forum.lex.bg

Преди 2 години, мой клиент беше осъден условно. Минаха всички инстанции, човекът си плати разноските по делото. Скоро ми се обади, че получил забрана за напускане на страната за изпитателния срок, даден му с условната присъда. Разбира се, ще обжалва. И тъй като се обърна към мен, а тази материя ми е доста мъглява в момента, ако някой има идея от къде да започна ще съм му много благодарна. Прочетох публикациите във форума по темата. Запознах се и с решението на ЕС пак от тук. Но...още ми е мъгла.

Ами като за начало...ето едно решение на ВАС
РЕШЕНИЕ № 924 ОТ 29.01.2007 Г. ПО АДМ. Д. № 8363/2006 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 76, т. 2 ЗБДС
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА

при секретар Анелия Станкова и с участието на прокурора Нестор Несторов изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 8363/2006 г.

Производството е по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
Образувано е по касационна жалба на Валерий Ангелов Михайлов от гр. Плевен срещу решение № 284 от 15.06.2006 г. по адм. д. № 60/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 177/31.01.2006 г. на директора на Регионалната дирекция на вътрешните работи - Плевен. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като е поискана отмяната му, както и тази на оспорения административния акт, поради липса на основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 76, т. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Жалбоподателят счита, че не е извършил вмененото му във вина престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Директорът на РДВР - Плевен не е ангажирал становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
За да се произнесе, Върховният административен съд, пето отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. След проверка на правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд е установил, че с процесната заповед на директора на РДВР - Плевен, по повод на подадено от жалбоподателя заявление за издаване на паспорт и след извършена проверка в Бюрото за съдимост при Районен съд - Левски, на същия е наложено временно ограничение на основание чл. 76, т. 2 от ЗБДС. Установено е, че с влязла в сила на 15.06.2005 г. присъда по НОХД № 1608/2005 г. на Плевенския районен съд, Валерий Ангелов Михайлов е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца за извършено от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието с тригодишен изпитателен срок.
При тези доказателства, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и с необходимото съдържание, при спазване на материалния закон. Фактическо основание за направения отказ са данните за осъждането на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран, което изрично е посочено в обстоятелствената част на заповедта. Тези данни обосноват прилагането на разпоредбата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, според която може да не се разреши напускане на страната, и да не се издават паспорти или заместващите ги документи на лица, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Поради това жалбата е била отхвърлена като неоснователна.
В подадената касационна жалба се прави оплакване за допуснато от съда неправилно приложение на материалния закон, тъй по мнение на жалбоподателя той не е придобивал и държал боеприпаси (2 броя бойни и 4 броя халосни патрони) без надлежно разрешение. Осъдителната му присъда е резултат на недобре организирана адвокатска защита. Представя пред настоящия съд за констатация удостоверение от 1996 г. за успешно завършен курс за дейности с огнестрелно оръжие.
Касационната инстанция намира, че оплакването е неоснователно. Съдът проверява наличието на предпоставките за налагането на забрана за напускането на страната, в зависимост от което се произнася по жалбата. В случая безспорно са били установени предпоставките за прилагането на мярката по чл. 76, т. 2 от ЗБДС, с оглед на които е мотивиран административният акт - осъждане за умишлено престъпление от общ характер и липса на реабилитация. При влязла в сила присъда недопустимо е преразглеждане на въпроса за виновността на извършителя в настоящото производство. При наличните данни административният орган има право на самостоятелна преценка дали да наложи ограничение за напускане на страната, тъй като действа в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност, както е при хипотезите на чл. 75 от ЗБДС. Същият няма и задължение да мотивира избора си по целесъобразност за прилагането на принудителната административна мярка, а и дори да са изложени, такива мотиви не биха имали значение, тъй като упражняваният от съда контрол върху административния акт е контрол за законосъобразност. Затова с потвърждаването му съдът не е допуснал противоречие с материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284 от 15.06.2006 г. по адм. д. № 60/2006 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Решението е окончателно.

Благодаря kalahan2008,
и аз намерих няколко /други/ из търсачките и все с подобен резултат.
Обаче, човека иска да обжалва. Как да му скърша хатъра. По скоро ще създам прецедент /Не си вярвам, търся си мотив.../
Той е от свестните, дето понякога си забъркват едни хубави кашички, дето иди му обяснявай, че е кофти късмет.
Ама и те можело, може да може, може и да не може- то като оная игра- тука има тука нема. Правилата трябва да са ясни и еднакви за всички. Какво е то може.
На мен за първи път ми се случва де...такава забрана на мой човек, пък не като да си нямам осъдени. Че повечето са и условни.

Обжалвайте, но по адм. ред, защото само по адм. ред се обжалват актовете, издадени в условията на оперативна самостоятелност (чл. 83, ал. 2 АПК). Всички жалби срещу забрани за напускане на страната отиват в 5-то отеление на ВАС, а те си имат константна практика (въпреки че съм виждал и 2 противоположни решения по идентични казуси, издадени в рамките на 1-2 месеца от същия този 5-ти състав).
Позовете се и на решението от Страсбург (Riener v. Bulgaria), като посочите, че налагащият мярката орган не е приложил конкретен подход към случая и не е преценил всички обстоятелства (личността на дееца-добър, честен и т.н. ) , background-а (чисто съдебно минало, случайно е "кривнал от пътя" и т.н.)

Благодаря за идеята. Аз до момента стигнах само до решения, които отхвърлят жалбата срещу заповедта за забрана за напускане на страната, е има и едно изключение но е по друг казус и касае Денис Ершов /вероятно знаеш/. Но продължавам да търся пък някой ден ще мина през ВАС да поогледам.
Идеите ти са ми много ценни.

Колега, вижте Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 29 април 2004г. относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки. Смятам, че цялостната забрана за напускане пределите на РБ, включително и в рамките на ЕС, противоречи на чл. 9 от същата.

Благодяря bay4o, това също е ценна идея. И аз си го мислех, само, че не се сещах къде да го търся. И всъщност, човекът точно в Европа иска да пътува, защото половината му семейство е там.
Леко отчаяна съм от прочетените досега решения на българските съдилища по този въпрос. Предупредих го, но човекът настоява да пишем жалба. Ще видим какъв резултат ще постигнем. За противоречието съм напълно съгласна.