forum.lex.bg

V sudebnoto reshenie protivnata strana e osudena da mi vurne vladenieto i sobstvenostta vurhu spornia imot. Kak stava fakticheski tova? Samo po silata na sudebnoto reshenie, ili sa nujni oshte niakakvi deistvia ot moia strana? Naprimer sudia izpulnitel? Mejdu drugoto protivnata strana ne osporva pravoto mi. Reshenieto e vliazlo veche v sila.

ако не сте си вече във владение на имота /тоест ответника не го е освободил доброволно и вие не може да си ползвате имота /то следва да поискате от съда да ви издаде изпълнителен лист и въвода във владение да се извърши със съдия изпълнител

Приятел, ти и ако това не знаеш, значи нещата са съвсем не добри:)))))) Но какво да говорим и за съдии, които постановяват да се предаде владението и „СОБСТВЕНОСТТА”. Твърде ми е любопитно как се предава физически право, в конкретния случай правото на собстевност. И по-важното, щом предявяваш ревандикационен, ПЕТИТОРЕН иск, за да е основателен, ти трябва да си установил, че си собстевник - та, какво право на собственост ще ти възстановява любимият ни съд:)))))))))). Но да ти отговоря конкретно на въпроса, защото явно се затрудняваш, млади момко - виж чл. 415 ГПК.

Както винаги драги gega, разсъждаваш без да се притесняваш от това дали с мнението си ще изглеждаш като еретик. В нашата професия се допуска от много колеги една фундаментална грешка-приема се за установено някакво клише, въведено от съда, от някой научен корифей, или просто от практиката, и не се мисли това правилно ли е или не. И нямаме никакво право да се оправдаваме с бедността на езика ни. Защото когато в езика липсват думи за изразяване на някакъв научен термин или институт, се заимства готов термин от друг език, или се измисля такъв в родния. /Само за пример-не мога да приема един такъв израз в нотариален акт: Х се яви пред мен-нотариус П.П. чрез пълномощника си Н. Нотариалния акт трябва да отрази точно кой се е явил, а не чрез кого./.
Абсолютно те подкрепям-правото на собственост не може да бъде предадено. Съдът установява със СПН на кого то принадлежи, и е редно да постанови предаване на владението върху вещта.
Относно казуса: Само ще допълня, че ако осъдената страна е добронамерена относно изпълнението на решението, в полза и на двете страни ще бъде предаването на владението да бъде установено в писмена форма с протокол без да бъде сезиран съдия-изпълнител. Така и двете страни ще спестят още пари и време за процедура по чл.415 ГПК.

Колкото до клишетата, винаги съм се чудел защо винаги се отхвърлят "като неоснователни и НЕДОКАЗАНИ" неоснователните искове, при които всеки твърдян от ищеца факт е доказан, само дето от него не следва спорното право.
Но в чуденето не виждам нищо еретично, Иване, и дори нищо чак толкова оригинално. ;-) ;-)

возхитена съм))браво колега!

А какво ще кажете и за още една еретична мисъл - неоснователен иск поради своята недоказаност! Това може би е най-точния израз в повечето случаи, защото каквите правнорелевантни факти са установени от съда, само те се считат за проявени в обективната действителност, макар че нещата могат да стоят по-инак! Още повече че от 1997 г. в българския гр. процес се дири не обективната, а формалната истина!