forum.lex.bg

дали пък нещо не съм разбрал , но чух че за да даде ход на дело по жалба - искане за прогласяване на на нищожността на Адм.Акт ,един Варненски съд , изисква молителя да определи правния си интерес...естествено ще си го определи - иначе за какво му е да се бъхта - но интереса от прогласяване на нищожноста на порочни адм.актове , не беше ли ОБЩЕСТВЕН - съвсем друго ще е ако жалбата е неоснователна - ще си я разгледат на бързо и баста ... но пък нали уж съда може дори и по собствен почин да прогласи нищонжноста сигурен съм че съда е прав...но нека някой ме убеди!

Правният интерес е предпоставка за всеки вид процес - административен , граждански, наказателен.....

За да е налице правен интерес за съдебно оспорване на административния акт, трябва актът, срещу който лицето се защитава, да го засяга - да създава права или задължения или да засяга права, свободи или законни интереси на лицето, което оспорва административния акт. Тези последици могат да бъдат истински (при законосъобразни или унищожаеми адм. актове) или привидно съществуващи (при нищожни адм. актове). Те обаче следва да бъдат насочени към лицето, което оспорва. Правният интерес няма връзка с конкретния порок на оспорения адм. акт - между другото, съдът служебно проверява и валидноста на административния акт, дори ако оспорващият не се позовава на нищожност.

та нали прогласяването на нищожен адм.акт е от обществен интерес - всеки член на обществото има интерес от стабилност в отношенията... ... съда служебно следи за нищожността...дори май трябваше да се произнася и в инцидентен контрол за законност на АА... дето отдавна не се е чувало ... за това иде реч ... -
радвам се че има насрещни мнения - ще поспорим надявам се...

dino6506 написа:та нали прогласяването на нищожен адм.акт е от обществен интерес - всеки член на обществото има интерес от стабилност в отношенията... ... съда служебно следи за нищожността...дори май трябваше да се произнася и в инцидентен контрол за законност на АА... дето отдавна не се е чувало ... за това иде реч ... -
радвам се че има насрещни мнения - ще поспорим надявам се...

Това с "обществения интерес" ми звучи като "всеки има полза от борбата за мир и спасяването на Амазонската джунгла"....)

Да не го е написал проф.Дерменджиев в някой увод, а вие дълбоко да сте се впечатлили и у вас да се е зародило непреодолимо желание да прогласявате нищожни актове:))

Браво , докато е млад човек трябва да е революционер:))

dino6506 написа:та нали прогласяването на нищожен адм.акт е от обществен интерес - всеки член на обществото има интерес от стабилност в отношенията... ... съда служебно следи за нищожността...дори май трябваше да се произнася и в инцидентен контрол за законност на АА... дето отдавна не се е чувало ... за това иде реч ... -
радвам се че има насрещни мнения - ще поспорим надявам се...

Това е за правния интерес при оспорване на нормативен адм. акт, но все пак е интересно да се прочете:

Р Е Ш Е Н И Е № 5
София, 17 април 2007 г.
по конституционно дело № 11 от 2006 г., докладчик съдията Евгени Танчев
(Обн., ДВ, бр. 35 от 27.04.2007 г.)
Конституционният съд в състав:
Председател: Румен Янков
Членове:
Васил Гоцев Евгени Танчев
Людмил Нейков Димитър Токушев
Лазар Груев Благовест Пунев
Емилия Друмева Пламен Киров
Владислав Славов Красен Стойчев
при участието на секретар-протоколиста Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 17 април 2007 г. конституционно дело № 11/2006 г., докладвано от съдията Евгени Танчев.
Делото е образувано на 22.12.2006 г. по искане на омбудсмана на Република България, на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Иска се установяване на противоконституционността на разпоредбите на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, обн. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.
Според омбудсмана на Република България противоконституционността на посочените разпоредби от АПК произтича преди всичко от несъответствието им с чл. 4, ал. 1 на Конституцията, който прогласява принципа на правовата държава като предвижда, че управлението се осъществява при точното спазване на Конституцията и законите. Твърди се, че оспорените разпоредби са в противоречие с основното право на защита, прокламирано в чл. 56 на Конституцията на Република България от 1991 г. и правото на всеки гражданин и юридическо лице да обжалва административните актове, уредено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията.
С определение от 23 януари 2007 г., Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересувани страни: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Дружество „Български адвокати за правата на човека”.
В изпълнение на прeдоставената им от Конституционния съд възможност, становища по делото са депозирали Министерският съвет, министърът на правосъдието, Висшият адвокатски съвет, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Български адвокати за правата на човека. Не са представили становища Народното събрание, Върховният Административен съд и Съюзът на юристите.
Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Дружеството „Български адвокати за правата на човека” и Висшия адвокатски съвет привеждат аргументи в подкрепа на искането на омбудсмана за обявяване на разпоредбите на чл. 143, ал. 4 и чл. 186, ал. 1 АПК за противоконституционни.
Министерският съвет и министърът на правосъдието, в становищата си, поддържат, че оспорените разпоредби на АПК съответстват на Конституцията.
Конституционният съд, след като обсъди доводите, изложени в искането на обмудсмана и в представените становища на страните, установените факти и обстоятелства, за да се произнесе, взе предвид следното:
...............
ІІ. По конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК
Според тази разпоредба, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В този смисъл всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов административен акт следва да обоснове засягане на определено право, свобода или законен интерес.
Според омбудсмана необходимостта на всеки правен субект да обосновава, че е налице засягане на негови права или законни интереси или че се създават задължения със съответния подзаконов административен нормативен акт противоречи на изискванията на правовата държава според чл. 4, ал. 1 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Омбудсманът, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Дружеството „Български адвокати за правата на човека” и Висшия адвокатски съвет поддържат, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК противоречи на чл. 4, ал. 1, чл. 56 и чл. 120, ал. 2 на Конституцията, тъй като в правовата държава всеки правен субект има интерес от законосъобразно управление, което се осъществява и чрез подзаконовите нормативни актове. В този смисъл, според искателя, чл. 186, ал. 1 АПК е противоконституционен доколкото стеснява кръга на лицата, които имат право да обжалват подзаконовите административни актове чрез въвеждането на изискване те да доказват правен интерес от обжалването. Така, фактически се постулира съществуването на интерес на гражданите и юридическите лица по презумпция, която ги освобождава от необходимостта да доказват нарушаване или застрашаване на права при обжалването на подзаконови административни нормативни актове.Според искането, в практически план, всеки правен субект може всякога и за всички да атакува нормативните актове на изпълнителната власт като се позовава на презумпцията, че не е необходимо да обосновава пряко засягане на права, защото има интерес от функционирането на правовата държава.
По този начин гаранционната функция на правото на защита по отношение на нарушени или застрашени права се изпразва от смисъл, защото правото на защита се поставя в действие, поради презюмирания интерес на всеки правен субект от съществуването на правова държава, който не следва да бъде обосноваван. Подобно разбиране лишава от смисъл чл. 186, ал. 1 АПК, защото дори когато са нарушени или застрашени права не следва да се обосновава интерес, тъй като и тогава се презюмира, че интересът им се свежда до съществуването на правовата държава.
На схващането на омбудсмана противостои твърдението на Министерския съвет и министъра на правосъдието, че нормата на чл. 186, ал. 1 АПК съответства на чл. 120, ал. 2, чл. 56 и чл. 4, ал. 1 от Конституцията както това е изяснил Конституционният съд в решение № 21 от 26 октомври 1995 г. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешно служебните, щом тези актове нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени със закон от съдебно обжалване. Конституционният съд не намира основание да се отклони от разбирането си отразено в решение № 21 от 26 октомври 1995 г. Още повече, че при създаването на нормата на чл. 186, ал. 1 АПК законодателят се е съобразил с изискванията на Конституцията и по специално с чл. 120, ал. 2, чл. 56 и чл. 4, ал. 1 от основния закон на Република България, а също така и с практиката на Конституционния съд.
Конституционният съд счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Чрез последната хипотеза в чл. 186, ал. 1 АПК, която визира потенциалната възможност от засягане на права законни интереси или пораждане на задължения като предпоставка за обжалване, българският законодател отразява съвременните демократични стандарти в развитието на процесуалната легитимация при упражняване правото на защита особено, когато съществува заплаха за публични, колективни и частни интереси от незаконосъобразно правотворчество на администрацията.
По принцип нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Това, всъщност, е смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който дава право да обжалват акта всички засегнати лица. Това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място.
В юриспруденцията на Европейският съд по правата на човека също се наблюдава тенденция за умерено разширяване на процесуалната легитимация, обусловена от широкото третиране на гражданина като потенциална жертва - ( Klass Case, 6 September, 1978, A 28 ).
Конституционният съд счита, че твърдението, че не е необходимо да се доказва правен интерес при обжалването на административните нормативни актове е необосновано. Трудно би могла да бъде споделена позицията дори и при възможно най-широкото разбиране за правен интерес, което включва необходимостта от законосъобразна дейност на изпълнителната власт, той да не се обосновава при упражняване на правото на защита пред съда. Формулата за интерес по презумпция не принадлежи към световните демократични стандарти в публичното право и е чужда в същата степен както и вината по презумпция на съвременното наказателно право. Правното понятие за интерес се различава от политическото в житейския смисъл на думата, което понякога имплицитно се извежда от вредата за противника или ползата за съюзника. Конституционният съд счита, че във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лича интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава /Решение на № 1/2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г./.
Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти, в случаите, когато подзаконовия акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани и юридически лица винаги, когато административният нормативен акт може да наруши права, законни интереси или да създаде задължения за тях. В този смисъл засягането на правата не означава непременното настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност, за засягате на правата. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.
Легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридически лица срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията е максимално отворена, но не и безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от основния закон и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. Именно възможността за въвеждане на actio popularis би влязла в противоречие с изискванията на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и би следвало да се обяви за противоконституционна.
В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт дори когато не само негови лични, а и ничии права не са нарушени или застрашени то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи – защитата на законността произтича от мандата възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в конституцията и законите. Те защитават правата на всички без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата законните интереси, или обременяването със задължения на други граждани.
Схващането, че е възможно всеки, всякога и за всички да атакува актове на изпълнителната власт дори когато неговите права нито са засегнати нито са застрашени поражда редица проблеми.
Дълбоко несправедливо би било ако тези, чиито права се регламентират в административния нормативен акт не само, че се представляват, но дори не са уведомени. В условията на конституционното управление и правовата държава тяхната воля безспорно би следвало да бъде зачетена. Доколкото, очевидно в случая не е налице пълномощие при обжалване на акт на изпълнителната власт, който се отнася до друга група граждани, легитимацията без наличие на правен интерес би могла да постави жалбоподателя в положението на лице, което се е самоовластило. Възможно е актът на изпълнителната власт, който страда от определен порок, да засяга права на едни и да облагодетелства други правни субекти, различни от жалбоподателя или да създава благоприятни последици за едни и в същото време да нарушава или застрашава правата на други граждани или юридически лица. Ако физическо или юридическо лице би могло да сезира съда без да доказва интерес, или ако, както твърди омбудсмана, достатъчно основание за легитимацията е защитата на законността и правовата държава, то той би могъл да засегне права на граждани или юридически лица. Възможно е актът на изпълнителната власт да облагодетелства правата на настоящите поколения граждани и функциониращите юридически лица, но за сметка на интересите на следващите поколения граждани и бъдещите ЮЛ, които предстои да възникнат. Легитимацията без да се обосновава правен интерес и без нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя би могла да има нежелан ефект по отношение на различни правни субекти – български граждани, чужденци с различен правен статус от една страна, на българските и чуждестранните юридически лица от друга.
Искането на омбудсмана гражданите да не обосновават интерес при съдебно обжалване на подзаконови актове, издадени в противоречие със закона, би свело правото на защита само до публична функция или дейност по упражняване на надзор за законност на администрацията.
Конституционният съд не споделя съображенията, че процесуалната легитимация на правото на защита срещу незаконосъобразен подзаконов акт произтича автоматично от принципа за народния суверенитет, както това се поддържа в искането и в някои от становищата на страните. Правото на защита не е публична функция, а процесуалната легитимация не е институт на пряката демокрация чрез която се упражнява народния суверенитет. Нещо повече, в световната практика няма прецедент на поставяне на действието на нормативни актове на изпълнителната власт в зависимост от пряко народовластие, което в сферата на нормотворчеството визира актове на централното или местните представителни събрания. Така в някои кантони на Швейцария съществува института на народното вето по отношение на конституционните и обикновените закони. Конституцията на Франция от 1793 г. в своя чл. 59 като предвижда, че първичните събрания в избирателните райони се произнасят върху законопроектите в 40 дневен срок от изпращането им създава вето на избирателите върху упражняването на право на законодателна инициатива в парламента. В този смисъл народното вето, доколкото съществува в системата на разделение на властите е свързано със законодателството, докато правото на съдебна защита дори при колективни искове по отношение на подзаконовото правотворчество на изпълнителната власт не е своеобразно повторение на народно вето, чрез което би могъл да се изразява народния суверенитет. За разлика от държавните органи гражданите са носители на права, а не титуляри на правомощия, чрез които се реализира държавната власт. В случаите когато се упражнява пряко, народния суверенитет е неделим между отделните граждани също както публичната собственост не поражда отношения на съсобственици между тях. Подобно изискване за правото на защита не съществува - не е необходимо всички, чиито права са засегнати едновременно да го упражнят, за да породи то правният си ефект.
При разширяването на процесуалната легитимация следва да се отчитат и други изисквания на правовата държава. Колкото и широки да са пределите на правото на защита то трябва да съхранява баланса със останалите права на гражданина, от една страна и с правата на всички други граждани, от друга. Неограничеността на обжалването на подзаконовите административни нормативни актове може да създаде несигурност, напрежение в правната сфера на другите граждани.
По изложените съображения оспорените разпоредби от АПК не противоречат на основния закон.
На основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, Конституционният съд
Р Е Ш И :
Отхвърля искането на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционността на разпоредбите на чл. 143, ал. 4, и чл. 186, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, обн. ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.
Председател: Румен Янков

dino6506 написа:та нали прогласяването на нищожен адм.акт е от обществен интерес - всеки член на обществото има интерес от стабилност в отношенията... ... съда служебно следи за нищожността...дори май трябваше да се произнася и в инцидентен контрол за законност на АА... дето отдавна не се е чувало ... за това иде реч ... -
радвам се че има насрещни мнения - ще поспорим надявам се...

Това, че съдът служебно трябва да следи за нищожноста на адм. акт не означава, че тава произнасяне може да бъде по инициатива на всеки, на когото му скимне... По Вашата логика, трябва да признаем право на съда да се самосезира за нищожните актове и сам да образува съдебни производства без жалба или протест ... само защото има "обществен" интерес.
Като стана дума за "обществен" интерес, помислете за правомощията на прокурора в административния процес. Ето Ви един орган, който е оправомощен да сезира съда при наличие на "обществен" интерес.

уважавам мнението Ви,и съм съгласен до голяма степен , че не може всеки който му скимне...но си мисля че все пак ВСЕКИ може/макар и само веднъж/,да иска прогласяване на нищожност на опр.АА.../това си го спомням бегло от старите учебници - ще го намеря и ще го цитирам дословно /... от сега дейстащия закон си мисля , че ще ми е от полза чл.168 ал.2 АПК , а също и чл.154 ал.1 от АПК ...
дано не се повтарям - наясно съм че съда е винаги прав, и че правен интерес трябва да се обосновава навсякъде пред съда - иначе биха го ползвали за "маша" ...
някъкси ми се струва обаче , че при такова искане, ПИ , би следвало да се предполага .... както и да е ако темата не привлича повече коментари няма да се тръшкам

е направо съм се надминал - заинтересувал съм сериозна аудитория - благодаря на всички - убедихте ме

благодаря за мненията , наистина малко емоционално и ЛЕКО необективно подходих ... признавам си без бой - стана ми тъпо , че се допуска мушмороци , с нищожни решения на ОЗСГ , да карат собственици , да доказват собствеността си /със ОУИ/, а когато се поиска прогласяване на нищожността на АА ... - е останалото го знаете ... ПРАВНИЯ интерес е много важно нещо - винаги и навсякъде

system написа:
Това, че съдът служебно трябва да следи за нищожноста на адм. акт не означава, че тава произнасяне може да бъде по инициатива на всеки, на когото му скимне... По Вашата логика, трябва да признаем право на съда да се самосезира за нищожните актове и сам да образува съдебни производства без жалба или протест ... само защото има "обществен" интерес.
Като стана дума за "обществен" интерес, помислете за правомощията на прокурора в административния процес. Ето Ви един орган, който е оправомощен да сезира съда при наличие на "обществен" интерес.

Пилат Понтийски - все едно слушам него.

И затова System - ЕС не само трябва да ни критикува,ами въобще не трябваше да ни приема.
Тази логика превърна "Народното" събрание в "Лобистко" събрание.

И затова държавата не е виновна за децата в Могилино, и Софиянски е невинен.

Защото като видя,че общината,или държавата, прави подаръци на някой, аз, гражданина нямам правен интерес да протестирам.А пък съда - нямал "желание" да съди - по твоята логика.
А за какво има желание съда!?!?
От главата тръгва.
И редовия полицай ,като види на улицата извършващо се престъпление съветва пострадалия: "Подай жалба и ще действаме" - следва примера на знаещите - на съдийте.

Прокурора имал право.Та той е като съдията! Като манталитет.
Иска да расте в йерархията,да получава 13-та заплата - и напълно споделя твоята логика - защо са му главоболия, и "скачане срещу лъва"?
И като е "затворена вратата" за обжалване от трети лица - плащай и не се бой.

Съгласно цитираното решение на КС:

Ако физическо или юридическо лице би могло да сезира съда без да доказва интерес, или ако, както твърди омбудсмана, достатъчно основание за легитимацията е защитата на законността и правовата държава, то той би могъл да засегне права на граждани или юридически лица.
.....
Искането на омбудсмана гражданите да не обосновават интерес при съдебно обжалване на подзаконови актове, издадени в противоречие със закона, би свело правото на защита...до дейност по упражняване на надзор за законност на администрацията.

С други думи: Намираш някой по слаб от тебе,взимаш му правата чрез акт на администрациятаята - и няма наказание.
Конституционния съд те защитава.

ее не сме тръгнали да оправяме света ... логиката ми беше като преждепишештите , но не упреквам в нищо съда ...
И аз си мисля , че е редно , като е налице нищожен АА , нищожността да се прогласи максимално бързо - независимо кой сезира съда , защото иначе въз основа на този акт се издават други и те не по малко нищожни...накрая всичко ще рухне с ефекта на доминото ... при това неминуемо
... и изобщо става дума за ред а не за интерес ... но пък и другото е вярно

"взимането" на права чрез акт на администрацията означава винаги, че има правен интерес от обжалване на този акт.

Хм, "обществения интерес" в тази прекалено раздута форма си е соц. творение - плод на определена идеология за ролята на държавата и контрола на работническата класа и партията над нея.

А иначе логиката на стабилния оборот предполага, че какъвто и да е актът, след като не си засегнат от него, не ти е работа да го събаряш - не ти е работа да се бъркаш в чужди работи - образно казано.

Все някога законодателят ще стигне и до идеята, че не би следвало и да има нищожност в сегашния и вид, а да се следи служебно и без краен срок само за валидността на актовете (компетентност и тежки пороци във формата). Другаде вече е станало - примерно адм. актове на ЕС и много други примери. В интерес на истината ВАС има немалко решения в този смисъл - последното по делото за магистрала "Тракия".

enigma написа:Хм, "обществения интерес" в тази прекалено раздута форма си е соц. творение - плод на определена идеология за ролята на държавата и контрола на работническата класа и партията над нея.

А иначе логиката на стабилния оборот предполага, че какъвто и да е актът, след като не си засегнат от него, не ти е работа да го събаряш - не ти е работа да се бъркаш в чужди работи - образно казано.

Все някога законодателят ще стигне и до идеята, че не би следвало и да има нищожност в сегашния и вид, а да се следи служебно и без краен срок само за валидността на актовете (компетентност и тежки пороци във формата). Другаде вече е станало - примерно адм. актове на ЕС и много други примери. В интерес на истината ВАС има немалко решения в този смисъл - последното по делото за магистрала "Тракия".

Аз пък съм на мнение , че безсрочното прогласяване на нищожност е вредно. Иначе стигаме до абсурди като казуса "запетайка" при реституцията. За него отнесохме доста решения на Страсбург.

дано не ви се случи , с нищожно решение на администрацията да ви гонят например от дома ви...и тогава ще ви питат за правен интерес ако го оспорвате - пак казвам дано не ви се случва ... тогава ще е друг казуса ... сигурно... но пък ако сте пропуснал да го оспорите /например не сте знаел за решението или не сте бил страна в производството/.... - казуса е реален ,колега каракочев и ти си леко необективен...извини ме... нищожността си е нищожност за винаги , и колкото и да не ни се занимава с нея тя си остава - правното нищо си остава такова , каквото и да го правиш...и накрая винаги те захапва отзад

stroitel написа:

system написа:
Това, че съдът служебно трябва да следи за нищожноста на адм. акт не означава, че тава произнасяне може да бъде по инициатива на всеки, на когото му скимне... По Вашата логика, трябва да признаем право на съда да се самосезира за нищожните актове и сам да образува съдебни производства без жалба или протест ... само защото има "обществен" интерес.
Като стана дума за "обществен" интерес, помислете за правомощията на прокурора в административния процес. Ето Ви един орган, който е оправомощен да сезира съда при наличие на "обществен" интерес.

Пилат Понтийски - все едно слушам него.

И затова System - ЕС не само трябва да ни критикува,ами въобще не трябваше да ни приема.
Тази логика превърна "Народното" събрание в "Лобистко" събрание.

И затова държавата не е виновна за децата в Могилино, и Софиянски е невинен.

Защото като видя,че общината,или държавата, прави подаръци на някой, аз, гражданина нямам правен интерес да протестирам.А пък съда - нямал "желание" да съди - по твоята логика.
А за какво има желание съда!?!?
От главата тръгва.
И редовия полицай ,като види на улицата извършващо се престъпление съветва пострадалия: "Подай жалба и ще действаме" - следва примера на знаещите - на съдийте.

Прокурора имал право.Та той е като съдията! Като манталитет.
Иска да расте в йерархията,да получава 13-та заплата - и напълно споделя твоята логика - защо са му главоболия, и "скачане срещу лъва"?
И като е "затворена вратата" за обжалване от трети лица - плащай и не се бой.

Смесвате правомощията на съда, прокуратурата и полицията. И прокурорът, и полицаят могат да се самосезират. Те нямат правораздавателни, а охранителни, надзорни, понякога репресивни и т. н. правомощия. Съдът не може да се самосезира - не само тук, но и доколкото ми е известно, никой европейски съд. Съдът упражнява правомощията си само когато това е поискано от лица, имащи право да го искат. А правото на лицата да поискат нещо от съда се обуславя от правния им интерес - от това, доколкото съответното материално правоотношение ги засяга, или доколкото законът им е дал изрично това правомощие (както е случаят с прокурора съгласно чл. 16 от АПК).

Съдът решава спора, повдигнат пред него от лица, имащи право на това, поради което той не се самосезира, разбира се.
АПК ясно е очертал кои са тези лица. Прокурорът има такава възможност в изрично посочените случаи. От там- когато става въпрос за ИАА, ОАА, дори за НАА /чл. 186, ал.1 АПК/ се изисква наличие на правен интерес от страна на лицето, обърнало се към съда за решаване на спора. Дали ще искате произнасяне за отмяна на акта като незаконосъобразен или прогласяване на нищожност- това няма връзка с изискването на наличен правен интерес. Такъв винаги следва да е налице.
Съдът само следи служебно за наличието на такъв интерес, тъй като неговата липса води до недопустимост на производството пред него, поради липса на надлежна страна- жалбоподател.
Когато обаче се иска отмяна на АА като незаконосъобразен и спорът вече е повдигнат пред съда, последният следи служебно за действителността на акта- чл. 168, ал.2 АПК.
Не става въпрос за желания.

dino6506 написа:дано не ви се случи , с нищожно решение на администрацията да ви гонят например от дома ви...и тогава ще ви питат за правен интерес ако го оспорвате - пак казвам дано не ви се случва ... тогава ще е друг казуса ... сигурно... но пък ако сте пропуснал да го оспорите /например не сте знаел за решението или не сте бил страна в производството/.... - казуса е реален ,колега каракочев и ти си леко необективен...извини ме... нищожността си е нищожност за винаги , и колкото и да не ни се занимава с нея тя си остава - правното нищо си остава такова , каквото и да го правиш...и накрая винаги те захапва отзад

Ако сте засегнат от нищожния административен акт, както в дадения от вас казус, Вие сте легиитимиран да го оспорвате пред съда, независимо че не сте участвал в административното производство по неговото приемане и/или обжалване по административен ред.
Във връзка с втората част от мнението Ви, ще си позволя едно становище, което леко се разминава с теорията. Въпреки че нищожността може да се прогласява без ограничение във времето и на нея може да се позовава всеки, НИЩОЖНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ НЕ Е ПРАВНО НИЩО. Той създава привидност за съществуване на правни последици, каквито би породил валидният административен акт (не претендирам за прецизност на израза "привидност", но не намирам друг подходящ). Той може да бъде приведен в изпълнение - това също са не един случаи от практиката. НАПРИМЕР: разпореждане на кмета на общината по чл. 57а от ЗУТ за премахване на преместваем обект. Приведено е в изпълнение и обектът е премахнат. Установява се обаче, че въпросният "обект" е трайно прикрепен към земната повърхност (с бетонови основи) и по съществото си е строеж. Кметът не е компетентен да премахва строежи, но нищожният адм. акт на кмета (привидно) е породил правни последици и е изпълнен.