forum.lex.bg

Изправена съм пред следната ситуация – РС – отменя НП. Завеждам дело пред Административен съд по реда на ЗОДОВ за да си възстановя разноските. Отхвърлят ми иска с мотива – трябва да ги искам в произвоството по обжалване на НП. Тези разноски не били пряка последица от незаконосъобразното НП. Какви ли са тогава.
В друг случай обжалвам НП пред РС – искам си и разноските. Отказват ми – не било това реда трябвало по ЗОДОВ. Отказът да присъдат разноски дори е записан само в мотивите им – липсва диспозитив – отхвърля претенцията. Сега трябва да искам допълване на решението за да мога да го обжалвам пред Административен съд само в частта за разноските – към настоящия момент нямам такава част в решението, а само в мотивите.
Практиката на ВАС е категорична че не може по реда на ЗОДОВ, а трябвало да се иска в производството по обжалване на НП, / за съжаление не сочи точната нормативна уредба /, но дори и когато я представям на РС съдът казва – не е тълкувателно решение – не е задължителна.
Ако има и други колеги сблъскали се с този проблем ще се радвам да споделят техния опит. Аз вече се чвуствам като на виенско колело.

Колега, ако някога успеете пред въззивната инстанция по НАХД да ви присъдят разноските/ стига да няма законодателни промени/... ще ви поздравя.
Има си и малко практика в тази насока- не се присъждат! Не съм ровила скоро/ не искам, и не ми искат/ , но имаше нещо там- от бюджета на съда... преди време.
Просто това е дупчицата в ЗАНН и НПК, нямате правна възможност да дирите разноски в това производство.
Друг е въпросът, ако делото се пренесе пред АС по реда на касацията- тук е парадокса- вече може да ви присъдят разноските и за двете инстанции.

Също получих отказ за присъждане на разноските преди няколко години при обжалване на НП. Тогава и аз доста четох по този въпрос и намерих няколко решения на ВКС, които отхвърлят възможността за присъждане на разноски в това производство. Всъщност доколкото си спомням практиката на ВКС се отнасяше за наказателни дела общ характер, но при разглеждане на НАХД се прилага НПК, т.е. стигнах до извода, че не може да се търсят разноските в наказателното производство, а при евентуално спечелване на делото в отделно производство. Скоро в административния съд слушах пледоария на колега, който търсеше разноски по реда на ЗОДОВ, но не знам какъв е резултата. Съжалявам, че не мога да помогна все пак и аз съм на мнение, че трябва да се присъдят разноските, но в кое производство ? Явно обаче, че наказателен съд няма да ги присъди. Успех колега!!!

Никога не съм претендирала разноски в дела от административно наказателен характер, докато това лято Административния съд не ми отхвърли иск по чл. 1 от ЗОДОВ по който иск претендирах да ми се заплатят разноските направени в производство по обжалване на НП. Написала съм си касационна жалба до ВАС точно в този смисъл - че производството е приключило в РС - там се прилагат правилата на НПК - няма възможност да се искат разноски. За съжаление делото е насрочено чак за май 2009г.
Решила съм дотогава да си ги искам и в производството пред Районен съд и като ми ги откажат да си ги искам от Административния съд. Надявам се че повлияни от практиката на ВАС те поне ще ми ги присъждат
Явно това ще се окаже поредния законодателен пропуск. Но тъй като считам че водещ при съдебното разрешаване на споровете е принципа за справедливост - редно е загубилата страна да плати разноските на жалбоподателя - дори да няма писани правила те следва да се изведат по тълкувателен път.

А ето и едно решение на ВАС точно в смесъла че разниските е следвало да се присъдят във висящото производство по обжалване на НП.

РЕШЕНИЕ

№ 7542
София, 23.06.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
ТАНЯ КУЦАРОВА
при секретар Мариана Калчева и с участието
на прокурора Маруся Миндилева изслуша докладваното
от съдията КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
по адм. дело № 12506/2007.



Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от община Русе, чрез нейния кмет, против решение № 29/29.10.2007 г. постановено по адм. дело № 377/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, VІІ състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му.
Ответната страна "Рентиер" ЕООД не изразява становище по подадената касационна жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от "Рентиер" ЕООД - гр. Русе, срещу община Русе, по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт, в размер на 120 лева, представляващи направените разноски за адвокатско възнаграждение за водене на НАХД № 790/2007 г. по описа на Русенски районен съд, Х състав, с влязло в сила решение по което дело, е отменено наказателно постановление, издадено от кмета на община Русе.
С обжалваното съдебно решение, административният съд е осъдил община Русе да заплати на "Рентиер" ЕООД на основание чл. 4, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, претендираната сума от 120 лв, като размер на имуществени вреди причинени от отменен, незаконосъобразен административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че с влязло в сила решение № 95/21.05.2007 г. по НАХД № 790/2007 г. на Районен съд - Русе е отменено, като незаконосъобразно НП № РД08/58/22.02.2007 г., издадено от кмета на община Русе; "Рентиер" ЕООД, като жалбоподател е направило разноски за адвокатска защита по това дело в размер на 120 лева; посочената сума представлява размер на имуществени вреди понесени от дружеството - пряка и непосредствена последица от отменен, като незаконосъобразен административен акт.
Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Необоснован с оглед установеното от фактическа страна е направеният от съда извод, че изплатеното адвокатско възнаграждение по дело, с влязлото в сила решение по което е отменено наказателно постановление, представлява размер на имуществени вреди понесени от жалбоподателя по същото дело, като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Направените разноски по водене на НАХД, по което е отменено наказателно постановление, несъмнено не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи от незаконосъобразния административен акт, доколкото жалбоподателят е разполагал със законовата възможност да поиска присъждане на направените разноски в съдебното производство, в което този акт е отменен, при условията на чл.143 АПК вр. чл. 63 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Административният съд неправилно е приел, че събраните по делото доказателства установяват настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от наказателно постановление № РД08/58/22.02.2007 г., отменено с решение по НАХД. Направените по последното дело разноски нямат такъв характер, а присъждането им е следвало да бъде поискано до приключване на устните състезания по него.
По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено при наличието на касационно основание за това по чл. 209, т. 3 АПК. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което предявеният от "Рентиер" ЕООД иск по чл. 203 АПК вр. чл.1, ал.1 и чл. 4 ЗОДОВ, като неоснователен да бъде отхвърлен.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 29/29.10.2007 г. постановено по адм.дело № 377/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, VІІ състав.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от "Рентиер" ЕООД - гр. Русе, представлявано от управителя Иво Христов Иванов, срещу община Русе, за изплащане на сумата от 120 лв, представляваща разноски по водене на НАХД № 790/2007 г. на Русенски районен съд, като обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт, на основание чл.1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ.
Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Пенка Иванова
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Кремена Хараланова
/п/ Таня Куцарова

К.Х.

Не че е меродавно мнението и, но съгласие изразявам само с част от мотивите и не отстъпвам от първия си пост- разноски пред въззивната инстанция може да си искат страните, но не ще намерят съдия, който да уважи това, както и правна норма, която да подкрепи искането им

Може би сте права. Лошото е че 99% от решенията по ЗОДОВ касаещи разноските направени в производството по обжалване на НП са в посочения по - горе смисъл. Страницата на ВАС поне ни позволява да следим какви са тенденциите по казуса.
Остава отворен въпроса - справдиливо ли е да се иска на едно лице да бъде наложено адм. наказание на основание незаконосъобразен акт и защитавайки се той да прави разноски за обжалването му и да няма възможност да си ги възстанови?!

Не само, че не е справедливо, но и все пак всеки трябва да си носи последствията. Е, точно в тези случаи не конкретното длъжностно лице издало НП, но все пак жалбоподаталят трябва да бъде овъзмезден за разноските, които е сторил след като се е установило, че не е извършил административното нарушение.