forum.lex.bg

Здравейте на всички.
Предупреждавам че не съм юрист, но във връзка със служебните ми задължения се налага често да боравя с различни нормативни документи и да тълкувам доста от тях.
Та думата ми е за чл.44, ал.2 от ЗМСМА. Твърде често се случва на кметовете на общини да им подготвят заповеди, които се издават на единствено основание текста на този член, който гласи: "(2) В изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди."
По моята скромна логика това не е достатъчно основание за издаване на заповед със съответно съдържание. За мен текста на въпросната алинея дава правното основание за издаване на конкретния вид нормативен акт и не дава основание за неговото съдържание. Издадената само на това основание заповед няма правен смисъл и е правно нищожна.

Очаквам вашето мнение по поставения от мен казус, като се надявам да бъда убеден с аргументи в това дали разсъждавам правилно или греша.

Правилно разсъждавате!
За да изпълнява правомощията си кметът издава заповеди (не някакъв друг вид актове) ... съдържанието на заповедите се определя именно в зависимост от възложените му правомощия

Относно не/действителността - следва да се изхожда от това, дали заповедта е издадена в кръга на правомощията му ....

Поздравявам Ви! Независимо ,че не сте юрист , разсъжденията Ви са много правилни. Задължително трябва да е посочена и материалната норма , която урежда конкретната заповед. Дори има и практика на съда в тази насока, че ако тя липсва,заповедта подлежи на отмяна. Ако желаете ще се поразровя, онзи ден ми се наложи да цитирам.

Благодаря за мненията по моето изложение.
Моля Ви sunrise, ако не Ви затруднявам много, да намерите съдебната практика, уреждаща въпросния казус. Искам да съм достатъчно аргументиран по въпроса и това ще ми помогне окончателно.