forum.lex.bg

Уважаеми колеги Юристи,
Пълномощник съм в административно производство по реда на чл.40-чл.40б от Правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане.Производството е пред Дирекция социално подпомагане-Връбница,тъй като повереника ми е без настоящ адрес,но е с постоянен адрес на територията на район "Връбница" при столична община.
Относими правни актове са Закон за социалното подпомагане)ЗСП(, Правилника за неговото прилагане(ППЗСП) и Административно процесуален кодекс(АПК).
Предмета на административното производство е искане на повереника ми да бъде настанен в Център за временно настаняване "Св.Димиттър" гр.София.
От фактическа страна излагам следното:
Искането за настаняване е предявено пред Директора на дирекция социално подпомагане-Връбница ,тъй като повереника ми е с постоянен адрес -Връбница на 25.11.2010г,считано от която дата започва да тече 14 хдневен срок за произнасяне(Чл.57 ал.1 ,във вр. с чл.21 ал.1 от АПК във вр. с чл.40-40б от ППЗСП). Срока за произнасяне е изтекъл на 04.12.2010 и след тази дата е налице мълчалив отказ по чл.58 ал.1 от АПК,поради това че адм.орган не се произнесе по направеното искане за издаване на акт за настаняване.Мълчаливия отказ е обжалван в срок пред горестоящия административен орган в лицето на Регионалната дирекция Социално подпомагане София град(РДСП),която с Решение от 04.01.11г. ОТМЕНЯ мълчалив отказ и ВРЪЩА преписката на долустоящия орган за произнасяне по същество. В мотивите на решението си РДСП изтъкма че са допуснати нарушения на производствените правила- не е изготвена социална оценка,която следва да се изготви и заповедта за настаняване следва да бъде издадена.
От правна страна:
1. Молбата за настаняване се подава до Дирекция социално подпомагане по настоящ адрес на лицето ,което желае да бъде настанено в Център за временно настаняване по арг. на чл.40 ал.1 т.1 от ППЗСП.
2. Въз основа на подадената молба и приложените документи органът по ал. 1, т. 1 - 3 извършва социална оценка на потребностите на лицето от социални услуги, която се отразява в доклад-предложение, съгласно приложение № 8 арг. е на чл.40 ал.4 от ППЗСП.
3. Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности, се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", издадена въз основа на доклада по чл. 40, ал. 4 от ППЗСП по арг. на чл.40а ал.1 от ППЗСП.
По същество на спора:
След отмяната на мълчаливия отказ бях приет за разговор от Директора на дирекция социално подпомагане в негови кабинет,където същия бе повикал началника на отедел Социални услуги,социалния работник ,който работи по преписката и някъкъв технически експерт,всички служители на дирекцията.
В рамките на разговора Началника на отдел социални услуги ми каза,че дирекция социално подпомагане -Връбница не е компетентна да настанява, а настаняването следва да се извърши от Директора на дирекция социално подпомагане -Люлин. Тази теза се сподели и от Директора на ДСП-Връбница.
Беше ми показано писмено указание на Агенциата за социално подпомагане от 2003 година,в което е дадено указание до Дирекциите Социално подпомагане в страната да провеждат процедурата по настаняване и след това да изпращат преписката на Дирекция социално подпомагане по местонахождение на институцията за издаване на заповед за настаняване.
Тезата на автора:
Аз намирам ,че компетентен да издаде заповедта за настаняване е Директора на Социално подпомагане -Връбница,ПО СЛЕДНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ:
БЕЗСПОРНО е че компетентен да настанява в специализирана институция съгласно чл.40а ал.1 от ППЗСП е Директора на Дирекция социално подпомагане,от тази разпоредба се очертава в общи линии материалната компетентност за издаване на заповед за настаняване. Но директорите на Дирекции социално подпомагане са много и нормата не дава отговор на въпроса кои точно директор на дирекция социално подпомагане има компетентност да издава заповедта за настаняване.
Аз намирам отговора в систематичното тълкуване на разпоредбите на Административно процесуален кодекс Чл.1 до Чл.59 от АПК,които прилагам субсидирано като обща клауза за издаване на административните актове,тъй като в процесния случай не се установява специална клауза за издаване на процесния административен акт.
Общото логично правило на административното право и процес е пред който орган е предявено искането за издаване на акт,същия образува производство по издавенот му и го приключва с нарочно мотивирано решение по чл.59 от АПК.Респективно след като искането за издаване на акт е направено пред Директора на Дирекция социално подпомагане -Връбница,то той е компетентния административен орган да издаде заповедта за настаняване,защото същия като административен орган започва и приключва производството по издавнето на заповедта с мотивирано решение-Заповед за настаняване или отказ за настаняване.
Правен апсурд е производството по издаване на заповедта да започва и протича при един административен орган,а решението по чл.59 от АПК да бъде издавано от друг административен орган.
горните правни аргументи черпа от тълкуването на разпоредбите на чл.21-66 от АПК,във вр. с чл.40-40б от ППЗСП.
ВЪЗРАЖЕНИЕТО ми срещу тезата на Директора на Дирекция социално подпомагане,че друг директор на дирекция Люлин следва да издаде пзаповедта,е че в процесния случай не е налице териториална компетентност за издаване на заповедта за настаняване по местонахождение на институцията, а ако друг орган издаде заповедта то същата би била нищожна.
Предвид на спорния въпрос за компетентността да се издава заповед за настаняване Ви моля уважаеми колеги юристи да се включите в обсъждането на спорния въпрос и да споделите своите правни тези по така очертания спорен въпрос,с удоволствие ще ги приема.
Благодаря на всички ,които ще се включат в обсъждането на въпроса.

Здравейте, колега. Дано включването ми не е закъсняло.
Единият възможен отговор е даденият от Вас. Мнението ми е обаче, че трудно бихте го мотивирали с общите правила на чл. 1-59 от АПК и с обвързване на териториалната компетентност на административния орган с мястото на подаване на молбата. По-скоро според мен, ако се възприеме този отговор, териториалната компетентност се определя от разпоредбата на чл. 40 ал. 1 общият текст, тълкуван във вр. с точка първа на същата алинея. Нека го постваме:

Чл. 40. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 1999 г., изм., бр. 40 от 2003 г.) (1) Лицата, които желаят да ползват социални услуги, подават писмена молба по настоящия си адрес съответно до:
1. директора на дирекция "Социално подпомагане" - за социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности

Това означава, че компетентен орган би бил директорът на ДСП по настоящия адрес на лицето. При липса на настоящ адрес смятам, че компетентен би бил органът по постоянния адрес.
Другият възможен отговор е, че когато предоставянето на тази социална услуга е в правомощията на държавата, териториалната компетентност на дирекциите, които следва да издават заповеди за настаняване, се определя по преценка на АСП, с указания на нейните ръководни органи (както впрочем са постъвили, видно от поста Ви). Основанието за това становище е отбелязаната и от Вас липса на изрични правила, които да определят компетентността на административните органи при териториалните звена на АСП. Забележете, че когато определят компетентността на директора на ДСП, никъде нормите на ППЗСП не използват прилагателното “съответната”. В тази връзка, нека се спрем на чл. 40а ал. 1 и 2 от ППЗСП:

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 40 от 2003 г.) (1) Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности, се извършват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", издадена въз основа на доклада по чл. 40, ал. 4.
(2) Настаняването в специализирани институции и предоставянето на социални услуги в общността, когато са общинска дейност, се извършват със заповед на кмета на съответната община или на упълномощено от него длъжностно лице.

С други думи, когато социалната услуга се предоставя от общината, има изрично регламентирана териториална компетентност – заповедта се издава от кмета на съответната община. Но когато социалната услуга се предоставя от държавата, такава регламентация на териториалната компетентност няма. Едва ли това е нормотворчески пропуск, и то точно в един член и съседни алинея. По-скоро е предоставяне на АСП на оперативна свобода да “разпределя и преразпределя” функциите между ДСП по места. Съответно, произнасянето на директор на дирекция, различна от тази, при която е подадено искането за социалната услуга, не прави акта нищожен.
От гледна точка на логиката също е оправдано да се произнесе директорът на ДСП, в чийто район се извършва социалната услуга - в случая, доколкото разбрах, настаняването ще е в специализирана институция в Люлин и тамошната ДСП следва да се произнесе.

Настина едва ли може да се приеме, че актът на ДСП "Люлин" ще е нищожен. Освен това нали той ще е от полза на Вашия клиент и едва ще релевирате нищожност пред компетентен орган - съд или административен орган. По-добре си получете решението от ДСП "Люлин" и гледайте напред.

Аз благодаря колеги за включването ,но не съм съгласен със становището,че Директора на ДСП-Люлин,трябва да издаде заповедта за настаняване,защото не е евъведена териториална компетентност по местонахождение на институцията.Освен това не може един орган да започва и да води административното производство с произтичащите от това правни последици,а послед друг орган да издава административния акт. Административното производство започва по молба на правосубекта прид компетентния административен орган и приключва съгласно чл.59 от АПК с постановяване на решение,т.е АПК императивно казва органа започнал производството и приключва същото с решение. Разбира се ,че става въпрос за неяснота на ППЗСП по отношение на компетентния административен орган,който трябва да издаде заповдта за настаняване.
Представете си че единия орган в лицето на АСП-Връбница води по един начин производството и събира доказателства,а ДСП-Люлин не приема начина на водене на производството от ДСП-Връбница и не приема събраните от последната дирекция доказателства и ДСП-Люлин решава на общо основание да води производство и да събира доказателства ,това би било анархично положение.
Нама правни аргументи и в разрез с философията на АПК,в който се регламентира реда и условията за издаване на ИАА е дасе приеме че един орган ДСП-Връбница ще води производството а друг орган-ДСП-Люлин ще решава дали дасе издаде решение по чл.59 от АПК
Естествено,че ме притеснява факта,че ако ДСП-Люлин издаде заповедта същата би била нищожна поради липса на компетентност и тази нищожност може да бъде повдигната от Директора на институцията и ако тя бъде констатирана клиента ми няма да има интерес от това ,затова моя е задачата да следа за постановяване на стабилен административен акт.
Щом като органа компетентен да приеме ППЗСП не е предвидил заповедта да се издаде от ДСП по местонахождение на институцията,то явно не е имал такова намерение.
Съвместния прочит на чл.40 и сл.от ППЗСП и чл.21-66 от АПК като се подходи със системния метод на тълкуване сочи ,че компетентен да се произнесе по молбата за настаняване е органа пред който е предявена по настоящ и постоянен адрес.

По принцип не виждам проблем. Защо Директорът на институцията ДСП Люлин ще издаде заповед за настаняване, а после ще иска прогласяване на нищожност. Преди година и нещо в началото на мандата Министър М. Попова реши да иска от съда обявяване на нищожност на заповед на предходния министър. Казаха и от ВАС че не става - адм. орган да се жалва от свои актове. Остава вариант по реда на възобновяването, - чл. 99 АПК, но там пък лицето е придобило добросъвестно права и те не могат да се пипат, дори адм. орган да иска възобновяване. Мисля, че има специални закнини, при които производството почва пред един орган, а приключва с издаване на акт от друг.

Директора на институцията и директора на ДСП-Люлин са отделни адм.органи.Спора е между директорите на ДСП

Аз само се опитвам да гледам практично на нещата. Ако искате се възползвайте от нормата на чл. 19 АПК - спорове за компетентност- от общия по-отгоре адм. орган. Каквото той каже - това е. В края на краищата компетентен е органът, който ще Ви издаде адм. акт - той се подписва под него, а не ние като адвокати. Може де изглежда незаконосъобразно, но в края на краищата практиката е едно, законът - друго. Доста време е минало по тоя казус - а времето е пари.