Колеги, може би тук трябва да покажем на бъдещи работодатели, че се дължи уважение на към евентуалните техни служители! Как могат да разчитат на мотивиран персонал, който не знае къдеточно кандидатства!!!
До заинтригуван:
Преди две години бях наета от въпросната компания на същата позиция. Компанията е холандска, но собственика Етем Емре е турчин, който се оказа без образование! С него се говори само на турски или холандски! Персонала в Холандия (Гр. Розендал) е също с турски произход. Компанията има офис в Турция. По същество! Компаниите всъщност са две: Justus Debt Collection and Legal Services (
http://www.justus-turkey.com) и Benelux International (
http://www.beneluks.com). Та така....бях наета за мениджър в Холандия. Заминах август 2002 и след като се установи, че е добър шанса за бизнес тук се върнах септември 2002. През октомври 2002 регистрирах дружеството "Бенелюкс и Юстус България" ООД (можете да проверите в Апис регистър)! Наех офис на Витошка и започнах работа като всичко: мениджър, юрист, занимавах се с намирането на клиенти и партньори! Помагаше ми една девойка, която беше от българските туркини (все пак трябваше да има комуникация)! По-късно към екипа се включи още един човек - момче, изпратено от Холандия, но с български произход. Бизнеса точно тръгна, с което бях много горда! Положих много усилия, като съм работила по 14-15 часа на ден! Началото на февруари без никакво обяснение освободиха момчето, а аз една вечер прибирайки се от работа (края на февруари 2003) получих писмо, че ме освобождават, считано от 1-ви март. След много спорове с работодателя се разбра, че ми била висока заплатата, а на него му вършел работа и стажант, а не опитен адвокат. И така съгласих се да ми бъде намалена заплатата, но за всеки клиент и приключен случай ще взимам процент. И така до 14 април 2003 г. (беше понеделник) отидох на работа и офиса беше празен. Ма като казвам празен, значи имам предвид абсолютно празен - нямаше я дори четката за чистене на тоалетната, отскубнати кабели.....И понеже съм била глупава.....телефоните на офиса бяха регистрирани на мое име като адвокат по простата причина, че открихме телефонните постове преди да е регистрирана компанията....след това не ги прехвърлихме, защото струваше, колкото да открием нови и затова само се префактурираха на дружеството....та в тази връзка ми оставиха 1200 лева неплатени сметки, неплатен наем (собственика търсеше мен).....хлътнах с парите, не си получих възнаграждението за последния месец.....Емре отказа да разговаря с мен.....
Момчето от Холандия го съди в Холандия, тъй като има възможност да си го позволи, но аз нямах. Същото текучество е и в Турция....там също го съдят колеги...
Може би горното звучи объркано....питайте....но още съм бясна, макар и вече на себе си, че съм имала работа с такива хора и не съм разбрала навреме....А забравих да кажа, че момчето, изпратено от Хиландия (Людмил Памукчиев) още е управител на дружеството и то съществува.....