forum.lex.bg

Представете си следната хипотетична ситуация.

В първоинстанционния съд бил внесен обвинителен акт срещу подс. "Х", за някакво престъпление. Нека например да бъде за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК, т.е. подпомагане към самоубийство, да кажем на лицето "А", при положение, че действително е последвало успешно самоубийство на това лице.

Първоинстанционният съд постановил осъдителна присъда, като признал "Х" за виновен по това обвинение.

Присъдата била обжалвана от подс. "Х". Била протестирана също и от прокурора (да кажем, защото съда наложил наказание с по-нисък размер от искания от прокуратурата).

В хода на въззивното производство, на съдебното следствие се установили неизвестни до този момент доказателства, от които следва несъмнения извод, че подс. "Х" не просто е подпомогнал "А" в самоубийството му, а всъщност е извършил умишлено убийство по отношение на "А".

Т.е. подс. "Х" е извършил по-тежко престъпление (по чл. 115 НК) от това, за което е бил обвинен и осъден.

Ха сега, какво прави въззивния съд ???

Не може по реда на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК да отмени присъдата и да постанови нова осъдителна за по-тежкото престъпление по чл. 115 НК, щото не е имало обвинение за това престъпление. На това отгоре, във въззивното не може и прокурора да измени обвинението.

Какво прави съда ?
- потвърждава присъдата на първоинстанционния, при пълното съзнание че подс. Х всъщност не е извършил това деяние, за което е осъден ?

- изменя присъдата, като увеличава наказанието до най-високия възможен предел ?

- оправдава осъдения, защото обвинението по което е осъден - не кореспондира с установената от съда фактическа обстановка ???

А де

Не се интересувам от наказателно, но процесуалния закон не би трябвало да отменя разума. Оправдателна присъда склоняване и обвинение в предумишлено, което започва от първа инстанция. Кой ще го повдигне - според действащият НПК, от мое време се смениха няколко и не съм в течение.

ivanov_p написа:Не се интересувам от наказателно, но процесуалния закон не би трябвало да отменя разума. Оправдателна присъда склоняване и обвинение в предумишлено, което започва от първа инстанция. Кой ще го повдигне - според действащият НПК, от мое време се смениха няколко и не съм в течение.

Ми, като не знаеш, к`во се буташ между шамарите, а Пейчо?

Не, бе Мелка, аз знам и съм го написал! Момчето ще си прочете по кои членове и от кой ще стане, мене ме мързи, но ще стане точно това.

ivanov_p написа:Не се интересувам от наказателно, но процесуалния закон не би трябвало да отменя разума. Оправдателна присъда склоняване и обвинение в предумишлено, което започва от първа инстанция. Кой ще го повдигне - според действащият НПК, от мое време се смениха няколко и не съм в течение.

ivanov_p написа:Не, бе Мелка, аз знам и съм го написал! Момчето ще си прочете по кои членове и от кой ще стане, мене ме мързи, но ще стане точно това.

Има ли тема, която този компетентния по всичко да не е оспамил ?

Ами, не съм отличник по процес. И тази година не можах да запиша „Право”. Но, ще поразсъждавам (по спамя) над казуса:

„В хода на въззивното производство, на съдебното следствие се установили неизвестни до този момент доказателства, от които следва несъмнения извод, че подс. "Х" не просто е подпомогнал "А" в самоубийството му, а всъщност е извършил умишлено убийство по отношение на "А".

Установяване на неизвестни до този момент доказателства води до извода за лошо проведено ДП. Иначе казано, прокурорът не си е свършил работата. Предвид това, мисля, че текста на чл. 334, т.1 позволява връщане - делото на прокурора. Само, че текста на чл. 335, ал. 1 дава едни, такива - никакви указания ограничавайки възможностите за връщане на делото. И остава варианта за връщане – делото на първа инстанция съгласно ал.2 от същия чл. 335. Този текст ни препраща към чл. 348, ал.3 от НПК и по-точно, единствено към точка 1-ва, като се хващам за тази част от изречението: „…или на другите страни…”
Е, тези ми разсъждения са лаишки, но и у мен събуди интерес представения казус.

Спамим срещу разума и после се чудим защо наказателното стана карикатура?
Има присъда, по която съдът трябва да се произнесе:

Какво прави съда ?
- потвърждава присъдата на първоинстанционния, при пълното съзнание че подс. Х всъщност не е извършил това деяние, за което е осъден ?
- изменя присъдата, като увеличава наказанието до най-високия възможен предел ?

Това може и да се преподава в СУ, но е чиста глупост, която дори наш наказателен съд няма да направи, а те правят чудеса.

Вариантите са:
- отменяне на присъдата и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане. Малко вероятен при първо обвинение склоняване към самоубийство с доказателства за предумишлено, а не умишлено, както нашият по-млад и неразумен другар предположи. Умишлено е да се скараш с някой и да го убиеш, предумишлено е когато преднамерено си се скарал с мисълта да го убиеш. Няма как да си "подтиквал" някой да се самоубие, да си използвал ситуацията за да го убиеш и това да е умишлено, то е предумишлено по 116 НК.
- постановява се оправдателна присъда и започва ново досъдебно по 116 НК. Това е най-правилно, доколкото отменянето и връщането трябва да отговаря на много условия.

Не знам дали се предава в СУ, поради щото съм завършил преди доволно дълъг период от време.

Отменяне - > връщане на прокурора категорично не е възможно.
Възивния съд може да отмени и върне на прокурора само в два случая:
- чл. 335, ал. 1, т. 1 - Допуснато на ДП отстранимо процесуално нарушение, което е нарушило процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник. Това не е налице.
- Втората възможност ( т. 2 на същия член и алинея), касае само производство по НЧХД и е напълно неотносима към казуса.
Извън посоченото, въззивната инстанция не може да отмени и върне на прокурора, пък ако ще "общия разум" да крещи с все сила в подобна насока. За добро или лошо принадлежим към континенталната правна система и съдиите са длъжни освен с разума си, да се съобразяват точно и с такива "несъществени" за нечия гледна точка неща, като буквата на закона.

Имам становище как трябва да се постъпи въззивния съд, но не желая да сугестирам евентуално изявилите желание да пишат. Така или иначе, не виждам много желаещи. Явно нивото на форума съвсем е западнало в сравнение с преди 10-тина години, когато пишех от време на време под друг псевдоним.

Към колегата (ако е юрист де) ivanov_p по повод спаменето:
Ако не сте разбрал, казусът не отразява действителен случай. Материалноправната квалификация е посочена с чисто илюстративна цел, така че е напълно безпредметно да се изследва, кой с кого, при какъв умисъл можело да се скара.

Също така може да допуснете, че питащият (моя милост) може и да няма нужда да бъде напътван, да си прочете "членовете по които ще стане", защото питащият, случайно може да се окаже прилично добре запознат с текстовете на действащия НПК.
Представете си, че питащият, може да открива настоящата тема във форума, не защото не знае "от къде да си прочете членовете", а защото желае да провокира излагането на аргументирани разсъждения, кореспондиращи или алтернативни на неговото собствено виждане.

ivanov_p написа:- постановява се оправдателна присъда и започва ново досъдебно по 116 НК. Това е най-правилно, доколкото отменянето и връщането трябва да отговаря на много условия.

От трите Ви поста, това е единственият (според мен) принос, към темата по същество. Съмнително аргументиран, но все пак Ви благодаря и за него.

Никодим,

Не мога да се съглася, че всяко установяване на фактически обстоятелства за пръв път на съдебна фаза, задължително означава "лошо проведено ДП" или че "прокурорът не си е свършил работата". Понякога такава ситуация може да се дължи на съвсем обективни обстоятелства. Така или иначе, дали ДП е проведено отлично, добре, лошо или пък безобразно, в случая няма значение.
Както и да е проведено ДП, то ние се намираме вече в изложената ситуация. Пита се какво правим. Да се тюхкаме дали прокурора си е свършил работата или не, това няма да помогне.

Считам, че не може да се върне на прокурора, както Вие предлагате, поради изложените в предходния ми пост съображения.

Пожелавам Ви да запишете и завършите успешно специалност "право".

Здравейте отново,
Ще започна поста си по реда на изложеното, по-специално в последния пост на neznaikov.
Преди всичко бих искал да помоля за извинение представителите на форума, които са се почувствали засегнати от думите ми за лошо свършената работа от страна на прокурора. В никакъв случай не съм желал и/или/ имал като идея да нанеса обида, да давам оценка или да се правя на нещо „по” от служителите в прокуратурата. Да, както и да е проведено ДП, то ние се намираме ситуацията – обект на настоящата тема. Само ще отбележа,че при прочит на предходният ми пост до край, е видно, че не предлагам (отказвам се от предложението) за връщане – делото на прокурора, които свой разсъждения съм мотивирал накратко, анализирайки текстове от НПК.
Искрено благодаря за отправените пожелания, и дай-Боже да се случи! Последните две-три години все нещо се случваше в моя живот, което се явяваше пречка да се впусна в дълбините на студентството, пък макар и прескочил 40-те…

пп. Виждайки никнейма „neznaikov” Мисля, че вероятно сте запознат с изключителния роман от две части за Незнайко, написан от Николай Носов. Роман, който съм чел и препрочитал, а сега го чета на по-малкият ми син.

neznaikov написа:Не знам дали се предава в СУ, поради щото съм завършил преди доволно дълъг период от време.

Отменяне - > връщане на прокурора категорично не е възможно.
Възивния съд може да отмени и върне на прокурора само в два случая:
- чл. 335, ал. 1, т. 1 - Допуснато на ДП отстранимо процесуално нарушение, което е нарушило процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник. Това не е налице.
- Втората възможност ( т. 2 на същия член и алинея), касае само производство по НЧХД и е напълно неотносима към казуса.
Извън посоченото, въззивната инстанция не може да отмени и върне на прокурора, пък ако ще "общия разум" да крещи с все сила в подобна насока. За добро или лошо принадлежим към континенталната правна система и съдиите са длъжни освен с разума си, да се съобразяват точно и с такива "несъществени" за нечия гледна точка неща, като буквата на закона.

Имам становище как трябва да се постъпи въззивния съд, но не желая да сугестирам евентуално изявилите желание да пишат. Така или иначе, не виждам много желаещи. Явно нивото на форума съвсем е западнало в сравнение с преди 10-тина години, когато пишех от време на време под друг псевдоним.

Към колегата (ако е юрист де) ivanov_p по повод спаменето:
Ако не сте разбрал, казусът не отразява действителен случай. Материалноправната квалификация е посочена с чисто илюстративна цел, така че е напълно безпредметно да се изследва, кой с кого, при какъв умисъл можело да се скара.

Също така може да допуснете, че питащият (моя милост) може и да няма нужда да бъде напътван, да си прочете "членовете по които ще стане", защото питащият, случайно може да се окаже прилично добре запознат с текстовете на действащия НПК.
Представете си, че питащият, може да открива настоящата тема във форума, не защото не знае "от къде да си прочете членовете", а защото желае да провокира излагането на аргументирани разсъждения, кореспондиращи или алтернативни на неговото собствено виждане.

ivanov_p написа:- постановява се оправдателна присъда и започва ново досъдебно по 116 НК. Това е най-правилно, доколкото отменянето и връщането трябва да отговаря на много условия.

От трите Ви поста, това е единственият (според мен) принос, към темата по същество. Съмнително аргументиран, но все пак Ви благодаря и за него.

Чл.287, Ал. 1 във връзка с чл317 НПК. Достатъчни аргументи ли са за размисъл

Оправдателна присъда склоняване и обвинение в предумишлено, което започва от първа инстанция. Кой ще го повдигне - според действащият НПК, от мое време се смениха няколко и не съм в течение.

Чл.287, Ал. 1 във връзка с чл317 НПК. Достатъчни аргументи ли са

Бях сигурен, че са го написали някъде!
И доколкото казусът е в 317 НПК и е налице присъда, по нея трябва да има произнасяне. Според мен оправдателна и прокурора да си образува досъдебно.

ivanov_p написа:

Оправдателна присъда склоняване и обвинение в предумишлено, което започва от първа инстанция. Кой ще го повдигне - според действащият НПК, от мое време се смениха няколко и не съм в течение.

Чл.287, Ал. 1 във връзка с чл317 НПК. Достатъчни аргументи ли са

Бях сигурен, че са го написали някъде!
И доколкото казусът е в 317 НПК и е налице присъда, по нея трябва да има произнасяне. Според мен оправдателна и прокурора да си образува досъдебно.

Не мисля, че по темата има място за лични емоции... Същественото според мен е, че все още не сме разбрали мнението на автора й по същество на посочения от него правен проблем...

lawchoice написа:Чл.287, Ал. 1 във връзка с чл317 НПК. Достатъчни аргументи ли са за размисъл

Всъщност не.

neznaikov написа:Ха сега, какво прави въззивния съд ???
Не може по реда на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК да отмени присъдата и да постанови нова осъдителна за по-тежкото престъпление по чл. 115 НК, щото не е имало обвинение за това престъпление. На това отгоре, във въззивното не може и прокурора да измени обвинението.

Неслучайно съм написал това подчертаното, още в първия си пост.
Вярно, не го пише изрично в НПК, но е утвърдено разбиране в съдебната практика, че прокурорът не може на втора инстанция да се изменя обвинението, като предявава ново такова - за по тежко престъпление. Такова процесуално действие би било съществено процесуално нарушение, защото по този начин се нарушава правото на обвиняемия да се брани срещу новото обвинение на три инстанции (две, в предвидените от НПК конкретни хипотези).

neznaikov написа:Ха сега, какво прави въззивния съд ???
Не може по реда на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК да отмени присъдата и да постанови нова осъдителна за по-тежкото престъпление по чл. 115 НК, щото не е имало обвинение за това престъпление. На това отгоре, във въззивното не може и прокурора да измени обвинението.

Неслучайно съм написал това подчертаното, още в първия си пост.
Вярно, не го пише изрично в НПК, но е утвърдено разбиране в съдебната практика, че прокурорът не може на втора инстанция да се изменя обвинението, като предявава ново такова - за по тежко престъпление. Такова процесуално действие би било съществено процесуално нарушение, защото по този начин се нарушава правото на обвиняемия да се брани срещу новото обвинение на три инстанции (две, в предвидените от НПК конкретни хипотези).

Не мога да коментирам по същество съдебната практика /от много години нямам отношение към наказателния процес/. Аз просто чета действащия НПК, в който се съдържат чл.315, 316, 317, 346, 347 и др. и съм посочил насока за размисъл. Както сам посочихте "принадлежим към континенталната правна система и съдиите са длъжни освен с разума си, да се съобразяват точно и с такива "несъществени" за нечия гледна точка неща, като буквата на закона". Та в тази връзка, не е работа на съда да дописва закона, това е работа на органа, който го е приел.

Аз бих "заложил" на чл. 335 ал. 1 т 1 НПК.
Подсъдимия има право да му бъде предявена деиствителната фактология на обвинението. След като това не е направено още на досъдебното производство, значи са допуснати съществени нарушения на процесуалните права на обвиняемия. Те са отстраними.
Процесуалните права и правната квалификация не са идентични. Налице е и протест.
В задачата, май не се споменаваше за защитник, а по 115 участието му е задължително.

P.S. Как са се появили тези "доказателства" пред въззивната инстанция? По чия инициатива? - едва ли ще
изхожда от прокурора. Значи трабва да е от подсъдимия. Следователно на ДП са игнорирани изключително важни доказателства, като това се дължи изцяло на процесуалното поведение на подсъдимия.

Може ли един отговор от тройкаджия в процеса?
Макар да осъдих един отворко и сега да си ближе раните от осъдителната му присъда. Голям майтап падна зала. Съдийката веднага ме разпозна, че съм нова в нак. процес, хихиии. Беше ми за първи път, а и мисля да е и последен път участието ми в нак. процес.
Не се занимавам с наказателно право (не ми е по сърце), но по "чувство" бих предложила възз. съд с решение да отмени присъдата на първа инстанция и с определение да върне делото във фазата на досъдебното производство за провеждане на допълнително разследване с оглед събраните в съдебното следствие нови доказателства сочещи на различна квалификация на деянието от тази, по която прокурорът е повдигнал обвинението и го е поддържал пред първоинстанционния съд.

П.П. Във всички случаи определението подлежи на инстанционен контрол, и нека Върховните да кажат последната си дума.

Допълвам: Струва ми се, че макар да не е разписано с правна норма това правомощие на във. съд, то с оглед данните не виждам смисъл да се изчака решението да влезе в сила по първоначалното обвинение с присъда (каквато ще да е)и чак тогава да се иска по извънредните способи възобновяване на наказателното преследване. Предложението ми цели процесуална икономия.

Да опитам и аз. Не че разбирам нещо от тази материя

Неприложимостта на разпоредбата на чл. 287 от НПК във въззивното производство е безспорна. Не е нужно да дописваме кодекса под каквато и да е форма. Връщане назад няма.

По мое мнение съдът ще оправдае подсъдимия в рамките на повдигнатото обвинение, демек - деянието, така както е описано в обвинението, не е извършено.

След това, прокурорът преспокойно може да образува ново досъдебно производство и да повдигне ново обвинение с нов ОА. Ще речете - откъдЯ накъдЯ? Тук принципът non bis in idem (чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК) е неприложим - не е същото престъпление. Обстоятелствената част на обвинението е друга. Има стари решения на мъдри съдии от старо време, в което се казва, че принципът "non bis in idem" се определя не от правната квалификация на деянието (тя може да е дори една и съща за двете обвинения във времето), а от фактите. Има ли изменение на фактите, а оттам и липса на пълна идентичност между фактите по двете обвинения, няма да има и non bis in idem. Така Решение № 559-1995 на I н.о. и Решение № 198-1958 на II н.о.

По мое мнение съдът ще оправдае подсъдимия в рамките на повдигнатото обвинение, демек - деянието, така както е описано в обвинението, не е извършено.

Деянието, явно е престъпление, затова не може да се постанови оправдателна присъда.

ch3oh написа:По мое мнение съдът ще оправдае подсъдимия в рамките на повдигнатото обвинение, демек - деянието, така както е описано в обвинението, не е извършено.

Деянието, явно е престъпление, затова не може да се постанови оправдателна присъда.

Нищо общо с истината. Кое ДЕЯНИЕ? Това, което е описано в обстоятелствената част на ОА? Не може да си направил едно, а да те осъдят за друго. Няма да влизам в полемики. Смятам, че грешите из основи.