника.
Колеги, моля, ако някой от Вас е имал такъв случай или има идея как да се разреши да ми помогне! Срокът за доброволно изпълнение изтича на 12.08.2008 год..
имам нужда от помощ, както и да изкоментирам казуса с колеги юристи.
Казусът ми е следния: През месец октомври 2004 год. АДВ образува изпълнително дело против търговско дружество за задължение по ЗУНК. През месец ноември търговското дружество получава призовката за доброволно изпълнение. Не изпълнява в доброволно. С молбата са поискани и изпълнителни действия- налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху автомобил и запори върху банковите сметки. С допълнителна молба е поискано налагане на запор върху вземане на търговското дружество. Съдия- изпълнителят е наложил поисканите запори и възбрани. По сметката му са постъпили суми от запорите на банковите сметки и от запора на вземането. Тези суми са събрани в периода от получаването на призовката за доброволно изпълнение до 29.01.2005 год. и са преведени на АДВ. Вземането е много голямо по размер и събраните суми не са достатъчни за покриването му. Други изпълнителни действия от страна на съдия- изпълнителя не са извършвани.
Междувременно, търговското дружество, след получаване на призовката за доброволно изпълнение започва преговори с АДВ за разсрочване на вземането. В средата на 2005 год. постигат такова споразумение, сключват го в писмен вид и то тръгва да обикаля агенции и министерства за подписи. Дружеството, въпреки, че споразумението още не е подписано от всички, започва да погасява вземането съгласно погасителния план одобрен със споразумението. Средствата се внасят директно по сметката на АДВ. Част от плащането става с ценни книги (съгласно уговореното в споразумението). През месец юли 2008 год. дружеството е изплатило цялото вземане с лихвите, така както са се уговорили с АДВ.
АДВ подава молба за прекратяване на изпълнителното дело.
Съдия- изпълнителят изпраща до дружеството препис от молбата с искане за прекратяване, като с постановление го уведомява, че трябва да внесе в 14- дневен срок по сметка на държавен съдия- изпълнител разноски по чл. 79 от ГПК (в сила от 01.03.2008 год.), представляващи държавна такса за образуване на изпълнителното дело и държавна такса по Тарифата за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК, т. 53, ал. 1, т. 6 (т. 51д от Тарифа 1- отм.).
За мен това постановление е незаконосъобразно.
1) Молбата за прекратяване, респ. прекратяването следва да стане по реда на отм. ГПК, в който случай приложение по отношение на разноските ще намери чл. 69 от ГПК. В тази разпоредба изрично е посочено, че в случаите на прекратяване на производството по реда на чл. 330 от ГПК (отм), разноските не са за сметка на длъжника, а на взискателя.
2) Държавна такса по т. 53 от ТДТГПК( т. 51д от Тарифа 1 - отм.) се изчислява върху "събраните суми", т.е. събраните от съдия- изпълнителя, а в случая сумите за които се иска тази такса са превеждани директно на АДВ въз основа на споразумението. Т.е. тази такса не се дължи. Още повече, че държавните такси се заплащата за извършване на определено действие, такова е правното им естество.
!!! Проблем е, че на дружеството не е върнат екземпляр от споразумението , а има само погасителния план.
Как да се защитим срещу това постановление?, т.к. по новото ГПК е крайно ограничена възможността за обжалване действията на съдия- изпълнителя от страна на длъжника.
Колеги, моля, ако някой от Вас е имал такъв случай или има идея как да се разреши да ми помогне! Срокът за доброволно изпълнение изтича на 12.08.2008 год..