- Дата и час: 29 Ное 2024, 13:43 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
С гордост за българския съд
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
17 мнения
• Страница 1 от 1
С гордост за българския съд
РЕШЕНИЕ
№ 3909
София, 24/03/2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от председателя ДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело № 13704/2009. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, срещу решение № 34 от 11.08.2009 г. по адм. дело № 4288/2008 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отменена заповед № 7859/05.06.2008 г. на директора на Столична дирекция „Полиция” за наложена на Николай Георгиев Паунов принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз.
Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Николай Георгиев Паунов срещу цитираната заповед в останалата й част, не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Ответникът – Николай Георгиев Паунов, представляван от адвокат Стефан Петков, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна.
Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна по същество по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Николай Паунов е длъжник в размер над 5 000 лева по изпълнително дело към българско физическо лице, личното му имущество не покрива задълженията му и същият не е представил надлежно обезпечение, поради което по искане на частен съдебен изпълнител директорът на Столична дирекция „Полиция” е наложил обжалваната пред съда принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 2009 г., да бъде отменена разпоредбата и да бъде създадена нова алинея 6 на чл. 75 от закона с аналогичен текст, както и заглавието на закона да бъде изменено на „Закон за българските лични документи”). Счел е, че е налице съдебно установено вземане по смисъла на цитираната норма, тъй като за събирането на задълженията е издаден изпълнителен лист, който представлява съдебен акт, издаден в производство по реда на отменения ГПК. Приел е, че тъй като чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС не конкретизира вида на съдебния акт или производството по установяване на вземането, изпълнителният лист е основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка във връзка с осъществяваното принудително изпълнение. Приел е, че принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС „забрана за напускане на страната”, когато се налага за наличие на парични задължения към физическо лице, съответства на ограничението на правото на придвижване в рамките на Европейския съюз по чл. 23, ал. 3 от ЗБДС, а именно за защита на правата на други граждани, каквото е правото на взискателя по изпълнителното дело в случая. Целта за налагане на мярката по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС е приета за неотносима към съображенията за обществен ред или обществено здраве за разлика от целта на принудителните административни мерки по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, тъй като неплащането на парични задължения дори в големи размери към физически лица не е въздигната в административно нарушение, а се регулира със способите за правна защита на гражданското право и налагането на обжалваната мярка не предпоставя такова нарушение и налагането на административно наказание. Съдът е счел, че съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) жалбоподателят по силата на притежаваното от него българско гражданство е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки съгласно чл. 18 от ДЕО, конкретизирана в чл. 39 - 42 като свобода на движение на работниците, в чл. 43 - 48 - като свобода на установяване на самонаетите лица и в чл. 49 - 55 - като свобода на предоставяне на услугите. Въз основа на Директива 2004/38/ЕО на Европейския съвет и на Съвета от 29.04.2004 г. (директивата) и практиката на Съда на Европейските общности (СЕО) в областта на гражданството и свободното движение на лицата съдът е приел, че обжалваният административен акт ограничава свободата на движение на жалбоподателя като гражданин на Европейския съюз на територията на държавите-членки. Приел е по силата на чл. 37 във връзка с чл. 27 и чл. 1 от посочената директива, че същата съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като забранява позоваването на такива съображения за икономически цели; от друга страна чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Тъй като към постановяването на съдебното решение директивата не е транспонирана в националното законодателство в нарушение на задължението на Република България за въвеждането й към 01.01.2007 г., съдът е приел въз основа на практиката на СЕО, че чл. 27 от директивата има директен ефект по отношение на гражданите на Република България относно предвидените в нея условия и основания за ограничаване свободното движение на граждани на съюза на територията на държавите-членки. Приел е, че основанието за ограничаване свободата на движение на българските граждани по чл. 23, ал. 3 от ЗБДС за защита правата и свободите на други граждани не цели обществения интерес, а е установено в защита на частен интерес. Поради непосочване на основания за налагане на обжалваната мярка, свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, е прието, че правото на излизане на жалбоподателя от държава-членка и поради това правото му на свободно движение като гражданин на Европейския съюз е ограничено на основания, извън предвидените в общностното право. Счел е, че по силата на примата на общностното право над националното и посочения директен ефект на директивата, прилагането на разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС следва да бъде дерогирана поради налагане на ограничение извън предвидените в чл. 27, ал. 1 от директивата основания за ограничаване свободното движение на гражданите на Европейския съюз, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна в частта относно забраната за напускане на страната по отношение на държавите-членки на Европейския съюз поради противоречие с цитираната материалноправна разпоредба на директивата.
Обжалваното решение е правилно.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено.
В случая, както законосъобразно е приел съдът по същество, основанието за налагането на принудителната административна мярка „забрана за напускане на страната” по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС е защитата на финансовия интерес на частно лице – кредитор по парично вземане, поради което това основание не попада сред изчерпателно изброените основания в директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред.
Видно е, че към постановяване на обжалваната заповед за налагане на принудителната административна мярка цитираната директива не е била транспонирана в националното законодателство, въпреки изтеклия за това срок. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от цитираната директива създава задължение за държавите-членки да бездействат, т.е. да не ограничават правото на свободно движение на своите граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз на територията на последния, освен на изброените в нея основания. Нетранспонирането в срок или некоректното транспониране на директива, което препятства постигането на предписания с нея резултат, не дава възможност на държавата-членка да се позове на това обстоятелство, за да обоснове ограничаването на правата на своите граждани, които те имат по силата на правото на Европейския съюз, в частност които биха придобили, ако директивата е транспонирана в срок и предписаният с нея резултат е постигнат.
Предвид горното, неоснователен е доводът в касационната жалба, че поради нетранспонирането й директивата не се прилага въз основа на аргумент от чл. 5, ал. 2 от АПК, съгласно който когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, се прилага международният договор. От една страна, директивите на Европейския съюз не са международни договори по смисъла на цитираната разпоредба. Същественото е, че те създават задължение за държавата-членка за транспонирането им, което произтича от тяхната правна природа на акт, който предписва постигането на определен задължителен резултат със средствата на вътрешното право, поради което и приемането на мерките по вътрешното законодателство е от компетентността на държавата-членка, но същото следва да бъде извършено в предписания в директивата срок и съобразно предписания с нея резултат, т.е коректно от гледна точка целите на Европейския съюз. Задължението за транспониране на директивата произтича от правото на Европейския съюз, а не по силата на норма от вътрешното законодателство, поради което съществуването на такива норми не се отразява на правното действие на директивите.
В случая разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС въвежда ограничение на правото на излизане от държава-членка (като част от правото на свободно движение по чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен чл. 18 от ДЕО, норма с директен ефект) на основание, непредвидено в директивата, поради което пряко й противоречи. Поради неизпълнението на задължението за транспониране на директивата във вътрешното законодателство нормата на чл. 27, ал. 1 от същата има вертикален директен ефект, т.е. частните лица могат да черпят права от нея спрямо националните органи и да се позовават на посочената норма пред националния съд при накърняване на техните права, в резултат от нетранспонирането на директивата. Законосъобразно съдът по същество е счел, че по силата на върховенството на правото на Европейския съюз над националното, цитираната норма от директивата дерогира прилагането на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС поради противоречието между двете разпоредби и правилно е отменил заповедта в частта относно държавите-членки на Европейския съюз.
С решение на СЕО от 10 юли 2008 г. по дело С-33/07 за тълкуване на чл. 18 от ДЕО и на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО СЕО е подчертал, че „въпреки че в съществена степен държавите-членки са свободни да определят изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност според националните си нужди, които могат да се различават в една държава-членка от друга и в един момент от друг, при все това в общностния контекст, и по-специално като обосноваване на дерогацията на основния принцип на свободно движение на лица, тези изисквания следва да се разбират в тесен смисъл, така че обхватът им не може да бъде определян едностранно от всяка от държавите-членки, без контрол от страна на институциите на Европейската общност […] Съдебната практика също така уточнява, че понятието за обществен ред във всеки случай предполага наличието на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, освен смущаването на реда, каквото е всяко нарушение на закона.” (в този смисъл са и редица други решения на СЕО, например по делото Rutili (точка 28), по делото Bouchereau (точка 35) и др).
В контекста на цитираната практика на СЕО законосъобразен е изводът на административния съд, че неизпълнението на облигационно задължение към физическо лице, макар и над 5 000 лева, за което е започнало принудително изпълнение, не попада в категорията на съображенията за обществен интерес. Обосновани са в тази насока изводите на съда по същество, че правните средства за защита срещу неплащане на парично задължение към физическо лице се уреждат от гражданското (частното) право и поради равнопоставеността на субектите по правоотношението това нарушение на гражданския закон не е въздигнато в административно нарушение. Поради това и по аргумент от вътрешноправната уредба няма основание да се приеме, че уреденото в чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС основание за налагане на принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” е продиктувано от съображения за обществен ред. Поради това предвидената в цитираната разпоредба рестриктивна мярка не цели защита на основен обществен интерес по смисъла на цитираното решение на СЕО, а също така не представлява съображение, свързано с обществения ред и от гледна точка на националното право.
Доводът на касатора за неизпълнимостта на принудителната административна мярка по отношение на държавите, нечленуващи в Европейския съюз, в хипотезата, при която ответникът премине вътрешните граници на съюза и опита да напусне територията му през неговите външни граници, е неоснователен, тъй като няма отношение към спора за законосъобразността на административния акт. Изпълнението на принудителната административна мярка по отношение на трети за Европейския съюз страни е въпрос, който подлежи на решаване чрез механизмите на полицейското сътрудничество с компетентните власти на държавите-членки и не може да бъде довод по съществото на спора.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 11.08.2009 г. по адм. дело № 4288/2008 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отменена заповед № 7859/05.06.2008 г. на директора на Столична дирекция „Полиция” за наложена на Николай Георгиев Паунов принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Диана Добрева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Юлия Ковачева
/п/ Соня Янкулова
Д.Д.
№ 3909
София, 24/03/2010
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от председателя ДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело № 13704/2009. Document Link Icon
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, срещу решение № 34 от 11.08.2009 г. по адм. дело № 4288/2008 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отменена заповед № 7859/05.06.2008 г. на директора на Столична дирекция „Полиция” за наложена на Николай Георгиев Паунов принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз.
Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Николай Георгиев Паунов срещу цитираната заповед в останалата й част, не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Ответникът – Николай Георгиев Паунов, представляван от адвокат Стефан Петков, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от надлежна страна.
Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът счете касационната жалба за неоснователна по същество по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Николай Паунов е длъжник в размер над 5 000 лева по изпълнително дело към българско физическо лице, личното му имущество не покрива задълженията му и същият не е представил надлежно обезпечение, поради което по искане на частен съдебен изпълнител директорът на Столична дирекция „Полиция” е наложил обжалваната пред съда принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, ред. ДВ, бр. 43 от 2005 г., преди със ЗИДЗБДС, обн. ДВ, бр. 82 от 2009 г., да бъде отменена разпоредбата и да бъде създадена нова алинея 6 на чл. 75 от закона с аналогичен текст, както и заглавието на закона да бъде изменено на „Закон за българските лични документи”). Счел е, че е налице съдебно установено вземане по смисъла на цитираната норма, тъй като за събирането на задълженията е издаден изпълнителен лист, който представлява съдебен акт, издаден в производство по реда на отменения ГПК. Приел е, че тъй като чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС не конкретизира вида на съдебния акт или производството по установяване на вземането, изпълнителният лист е основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка във връзка с осъществяваното принудително изпълнение. Приел е, че принудителната административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС „забрана за напускане на страната”, когато се налага за наличие на парични задължения към физическо лице, съответства на ограничението на правото на придвижване в рамките на Европейския съюз по чл. 23, ал. 3 от ЗБДС, а именно за защита на правата на други граждани, каквото е правото на взискателя по изпълнителното дело в случая. Целта за налагане на мярката по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС е приета за неотносима към съображенията за обществен ред или обществено здраве за разлика от целта на принудителните административни мерки по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, тъй като неплащането на парични задължения дори в големи размери към физически лица не е въздигната в административно нарушение, а се регулира със способите за правна защита на гражданското право и налагането на обжалваната мярка не предпоставя такова нарушение и налагането на административно наказание. Съдът е счел, че съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) жалбоподателят по силата на притежаваното от него българско гражданство е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки съгласно чл. 18 от ДЕО, конкретизирана в чл. 39 - 42 като свобода на движение на работниците, в чл. 43 - 48 - като свобода на установяване на самонаетите лица и в чл. 49 - 55 - като свобода на предоставяне на услугите. Въз основа на Директива 2004/38/ЕО на Европейския съвет и на Съвета от 29.04.2004 г. (директивата) и практиката на Съда на Европейските общности (СЕО) в областта на гражданството и свободното движение на лицата съдът е приел, че обжалваният административен акт ограничава свободата на движение на жалбоподателя като гражданин на Европейския съюз на територията на държавите-членки. Приел е по силата на чл. 37 във връзка с чл. 27 и чл. 1 от посочената директива, че същата съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като забранява позоваването на такива съображения за икономически цели; от друга страна чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Тъй като към постановяването на съдебното решение директивата не е транспонирана в националното законодателство в нарушение на задължението на Република България за въвеждането й към 01.01.2007 г., съдът е приел въз основа на практиката на СЕО, че чл. 27 от директивата има директен ефект по отношение на гражданите на Република България относно предвидените в нея условия и основания за ограничаване свободното движение на граждани на съюза на територията на държавите-членки. Приел е, че основанието за ограничаване свободата на движение на българските граждани по чл. 23, ал. 3 от ЗБДС за защита правата и свободите на други граждани не цели обществения интерес, а е установено в защита на частен интерес. Поради непосочване на основания за налагане на обжалваната мярка, свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, е прието, че правото на излизане на жалбоподателя от държава-членка и поради това правото му на свободно движение като гражданин на Европейския съюз е ограничено на основания, извън предвидените в общностното право. Счел е, че по силата на примата на общностното право над националното и посочения директен ефект на директивата, прилагането на разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС следва да бъде дерогирана поради налагане на ограничение извън предвидените в чл. 27, ал. 1 от директивата основания за ограничаване свободното движение на гражданите на Европейския съюз, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна в частта относно забраната за напускане на страната по отношение на държавите-членки на Европейския съюз поради противоречие с цитираната материалноправна разпоредба на директивата.
Обжалваното решение е правилно.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено.
В случая, както законосъобразно е приел съдът по същество, основанието за налагането на принудителната административна мярка „забрана за напускане на страната” по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС е защитата на финансовия интерес на частно лице – кредитор по парично вземане, поради което това основание не попада сред изчерпателно изброените основания в директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред.
Видно е, че към постановяване на обжалваната заповед за налагане на принудителната административна мярка цитираната директива не е била транспонирана в националното законодателство, въпреки изтеклия за това срок. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от цитираната директива създава задължение за държавите-членки да бездействат, т.е. да не ограничават правото на свободно движение на своите граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз на територията на последния, освен на изброените в нея основания. Нетранспонирането в срок или некоректното транспониране на директива, което препятства постигането на предписания с нея резултат, не дава възможност на държавата-членка да се позове на това обстоятелство, за да обоснове ограничаването на правата на своите граждани, които те имат по силата на правото на Европейския съюз, в частност които биха придобили, ако директивата е транспонирана в срок и предписаният с нея резултат е постигнат.
Предвид горното, неоснователен е доводът в касационната жалба, че поради нетранспонирането й директивата не се прилага въз основа на аргумент от чл. 5, ал. 2 от АПК, съгласно който когато закон или подзаконов нормативен акт противоречи на международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, се прилага международният договор. От една страна, директивите на Европейския съюз не са международни договори по смисъла на цитираната разпоредба. Същественото е, че те създават задължение за държавата-членка за транспонирането им, което произтича от тяхната правна природа на акт, който предписва постигането на определен задължителен резултат със средствата на вътрешното право, поради което и приемането на мерките по вътрешното законодателство е от компетентността на държавата-членка, но същото следва да бъде извършено в предписания в директивата срок и съобразно предписания с нея резултат, т.е коректно от гледна точка целите на Европейския съюз. Задължението за транспониране на директивата произтича от правото на Европейския съюз, а не по силата на норма от вътрешното законодателство, поради което съществуването на такива норми не се отразява на правното действие на директивите.
В случая разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС въвежда ограничение на правото на излизане от държава-членка (като част от правото на свободно движение по чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз (предишен чл. 18 от ДЕО, норма с директен ефект) на основание, непредвидено в директивата, поради което пряко й противоречи. Поради неизпълнението на задължението за транспониране на директивата във вътрешното законодателство нормата на чл. 27, ал. 1 от същата има вертикален директен ефект, т.е. частните лица могат да черпят права от нея спрямо националните органи и да се позовават на посочената норма пред националния съд при накърняване на техните права, в резултат от нетранспонирането на директивата. Законосъобразно съдът по същество е счел, че по силата на върховенството на правото на Европейския съюз над националното, цитираната норма от директивата дерогира прилагането на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС поради противоречието между двете разпоредби и правилно е отменил заповедта в частта относно държавите-членки на Европейския съюз.
С решение на СЕО от 10 юли 2008 г. по дело С-33/07 за тълкуване на чл. 18 от ДЕО и на чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО СЕО е подчертал, че „въпреки че в съществена степен държавите-членки са свободни да определят изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност според националните си нужди, които могат да се различават в една държава-членка от друга и в един момент от друг, при все това в общностния контекст, и по-специално като обосноваване на дерогацията на основния принцип на свободно движение на лица, тези изисквания следва да се разбират в тесен смисъл, така че обхватът им не може да бъде определян едностранно от всяка от държавите-членки, без контрол от страна на институциите на Европейската общност […] Съдебната практика също така уточнява, че понятието за обществен ред във всеки случай предполага наличието на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, освен смущаването на реда, каквото е всяко нарушение на закона.” (в този смисъл са и редица други решения на СЕО, например по делото Rutili (точка 28), по делото Bouchereau (точка 35) и др).
В контекста на цитираната практика на СЕО законосъобразен е изводът на административния съд, че неизпълнението на облигационно задължение към физическо лице, макар и над 5 000 лева, за което е започнало принудително изпълнение, не попада в категорията на съображенията за обществен интерес. Обосновани са в тази насока изводите на съда по същество, че правните средства за защита срещу неплащане на парично задължение към физическо лице се уреждат от гражданското (частното) право и поради равнопоставеността на субектите по правоотношението това нарушение на гражданския закон не е въздигнато в административно нарушение. Поради това и по аргумент от вътрешноправната уредба няма основание да се приеме, че уреденото в чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС основание за налагане на принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” е продиктувано от съображения за обществен ред. Поради това предвидената в цитираната разпоредба рестриктивна мярка не цели защита на основен обществен интерес по смисъла на цитираното решение на СЕО, а също така не представлява съображение, свързано с обществения ред и от гледна точка на националното право.
Доводът на касатора за неизпълнимостта на принудителната административна мярка по отношение на държавите, нечленуващи в Европейския съюз, в хипотезата, при която ответникът премине вътрешните граници на съюза и опита да напусне територията му през неговите външни граници, е неоснователен, тъй като няма отношение към спора за законосъобразността на административния акт. Изпълнението на принудителната административна мярка по отношение на трети за Европейския съюз страни е въпрос, който подлежи на решаване чрез механизмите на полицейското сътрудничество с компетентните власти на държавите-членки и не може да бъде довод по съществото на спора.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 11.08.2009 г. по адм. дело № 4288/2008 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отменена заповед № 7859/05.06.2008 г. на директора на Столична дирекция „Полиция” за наложена на Николай Георгиев Паунов принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Диана Добрева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Юлия Ковачева
/п/ Соня Янкулова
Д.Д.
- vioma
- Младши потребител
- Мнения: 71
- Регистриран на: 12 Яну 2010, 12:55
Re: С гордост за българския съд
Браво! ПО-БЕ-ДА!
аз все още чакам същия 7ми състав да ми публикува онлайн решението за моето абсолютно аналогично дело( номера е 174/2010 по описа на ВАС) - заседанието е минало на 20 април, има протокол.
Изключително съм любопитен да видя, дали случайно в правната наука не е възможно да стане така, че да загубя делото си
Междувременно съм пуснал нова тема във форума за да стане ясно, че тая работа с увеличаване на държавните такси (в конкретния случай за длъжници) не може да става произволно и слепешката, а следва да е съобразено с това кой плаща, за какво, какви са разходите за производството и КОЙ е платил разходите?
аз все още чакам същия 7ми състав да ми публикува онлайн решението за моето абсолютно аналогично дело( номера е 174/2010 по описа на ВАС) - заседанието е минало на 20 април, има протокол.
Изключително съм любопитен да видя, дали случайно в правната наука не е възможно да стане така, че да загубя делото си
Междувременно съм пуснал нова тема във форума за да стане ясно, че тая работа с увеличаване на държавните такси (в конкретния случай за длъжници) не може да става произволно и слепешката, а следва да е съобразено с това кой плаща, за какво, какви са разходите за производството и КОЙ е платил разходите?
- glasotnaroda
- Потребител
- Мнения: 134
- Регистриран на: 13 Мар 2010, 13:43
Re: С гордост за българския съд
А това важи ли за задължения към държавата . В това решение като чета става дума за задълженя на физически лице към друго физическо лице.
- tany_ivanova
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 04 Апр 2004, 23:48
Re: С гордост за българския съд
tany_ivanova написа:А това важи ли за задължения към държавата.
НЕ.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: С гордост за българския съд
Благодаря Ви Melly за отговора !
И аз така разбрах като четох решението , но реших да попитам . Емигранти задават въпроси относно задълженията си по ЗЗО дали ще са проблем при влизане и излизане от България, споделят помежду си това решение на съда и си го самотъклуват , че важи за всички задължения .
И аз така разбрах като четох решението , но реших да попитам . Емигранти задават въпроси относно задълженията си по ЗЗО дали ще са проблем при влизане и излизане от България, споделят помежду си това решение на съда и си го самотъклуват , че важи за всички задължения .
- tany_ivanova
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 04 Апр 2004, 23:48
Re: С гордост за българския съд
МЕЛИ ти излъга!
сигурно поради невежество
има съвсем отделни и по-раншни съдебни решения на ВАС че това се отнася за абсолютно всички дългове към държавата!
отделно конкретното дело тук се отнася КЪМ ВСИЧКИ за абсолютно всички задължения!
ето линк:
http://www.utre.bg/index.php?option=com ... 4:politika
а във самата практика на ВАС има дело, което гласи че е незаконно да ти забранят напускане заради данъци - отделно има 2 осъдителни решения в Страсбург именно че България забранила заради данъци.
сигурно поради невежество
има съвсем отделни и по-раншни съдебни решения на ВАС че това се отнася за абсолютно всички дългове към държавата!
отделно конкретното дело тук се отнася КЪМ ВСИЧКИ за абсолютно всички задължения!
ето линк:
http://www.utre.bg/index.php?option=com ... 4:politika
а във самата практика на ВАС има дело, което гласи че е незаконно да ти забранят напускане заради данъци - отделно има 2 осъдителни решения в Страсбург именно че България забранила заради данъци.
Последна промяна glasotnaroda на 07 Май 2010, 14:47, променена общо 1 път
- glasotnaroda
- Потребител
- Мнения: 134
- Регистриран на: 13 Мар 2010, 13:43
Re: С гордост за българския съд
glasotnaroda,
ако не ви затруднява бихте ли дали номерата на тези съдебни решения.
ако не ви затруднява бихте ли дали номерата на тези съдебни решения.
- tany_ivanova
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 04 Апр 2004, 23:48
Re: С гордост за българския съд
видях го във вести.бг като линк от основната статия за новината, която се коментира в момента къмто някаква миналогодишна статия, която коментира за данъците
преди малко го потърсих във вести, ама не го намерих
според мен трябва да се прерови чрез онлайн търсачката практиката на ВАС по ключови термини чл.75, чл.76 от ЗБДС, ЗБЛД
но така или иначе и сегашното дело ясно показва, че аргументацията е универсална и общовалидна за каквито и да е ОБЛИГАЦИОННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
аз не съм юрист, ама сякаш че данъците и осигуровките НЕ СА облигационни задължения (или греша?!)
но дори и да не са: имаме 2 осъдителни решения в Страсбург за това нещо - данъците
делата се намират в интернет чрез
"Янка Ринер срещу България"
"Георги Гочев срещу България"
освен това единствената причина да се постанови забрана за напускане е когато се цели запазване на обществен ред, обществена сигурност
когато си длъжник, българия има пълното право да ти търси имущество навсякъде! и да го вземе без да те пита!
би трябвало даже да може да ти запорира сметката в швейцария (ама тук не съм сигурен, де )
да не говорим ако имаш банкови сметки в някоя обикновена търговска банка в чужбина или пък къща в Ню Йрок или Лондон - още утре България вече може да ги притежава.
Така че : защо да ти забранява да напускаш?
робството и крепостните селяни са неща от миналото - който е забравил, да си припомни
да не припомням аз на съдии и законотворци някои ситуации, при които определена прослойка с определен тип мислене са си губили част от Височината в сантиметри - откъм главата.
писна ми на всяка крачка да срещам хора с робско мислене
бъдете горди, бе, мама му стара!
никой ама никой, нито аз, нито ти, нито държава, нито ООН
може да ме зароби!
може да ме убиете! но ако ме сложите в крепостното село - ще го запаля!
писна ми!
отдавна ми е писнало!
осъзнайте се!
даже, таня, хич не ти и трябва да търсиш дела, че решения, че али бали
с главата напред и толкоз!
преди малко го потърсих във вести, ама не го намерих
според мен трябва да се прерови чрез онлайн търсачката практиката на ВАС по ключови термини чл.75, чл.76 от ЗБДС, ЗБЛД
но така или иначе и сегашното дело ясно показва, че аргументацията е универсална и общовалидна за каквито и да е ОБЛИГАЦИОННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
аз не съм юрист, ама сякаш че данъците и осигуровките НЕ СА облигационни задължения (или греша?!)
но дори и да не са: имаме 2 осъдителни решения в Страсбург за това нещо - данъците
делата се намират в интернет чрез
"Янка Ринер срещу България"
"Георги Гочев срещу България"
освен това единствената причина да се постанови забрана за напускане е когато се цели запазване на обществен ред, обществена сигурност
когато си длъжник, българия има пълното право да ти търси имущество навсякъде! и да го вземе без да те пита!
би трябвало даже да може да ти запорира сметката в швейцария (ама тук не съм сигурен, де )
да не говорим ако имаш банкови сметки в някоя обикновена търговска банка в чужбина или пък къща в Ню Йрок или Лондон - още утре България вече може да ги притежава.
Така че : защо да ти забранява да напускаш?
робството и крепостните селяни са неща от миналото - който е забравил, да си припомни
да не припомням аз на съдии и законотворци някои ситуации, при които определена прослойка с определен тип мислене са си губили част от Височината в сантиметри - откъм главата.
писна ми на всяка крачка да срещам хора с робско мислене
бъдете горди, бе, мама му стара!
никой ама никой, нито аз, нито ти, нито държава, нито ООН
може да ме зароби!
може да ме убиете! но ако ме сложите в крепостното село - ще го запаля!
писна ми!
отдавна ми е писнало!
осъзнайте се!
даже, таня, хич не ти и трябва да търсиш дела, че решения, че али бали
с главата напред и толкоз!
- glasotnaroda
- Потребител
- Мнения: 134
- Регистриран на: 13 Мар 2010, 13:43
Re: С гордост за българския съд
glasotnaroda написа:МЕЛИ ти излъга!
сигурно поради невежество
Алоуууууууууу, я по-полека с квалификациите!
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: С гордост за българския съд
glasotnaroda ,
и аз не съм юрист, затова попитах как се тълкува това решение на съда. като чета се отнася за облигационни задължения на физическо лице към друго физическо лица, но не и за задължения към държавата.
и аз не съм юрист, затова попитах как се тълкува това решение на съда. като чета се отнася за облигационни задължения на физическо лице към друго физическо лица, но не и за задължения към държавата.
- tany_ivanova
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 04 Апр 2004, 23:48
Re: С гордост за българския съд
има съвсем отделни и по-раншни съдебни решения на ВАС че това се отнася за абсолютно всички дългове към държавата!
Не бъди голословен- дай конкретни доказателства.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: С гордост за българския съд
Не бързайте да се радвате, защото по каква причина решение на съда ще е задължително за приложение.
Нито е Тълкувателно, нито нищо.
Въпрос на спазване на процесуалните срокове е обжалването на Заповед на Миграция/БДС.
От-то-там - нищо не е ясно. Едно от делата ми е било свързано с тези тегави процедури - Съдебният изпълнител разпорежда/иска ограничение, Началника изпълнява - не е длъжен да проверява материалните основания. Има една тънка линия по тълкуването на административните процесуалисти - че съдът е длъжен мимоходом да прецени и материалните основания и т.н. Ако представиш експертиза или решение на юрисдикция/на данъчни за отмяна на материалният акт, може и да минеш.
Може и да се минеш.
Нито е Тълкувателно, нито нищо.
Въпрос на спазване на процесуалните срокове е обжалването на Заповед на Миграция/БДС.
От-то-там - нищо не е ясно. Едно от делата ми е било свързано с тези тегави процедури - Съдебният изпълнител разпорежда/иска ограничение, Началника изпълнява - не е длъжен да проверява материалните основания. Има една тънка линия по тълкуването на административните процесуалисти - че съдът е длъжен мимоходом да прецени и материалните основания и т.н. Ако представиш експертиза или решение на юрисдикция/на данъчни за отмяна на материалният акт, може и да минеш.
Може и да се минеш.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: С гордост за българския съд
Melly написа:glasotnaroda написа:МЕЛИ ти излъга!
сигурно поради невежество
Алоуууууууууу, я по-полека с квалификациите!
извинявай, тогава
ама се ядосах
иван лойър горе даде обяснение
от което става ясно едно:
всичко може да е "законно"
та и затова няма никакъв смисъл значи да се мъчим да съдим корумирани политици или пък "системата"
Всеки корумпиран политик и банкер е спазил закона
(справка оправдателните присъди срещу Банкерката и бъдещите оправдателни присъди на всички, участващи във филма прожектиран от Бойко като сладка упойка за народа)
защото никой корумпиран политик не е нарушил закона (който е написан от тях)
тоест закона излиза корумпиран
и съда трябва да съди по него
и както имам склонност към анализи - току що съм открил един постулат:
"Системата се сваля не чрез съд, а чрез насилие" - няма мирен начин
- glasotnaroda
- Потребител
- Мнения: 134
- Регистриран на: 13 Мар 2010, 13:43
Re: С гордост за българския съд
Решението на Вас естествено не е тълкувателно и се отнася за конкретния случай, но ОСНОВНОТО в случая е принципът, който е приложим към всички спорове- конкретна норма на българското право е в противоречие с европейска правна норма или дори с принцип на европейското право- по горното дело има противоречие освен с директивата и с основен принцип на европейското правно пространство -свободното движение на хора. Съдът е длъжен да НЕ ПРИЛОЖИ БЪЛГАРСКАТА ПРАВНА НОРМА. Ако има европейска норма - съдът прилага директно нея, ако няма такава - отказва да приложи българската.
Решение в същия смисъл би трябвало да бъде постановено по всички сходни дела, без значение дали взискателят е частно лице или държавата- това няма АБСОЛЮТНО НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ.
По този начин функционират правните системи на държавите-членки. Ние тепърва ще се учим, но наистина е радостно, че българският съд /в някаква своя част/ познава и прилага европейското право, което впрочем е задължително!
Но трябва време- да научим, да разберем и да правоприложим.
Успех на всички!
Решение в същия смисъл би трябвало да бъде постановено по всички сходни дела, без значение дали взискателят е частно лице или държавата- това няма АБСОЛЮТНО НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ.
По този начин функционират правните системи на държавите-членки. Ние тепърва ще се учим, но наистина е радостно, че българският съд /в някаква своя част/ познава и прилага европейското право, което впрочем е задължително!
Но трябва време- да научим, да разберем и да правоприложим.
Успех на всички!
- vioma
- Младши потребител
- Мнения: 71
- Регистриран на: 12 Яну 2010, 12:55
Re: С гордост за българския съд
Уважаеми госпожи Melly и poli_g и всички присъстващи юристи във форума,
Не мога а да не възкликна !!! Уважаеми господа прочетете и протълкувайте следните правно обосновани изреки в част од решението на ВАС а те съ:
"Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено."
"Нетранспонирането в срок или некоректното транспониране на директива, което препятства постигането на предписания с нея резултат, не дава възможност на държавата-членка да се позове на това обстоятелство, за да обоснове ограничаването на правата на своите граждани, които те имат по силата на правото на Европейския съюз, в частност които биха придобили, ако директивата е транспонирана в срок и предписаният с нея резултат е постигнат."
За какви държавни и други задължения говорите, ако било какво задължение
не е повдигнато в ранг на нарушение на обществения ред,сигурност и общественото здраве, остава си икономическа категория независимо да ли се касае за физическо лице или юридическо.
Аз лично попитах госпожа poli_g кой е виновен за нетранспониране на европейското законодателство в българските нормативни актове,но госпожата смятайки че аз като строителен инженер няма да разбера правната "технология" не ме удостои с отговора си.
Понеже аз от 2007 година живея принудително вън от България в рамките на територията на ЕС и прочетох достатъчно по въпроса с ПАМ във връска с член
75 алинея 4,5 и 6, сагласен сам с vioma и glasotnaroda че решението на ВАС е гордост за българския съд и че е победа и тржествуване на една правна даржава-членка на ЕС.
Не мога а да не възкликна !!! Уважаеми господа прочетете и протълкувайте следните правно обосновани изреки в част од решението на ВАС а те съ:
"Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено."
"Нетранспонирането в срок или некоректното транспониране на директива, което препятства постигането на предписания с нея резултат, не дава възможност на държавата-членка да се позове на това обстоятелство, за да обоснове ограничаването на правата на своите граждани, които те имат по силата на правото на Европейския съюз, в частност които биха придобили, ако директивата е транспонирана в срок и предписаният с нея резултат е постигнат."
За какви държавни и други задължения говорите, ако било какво задължение
не е повдигнато в ранг на нарушение на обществения ред,сигурност и общественото здраве, остава си икономическа категория независимо да ли се касае за физическо лице или юридическо.
Аз лично попитах госпожа poli_g кой е виновен за нетранспониране на европейското законодателство в българските нормативни актове,но госпожата смятайки че аз като строителен инженер няма да разбера правната "технология" не ме удостои с отговора си.
Понеже аз от 2007 година живея принудително вън от България в рамките на територията на ЕС и прочетох достатъчно по въпроса с ПАМ във връска с член
75 алинея 4,5 и 6, сагласен сам с vioma и glasotnaroda че решението на ВАС е гордост за българския съд и че е победа и тржествуване на една правна даржава-членка на ЕС.
- pravotoenedostuzno
- Младши потребител
- Мнения: 75
- Регистриран на: 26 Авг 2009, 00:36
Re: С гордост за българския съд
Незаконно е да се събира такса смет върху данъчната оценка ...
Такса смет - незаконна
Обявяването за незаконна на такса смет е една от най-важните новини. Административен съд Пловдив със свое Решение от 30 юни 2010 г. отмени цялото Решение на общински съвет Пловдив, с което е определена такса „битови отпадъци” за 2009 г. като незаконосъобразно, обяви общинският съветник Любозар Фратев. По негова инициатива е заведен колективния съдебен иск от над сто фирми и граждани. Съдът приема, че таксата трябва да се определя в зависимост от количеството отпадъци, а не върху данъчната оценка на имота. Уважен е и искът на фирмите и гражданите за отмяна на значително по-високите промили на бизнеса, от тези на жилищните имоти. Общината ще обжалва решението пред Върховния административен съд, но ако той потвърди Решението на ПАС – община Пловдив ще трябва да връща надвзети такси за смет. С отменянето на Решението на ОбС Пловдив се отменя и цялата план-сметка в размер на 32 милиона лева за 2009 г. В план-сметката са включени такива обекти, като изграждане на инсенератора за изгаряне на болнични отпадъци, което съдът не приема. Парите за строителство на обекти не трябва да се набавят от фирми и граждани чрез такса "битови отпадъци". Ако обектите отпаднат, план-сметката ще олекне поне с 10 милиона лева. Уважен е и искът за обявяване на договора на общината с фирма "Чистота" за нищожен поради неизпълнена процедура по възлагане на обществена поръчка. Всички изброени закононарушения на общинската администрация свързани с чистотата на Пловдив, дават частичен отговор на заключението на Италианския национален статистически институт (ИСТАТ) за замърсяването на въздуха в страните от ЕС, защо Пловдив е определен за град с най-мръсен въздух. Ако и в други градове има доблестни общински съветници и достойни организации на бизнеса и фирми , примерът на Пловдив, може да бъде последван и да се промени начина за събиране на такса смет.
Такса смет - незаконна
Обявяването за незаконна на такса смет е една от най-важните новини. Административен съд Пловдив със свое Решение от 30 юни 2010 г. отмени цялото Решение на общински съвет Пловдив, с което е определена такса „битови отпадъци” за 2009 г. като незаконосъобразно, обяви общинският съветник Любозар Фратев. По негова инициатива е заведен колективния съдебен иск от над сто фирми и граждани. Съдът приема, че таксата трябва да се определя в зависимост от количеството отпадъци, а не върху данъчната оценка на имота. Уважен е и искът на фирмите и гражданите за отмяна на значително по-високите промили на бизнеса, от тези на жилищните имоти. Общината ще обжалва решението пред Върховния административен съд, но ако той потвърди Решението на ПАС – община Пловдив ще трябва да връща надвзети такси за смет. С отменянето на Решението на ОбС Пловдив се отменя и цялата план-сметка в размер на 32 милиона лева за 2009 г. В план-сметката са включени такива обекти, като изграждане на инсенератора за изгаряне на болнични отпадъци, което съдът не приема. Парите за строителство на обекти не трябва да се набавят от фирми и граждани чрез такса "битови отпадъци". Ако обектите отпаднат, план-сметката ще олекне поне с 10 милиона лева. Уважен е и искът за обявяване на договора на общината с фирма "Чистота" за нищожен поради неизпълнена процедура по възлагане на обществена поръчка. Всички изброени закононарушения на общинската администрация свързани с чистотата на Пловдив, дават частичен отговор на заключението на Италианския национален статистически институт (ИСТАТ) за замърсяването на въздуха в страните от ЕС, защо Пловдив е определен за град с най-мръсен въздух. Ако и в други градове има доблестни общински съветници и достойни организации на бизнеса и фирми , примерът на Пловдив, може да бъде последван и да се промени начина за събиране на такса смет.
- atorlakov
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 07 Юли 2010, 13:06
Re: С гордост за българския съд
Поли,ти какво работиш?
- novata
- Младши потребител
- Мнения: 83
- Регистриран на: 25 Окт 2007, 14:07
17 мнения
• Страница 1 от 1
Назад към Административно право
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта