forum.lex.bg

Здравейте, каква е разликата между неизбежна отбрана, крайна необходимост и обстоятелства, изключващи вината? Как се определя кое - какво е? Благодаря предварително!

Вместо да седнете и да се подготвите за изпит вие питате във форум за основни понятия в наказателното право, които намират отражение и в гражданското, затова ще ви обясня по най-разбираемия начин:
1. Професорът ви ще е в неизбежна отбрана, ако ви набие и изгони от съдебната зала, когато разбере, че сте му назначена за служебен адвокат;
Професорът ще действа при крайна необходимост, ако след изпита проникне в деловодството на университета и унищожи всякаква документация свързана с вас;
В първият случай той ще е действал за да защити себе си от непосредствена опасност - за дребно хулиганство да пго осъдят на доживотен затвор, като нападне непосредствено вас, заплахата това да стане.
Във втория ще действа за да спаси обществото от вероятността да станете юрист, но не като действа пряко срещу вас, а като взломи една врата и изгори документацията.
Обстоятелствата, които биха изключили вашата вина за задаването на въпроса, са:
1. Нямате представа колко отговорна професия е правото, липса на умисъл в действията ви.
2. Не сте искала да ставате юрист, но името ви било изтеглено при томбола, случайно.
3. Искали сте да учите, но деканът ви е наредил през времето за учене да си играете с телефона.

Господин Иванов, във времена на пандемия и карантина явно няма къде да си изливате жлъчното и жалко остроумие и сте решил да го правите тук, във форума! За ваше сведение нито съм студент по право, нито имам нещо общо с правото(по въпроса си личи)! Аз съм човек, който го интересуваше разликата между тези, на пръв поглед еквивалентни понятия! Бъдете здрав и продължавайте да водите жалкото си съществуване, основаващо се на това, да се направите на интересен и да уязвите някой в онлайн форум!

не се впечатлявайте от ВСЕЗНАЙКОВЦИ ! Но те са полезни със мненията си. Поставям въпрос - още от студентските години :
БЪРЗА, СПЕШНА , НЕОТЛОЖНА помощ! Какво имаме в момента в Реп. България. Дайте дефиниция -правна , и законова , защо прекръстика БЪРЗА в друго, защото не е бърза ли !

моля, за извинение за правописни грешки- но по същество!

Т'ка, на първо място неизбежната отбрана и крайната необходимост си приличат по това, че двете са обстоятелства ИЗКЛЮЧВАЩИ ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ. Както знаете, престъплението се характеризира с няколко белега, като някои от тях изрично са упоменати в чл. 9, ал. 1 НК. Обществената опасност е един от тях, вината е ДРУГ. Разпоредбата на чл. 12 НК и тази на чл. 13 НК започват с "не е общественоопасно деянието" - оттам се извежда, че това е приликата межд тях.
РАЗЛИКИ:
1. Неизбежната отбрана винаги се осъществява срещу нападение, а то може да бъде извършено само от друг човек. Нападение ще има и когато човек насъска куче срещу Вас, защото той Ви напада чрез него.
2. Крайна необходимост има винаги когато е налице всякаква друга опасност, но не и нападение, независимо, че същата може да е причинена от човек. Разликата е, че когато опасността е причинена от човек, той не трябва да има намерение да Ви увреди по някакъв начин, за да се възприеме като "нападение". В примера с кучето, ако примерно то е бездомно и Ви нападне или пък стопанинът му го изтърве и то Ви се нахвърли, ако му причините някакво телесно увреждане или смърт може да се приеме, че действате при крайна необходимост.
3. При неизбежна отбрана се причиняват вреди на нападателя, като е допустимо накърняването правата на нападателя да е по-значително спрямо застрашените права на отбраняващия се.
4. При крайна необходимост могат да се причинят вреди и на други лица, но същите трябва да са по-малко значителни от предотвратените - чл. 13, ал. 1 НК.
5. Който е действал при превишаване неизбежна отбрана може да се ползва от привилегировани състави на престъпления при убийство или телесна повреда - чл. 119, чл. 124, ал. 4, чл. 132, ал. 2 НК, докато при крайна необходимост такава хипотеза мисля че няма. Там, ако "превишиш" значителността на причинените вреди спрямо предотвратените, просто няма да има крайна необходимост.
6. За причинените вреди при неизбежна отбрана не се дължи обезщетение, докато при крайна необходимост се дължи - чл. 46 ЗЗД.
Мога и още, но не знам до колко съм направил правилно разграничение, прочетете общата част на проф. Стойнов към края на раздела за крайната необходимост, мисля той правеше подробен анализ на разликите.

Изключващите вината обстоятелства изключват един от елементите на престъплението, а именно субективният - вината. Те са грешката (или незнаието на определени обстоятелства...) чл. 14, случайното деяние чл. 15 и изпълнение на неправомерна заповед - чл. 16. Има и едно екзотично чл. 16а, но там мисля законодателят е смесил вината с обществената опасност, така че няма да го коментирам. Вината е субективното отношение на дееца към деянието или на по прост език казано това е как извършителят е възприел случващите се неща като последици от неговото поведение, дали е съзнавал, че могат да се случат, дали е искал те да се случат или само се е надявал, че е нямало да се случат. Чл. 11 говори за тях, като ако не е предвидено каква форма на вината се изисква за престъплението, за да е наказуемо, се приема, че трябва да е УМИШЛЕНО - чл. 11, ал. 4 НК. Основните форми на вината са умисъл и непредпазливост или, на по прост език казано, "нарочно" и "без да искам". Грешката по чл. 14 означава, че ако деецът не е могъл да узнае за някои обстоятелства, то той няма вина, въпреки че деянието му е обществено опасно. Има престъпление по чл. 142а НК - противозаконно лишаване от свобода. Ако аз съм охранител, проверил съм сградата, видял съм, че няма никой и е станало време да заключа вратите, но Вие сте била вътре, и аз Ви заключа, аз няма да нося отговорност за това, защото не съм действал умишлено - не съм знаел че сте вътре, а ако знаех - нямаше да Ви затворя. Друго е вече, ако съм знаел, че сте вътре, и понеже сигурно го правя с някаква друга цел, реша да Ви заключа да си стоите там.
Случайното деяние - на кратко обстоятелствата са били такива, че Вие няма как да сте могли да ги предвидите или не сте била длъжна. Изпълнението на неправомерна заповед - не трябва да съдържа в себе си извършването на очевидно престъпление. Не мога да дам пример за това, но ще бъде очевидно престъпление, ако полицейски началник заповяда употребата на смъртоносна сила срещу група невъоръжени протестиращи.

Нападение ще има и когато човек насъска куче срещу Вас, защото той Ви напада чрез него.

А ако кучето изяде салама от чантата на някой ще има ли кражба? Или ако застрелям собственика на кучето, което ме е нападнало, в неизбежна отбрана ли ще бъда или ще съм превишил пределите й?

estela_r написа:Здравейте, каква е разликата между неизбежна отбрана, крайна необходимост и обстоятелства, изключващи вината? Как се определя кое - какво е? Благодаря предварително!

При неизбежна отбрана отбранявате себе си или другиго от друг човек или хора, които искат да Ви причинят вреда. При крайна нужда за да спасите своя или друг живот (здраве) нанасяте щети в малки размери на друго лице(а), които сте длъжен после да възстановите.
Това го пиша без да съм погледнал разпоредбите в НК и не претендирам за точност и изчерпателност.

bvoykov написа:Т'ка, на първо място неизбежната отбрана и крайната необходимост си приличат по това, че двете са обстоятелства ИЗКЛЮЧВАЩИ ОБЩЕСТВЕНАТА ОПАСНОСТ. Както знаете, престъплението се характеризира с няколко белега, като някои от тях изрично са упоменати в чл. 9, ал. 1 НК. Обществената опасност е един от тях, вината е ДРУГ. Разпоредбата на чл. 12 НК и тази на чл. 13 НК започват с "не е общественоопасно деянието" - оттам се извежда, че това е приликата межд тях.
РАЗЛИКИ:
1. Неизбежната отбрана винаги се осъществява срещу нападение, а то може да бъде извършено само от друг човек. Нападение ще има и когато човек насъска куче срещу Вас, защото той Ви напада чрез него.
2. Крайна необходимост има винаги когато е налице всякаква друга опасност, но не и нападение, независимо, че същата може да е причинена от човек. Разликата е, че когато опасността е причинена от човек, той не трябва да има намерение да Ви увреди по някакъв начин, за да се възприеме като "нападение". В примера с кучето, ако примерно то е бездомно и Ви нападне или пък стопанинът му го изтърве и то Ви се нахвърли, ако му причините някакво телесно увреждане или смърт може да се приеме, че действате при крайна необходимост.
3. При неизбежна отбрана се причиняват вреди на нападателя, като е допустимо накърняването правата на нападателя да е по-значително спрямо застрашените права на отбраняващия се.
4. При крайна необходимост могат да се причинят вреди и на други лица, но същите трябва да са по-малко значителни от предотвратените - чл. 13, ал. 1 НК.
5. Който е действал при превишаване неизбежна отбрана може да се ползва от привилегировани състави на престъпления при убийство или телесна повреда - чл. 119, чл. 124, ал. 4, чл. 132, ал. 2 НК, докато при крайна необходимост такава хипотеза мисля че няма. Там, ако "превишиш" значителността на причинените вреди спрямо предотвратените, просто няма да има крайна необходимост.
6. За причинените вреди при неизбежна отбрана не се дължи обезщетение, докато при крайна необходимост се дължи - чл. 46 ЗЗД.
Мога и още, но не знам до колко съм направил правилно разграничение, прочетете общата част на проф. Стойнов към края на раздела за крайната необходимост, мисля той правеше подробен анализ на разликите.

Изключващите вината обстоятелства изключват един от елементите на престъплението, а именно субективният - вината. Те са грешката (или незнаието на определени обстоятелства...) чл. 14, случайното деяние чл. 15 и изпълнение на неправомерна заповед - чл. 16. Има и едно екзотично чл. 16а, но там мисля законодателят е смесил вината с обществената опасност, така че няма да го коментирам. Вината е субективното отношение на дееца към деянието или на по прост език казано това е как извършителят е възприел случващите се неща като последици от неговото поведение, дали е съзнавал, че могат да се случат, дали е искал те да се случат или само се е надявал, че е нямало да се случат. Чл. 11 говори за тях, като ако не е предвидено каква форма на вината се изисква за престъплението, за да е наказуемо, се приема, че трябва да е УМИШЛЕНО - чл. 11, ал. 4 НК. Основните форми на вината са умисъл и непредпазливост или, на по прост език казано, "нарочно" и "без да искам". Грешката по чл. 14 означава, че ако деецът не е могъл да узнае за някои обстоятелства, то той няма вина, въпреки че деянието му е обществено опасно. Има престъпление по чл. 142а НК - противозаконно лишаване от свобода. Ако аз съм охранител, проверил съм сградата, видял съм, че няма никой и е станало време да заключа вратите, но Вие сте била вътре, и аз Ви заключа, аз няма да нося отговорност за това, защото не съм действал умишлено - не съм знаел че сте вътре, а ако знаех - нямаше да Ви затворя. Друго е вече, ако съм знаел, че сте вътре, и понеже сигурно го правя с някаква друга цел, реша да Ви заключа да си стоите там.
Случайното деяние - на кратко обстоятелствата са били такива, че Вие няма как да сте могли да ги предвидите или не сте била длъжна. Изпълнението на неправомерна заповед - не трябва да съдържа в себе си извършването на очевидно престъпление. Не мога да дам пример за това, но ще бъде очевидно престъпление, ако полицейски началник заповяда употребата на смъртоносна сила срещу група невъоръжени протестиращи.

tochotocho написа:не се впечатлявайте от ВСЕЗНАЙКОВЦИ ! Но те са полезни със мненията си. Поставям въпрос - още от студентските години :
БЪРЗА, СПЕШНА , НЕОТЛОЖНА помощ! Какво имаме в момента в Реп. България. Дайте дефиниция -правна , и законова , защо прекръстика БЪРЗА в друго, защото не е бърза ли !

моля, за извинение за правописни грешки- но по същество!

Има една стара Наредба, която прави опит за това, но съдебната практика ще се наложи да се бори с този проблем предвид на факта, че съгласно Закона за пътищата автомобилите на неотложната медицинска помощ са освободени от заплащането на винетна такса, но административната практика приема, че не всяка линейка е автомобил на неотложната мед помощ, а такива линейки има доста. За съжаление делата ще се решават на най-ниско и то областно ниво, предвид че се касае за дела от административнонаказателен характер, които не стигат по-далеч от областния административен съд, а ВАС не е толкова активен в уеднаквяването на практиката както ВКС въобще, а какво остава по АН дела...

Ето това е точен и изчерпателен отговор на професионалист.

tochotocho написа:не се впечатлявайте от ВСЕЗНАЙКОВЦИ ! Но те са полезни със мненията си. Поставям въпрос - още от студентските години :
БЪРЗА, СПЕШНА , НЕОТЛОЖНА помощ! Какво имаме в момента в Реп. България. Дайте дефиниция -правна , и законова , защо прекръстика БЪРЗА в друго, защото не е бърза ли !

В момента понятието е „Спешна медицинска помощ“!
„Бърза“ и неотложна“ бяха премахнати по очевидни причини. Ако се каже „бърза“ - следва въпроса „колко бърза“ (като скорост)? Същото е и за „неотложна“.

bvoykov написа:Има една стара Наредба, която прави опит за това, но съдебната практика ще се наложи да се бори с този проблем предвид на факта, че съгласно Закона за пътищата автомобилите на неотложната медицинска помощ са освободени от заплащането на винетна такса, но административната практика приема, че не всяка линейка е автомобил на неотложната мед помощ, а такива линейки има доста.

Само една добавка.
Едно, че не всеки автомобил на лечебно заведение е „линейка“, второ - не всяка линейка е на ЦСМП, и накрая - не всяка „линейка на ЦСМП“ е „автомобил със специален режим на движение“!
Един и същ автомобил, може в единия случай да превозва болен до лечебно заведение - „на буркани“, а в другия случай - просто да се придвижва „от т. А до т. Б“.