forum.lex.bg

Става въпрос за провеждане на ОСА на публично дружество(АД).На събранието акционерите-ЮЛ са представени от управителите си,които според устава ги представляват(без да са изрично упълномощени за това).Същите обаче са и членове на СД на публичното АД.
Според чл.220(1),пр.3 ТЗ членовете на СД(съответно на УС,НС) не могат да представляват акционер на ОСА. Чл.115г(1),пр.2 ЗППЦК отменя забраната на чл.220(1),пр.3 ТЗ,при условие,че съответния член на СД(съответно на УС,НС) е изрично упълномощен.Намерих няколко-2 решения на АС в смисъл,че се изисква изрично упълномощаване за да може член на СД на публично АД да представлява акционер-ЮЛ на което той е управител,но не намирам решение на ВКС по такъв казус.Ако някой може да ми подскаже .....

Решенията които намерих засягат представяне на ЮЛ-ООД,където упълномощаването би трябвало да стане от ОС.Какво ще е обаче,ако акционера е ЕООД?Излиза,че управителят трябва да упълномощи сам себе си?!А и според чл.65(3) ТЗ Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява.

Търся и решение на ВКС по чл.229 ТЗ.Има доста на АС,но не намирам такова на ВС.В едно решение е цитирано Р. №1350/24.10.2003 г. по гр.д.№ 2198/2002 г. на ВС,но не го откривам.Ако някой може да го постне или на лични... да го видя за какво е.
Ще съм благодарен и на коментари.

Сливането на качества не е пречка за волеизявления, стига - да не се стига до крайности - примерно - да представляваш сам себе си. Едно лице може да се явява и като представител на друго лице, а в същото време да представлява и органа, на който е представител.
Органно представителство. Препоръчвам книгата на Витали Таджер - "Капиталови и търговски дружества", това е издание 1996 година, но е актуално. Има и ред други статии които осветляват въпроса.
Просто органа е едно, а представителството на органа е друго - тоест - винаги има управител на дружество, изпълнителен директор, изпълнителен член, винаги има това - това е органа - а конкретния ЕГН - е фактически представителя.
Тоест органа се представлява от някой с ЕГН. Дружеството си има орган, но му трябва ЕГН, тоест - не виждам пречка да се правят вписвания от лица съвместили за малко ролите на органен представител и граждански пълномощник.
Не знам кой напълни с противоречия основни при това закони. Не виждам голяма дисхармония да се гласува с гражданско пълномощно.
Сега какво ще каже Агенцията по вписвания - не знам. Всички вписвания ги правя на максимум напрежение и внимание.

ivan_lawyer написа:Сливането на качества не е пречка за волеизявления, стига - да не се стига до крайности - примерно - да представляваш сам себе си. Едно лице може да се явява и като представител на друго лице, а в същото време да представлява и органа, на който е представител.
Органно представителство. Препоръчвам книгата на Витали Таджер - "Капиталови и търговски дружества", това е издание 1996 година, но е актуално. Има и ред други статии които осветляват въпроса.

проф. Георги Стефанов - "Дружествено право"

Има една колизия,за която не откривам решение нито в практиката нито в теорията.
Според чл.115г ЗППЦК,член на СД може да представлява акционер на ОСА на публично дружество,ако е изрично упълномощен как да гласува по съответните точки от дневния ред.Така се преодолява забраната на чл.220 ТЗ при публичните дружества,член на СД да представлява акционер на ОСА.Пълномощникът следва стриктно да извърши действията за които е упълномощен и следователно трябва да гласува(ако е упълномощен) за собственото си освобождаване от отговорност(като член на СД/УС,НС/).Това обаче е забранено от чл.229 ТЗ.И така и не е ясно може ли член на СД,който е упълномощен по чл.115г ЗППЦК да представлява акционер-ЮЛ на ОСА да гласува за собственото си освобождаване от отговорност,въпреки забраната за конфликт на интереси в чл.229 ТЗ.
Някой може ли да постне Р. №1350/24.10.2003 г. по гр.д.№ 2198/2002 г. на ВС ,че не го намирам.

Няма как да има колизия.Не може да се упълномощава в противоречие със закон,а ако е така,законът е с приоритет пред упълномощаването.В случая акционер може да упълномощи член на управителен орган да го представлява на ОСА,като за целта в пълномощното посочи изрично как да гласува по всяка точка от дневния ред.За точката в която се гласува освобождаване от отговорност на съответния член на управителен орган,акционерът следва да го упълномощи да не гласува за да избегне конфликта на интереси.Ако не е направил това,то пълномощникът следва да не приема пълномощното.

едно решение по чл.229 ТЗ] вярно не е на ВКС,но все пак е нещо.

nikonikov написа:....Намерих няколко-2 решения на АС в смисъл,че се изисква изрично упълномощаване за да може член на СД на публично АД да представлява акционер-ЮЛ на което той е управител,но не намирам решение на ВКС по такъв казус.Ако някой може да ми подскаже ......

Къде намираш такива решения?Има практика базирана на Решение № 565 от 14.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 203/2007 г., ТК според което

Забраната, установена в чл. 220, ал. 1, изр. 3 ТЗ, се отнася само за упълномощаването на член на Съвета на директорите, а не и за случаите, когато представителната власт произтича от самия закон. Няма законова забрана член на Съвета на директорите да участва в работата на ОС на акционерите с право на глас, когато той самият е акционер.

По-надолу се казва

Напълно основателно е оплакването на касатора за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Съдът не е отчел, че лицето А. Т. участва в съвета на директорите на ответното дружество "И. по з." АД в лично качество, т. е. като физическо лице, докато участието му в общото събрание е в качеството му на законен представител на акционера "3." АД, с. П, община К.
Логическото и систематично е тълкуване на разпоредбите на чл. 220, ал. 1 и 2 ТЗ налага категорично извода, че забраната на чл. 220, aл. 1, изр. 3 ТЗ се отнася само за упълномощаването на член на съвета на директорите, а не и за случаите, когато представителната власт произтича от самия закон, както и че не съществува законова пречка член на съвета на директорите да участва в работата на общото събрание с право на глас, когато той самият е акционер, респективно законен представител на акционер.
Не може да бъде възприето становището на въззивния съд, че при съвместяване качествата на член на съвета на директорите и законен представител на акционер акционерът следва да се представлява от друг законен представител (ако има такъв) или от нарочно упълномощено лице. Доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 2 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника се определя според това, което упълномощителя е изявил, то действията на упълномощеното лице при участието му в общото събрание ще следва да бъдат съобразени с указанията, дадени му именно от упълномощаващия, т. е. отново от законния представител на акционера - юридическо лице. Оттук и изводът, че упълномощаването на друго лице за участие в общото събрание се явява напълно лишено от смисъл.

aeclubwoi написа:#ededed

manol0 написа:едно решение по чл.229 ТЗ] вярно не е на ВКС,но все пак е нещо.

Това не може да бъде

gclub มือถือ

Благодаря,това решение не го бях видял.Има и друго решение на ОС по същия казус http://legalacts.justice.bg/Search/Details?actId=ar4kIY9oGro%3D,в което иска е,че

...са допуснати следните нарушения:….. д./ гласували са лица, за които се отнася решението- Т.П.А. като представител на акционера „Б.” ООД е гласувал за освобождаването си, както и Д.К. също е гласувал за освобождаването си от отговорност, с което е нарушена е императивната разпоредба на чл.26, т.2 от Устава на дружеството, принципа на чл.229 ТЗ, както и забраната за конфликт на интереси

Съдът обаче не се произнесъл по тази част на иска.Това решение е потвърдено от АС http://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=xds2vmzWCLc%3D и не е допуснато обжалване от ВКС http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/E2047CAFCDB15049C22580E20040CFC2 в тези решения обаче не се произнасят по чл.229 ТЗ.
Преглеждайки много протоколи от ОСА на АД се вижда,че масово се нарушава разпоредбата на чл.229,т.2 ТЗ и акционери и техни представители гласуват за освобождаването си от отговорност за участие в органното представителство..
Значи ще чакаме решение на ВКС,ако е обжалвано решението на Пловдивския АС,щом няма друго.

Като се разгледат 2те решения-Решение № 565 от 14.06.2007 г. на ВКС по т. д. № 203/2007 г., ТК публикувано от nqgol и Решение № 51 на ПАСТърговско отделение, І-ви състав по т.д. №14/2017-публикувано от manol0 може да се стигне до извода,че:
1.Законен представител на акционер-ЮЛ,който е и член на управляващ орган(СД,УС,НС) на АД,може да го представлява пълноправно на ОСА и чл.220 не се отнася за това представителство,а само за упълномощаване,защото според ВКС:

Логическото и систематично е тълкуване на разпоредбите на чл. 220, ал. 1 и 2 ТЗ налага категорично извода, че забраната на чл. 220, aл. 1, изр. 3 ТЗ се отнася само за упълномощаването на член на съвета на директорите, а не и за случаите, когато представителната власт произтича от самия закон, както и че не съществува законова пречка член на съвета на директорите да участва в работата на общото събрание с право на глас, когато той самият е акционер, респективно законен представител на акционер.

2.Същият обаче не може да гласува за собственото си освобождаване от отговорност за дейността си като член на управляващия орган(СД,УС,НС),защото според ПАС:

При така отразеното гласуване, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението по т.3 от дневния ред се основават на съображения за нарушение разпоредбата на чл.229 т.2 от ТЗ, предвиждаща, че акционер или негов представител не може да участва в гласуването за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Посочено е, че е налице забраната за упражняване на глас при конфликт на интереси по чл. 229 от ТЗ, което акционерите са сторили, гласували са собственото си освобождаване от отговорност, с което са нарушили разпоредбата чл.26 т.2 от Устава АД и чл.229 т.2 от ТЗ.

и още

…….. Ограничението в правото на глас, целящо да избегне конфликт на интереси, визирано в чл.229 от ТЗ, се отнася и до представител на акционер /„акционер или негов представител не може да участва в гласуването за…“/, като текстът на разпоредбата по недвусмислен начин сочи, че под този ограничителен режим попадат и органните представители на акционер – юридическо лице …

,разбира се ако това се потвърди и от ВКС.
3.На база въпросните две решения може да се стигне до извода,че: ако същия този акционер-ЮЛ,чийто законен представител,като ФЛ е и член на управляващ орган на АД-то,се представлява на ОСА от пълномощник, упълномощен от законния представител(който е и член на управляващ орган на АД-то),то този пълномощник не би следвало да гласува за освобождаването от отговорност на това ФЛ за дейността му като член на управляващия орган(СД,УС,НС) на АД-то,защото като се казва в решението на ВКС от 2007 год

... Доколкото съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 2 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника се определя според това, което упълномощителя е изявил, то действията на упълномощеното лице при участието му в общото събрание ще следва да бъдат съобразени с указанията, дадени му именно от упълномощаващия, т. е. отново от законния представител на акционера - юридическо лице. Оттук и изводът, че упълномощаването на друго лице за участие в общото събрание се явява напълно лишено от смисъл..

. т.е. дали самото ФЛ-законен представител на акционера ЮЛ и член на СД ще гласува за собственото си освобождаване от отговорност или пълномощник упълномощен от него,е едно и също,а както се вижда от решението на ПАС,това е нарушение на чл.229,т.2 ТЗ
Ако този извод се приеме за верен,то решенията за освобождаване от отговорност на членовете на органните представителства на повечето дружества могат да се отменят,което вече ми се струва прекалено.За това не съм сигурен дали ВКС няма да отмени решението на ПАС от 2017 год.,ако е обжалвано.

nikonikov написа:Преглеждайки много протоколи от ОСА на АД се вижда,че масово се нарушава разпоредбата на чл.229,т.2 ТЗ и акционери и техни представители гласуват за освобождаването си от отговорност за участие в органното представителство..
Значи ще чакаме решение на ВКС,ако е обжалвано решението на Пловдивския АС,щом няма друго.

ВКС не допусна касация на решението на ПАС и то влиза в сила.http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/C9A5966A9425DC41C22581D20041B479
Значи може да се позоваваме на него.